Нов прочит на българската история

Войн от "Музея на света" в Ново село, община Стамболийски

© Видка Атанасова

Войн от "Музея на света" в Ново село, община Стамболийски



Ироничният текст на журналиста Петър Къдрев е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го помества с разрешението на автора. Оригиналното заглавие е "Нов прочит на българската история по Божидар Димитров". Акцентите са на "Дневник"


"Кладенецът е имал чудодейни сили - лекувал е болести, правил мъжете непобедими, "изчиствал" лошите мисли на хановете и царете и ги подтиквал към правилни решения, поради това България била силна държава", казва директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров в интервю за "Телеграф" за свойствата на наскоро разкопания кладенец край Голямата базилика в Плиска, водата от който ще бъде предлагана заедно с в. "Стандарт" в павилионите "Лафка". Мнозина не приемат сериозно тези исторически обстоятелства, но при по-задълбочен прочит те хвърлят една изцяло


нова светлина върху развитието на България още от Ранното Средновековие,
та чак до наши дни

 

Хипотезата на проф. Димитров осветлява не само корените на величието на Първата българска държава до Х век, но и подсказва причините за нейния бърз залез в края на същото столетие и началото на следващото. Учените отдавна се мъчат да установят какво се пречупило в България, та нейната източна половина пада под византийска власт през 971 г., а западната – през 1018 г. Причините пак се крият в държавническите решения на цар Симеон Велики, както допускат мнозина историци, но не както казват те – в изтощителните войни, а съвсем другаде. Симеон преместил столицата в Преслав и понеже тогава там нямало "Лафка", той бил лишен от редовни доставки на чудодейната вода и нещата постепенно, от цар на цар, тръгнали на зле. А пък когато киевският княз Светослав взел златото от покрива на Кръглата църква в новата столица на България, вече нямало какво да предпази главата на нещастния цар Петър от космическите лъчения и Преслав паднал в ръцете на византийския василевс Йоан Цимисхи. И цар Самуил не успял да се ориентира правилно каква вода да пие и взел, че пил от нездравите води на Преспанското езеро, които още тогава били заразени с гръцка, арумънска и шиптърска гнилоч, която, съчетана вече с малко сръбска пропаганда, и до днес ражда зловонието на македонизма.




На пръв поглед тази хипотеза е в противоречие с една друга теория, също представена от директора на НИМ, а именно, че "докато има ракия, България е непобедима". Това изказване той направи наскоро във връзка с открит в крепостта Лютица край Ивайловград фрагмент от казан за варене на ракия от ХІ в., което според него показва, че "ракията сме я измислили поне три века" преди останалите народи. Разбира се оценките на проф. Димитров са твърде консервативни – настина находките са от ХІ в., но успехите на българите на бойното поле доказват, че изобретяването на ракията трябва да е станало много по-рано.


Привидното противоречие на двете тези - за чудодейната вода и за ракията


може да обърка обаче само някой днешен недостоен и непиещ потомък на гордите ни предци, защото истинският пиещ българин знае, че ракията трябва да се разрежда, за да не те повали и да станеш за резил като някакъв абитуриент. Не да се разрежда директно в чашата, не ме разбирайте погрешно, но след всяка ракия, изпита, както подобава, на екс, истинският българин знае, че трябва да пийне водица – не някакво сладко безалкохолно за женчовци, а кладенчова вода, за предпочитане от чудодейния бунар в Плиска. Така хем спиртът има в какво да се разреди във вените, хем магическите сили на двете напитки се съчетават и умножават.


На това място някой многознайко ще каже: да, ама един наистина велик българин, кан Крум Страшни, безспорно непобедим и силен, е бил известен с нетърпимостта си към пиянството и даже заповядал да бъдат изкоренени всички лозя. Явно тези хора не са се научили да четат правилно и критично изворите, които, както знаем, са предимно гръцки – т.е., от една страна, злонамерени, а от друга страна – със сигурност зле осведомени за дестилационния процес, изобретен от старите българи.


Очевидно военните и политическите успехи на Крум доказват по един несъмнен начин, че той е познавал силата и на ракията, и на водата от Плиска и че ги е употребявал редовно и обилно. Така че явно борбата на Крум не е била срещу употребата на спиртни напитки изобщо, а е била насочена конкретно срещу употребата на вино – напитка, която в нейния ромейски исторически контекст е била свързана с всякакви пагубни за душата и тялото удоволствия и други явления – симпозиуми, хетери, лежанки, безделие, разгул, разврат, педерастия, гинекомастия, импотентност, подагра, гастрит, колит и хемороиди. Така че в твърдението, че Крум заповядал да се изкоренят лозята, не трябва да разчитаме някакъв порив към трезвеност, а можем с голяма сигурност да установим, че


още в началото на ІХ век българинът, лишен от лозя, категорично се е ориентирал
към изконната форма на нашенската ракия – сливовата


Това ни позволява да преосмислим и едно друго сведение за Крум – а именно, че е пил вино от черепа на византийския император Никифор. Тази информация отново показва, че гръцките източници така и не са разбрали процеса на производството на ракия и погрешно са решили, че Крум е пил вино, докато той несъмнено е пил от черепа на императора именно сливовица.


Това са само някои от историческите заключения, които можем да направим от тезите на директора на НИМ Божидар Димитров. Те могат да бъдат продължени, но във всеки случай със сигурност след тях


историята няма да бъде това, което беше


Школата на проф. Димитров тепърва ще обърне знанието ни за миналото из основи, като здраво стъпва на установените нови движещи сили на историческия процес. А те могат да бъдат обобщени с принципа: В историята важно е какво (и колко) се пие. Другото са детайли.



Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK