Как да говорим за конфликтите

Как да говорим за конфликтите

© Надежда Чипева, Капитал



Препубликуваме текста на Нилс Кристи от вестник "Култура" с позволение на редакцията. Заглавието е на "Дневник". Оригиналното е "Думи за думите". 

Конфликтите са важни за всяко общество. Те могат да създадат хаос, разрушение, нещастие както на индивидуално, така и социално ниво. Те могат обаче и да ускорят развитието ни – както на отделния човек, така и на социалните системи. Ние можем да се развиваме, да разберем повече за другите и за себе си и да излезем от конфликта по-осъзнати и с подобрена социална уредба. Ако се обуздаят и използват по подходящ начин, конфликтите могат да се разглеждат като силите, които тласкат индивидуалните или социалните системи към усъвършенстване. От тази гледна точка съм щастлив да наблюдавам огромния ръст на развитие в сферата на алтернативните способи за разрешаване на конфликти.


Аз обаче се натъквам на някои проблеми: как да се наричат способите - "бебета" – основните дейности за алтернативно справяне с конфликти, организациите, създадени за тази цел, ролевите играчи и тяхната дейност?
Наименованията са важни.
Наименованията оказват въздействие върху действията.
Наименованията създават очаквания.
Наименованията могат да служат за прикритие – да скрият част от истината за онова, което всъщност се е случило.

Понятието "възстановително правосъдие" се използва като основно понятие в тази сфера. Може да се срещне в документи на ООН, в документи на Европейския съвет, в статии и книги. Понятието се промъква и в други езици – непреведено.
За мен това е лош избор на терминология.

Най-лошата част от избора на думи е думата "правосъдие". Това ни води директно в институцията на правото. Богинята Юстиция е с превръзка на очите и меч в ръката. Дейностите, от които се интересуваме, не се нуждаят от меч, нито е необходимо да поставяме превръзка на нечии очи. Превръзката на очите е начин за предотвратяване на неправомерна намеса и така възпрепятства злоупотреба с меча.


Организациите за алтернативно справяне с конфликти не съществуват, за да причиняват болка, а за да създават разбиране. Наказателното право разбира правосъдието в смисъл, че всеки отделен случай трябва да се третира с еднаква строгост. Рядко обаче деянията са еднакви, а човешките същества не са напълно равни помежду си. Юристите се опитват да се справят с този неприятен житейски факт, като отвръщат поглед от повечето елементи на това, което трябва да сравняват. Често провокирам студентите по право с думите, че преминават през многогодишно систематично обучение за това какво да не споменават в съда. Накрая те разполагат само с няколко елемента и така могат да създадат илюзия, че сравняват еднакви казуси и намират решения, за които се претендира, че са "справедливи".


Алтернативният начин за справяне с конфликтите се основава на обратния принцип. При този принцип предварително взетото решение относно това кое е от значение по делото няма надмощие. От значение е това, което страните намират за релевантно. Основната цел е хората да са отворени за прозрения – страните да се сближат дотолкова, че да могат да се виждат един друг и възможно в най-голяма степен да се увеличи количеството информация, така че да се създаде основа за обработка на разглеждания конфликт.


***


Другата част от концепцията за възстановително правосъдие е по-малко безнадеждна, но все пак проблематична.

"Възстановително"? Връщането на нещата в старото им състояние. Откраднатата картина на Едвард Мунк "Викът" отново е в музея – леко повредена, но вече реставрирана. Крадците са заловени и наказани. Състоянието е възстановено, но не по начин, съответстващ на алтернативното разрешаване на конфликти.
Когато използваме понятието "възстановяване" по отношение на конфликти, вероятно най-често имаме предвид някаква форма на възстановяване на "нормативно доверие". Човек може да бъде склонен да види, че е вървял по погрешен път. Може да е в състояние да обясни защо го е направил. Може би доверието е възстановено. Да, доверието на нормативната система, но не е задължително да бъде възстановено и доверието на социалната система. Той никога няма да бъде същият в очите й. Всичко свърши.

Това води до друго любимо понятие, свързано с тези дейности:
Медиация. В много ситуации това понятие е подходящо. Младежките банди по улиците на Осло можеха да бъдат убедени, че е по-благородно да докажат, че са най-добри във футбола или уличните танци, отколкото в използването на ножове. Или, както понастоящем се прави в Албания – чрез медиация някои обичаи на кръвно отмъщение бяха прекратени, мъжете вече могат да напуснат скривалищата си и да се присъединят към жените, обработващи земята, съседите могат да се срещнат отново. А това, което се случи в Руанда чрез медиацията в местните съдилища, е почти невероятно!

За първи път представих тези мисли относно медиацията в Оняти пред Международния институт за социология на правото. Оняти беше идеалната среда за подобно представяне. Това е град в Испания. И не в Испания. Оняти е град в земята на баските. Това е земя, чието население е там дълго преди пристигането на испанците с език, толкова стар, че корените му са неизвестни. Това е население, което участва в безкрайни борби, за да съхрани своя език и идентичност – борби, водени с всички налични средства, включително и с бомби. В испанските затвори има много баски. Докато бяхме там през 2009 г., бяха организирани демонстрации за тяхното освобождаване.

Би ли било подходящо да се влезе в този конфликт чрез опит за медиация? Понеже идваме от по-мирни държави, можем интуитивно да предположим, че това би било правилно. Може да се организира голяма среща, на която да присъстват жертви на бомбардировките, осъдени, да има много емоции, те биха обещали да не го правят отново и биха били освободени от затвора.

След подобно описание веднага виждаме, че медиацията може да бъде опасен инструмент. Медиацията може да има последствия за властта и за политиката. Това се вижда ясно в земята на баските. Това, разбира се, е факт и в редица по-тривиални дейности в повечето от нашите държави.

Киерсти Ериксон насочва вниманието в тази посока в своя книга още през 1982 г. Медиаторите биха могли "да разрешават" конфликти на местно ниво, но тези конфликти често са от такъв тип, че трябва да се управляват на много по-високо политическо равнище в обществото. Установяването на мир на най-ниско ниво спестява на обществото неприятното задължение да намери по-фундаменталните решения на много проблеми. Младежкият вандализъм срещу собствеността може да е проблем, за който да се предвиди медиация, но може би предоставянето на пари за младежки клуб ще бъде по-добро решение?

Или нека за момент помислим алтернативно за проблема с кражбите от магазини. Децата крадат. Служителят се среща с тях в сесия по медиация, делото е решено и отношенията са възстановени. Трябва ли обаче да се възстановят?

Има алтернативи на съвременните форми на пазаруване. В моя квартал има такава алтернатива. Това е магазин с тезгях между клиентите, от една страна, и продавача и цялата му стока, от другата. Частните охранители, полицията, съдилищата и наказанието, както и медиаторите, са функционални алтернативи на липсващия тезгях. Онзи ден собственикът зад щанда на местния магазин ми каза, че веднъж са му откраднали два ножа. Той стои зад тезгяха през последните 50 години. Тези два ножа са общата загуба за него през всичките тези години. Той обмисля своето пенсиониране, но се колебае, тъй като се опасява, че ще изгуби пълноценния си живот сред всичко и всички.

Подобна ситуация и живот ... невъзможни в модерността!
Защо обаче медиацията трябва да е в полза на модерността? Може би щеше да е добре, ако големите супермаркети не оцелеят, след като бъдат принудени да защитят потребителите от непреодолими изкушения, като преградят стоките си със щандове? Това би позволило по-голямо разнообразие в общуването, по-лични отношения между продавач и клиент и би осигурило атмосфера за провеждане на медиация, когато възникнат конфликти.

Помирение. За мен това понятие е малко по-подходящо от понятията, споменати дотук. Има малко по-смирено звучене. Случило се е нещо лошо и това вероятно не може да се промени, но аз трябва да се помиря с него, може да ми се помогне да се помиря. Честно е, макар да не е оптимистично. С много от конфликтите трябва да живеем. Те ще съществуват винаги. На спорещите страни може да се помогне да живеят с тези конфликти, вместо да ги изличат.

Престъпник е още едно опасно понятие. Престъпник – това означава да отсъдим, да сложим край на процеса там, откъдето трябва да започнем. Основната задача при работата с конфликта е да се разкрие какво всъщност е станало, да се научат подробностите, да се породи разбиране, да се придаде смисъл (или няколко смисъла) на явлението. При среща лице в лице първият въпрос би следвало да е: "Какво се случи?" Така, стъпка по стъпка, може да се стигне до разбиране, вероятно дори до общо разбиране, но това би било осуетено, а не подпомогнато, ако започнем от заключението. Положението се влошава и от отравящите ефекти на самото понятие и на силната стигма, която засенчва други качества на човека, затворен в този термин.

А сега и към другата страна на конфликта:
Жертва. Заключението отново се налага преди описанието и анализа. Наказателното право е принудено да мисли в черно-бяло: виновен-невинен – живот в дихотомии. Алтернативното мислене и действия не са вкарани в същите ограничения. В това е тяхната сила! Колко е тъжно и лошо да се види как, въпреки всичко, те се поддават на терминологичните ограничения, наследени от наказателното право. Разбирането трябва да се изгради от цялостни истории. Когато тези истории бъдат разказани, тогава бихме могли да отменим опростенческите понятия "жертви" и "престъпници".

Но как тогава да говорим или пишем за тези явления? Моето предложение е да се върнем към основите.

Конфликти. Индивидите, семействата, организациите или държавите са в конфликт. Правят се опити тези конфликти да се разрешават с методи, различни от методите, които се използват по време на война или от наказателното право. Ако се придържаме към това, възниква цяла флора от алтернативни концепции.
Поначало в конфликта има страни. Може да има една страна, която се оплаква, може да има друга, която отвръща на оплакванията(колебая се да използвам понятието жалбоподател поради правните му конотации), може да има много участници и много истории за разказване.

Има неформални методи, които се прилагат. Ромите (циганите) във Финландия използват един такъв метод, основан на взаимно избягване*.Жените, заемащи централно място в пътуващите групи, се следят помежду си и се стараят да не се засичат, ако не са в приятелски отношения. Много държави имат семейни съвети. Южна Африка имаше своите комисии за истина и помирение, ние в Норвегия имаме нашите "Konfliktråd" –съвети за работа с конфликтите. Не непременно за тяхното разрешаване, нито за възстановяване или за въздаване на правосъдие, а за работа с конфликтите – да се разкрие какво всъщност е станало, да се даде възможност на едната страна да разбере другата страна за това, какво всъщност е станало. Може би конфликтът ще стане по-поносим. Може би страните, а и цялата общност ще разберат повече.

Едно не така популярно разрешение. Изложените по-горе предложения могат да се разглеждат като опасни за непрекъснатото разрастване на този вид работа с конфликтите. "Възстановително правосъдие" звучи красиво. Нещата се оправят и то по един справедлив начин. Нарушителите си извличат поука, а жертвите получават защита на своите права. Звучи приемливо както отдясно, така и отляво на политическия спектър. Близо до наказанието, но без някои от лошите странични ефекти. Не е изненадващо, че системата се посреща толкова топло.

И тези алтернативни начини за работа с конфликтите имат хуманизиращ ефект. Някои хора, това важи особено за младите, получават втори шанс, когато се срещаме с тях тук, а не в наказателния съд. Пък и разрастването на затворите и затворническите системи може да се ограничи в известна степен.
Терминология, която е по-близо до реалността, може да попречи на това положително развитие.

Думите обаче крият опасност. Думите, които критикувам, са много близки до тези, използвани в наказателното право. Така те биха могли да изкушат главните играчи в системата да разсъждават в тази рамка и действията им да следват този начин на мислене. Някои са виновни, има жертви, които следва да бъдат удовлетворени, и някакво правосъдие, за което ни е грижа. На виновното лице трябва да се причини някакво страдание. Антъни Дъф** иска да формализира това, като добави наказания – преднамерени злини – към решенията в такива случаи. За тази дейност обаче си имаме наказателни съдилища.
Това, което се губи в подобно предложение, е основната идея, че резултатът от срещата между страните в конфликт може да приключи с удовлетвореност и за двете страни. Ние се разбираме помежду си, след тази среща ние дори може отново да станем приятели!

Съветите за работа с конфликти по цивилизован начин заемат централна част в дейностите, свързани с концепциите, разгледани по-горе. Защо просто да не кажем: ние създаваме организации и вършим с тях работа с конфликти. Това е по-малко героична терминология, но освен това е и терминология, по-малко податлива на злоупотреби и подвеждащи очаквания.

Бел. ред. Текстът е публикуван в списание Restorative Justice, т. 1, № 1, Юни 2013 г.

* Grønfors, Martti (1977) Blood Feuding among Finnish Gypsies. Department of Sociology, University of Helsinki.
** Duff, Antony (2003) Restoration and Retribution, pp. 44-59 in von Hirsch, Andrew et al. In: Restorative Justice and Criminal Justice. Competing or Reconcilable Paradigms.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stokn
    stokn
    Рейтинг: 705 Неутрално

    еми как да говорим за конфликтите? Политкоректно, разбира се. Например да забравим "семинар" щото идва от "семен", сперма, мъжка работа. Или "овулар" /от овулация/, или брейнсторминг - щото секи има претенцията за мозък.
    Манхатън? Забрави! Умънхатън или голямата ябълка.
    Хомосексуален? Обидно! Гей? Обидно! ЛГБТ? Обидно! ЛГБТИ? Засега така може, утре ще ви спуснем новото.
    Та как да говорим за конфликтите? Ме ето така, политкоректно. Например "докато установявахме демокрация, в Ирак, по данни на ООН умреха 800 000 човека. Други ги изчисляват на 2 000 000. Вдъхновени от този резултат, установяваме демокрация в ..." /айде да не изброявам/

  2. 2 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1986 Неутрално

    Айде продължаваме да дълбаем където ни натикаха разни като Сартър преди 50 години. Това вече пост-нео-екзистенциализъм ли е, какво е? Продължават дружните усилия на левите "интелектуалци" в Европа да разбият основните стълбове на които се крепи Западната цивилизация. В случая под прицел са правилото за личната отговорност и правосъдието.

    "Разбирането трябва да се изгради от цялостни истории. Когато тези истории бъдат разказани, тогава бихме могли да отменим опростенческите понятия "жертви" и "престъпници"."

    Да се разбира по следния начин. Ахмед е много добро момче. Като малък искаше да стане космонавт, ама порасна и стана главорез в ИДИЛ. АМа щото мириканцити нападнаха Ирак, да не мислите че той е виновен - нееее, Джордж Буш-Младши е. Та след като обезглави няколко чужденци, уби с камъни няколко жени понеже са говорили в магазина с мъж дето не им е роднина и си купи за 20 долара 10-годишна булка, (което е напълно нормално според мюсюлманските традиции, които ние като европейци сме длъжни не само да приемаме, но и да възхваляваме и да считаме за по-висши и истински от нашите колониално-кръстоносни такива, които трябва да оплюваме непрекъснато), Ахмед биде заловен при евентуална сухопътна операция на руснаци, американци, французи или който и да е там. Сега разбирате ли, ние трябва да вникнем "в цялата история", и да приемем, че Ахмед всъщност не е виновен за действията си - той не е палач и изнасилвач, той даже е жертва! Да - престъпления има, ама престъпник няма. Ахмед ще осъзнае грешката си, ще поплаче, ще се извини на роднините на убитите от него и ще си заживее с малката булка, която няма къде да отиде, щото родителите и са от тия - обезглавените. А и след Ахмед никой вече не я иска. Ей това е квинтесенцията на глупостите, които от десетилетия ни карат да повярваме. Че всяко престъпление може да се оправдае, щото имало и "друга страна". Ами не - всяко престъпление трябва да се разкрие и накаже. Това че нямаш работа не може да е оправдание за това, че си обрал стара жена на улицата, нито това, че някой се е подиграл с религията ти може да е оправдание за убийството му. Интересното е, че леваците като овтора на тоя пасквил говорят само за най-гнусни криминални престъпления. За посегателства над любимия им мултикултурализъм (където всяко несъгласие с мурафетите на някой арабин или африканец веднага се класифицира като расизъм и ксенофобия и подлежи на най-строго преследване) и дума да не става - никаква медиация там, а веднага съд и затвор, ако и да не си наранил никой, нито пък да си откраднал нещо... Опитват се да ни превърнат в стадо.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  3. 3 Профил на Никола Николов
    Никола Николов
    Рейтинг: 496 Неутрално

    До коментар [#1] от "stokn":

    Недейте да оплювате една идея, без дори да вникнете в същността й. Това поведение може само да Ви навреди, защото издава наличие на някакъв комплекс. Оплювайки събеседника Вие очевидно се стремите да го принизате до Вашето ниво. Опитайте се да разбирате и да извличате полезното от идеите.
    Дори да не споделяте някои идеи не е нужно да плюете по тях, а просто да водите диалог, в който максимално да се страмите да запазите достйнството на събеседника.

  4. 4 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 752 Неутрално

    Що за словесна полюция?????

    Да взема да се прегръщам с този който ми открадна колата, ограби родителите ми, уби съседа ми?????

    Щото видите ли той бил жертва!

    Ами жертвите на жертвата??? Те какво да правят???
    Къде и как да търсят покой? Как да живеят?

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия
  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8483 Неутрално

    Как да говорим за конфликтите ?
    Като наричаме нещата с истинските им имена !

    karabastun1@abv.bg
  6. 6 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Диуретична статия.
    За конфликтите се говори откровено, ако има желание да се разбере причината и тя да бъде отстранена, така че всички да са максимално доволни накрая.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  7. 7 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Ала-бала портокала,
    ция, мия, пумпалия .....

    Дрън ... дрън ... дрън .....

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Конфликтите възникват поради хиляди причини. Достатъчно е да се прибереш в къщи с нагласа за нещо по-така и жена ти да те полее с кофа студена вода в смисъл че няма настроение. Всеки конфликт може да се реши. Важното е да не се задълбочава, това вече е лошо.

  9. 9 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    Нилс Кристи отдавна говори за медиацията като най-добър начин за разрешаване на конфликти, но не съм особено убедена, че е реално постижимо.

    Най-обикновен битов конфликт: младата ми съседка иска да си слуша високо музиката рап, който аз не харесвам, на балкона, а той е до моя. Аз искам да си работя на балкона и музиката ме дразни. Как да се разреши този конфликт чрез медиация?

    Тя разбира много добре, че ми пречи, но смята, че ако искам да си работя, трябва да си вляза в къщи, да затворя плътно прозорците и да не чувам нейната музика, какви са тези глезотии да искам да работя на балкона!

    Аз разбирам прекрасно, че тя е пълна е енергия, жизнерадостна и иска да се кефи на своя балкон, но смятам, че ако иска да си слуша музиката, трябва да си влезе в къщи, да си затвори прозорците плътно, за да не чуват съседите музиката, какви са тези глезотии да иска да слуша музика на балкона! Ако толкова иска да слуша музика и то точно на балкона, да си купи блутуут слушалки и уредба и да си слуша колкото си иска високо и където си иска. Да, ма тя не е съгласна, защо да дава толкова пари, само за да угоди на мърморещата си съседка. Не иска и да слуша музика по телефона си с евтини слушалки, защото това й пречи да си дърдори с приятелката, която й е на гости.

    Аз не смятам, че трябва да се съобразя с нейните желания, тя не смята, че трябва да се съобрази с моите. Какво правим тогава?

  10. 10 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Когато нещата биват наричани с истинските им имена, добронамерени сме и някак си не сме тотални егоисти 24/7 / говоря за двете страни/ няма как да има неразрешими конфликти......

  11. 11 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2298 Неутрално

    До коментар [#9] от "luda_krava":

    Не съвсем, цитирам от статията:
    "виждаме, че медиацията може да бъде опасен инструмент. Медиацията може да има последствия за властта и за политиката. Това се вижда ясно в земята на баските."
    В един конфликт или по-общо казано, в едно общуване не може да има привилегирована и угнетена страна, поне не за дълго. Във Вашия случай един спокоен разговор за някакво справедливо разпределение на времето, прекарано на балкона, за едната страна сред шум, за другата сред тишина, може би ще регулира нещата.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  12. 12 Профил на Никола Николов
    Никола Николов
    Рейтинг: 496 Неутрално

    До коментар [#9] от "luda_krava":
    "Аз направихе смятам, че трябва да се съобразя с нейните желания, тя не смята, че трябва да се съобрази с моите. Какво правим тогава?"

    Изяснявате помежду си по кои въпроси, свързани с конфликта, имате съгласие и тръгвате от там. Всеки обаче трябва да е готов на някакъв компромис. Тук не става въпрос за това Вие да се откажете да работите на балкона, а съседката да слуша музика на нейния. В рамките на диалога всеки трябва да пази достойнството на опонента и да се въздържа от нападки.
    Разбира се, не винаги се стига до разбирателство, понакога за да се стигне до такова отнема много време, но в крайна сметка си струва да се опита. При всички случаи е добре да се води диалог и да се изяснават позициите.

  13. 13 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    Категорично не съм съгласна, че трябва да има периоди на шум и периоди на тишина. Мисля, че шумовото замърсяване по нищо не се отличава от замърсяването с отпадъци. Както не може да бъде толерирано замърсяването с боклуци, така не може да бъде толерирано и шумовото.

    Естествено в някои случаи е приемливо да се вдига шум - сватба, кръщене, рожден ден, завършване на училище, но това става след уведомяване на съседите и достатъчно рядко, за да не се дразнят.

    Смятам, че съвременното развитие на технологиите позволява на моята съседка спокойно да си слуша високо музиката на балкона, без да ми пречи. Аз не си слушам олдфешън кънтрито на балкона, нали?

  14. 14 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    До коментар [#12] от "nnikolov_bg":

    Разбира се, аз смятам, че девойката може да си слуша музика на балкона колкото си иска силно в слушалките. Така тя няма да ми пречи, нито аз ще й преча да се кефи.

  15. 15 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3727 Неутрално

    Точно с тези идеи на професора не мога да се съглася. Чела съм други негови размисли, основно касаещи опрощението и възмездието, присъдата и наказанието.
    Мисля, че трябваше да се спомене, че проф. Кристи почина преди няколко месеца.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  16. 16 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Навременно, от "Култура" ...

  17. 17 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1794 Неутрално

    [quote#2:"Тюфлекчия"]За посегателства над любимия им мултикултурализъм (където всяко несъгласие с мурафетите на някой арабин или африканец веднага се класифицира като расизъм и ксенофобия и подлежи на най-строго преследване) и дума да не става - никаква медиация там, а веднага съд и затвор, ако и да не си наранил никой, нито пък да си откраднал нещо... Опитват се да ни превърнат в стадо. [/quote]
    +++++++++

    Наистина ми прави впечатление колко агресивни стават тези "хуманните" когато се появи някой който не е съгласен с тях. Веднага посягат към репресията, остракизъм и то в крайните им форми.

    Вчера четох един немски буламач възхваляващ Меркел в стил "Ти права си дори когато съгрешиш". С "дребната" подробност че въобще се отричаше възможността нейните действия да са грешка. Напротив, омайно и поетично се описваше Германия като "общ човешки дом". Така де, няма да е само за сирийците, я що народ има в Африка а после и нататък.

    И както омайно и поетично се описваше светлото бъдеще изведнъж прозвуча зловещото "И който не е съгласен е расист и нацист". Много са любезни но докато е тяхното, ако някой е против веднага вадят бухалката левите "интелектуалци".

    Покрай тази лудост с бежанците отново се замислих до каква огромна степен левите интелектуалци са се просмукали в западната цивилизация, колко са вредни направо гибелни за нея. Тихичко и незабелязано, както ДПС завзема властта. И когато се усетиш вече е късно.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  18. 18 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1794 Неутрално

    [quote#9:"luda_krava"]Нилс Кристи отдавна говори за медиацията като най-добър начин за разрешаване на конфликти, но не съм особено убедена, че е реално постижимо. [/quote]
    Те са такива левите интелектуалци, самовлюени и претенциозни. Бълнуват си изсмукани от пръстите теории без никакъв житейски опит, чувстват се велики и се възхищават на себе си пред огледалото. Крайно досадни с хипертрофираното си желание непрекъснато да занимават обществото със себе си и теориите си. И много агресивни ако не си съгласен с тях.

    Пази Боже да се доберат до някаква власт и влияние да си приложат теорията, тогава настава страшен хаос. Което не ги смущава, те така или иначе са скарани с реалността.

    Аз тази бих я лекувал много лесно - принудително заселване в циганското гето без право да го напуска. И нека там с медиация направи от циганите хора. Ако успее ставам първи неин почитател и следовник. Знам че нищо не рискувам, затова и обещавам.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  19. 19 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1794 Весело

    [quote#9:"luda_krava"]Аз не смятам, че трябва да се съобразя с нейните желания, тя не смята, че трябва да се съобрази с моите. Какво правим тогава? [/quote]
    Казвате и "Я да слезем на поляната да се разберем като МЪЖЕ" Не препоръчвам израза "Като ЖЕНИ" защото женският бой е нещо безмилостно

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  20. 20 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "... Дейностите, от които се интересуваме, не се нуждаят от меч, нито е необходимо да поставяме превръзка на нечии очи. ..." Уффф- мечът е символ на държавната власт, а превръзката означава, че законът /би следвало/ да действа за всички и че никой не е привилегирован пред правосъдието...Може ли да се пише за тези неща, ако не се знае символичното им значение?"...Наказателното право разбира правосъдието в смисъл, че всеки отделен случай трябва да се третира с еднаква строгост..." Абсурд! Защо тогава в нашия НК има едни наказания за непълнолетни и други- за пълнолетни? Някой е забъркал огромна кашамура от съставки, които никога не е изучавал и не познава смисъла и значението им!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  21. 21 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    "...Често провокирам студентите по право с думите, че преминават през многогодишно систематично обучение за това какво да не споменават в съда. ..." Олелееее- този човек размътва главите и на студентите- юристи ли? Мдааа- сложен казус... за болнично заведение "... Основната цел е хората да са отворени за прозрения.." Да, да- да видим- колко трябва да е "отворен за прозрения" един наблюдаващ прокурор при досъдебно производство за кражба-вместо прокурорът да направи правната квалификация на деянието , му се препоръчват ..."прозрения" Изобщо - не разбирам какво иска да ни каже някой с тази статия!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  22. 22 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "...Престъпник е още едно опасно понятие. Престъпник – това означава да отсъдим, да сложим край на процеса там, откъдето трябва да започнем..." Пълни ГЛУПОСТИ! Този човек не е влизал в съдебна зала, не е запознат с наказателното право и процес и няма ИДЕЯ изобщо за какво пише! Не му четете идиотиите- не си струва да си хабите времето за тази квазинаучна и квазиюридическа статия! Имам чувството, че авторът на статията я е създал под въздействието на силна дрога и откровено се гаври с неща, от които няма и най- малкото понятие...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  23. 23 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    До коментар [#18] от "Fred":

    Абе не, всъщност Нилс Кристи изобщо не е агресивен самовлюбен и претенциозен. Напротив, много мил и тактичен човек. Някои негови идеи са смислени и приемливи, но като цяло са повече в сферата на фантастиката, или пък прекалено напред е отишъл, а ние, хората сме си все пак животни при това някои доста жестоки. Мисля, че не сме достигнали до неговото мислене.

  24. 24 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    До коментар [#22] от "logika":


    [quote#22:"logika"]Този човек не е влизал в съдебна зала, не е запознат с наказателното право[/quote]

    Там е работата, че е влизал и има престава, но е с много особено мислене. Ценни са идеите му за работа със затворници, как събирането на едно място на хора с престъпно мислене се отразява на тези, които са били по-малко склонни да извършват престъпления, но в затвора "научават занаята", ожесточават се и стават рецидивисти. Смята, че ако престъпниците се срещат със жертвите си, може би ще усетят какво са им причинили и това ще ги накара да мислят другояче и да променят поведението си.

    Странен човек е. Всъщност по-скоро беше, май е починал. Мнозина не са съгласни с неговите теории, аз намирам известни добри моменти, но с доста неща не съм съгласна.

  25. 25 Профил на takeshi303
    takeshi303
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Ксенофоби и расисти срещу толерантни хуманисти? Грешка







    18 Септември 2015

    e-vestnik


    Някои обясняват сегашните вълнения за имигрантите така – от една страна били ксенофоби и расисти, от друга хуманисти и толерантни модерни европейци.

    Грешка.

    Някои наричат расизъм нежеланието България да приема имигранти. Това е набеждаване и лепене на етикет от хора, застанали в поза на хуманисти.

    Няма разлика в интелектуалните възможности на хората от една или друга раса – бели, черни, жълти, получерни.

    Въпросът е във възпитанието и образованието. Има достатъчно примери за интелектуални постижения на хора от всяка раса или етническа група, ако са израсли в подходяща среда и образование.

    От тази гледна точка някои разпространяват във Фейсбук портрета на Стив Джобс с пояснението, че той е сириец. И това е грешка.

    Постиженията му не се дължат на това, че е сириец. Той е американец, израснал в приемно семейство и в страна с условия, позволяващи да се развива. Самият Джобс е наричал биологичния си баща родителски донор.

    Ако беше израснал в сирийско мюсюлманско семейство в Дамаск, сега щеше сигурно да е амбулантен търговец. Примерно.

    Това също така не означава, че като в България се заселят много сирийци, някой ще основе компания като „Епъл”.

    От тази гледна точка проблем с емигрантския поток има. Той не е само от образовани мили и нещастни хора, които бягат от войната. Има създадени лагери и канали за имигранти в няколко арабски страни, това е цяла организация, която използва бежанския поток.

    Според проучване на пристигащите в България бежанци (сред които има всякакви, и от Афганистан, и от Ирак и др.), 28% са без никакво образование, а 23% са само с основно. Тоест повече от половината са силно необразовани.

    Дори основното им образование не може да се сравни с това в някоя европейска страна. Сириец с лекарска диплома от Сирия ще трябва да издържи сериозни изпити в Германия, за да получи право на практика.

    Необразованите хора са и силно религиозни мюсюлмани, които следват средновековни обичаи в отношението към другите религии, за правата на жените и др., поставят законите на шариата над светските закони в страните, в които пристигат.

    Много от тях са враждебно настроени, отказват да се регистрират, да дават отпечатъци (всички европейски граждани са регистрирани с биометрични данни, такива са уславията и за чужденците). Събират се на групи по гарите и скандират „Аллах акбар” и заучената американска ругатня „Фак ю”.

    В Хърватия потрошиха хотела, в деня, в който са настанени в него, без особена причина. Другаде хвърлят храната и водата, която им дават. Такива не приличат на хора, които бягат от война.

    Когато някой изказва опасения, че една страна не може да понесе голям брой такива чужденци, че трябва да има ограничения, това не е ксенофобия. Не е от неосъзнат страх от неизвестното и чуждото, а реалистична преценка за добре известното.

    Също така, когато някои говорят за ислямизация, това не е религиозна нетърпимост и липса на толерантност. Хората, които имат такива опасения, трябва да имат право да ги изразяват, без някой да ги заклеймява като ксенофоби.

    Публикация в „Ню Йорк таймс” неотдавна прави изчисления за квотите с бежанци, които ЕС иска да разпредели сред страните членки. Според тях България вече е приела повече имигранти, отколкото се предвиждат тепърва. Тоест – има пълно право да откаже да приема повече бежанци.

    За тях няма работа, няма и пари, помощи, няма и достатъчно базови лагери. България има тежък проблем да интегрира циганите, макар да говорят български, и ще е още по-невъзможно да интегрира арабски говорещи мюсюлмани. Тук няма поминък и за местните, та да осигури за имигранти.

    Това също не е ксенофобия, а преценка на реалностите.






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK