"Животни да бяхме..." - или кой го е грижа за гетото "Максуда"

© Спас Спасов

Рано сутринта в четвъртък три багера и жандармерия влязоха в "Максуда" - най-голямото циганско гето във Варна. Според информация от администрацията на район "Младост", където се намира то, багерите трябваше да съборят 58 незаконни постройки. Успяха да приключат само с 46, гласи официалната административната сводка в края на деня. В нея думите за хората са малко.

За да изпревари това мълчание, още на 13 август "Дневник" изпрати до директора на Дирекция "Социални дейности" в Община Варна Любомира Комитска

седем въпроса

за подготовката на днешната акция. От техните отговори трябваше да станат ясни четири неща:

• Дали местната администрация разполага с надеждна информация за точния брой на хората във всяка от постройките, подлежащи на събаряне;
  
  

  Изготвила ли е Дирекция "Социални дейности" в Община Варна план за работа с хората, чиито къщи разруши днес и работила ли е по него.

  
  

  Разполага ли Дирекция "Социални дейности" в Община Варна с информация за броя на децата, пенсионерите по болест и хронично болните сред жителите на незаконните постройки в "Максуда" и какви грижи ще бъдат положени за тях;

  
  

  Използва ли местната администрация съдействието на неправителствени организации в работата си с ромското малцинство във Варна.
  

Пет дни по-късно, пристигналият отговор не беше нищо повече от copy-paste на класическото чиновническо нехайство и нежелание за разговор по темата. Писмото, препратено през пресцентъра на Община Варна, роди обоснованото предположение, че администрацията не носи отговорност и за това не е работила по решаването на проблеми, свързани със зададените въпроси.

Или с други думи, общинската администрация във Варна:

1. Не е имала план за действие след края на днешната акция по събаряне на незаконните постройки в "Максуда";
   
   

   Няма задължението да се интересува къде ще отидат и с какво ще се занимават хората, останали без домове и колко точно е техният брой;

   
   

   Не знае колко са децата, болните и безработните, живели досега в тях;
   

Отговорът по седемте въпроса, зададени от "Дневник", съдържаше единствено сухи указания, към кои други институции трябва да бъдат отправени те. И толкова!

Следвайки

логиката на административната "подреденост"

която винаги буди подозрение, послушахме съветите и отправихме въпросите си до хората и институциите, които ни бяха препоръчани.

Направихме го още на 18 август - два дни преди да щракне "клапата" на днешното зрелище. Два дни, в които отново не последваха отговори. Нито от регионалния директор на Агенцията за социално подпомагане във Варна – Димитричка Кънчева, нито от Христо Христов, кмет на районна "Младост", където се намира гетото "Максуда". Отговори единствено Борислав Михайлов, директор на варненското Бюро по труда.

От телефонния разговор с него се разбра, че нито общинската, нито някоя от районните администрации във Варна са влизали в контакт с него в опит да установят, колко точно са безработните роми в гетото "Максуда".

"Невъзможно е, каза Михайлов. За да бъде установен статусът на безработен гражданин, той сам трябва да се яви в бюрото и да заяви, че търси работа".

Прав е! Но, за да стане ясно, че тази процедура очертава обречен кръг, е достатъчна само една разходка по високото било над отвратителната мизерия в "Максуда". Само една! След нея алинеите и параграфите изчезват като написани със симпатично мастило.

Смисъл има само усилието, хората от дерето на циганската махала във Варна (а и всяко друго от стотиците цигански дерета в страната), да бъдат извадени от

картонените кутии, в които минава животът им

Но и да бъдат научени, до коя врата да стигнат, за да намерят изход от него.

Вместо това разбрахме, че на 13, 14, 15, 16 и 17 август директорът на Дирекция "Социални дейности" в Община Варна Любомира Комитска "е извън офиса си, тъй като работи по важен социален проект".

"В среща", "извън сградата" и непрекъснато "заета" беше и регионалният директор на Агенцията за социално подпомагане във Варна – Димитричка Кънчева. Отговорът, който получихме след опита си да се свържем с нея дори днес, в деня на събарянето на ромските къщи в "Максуда", беше същият, но в "разширен вариант". През техническия й сътрудник научихме, че въпросите, които сме задали, "трябва да минат за съгласуване през Агенцията. Това е администрация, казаха, има си начин на работа".

Междувременно, от рано вчера сутринта, "спасителната акция" на местната Дирекция за социално подпомагане течеше в панически порядък – с тетрадки и химикали. Служителки на службата във Варна, трескаво записваха имена, смятаха на глас местата за настаняване на бездомните и децата, цъкаха с език, че не стигат, събираха се за кратко и пак се пръскаха тревожно

сякаш ги беше ударило цунами

"Двайсет години живеем тук в тази къща, сочеше зад гърба си днес сутринта Георги Еленков. Беше излязъл от талашитената си колиба в инвалиден стол. От 13 години сме регистрирани тук. Вярно е, къщата е незаконна, но допреди година имахме и ток, и вода, и канал. Плащахме си редовно. Сега трябва да заведа децата някъде – къде, не знам! Ако не намеря, ще построим нова къща ей там – до езерото".

Така стана с три ромски семейства и през 2011г., когато също като сега предстояха местни избори.

Тогавашния кмет на Варна Кирил Йорданов, изгонен предсрочно от кабинета си с грамада от камъни, разруши къщите им, за да ремонтира крайезерния път в града. Според официално обявените тогава сметки, километър от него излезе 3 пъти по-скъп от километър на магистрала "Тракия".

По този път с кортежа си мина и премиерът Борисов, преди да номинира Йорданов като кандидат-кмет на ГЕРБ за четвърти мандат. За да не види как циганите от разрушените къщи бяха струпали колиби на метри от пътя му, пред тях Йорданов беше подредена композиция железопътни цистерни.

Вчера във Варна,

безотговорността на държавата и местната администрация

бяха скрити с повече фантазия. Но и по-двулично.

Рано сутринта, час преди началото на акцията по разрушаването на незаконните къщи в "Максуда", общинският пресцентър изпрати до медиите мейл. Изненадващо, той съдържаше фрагменти от отговорите, които очаквахме още преди седмица. Само че на странен език. Той звучи така:

"Издадени са 58 /петдесет и осем/ броя заповеди за премахване на незаконни строежи, на ул. "Георги Пеячевич" и ул. "Д-р Иван Селимински". Заповедите са издадени на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставени правомощия съгласно Заповед №1397/07.05.2014 г. на Кмета на Община Варна".

На другия език – този на невъзможността да се справиш с живота си и паниката от ударите на безразличието, тези няколко "криптирани" редове звучат ясно:

"Къде да отида, кажете ми? Ако мога да отида другаде, няма изобщо да стоя тук. Ще вярваш ли – аз от кофите за боклук взимам хляб, за да храня децата и внуците си – само и само да ходят на училище... Животни да бяхме..."

Няма значение кой говори. Човек е!