Българите като враг на СССР

Сталин, музей на социалистическото изкуство

© Николай Николов

Сталин, музей на социалистическото изкуство



 
Българите са били сред главните цели на Сталиновите репресии срещу "вътрешния враг". За това свидетелстват документи, публикувани от руския Държавен архив. Информацията на Николай Цеков е за "Дойче веле".



Един от най-упоритите митове за комунизма е, че прицел на неговите репресии са били единствено "вражеските класи и прослойки". Истината е по-различна. Пример за това е съдбата на българите, заселили се в украинските степи, за да избягат от гоненията в Османската империя.


Участта на кримските, бесарабските и таврическите българи е неотменима част от систематичното унищожаване на чуждите малцинства в годините на болшевишката диктатура. Сред десетките хиляди "кулашки" семейства от Украйна, принудително изселени в Сибир, има и много българи. Малцинството е и сред жертвите на масовия глад в Украйна в началото на 30-те години, след като НКВД (Народен комисариат по вътрешни работи) и Червената армия насила провеждат колективизацията на селските стопани. Нечуваният глад, съпроводен с епидемии, отнема живота на повече от 7 милиона украински селяни. Сред тях са и много български заселници край северното крайбрежие на Черно море, които често са били принуждавани да се регистрират като руснаци, за да избегнат гоненията. Историкът Владимир Калоянов, който сам е потомък на таврически българи, казва, че поне няколко хиляди български семейства са били осъдени на вечно заточение в Урал и казахските степи, а за умрелите от глад не е водена каквато и да било статистика.


Удар срещу българите




Масовите репресии по времето на Сталин целят да смажат "народите предатели" и малцинствата от "капиталистически" държави. В края на 1937 г. започват гонения срещу етническите германци, срещу поляците, украинците и гражданите на прибалтийските държави, а по-късно тези гонения се насочват и срещу живеещите в Южна Украйна българи, татари, арменци и гърци. За тях болшевиките говорят като за предатели и ги подлагат на масови арести, екзекуции и заточения в трудови лагери. Владимир Калоянов посочва, че жертви на масивната антибългарска кампания стават дори верни на СССР български комунисти – сред тях са например и 293 български политически емигранти, осъдени на смърт по скалъпени обвинения.


През 1938 г. за "шпионаж" в полза на Царство България са осъдени вече 1065 българи. Хиляди са изпратени в ГУЛаг, макар че данните за това са противоречиви. Руският историк Александър Дюков твърди, че официално признатите жертви сред българското малцинство в СССР (през 1939 г. са били регистрирани общо 114 хил. българи) не са били повече от 1500 души. Това би означавало, че става дума само за 1% от хората, допълва Дюков, който явно се опитва да омаловажи мащабите на кървавата разправа с малцинствата. В резултат на тази разправа обаче са заличени двата "български" района в украинското Запорожие.


Репресии, изселване, трудови лагери


Двубоят между СССР и нацистка Германия води до нов изблик на репресии срещу българите. След прогонването на германците от Крим българите заедно с татарите, гърците и арменците са обвинени, че са "сътрудничели" на нацистките окупатори. На 28 май 1944 г. селищата на кримските българи са обкръжени от войските на НКВД. На около 12 500 души е заповядано само за минути да съберат само най-необходимото, за да потеглят на заточение в Урал.


Държавният архив на Русия публикува и отчет на НКВД от 10 май 1945 г. за "чужденците" в трудовите лагери. От справката личи, че участието на България в заключителната фаза от войната изобщо не е спасило 4500 българи от робския труд в ужасяващите условия на ГУЛаг. По-многобройни от българските лагеристи са били само етническите германци и татарите, ако се съди от публикуваната статистика.


Кървавият терор не спира и по-късно. Чак през април 1956 г. на кримските българи е разрешено да напуснат местата за заточение. Малцина от тях успяват да се завърнат по родните си места, тъй като в къщите им вече има настанени "новодомци", предимно руснаци. Подобна е съдбата на татарите, гърците, арменците, украинците и останалите малцинства. Едва през 1994 г. властите в Киев допускат завръщането в Крим на българите и останалите принудително изселени народи. Историкът Владимир Калоянов припомня, че отпуснатите тогава парични обезщетения са били смехотворни на фона на преживените страдания и лишения – средно по 300 долара на семейство.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK