Процесът срещу богомилите

 Кадър от постановката "Процесът против богомилите" на Маргарита Младенова

© Яна Лозева, Народен театър "Иван Вазов"

 Кадър от постановката "Процесът против богомилите" на Маргарита Младенова



Текстът е публикуван в портал "Култура" с разрешението на Любен Марков. Есето е прочетено по "Дойче Веле" през 70-те години на ХХ век. "Дневник" го препубликува с позволение на редакцията. 
А след почти половин век от създаването си пиесата "Процесът против богомилите" е на сцената на Народния театър, в постановка на Маргарита Младенова.


Ако обективно и честно погледнем в историята на нашата литература, ще трябва с горчивина да признаем, че между празните лавици на някои литературни жанрове най-празна като че е лавицата на драматургията. След Друмевия "Иванко, убиецът на Асеня" постиженията на българската драма стигнаха до "В полите на Витоша" и като че там си останаха, безсилни да се покатерят върху билото на театралната планина. Колкото и мило и трогателно да е наследството, което ни оставиха Яворов, Антон Страшимиров, Ст. Л. Костов, Йордан Йовков, ние не можем да отминем истината, че всичко това беше твърде далеч от развитието и върховете на световната драматургия, че повече или по-малко беше плод на любителска драматургия.


Изпитвам известно неудобство, когато от време на време чета хълцанията на новоизлюпени литературни патриоти, които през ден откриват неоткрити български шекспировци. През последните двадесетина години




българската драматургия по принцип запази любителския си характер


но с една съществена разлика — идеализмът на класиците ни беше подменен с казионния рационализъм на техните наследници.


Нещо повече: от чисто професионална гледна точка ние още нямаме комедиен автор от класата на Ст. Л. Костов, нито пък можем да сравним драматургичния заряд на "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" на Яворов с най-добрата пиеса на Камен Зидаров "Царска милост" или с "шедьоврите" на Орлин Василев. Също така никакъв обективен критерий не може да приеме като сериозни постижения благородните опити на Димитър Димов да напише пиеса. Далеч съм от мисълта да се занимавам с нещата, които сега задръстват българските сцени, наричани по някакво фатално недоразумение "пиеси" — на Божидар Божилов, Боян Балабанов, Тодор Генов, Климент Цачев, Лада Галина и така нататък. Известни проблясъци на оптимизъм имаше при Иван Пейчев, поне поради чистото му отношение към сцената.


Едва преди десетина години животът на драматурзите се посъживи — с всички надежди, че най-после на наша сцена ще се появи действителна пиеса. Трябва да отдам дължимото на вече професионалните усилия на Никола Русев, Йордан Радичков, Иван Радоев, Недялко Йорданов и неколцина други, които с цената на големи усилия си пробиха път до сцената.


Имаше време, малко преди годината на Чехословакия, когато театрите, водени от ентусиазирани директори и режисьори, подадоха ръка на тези драматурзи. Върху сцените на много театри се появиха едни от най-оригиналните наши пиеси, като "Суматоха", "Старчето и стрелата", "Автостоп", "Пътеки"… Но само една година след Пражката пролет всичко това свърши. След последния, т.нар. национален преглед и след съответната статия на "Работническо дело" от 26 юни 1969 г.


множество пиеси бяха изхвърлени, за да се предоставят театралните сцени на крещящата посредственост от задния двор на литературата ни


Нямам никакво желание да изреждам имена, които са обида не само за драматургията ни, но и за времето, в което живеем. Има наистина нещо унизително да бъдеш съвременник на драмоплетци, чието умствено развитие е останало някъде отвъд каменната епоха, които внезапно откриват, че "хлябът служел за ядене" и разхождат из сцените герои — досадни малоумници, чието интелектуално ниво може да се сравни единствено с това на техните автори.


Ако човек си даде труда да прочете заключителната статия на "Народна култура" от миналата година за театралната анкета, ще намери най-категорично потвърждение на гореказаното. Разбира се, статията е пропита от лицемерие и фалшифицирани оценки, плюс ужасна театрална некомпетентност. Като че е писана от група идеологически офицери по време на предпарадна подготовка. Както и да е, чели сме не една и две подобни статии и не за тях е думата. Като прелиствам репертоара на театрите, виждам, че нещата наистина са стигнали до дъното. Няма пиеси. Няколко плахи опити някъде по периферията и това е всичко. Като че в света няма друга страна (може би с изключение на Съветския съюз) с по-беден национален театрален живот.


Човек не може да не бъде покрусен от похабяването на истински театрални творци


като режисьорите Асен Попов, Леон Даниел, Вили Цанков, Коко Азарян и великолепните артистични дарования на актьори като Наум Шопов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Димитър Панов, които трябва да газят в плитките литературни локвички на множество набедени драматурзи. Не е вярно, както вестниците се оплакват, че пиеси нямало. Има пиеси, има чудесни пиеси, но те, господа другари, изглежда, не са вашите пиеси!


Преди около три години бях един от първите читатели на една току-що написана пиеса, наречена "Процесът срещу богомилите", на младия български поет Стефан Цанев. Определено казано, това е една от най-хубавите пиеси, които съм чел, и според мен действително най-хубавата българска пиеса. Тя е историческа, документална и както заглавието показва, се отнася до процеса, който българският цар Борил устройва срещу богомилите и техния водач по негово време поп Стефан.

  Кадър от постановката "Процесът против богомилите" на Маргарита Младенова

© Яна Лозева, Народен театър "Иван Вазов"

Кадър от постановката "Процесът против богомилите" на Маргарита Младенова


Всеки знае, че създаването и разрастването на богомилското движение в България е огромен исторически факт, който днес се явява началото на всички протестни движения, довели по-късно до Възраждането в Европа и до революционните промени в света през последните векове. Богомилите — това е една от големите легенди в нашата история и много от онова, което те са оставили, продължава да има своята валидност и днес.


В разкапаната от интриги и заговори държава на Борил богомилското движение се развива с нова мощ


То е духът, който дири обновление, духът, който протестира от позициите на фанатичен идеализъм. Влиянието на ереста е толкова силно и неудържимо, че Борил е принуден да вземе мерки и през 1211 г. свиква известния Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 г. осъжда богомилското движение, а водача му, поп Стефан праща на кладата.


Подобието на двата процеса дава хубавата идея на Стефан Цанев да отстрани от пиесата си понятието "време", като разположи действието на процеса в повече от 10 века. Защото адвокатът на богомилите е наш, съвременен адвокат от двадесетия век и цялата пиеса напомня на театрална реставрация. Така в течение на процеса на цар Втори на сцената се явяват Алекси Комнин и неговата дъщеря, живели век преди това, явяват се куп исторически лица от разни епохи и драматургическото стълкновение между тях ни демонстрира ярко стълкновенията между идеите във всички времена. Но което е още по-важно, всички реплики в пиесата са документални. Това са цитати от църковните, историческите и богомилските книги.


Сигурно Стефан Цанев е хвърлил огромен труд, за да превърне историята в диалог. И тук е един от успехите на драматурга: че битката между цитатите ни характеризира по най-блестящ начин не само образите на героите, но и целия ръст и дълбочина на сражаващите се идеи. И като прибавим и това, че на сцената се разискват генералните въпроси на човешкото съществуване — за Бога, за Доброто и Злото, за съвършенството, за чистотата.


Всеки може да си представи колко силна и недвусмислена е кореспонденцията на зрелището от 1211 г. с нашето време


Целият исторически материал — вече преобърнат в истинска драматургия според всички модерни изисквания — е организиран великолепно. Може би най-хубавата идея в тази пиеса е историята с цар Борил и неговите двойници. Множеството опити на заговорници да убият царя свършват с това, че бива убит поредният негов двойник.


Всеки път, когато Борил пада под меча на убийците и се чува възгласа: "Убиха царя!", внезапно се появява новият Борил, който прекрачва трупа на убития, сяда на трона и усмихнат казва: "Царят съм аз!". А Борил въплъщава в себе си най-ужасните съвременни черти на лицемерие, интригантство, подлост, политическо двуличие и жестокост. Борил на Стефан Цанев е една комплексна Шекспирова фигура, събрала в себе си може би Макбет, Ричард Втори, Ричард Трети и нещо от Крал Лир. Защото и пиесата носи плътта на Шекспирова пиеса, при която от всеки връх се открива бездънна пропаст. И всичко това, потопено в страхотната мистерия на българското Средновековие.


Спомням си, че пиесата ме разтърси от дъно. Малко е да кажа, че бях във възторг от онова, което Стефан Цанев беше написал. И мнозината български интелектуалци, които четоха пиесата по-късно, бяха единодушни, че най-после се е появила голяма българска пиеса. Под наше влияние театри и режисьори се заинтересуваха от нея. Но всички перспективи за поставянето й на сцената бяха


погребани от злощастното репертоарно бюро при Комитета по култура и разбира се, най-вече от ония, които пазят българския народ от врагове


Отнякъде плъзнаха слуховете, че всички образи в пиесата са алегорични, че техните прототипове дишат въздуха на нашия век, че с пиесата се обиждали важни персони. Излишно е да доказвам, че това са елементарни реакции на политически клюкари, че Стефан Цанев е бил твърдо далече от това — да си даде труд, за да карикатури карикатурните сами по себе си образи на българското съвремие. Макар че не е партиен член, Стефан Цанев е убеден комунист-идеалист. С това му убеждение е пропита цялата му поезия и той използува процеса срещу богомилите за защита на собствения си идеализъм и, предполагам, на остатъците от вяра, които все още се крепят в душата му. Неговият идеализъм понякога наистина го отнася в небитието на поетичната наивност и невинност.


И не е негова грешка, че всичко това, за което се говори в пиесата му, има наистина абсолютно съвременно звучене


Дори и самата забрана да се постави пиесата му кореспондира напълно със забраните и изгарянията на богомилските книги. Точно като богомила Стефан Цанев се опитва да брани светостта на идеала си от цинизма на бориловци и неговите потомци. Пиесата завършва с внушителен трагизъм. Богомилите изгарят на кладата, верни на себе си. И двойниците на Борил продължават да заемат мястото на убития си предшественик, така че в действителност никой не знае кой е Борил, защото всички са Бориловци.


Нямам възможност да се спра на другите достойнства на пиесата както и на отделните образи. Но онова, на което искам да обърна внимание, е другото — отношението, което съвременната българска действителност има към тази пиеса. Може би точната дума в случая е варварството, иначе с какво друго може да се квалифицира дейността на театралните власти, които лишават народа ни от една наистина внушителна и проникновена творба, при това изключително национална.


И докато с всички средства се насърчава развитието на пошлостта, бездарието и политическата конюнктура, едно истинско творение на истински творец трябва да стои в кошчето за боклук.


Утехата ми е, че това вече много пъти се е случвало в историята, но времето винаги е отсъждало своето. Идва оня безпощаден миг, когато историята безкомпромисно поставя всекиго на мястото му. И за разлика от диалектиците аз ще кажа — няма ваша и няма наша история, има истинска история. И тя казва, че богомилите много пъти са били изгаряни, но богомилството не е изгоряло.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2400 Неутрално

    Наистина,защо нямаме филм за богомилското движение!?

  2. 2 Профил на Goblin
    Goblin
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Макар че не е партиен член, Стефан Цанев е убеден комунист-идеалист.

    Дааа, поредната помия срещу християнството и лошата православна църква.
    Само левундери ще се трогнат от тая глупост.

  3. 3 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4399 Неутрално

    [quote#0:"статията"]...от чисто професионална гледна точка ние още нямаме комедиен автор от класата на Ст. Л. Костов, нито пък можем да сравним драматургичния заряд на "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" на Яворов с най-добрата пиеса на Камен Зидаров "Царска милост" или с "шедьоврите" на Орлин Василев.[/quote]
    Когато се опитваш да въведеш фалшиви проблеми последвани от изкуствени, нагласени разрешения, самата пиеса, самото развитие на сюжета откровено звучат фалшиво на взискателния зрител.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  4. 4 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 823 Неутрално

    нито пък можем да сравним драматургичния заряд на "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" на Яворов с най-добрата пиеса на Камен Зидаров "Царска милост
    ==================================
    А самият Марков изобщо не може да бъде сравнен с такива дарования като Калин Терзийски, Милен Русков, Влафимир Левчев и т.н. които газят в дълбоките води на свободното слово съвсем по евро- атлантически и то без да им плащат заплата от Свободна Европа, Дойче Веле и други правилни медии.

  5. 5 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 552 Гневно

    Какво са 25 години, прибавени към 10 века история, Господи ?...
    Трупата да се качва по фургоните и започне турнето си из страната - чакаме я с по няколко представления в град ...

  6. 6 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2795 Неутрално

    Богомилите са били доста близо до учението и заръките на Христос, за разлика от алчните чернодрешковци на още по-алчните църковни институции - които водят войни, извършват кражби и поробват народи в името на Царица Парица и Цар Власт.

    Един пример - Христос гони търговците от храма и казва, че който потърси Бог - ще го намери навсякъде и по всяко време. Поради това Богомилите смятат, че не е задължително да плащаш данък за Църкви, както и да се молиш единствено в тях, както и да купуваш икони и др. пособия единствено от тях, както и да им работиш ангария задължително, че да останеш християнин. В исторически план Богомилското движение нанася сериозни финансови щети на Църковните институции и за да не продължава тази загуба на пари, църквите започват гонения - толкова жестоки, че убиват дори хората, които са "виновни" че четат Библията - Библията може да се чете само от проверени и верни хора на Църковните институции - "451 по фаренхайт" е вдъхновен именно от тези събития - накратко там също гонят и преследват четящите и желаещите да учат и да имат алтернативна информация и гледна точка.

    I'm back... for now.
  7. 7 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4399 Неутрално

    [quote#1:"chicago514"]Наистина,защо нямаме филм за богомилското движение!? [/quote]
    До скоро всички творци са били заети да утоляват прищевките на партийните велможи за "правилно" отразяване на партизанското движение, на проблемите на неговите "герои", както и на отразяване геройствата при сторителството на социализЪма и комунизЪма.
    Не си мислете, че след 1989-та всичко това е спряло. По инерция то си продължава и сега.
    Отчаяната борба на някой бивши соц-величества да запазят тези лъже-творения на изкуството става дори по-стръвна и безогледна.
    Само погледнете борбата за запазване на...петоъгълния..пред НДК или на лъжовника за ужзагиналите съветски бойци в България за "освобождаването" и срещу СУ....
    Същата тази истерия се разлива срещу всяка една стъпка към отричане на редица хвалебствени ужтворби от времето на бай Тошо и връщане на нормалното отношение към творчеството.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  8. 8 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4399 Неутрално

    До коментар [#4] от "Каишков - Гласът на Америка":
    Фактът че пречупваш отношението си към творбите и творците през политическата си краста е достатъчно показателен защо в България вече толкова години нямаме добра творческа атмосфера.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  9. 9 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 606 Весело

    [quote#5:"dimko"]Какво са 25 години,

    прибавени към 10 века история, Господи ?... [/quote]

    какво са 600 год история Срещу 750 год Робство ..
    Дори не познаваш Историята ,
    Робството НЕ е История..
    Робството е Робство със своите качествени "изменения" !!!!

    всичко започва Оттук !!!

    какво има в "кутийката" на матрЯла ??

    Богомилството е било Анти....
    защото е отричало божественото начало...
    но Богомилите ,както и Левсик, Ботев , Бенковски и пр....

    не са случили на народ..за това са приключили безславно

  10. 10 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2721 Неутрално

    "Убеден комунист-идеалист". Г. Марков има невероятна чувствителноост! Такива свършиха много работа на Партията-майка!
    Ст. Цанев има силно перо, не го отричам, но винаги съм чувствал някаква двойственост, нещо не до край искрено!

  11. 11 Профил на name.mg.forum
    name.mg.forum
    Рейтинг: 381 Неутрално

    [quote#2:"Alkizeer"]Макар че не е партиен член, Стефан Цанев е убеден комунист-идеалист. [/quote]

    Цанев винаги ми е бил съмнителен.
    Изглежда ми мекантилен тип, наглася се по конюктурата

  12. 12 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 1105 Неутрално

    До коментар [#2] от "Alkizeer":

    Ако сте гледали пиесата, а явно не сте, щяхте да разсъждавате малко по-иначе. Текстът на пиесата е много силен и звучи дори много съвременно с проблемите, които показва. Гледайте я и ще разбере много неща, не става дума само за богомилите, а излагане на проблемите, които са валидни и за сегашното ни общество.

  13. 13 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7249 Неутрално

    Изпитвам известно неудобство, НО Процесът срещу богомилите Е малко срещу Бате бОРИСОВ ...

    karabastun1@abv.bg
  14. 14 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 940 Неутрално

    Не ми се е случвало отдавна, но тази пиеса беше изпитание за нервите ми и търпението ми. И не само за моите, но аз само за моите мога да пиша.
    Как е възможно да се случи нещо толкова слабо, не зная. Но зная, че тази пиеса звучи много, много остаряло. Във всякакъв аспект.
    Маргарита Младенова не си е свършила работата, това също е пределно ясно.
    А когато чета хвалебствени текстове за тази постановка, направо се чудя, една и съща постановка ли сме гледали....
    За мен това е провалът на сезона!

  15. 15 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1252 Неутрално

    Новата постановка на Процесът ми се струва, че ще е поредната креслива постановка в народния театър, с ненужни визуално-слухови ефекти. Щом текстът е толкова хубав, няма проблем изпълнителите просто да си кажат думичките без изобщо да играят, камо ли да се "вживяват". Явно Маргарита Младенова не е никак сигурна в достойнствата на драматургията, щом посяга върху нея по този начин!

  16. 16 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1252 Неутрално

    До коментар [#14] от "Додо":

    Не живея в София, но дори и столичанин да бях, не бих си причинил подобно посещение. И приказки от рода "откъде накъде ще плюеш без да си гледал" вече не ме смущават - имаме богатия опит и знанието, за да умеем да преценяме някои безкрайно повтарящи се неща предварително и без специално отделено внимание

  17. 17 Профил на tily_lily
    tily_lily
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#1] от "chicago514":

    Ти сериозно ли мислиш, че някой от псевдоинтелектуалците и парвенютата, които ни натрапват като "културни дейци", е в състояние да напише сценарий и да заснеме такъв филм?

    Кухи хора, безидейни, самодостатъчни си, обвиняващи всеки и всичко, че им "пречи" да се изявяват, че не им оценява "произведенията", че не купува "продуктът", свикнали да са под крилото на силните на деня, без капка достойнство и талант.

  18. 18 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1206 Неутрално

    "През последните двадесетина години българската драматургия по принцип запази любителския си характер"

    Както и всяка останала област на културата ни

  19. 19 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3306 Неутрално

    Така е, за съжаление.

    Атеист-идеалист написал изключителна драма
    за Процес на контраформирана съдебна система.

    Искусно смесил царе и царици, тирани "патриции"
    от различни векове, за да изложи на показ жестокост и алчност, корист и падение. "Процесът". Лошото на лошите.

    А богомилите? Безобидни Християни Свободни по дух и начин на живот. Начало на Възраждане Ренесанс?

    Има исторически роман, без излишен драматизъм.
    За цар Петър. Включително епизод, когато царят среща на горски път богомили и кротко ги пита защо странят от светския живот.

    Същият Петър, който си поискал "аудиенция" при свети Иван Рилски и светецът се съгласил. При условие... дистанционна такава: царят да застане на отсрещен хълм.
    Както и станало.

    До коментар [#10] от "Alexander97":

    "Убеден комунист-идеалист". Г. Марков има невероятна чувствителноост! Такива свършиха много работа на Партията-майка!

    Ст. Цанев има силно перо, не го отричам, но винаги съм чувствал някаква двойственост, нещо не до край искрено!

  20. 20 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3306 Неутрално

    Глупости... но като за дезинформиран - нормално.

    Отричащите Божественото начало си го казват в прав текст:

    Защото сме материалисти.
    Защото сме марксисти (научно подковани).
    Защото сме антитеисти.
    Защото сме богоборци.
    ...

    Нищо общо с Богомили - хора отворени с душа и сърце към Божията милост.

    о коментар [#9] от "Дезинформиран":

    Богомилството е било Анти....
    защото е отричало божественото начало...

  21. 21 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 394 Неутрално

    духът на богомилството винаги ще намира припознаване сред лонато на типичните некадърници!

    dame
  22. 22 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 818 Разстроено

    [quote#2:"Alkizeer"]Само левундери[/quote]
    ...!!!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  23. 23 Профил на Дъската ми хлопа
    Дъската ми хлопа
    Рейтинг: 225 Неутрално

    [quote#4:"Каишков - Гласът на Америка"]Марков изобщо не може да бъде сравнен с такива дарования като Калин Терзийски, Милен Русков, Влафимир Левчев и т.н. които газят в дълбоките води на свободното слово съвсем по евро- атлантически[/quote]
    !.

  24. 24 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3306 Неутрално

    ВИИ Маркс имени П.Лелина

    Нема "типични" некадърници.
    Има Державен стандарт.

    Има кадърни Партийни кадри.
    Има и без партийни членове и членки.

    пп
    Идеологията е опиум за народа... рилигията.
    Синтетичен, или не... продажбите вървят добре.

    До коментар [#21] от "dame":

    духът на богомилството винаги ще намира припознаване сред лонато на типичните некадърници!

  25. 25 Профил на ba
    ba
    Рейтинг: 273 Неутрално

    Добре че отново се чува гласът на Георги Марков..

  26. 26 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 1923 Неутрално

    [quote#2:"Alkizeer"]Макар че не е партиен член, Стефан Цанев е убеден комунист-идеалист.
    [/quote]
    Това е прочетено по вражеското тогава радио ВВС и има за цел да предпази Стефан Цанев от преследване. По това време да те хвали врага не беше безопасно, а някой да се обяви за антикомунист - пълен абсурд. Единственият начин да критикуваш системата беше от позициите на комунистическите идеали.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  27. 27 Профил на tigervi
    tigervi
    Рейтинг: 717 Неутрално

    [quote#12:"ikar_01"]Ако сте гледали пиесата[/quote]

    Пиесата съм я гледал много отдавна, 79-та или 80-та година. Беше впечатляваща и много по различна от тогавашния "мейнстрийм" в културата ни. Дали сегашната постановка е добре направена? Ами ако някой съвременен политик се познае, значи режисьорът е успял.


    [quote#26:"Julian Mall"]Единственият начин да критикуваш системата беше от позициите на комунистическите идеали. [/quote]

    ... и то правейки компромис със съвестта си.

    Eddie lives... somewhere in time!
  28. 28 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2278 Неутрално

    Убедителен е Георги Марков.
    Бях решила да пропусна това представление, заради част от актьорите, но наистина харесвам и писането на Стефан Цанев, ще рискувам с богомилите!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  29. 29 Профил на G. H.
    G. H.
    Рейтинг: 489 Неутрално

    До коментар [#2] от "Alkizeer":

    Бориле, пардон Боко, ти ли си?

    "In a time of universal deceit, telling the truth is a revolutionary act." George Orwell
  30. 30 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    За тези, които не са чели Стефан Цанев, искам да припомня и една друга негова пиеса, поставяна по комунистическо - "Последната нощ на Сократ".
    Както и да припомня думите на Стефан Цанев към Жан Виденов (министър-председател при курс на долара "само" 200 лв.) от септември 1996 г. "Жан, иди си с мир"... После през януари 1997 г. народът превзе парламента.

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  31. 31 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    Над нивите безшумно пада здрача.
    Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
    Аз идвам тука тайно да изплача
    гнева и болката си, и лъжите.

    Наивен бях. И вярвах много.
    На всеки срещнат вярвах. Нищо.
    Обичах ги. И лъжеха ме много.
    И много ми е болно. Нищо.

    Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
    Към всички си еднакво мила:
    треви и хора, зверове и птици…

    Земя, дари ме с твойта сила –
    да мога да обичам всички хора,
    да вдъхна чест на подлеците,
    герои от еснафите да сторя
    и скромни люде – от глупците.

    Земя, дари ме с малко сила –
    да мога да повалям всеки,
    забравил, че е сукал твое мляко
    и е дошъл по твоите пътеки…

    Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
    земята тръпне черна, топла, гола.
    Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
    И падам на колени.
    И се моля.

    Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK