Страхът от другия, страхът от бъдещето

© Yannis Behrakis, Reuters

Ужасът от другия обикновено подхранва представата, че той е по-активен сексуално от нас. Произвежда повече деца, изнасилва жените ни и някак мистериозно успява да ни направи леко импотентни. И защо е всичко това? Защото сме се размекнали и не искаме да браним родината с оръжие в ръка под водителството на неофашистките партии и интелектуалците от ДС.

Думата ми е за бежанците, разбира се. Погледнете само за какво точно е "дебатът", ако тази истерия може да се нарече така. Става дума за това дали да се държим прилично или да обливаме тия нещастници с расистки обиди и параноични подозрения. Разсъжденията за това, че бягащите от ислямска държава непременно са бойци на ислямска държава приличат на това, дето на село възприемат изнасилената жена като безчестна. А това, че идват 70 на сто млади мъже (и което има съвсем просто обяснение) ни звучи като сексуална заплаха. Те не са бежанци, лъжат ни - може би така, както нашите сънародници през 90-те лъжеха, че са политически дисиденти, за да получат по някоя марка докато ги проверят в лагерите. Има хора, които лъжат, разбира се; 40 на сто от искащите убежище в Германия са от западните Балкани и ще бъдат отпратени, не се съмнявайте. Но значи ли това, че по принцип всички са такива? Да тръгнеш с подозрение към другия преди още да си вникнал в проблема му - ами това у нас е масово медийно заболяване, ние подозираме всеки, за всичко. Внимавайте, защото

има една граница, отвъд която подозрението разрушава обществото, превръща се в психическо отклонение

в параноя.

По политиките аз лично не виждам особени разлики. Трябва ясно да се разграничават бежанци от икономически мигранти; едните да получат съответния временен статут, другите - според както прецени дадената държава. Не виждам крайно десните говорители да ходят и да разобличават граничните служби, не забелязвам споменатите патриотични говорители да дават идеи в тази посока. И обратно, не съм видял либералната интелигенция да призовава към отказ от контрол и ред. Е добра, за какво тогава е цялата врява?

Удивително нещо: способността за човешко съчувствие се превърна в обида, в национално предателство. Българският националист развява бруталния си егоизъм като знамето на Райна Княгиня и смята, че някой ще му се възхищава. Ама не става, егоизмът буди по-други чувства. Които догодина ще опитваме да изтрием с поредната кампания за подобряване на имиджа на страната. Примитивната презумпция е, че съчувствието ще подкопае реда. Само че между закона и съчувствието връзката не е така проста. Европейската цивилизация - 14 века доминирана от християнството, впрочем - е направила така, че трябва едновременно да съчувстваме и да изпълняваме закона. Това, че свещеникът ще иде при убиеца в килията му и ще го утеши, не означава, че ще използва връзките си да го измъкне. Тъкмо обратното. Наблюдавайте внимателно: тези, които днес раздават вода и дрехи на бежанците в Австрия или Холандия, няма да тръгнат да спират самолетите, които ще извозват онези от тях, чиито бежански статут няма да бъде признат. Въпрос на цивилизация. Не тази на Държавна сигурност, другата.

Можем разбира се да обсъждаме рационално политиките на Европа. Дали Дъблинското споразумение, според което бежанците остават в страната, откъдето са влезли, не беше несправедливо (включително за външна страна като България). Дали г-жа

Меркел сбърка като отвори границите си - или напротив, рязко промени егоистичния облик, който страната й беше добила около гръцката криза

(Гърция е сред най-печелещите от жеста й). Тъкмо в този момент Германия отново поставя въпроса за участието си в Съвета за сигурност на ООН - едно място за което претендира не с оръжие, а с хуманитарни жестове. И още. Дали Шенген не повтаря грешката на еврозоната: в единия случай беше създадена обща валута без финансов министър, в другия - зона на свободно движение без централизирана охрана на границите и съответните институции.  Тези въпроси не си задаваме само ние и малко тромавия механизъм на ЕС в момента тръгва на много по-бързи обороти. 

Само помислете: толкова голям писък за няколко стотин хиляди бежанци. А какво ще стане утре, ако климатичните промени залеят с вода или оставят без поминък стотици милиони? Ако избухне някой нов Чернобил? Ако националистите успеят да накарат етносите да се колят в Турция, Русия, България... За съжаление светът не е застрахован срещу бедствия и ако една война в Близкия изток предизвиква такава паника, много сме зле. 

Най-неприятният момент у нас това е усещането, че непременно трябва да сме най-нещастни, ерго - че на нас се дължи помощ, не на някои други, които само се преструват. Завист към чуждата беда; робски, просешки манталитет. В западна Европа мигрантите са винаги най-долу в социалната стълба, вършат нископлатена работа, борят се при много тежки условия. У нас обратно, на бежанеца се гледа като на привилегирован - точно както правим с ромите, които впрочем въпросните крайно десни мислители също смятат за мигранти. 

Погледнете сайтовете - основният аргумент е този, как така ще даваме пари за бежанци, а не на нашите пенсионери. Войната в Ирак била американска работа, че всичкото било една сложна конспирация за овладяване на Европа от американците. Параноя. Защо ли този аргумент не се появява във Франция и Германия, които за разлика от нас, измекярите, отказаха да участват в авантюрата на Буш?

Въпросът не е в това да даваме много, защото очевидно страната е бедна - въпросът е в готовността да се включим според скромните си сили в гасенето на пожара

Да бъдем страна от Първия свят, не от Третия; да бъдем господари, не роби. Утре пак ще дадат едни пари за подобряване на образа на България с розички или слънце: а сега, когато можехме да направим нещо истинско, с което да ни запомнят, се свиваме в черупката си.

Съвсем друг въпрос е икономическата миграция - и всички имаме интерес той да се отдели от бежанския. Обезлюдени страни като Германия, която има демографския профил на България, в продължение на десетилетия внася работна ръка по гастарбайтерските програми. 750 000 турци през 60-те, още толкова югославяни, гърци, италианци. Прекрасно интегрирани, повярвайте ми, съавтори на немското икономическо чудо след войната. Същото правят навсякъде в развития свят, защото никакви мерки не обръщат кривата на раждаемостта така, както би се искало на бизнеса (икономическият цикъл е по-кратък от порастването на детето). Това е политика на отделните страни и аз не бих се тревожил за Германия - ще си вземат колкото им трябва.

Говоря цинично, за да е ясно - капитализмът има нужда от онова, което Маркс нарича резервна армия на труда, хора, които включваш в производството в периоди на подем. Съчувствието тук е от съвсем друг порядък: трябва да се даде шанс на мотивираните, на талантливите, да им се позволи да влязат в големия свят по легален начин, а не скачайки от лодките в морето.

Едни страни искат да са силни и богати, други като България са се примирили с това, че постепенно се превръщат в старчески дом. Вероятно в основата на всичко е монополната икономика, която процъфтява у нас - оградил си едно голф игрище, изгонил си всички, за да е просторно, ами не ти се ще да идват "пришълци", нали така? Същото с изкупвачите, с енергията, с обществените поръчки. Икономика като немската, която разчита на производство и конкуренция

не гледа на мигрантите като на натрапници, защото трябва да се работи - колкото повече дойдат, толкова повече стойност ще създадат

Били мюсюлмани - ами такива идват, няма наплив на християнски населения към Европа, дори китайците понамаляха, защото онази икономика стана супермощна и взеха да мигрират там. Пък и дали аятоласите на национализма не преиграват малко с религиите в един свят, където всеки има мобилен телефон?

Изследванията показват, че във Франция мюсюлманските имигранти са много по-добре интегрирани от анимистите от черна Африка, защото имат здрави семейства - понякога дори по-здрави от християнските. Руската и сицилианската мафии са съставени от християни, нали така. Има политики за тези неща от десетилетия, хубаво е нашите говорители да се информират преди да говорят. Завърта се из Фейсбук едно видео, където някой говори неразбираем език и зад него гамен прави знак за отрязване на главата - и хопа, разбрахме всичко, ще ни колят. Кой, къде, какво - нямаме време да проверяваме.

Разговорът трябва да е не за емоции, а за интереси: имаме или нямаме нужда от хора?

Голфът няма нужда от много хора, но иначе? Как да си избираме мигранти със съответни специалности, на съответна възраст, с деца, готови да се интегрират и т.н. Българският бизнес трябва да поведе първи този дебат, а гражданството ни лесно ще се успокои, ако знае, че тия хора идват не за да им "даваме", а за да работят. 

А това, че сме били християнска Европа стана съвсем смешно след егоистичните изявления на Синода, повтарящи думи на вече открито политиканстващия "дядо" Николай.

На едната страна имаме папа, който не само призовава за милосърдие, но взима бежански семейства при себе си, на другата - погнуса от страданието

Да припомня ли, че бащата на Меркел, лутерански пастор, избира да се премести в Източна Германия, за да е близо до притеснените от режима вярващи, които имат нужда от него? Нашите предпочитат да прекадяват офисите на новобогаташи.

Една и съща религия ли е това? Едната универсалистка, основана върху убеждението, че всяко човешко същество има мястото си на тази земя, на другата - едно партикуларистко окопаване във върховната ценност на нашето лично оцеляване като племе. Ако позволите теологическа шега: не сме били виновни за нещастията в Близкия изток - ами не ги ли праща всичките всемогъщия бог, на който, предполага се, Синодът служи? Да не сме изпаднали в някакво манихейство, където доброто и злото са с изравнени сили? 

Нека се съгласим, че трябва да се пази границата. Но и че това сами не можем да правим - за това е добре да бъдем готови да предадем част от суверенитета си в граничните политики на Европа. Няма нищо страшно в това, същото направихме във военната област и слава богу. Нека проумеем и че светът е шарен, че все повече хора от всякакви места ще идват у нас. Назад към телените огради на комунизма път вече няма, дори да се иска това на някои застаряващи идеолози. Значи трябва да имаме от сега ясна стратегия за това какви потоци от мигранти искаме да привлечем, как да ги интегрираме, на какво да ги обучим, как да използваме таланта им. Засега ни пази това, че сме бедни и никой не иска да идва тук, но нали идеята е да забогатеем, да станем като Лондон, Париж, Ню Йорк. Франция приема над двеста хиляди мигранти годишно, Англия над 300, САЩ над милион. В Европейския съюз 10 на сто от гражданите живеят извън страната, където са родени. 

Много много далеч сме от всичко това - и въпреки това ужас, расизъм, апокалиптични възгласи. Какво печелим, като насаждаме ужас от чуждите? Живеем хипнотизирани от едни безотговорни политици и техните говорители, които обещават да ни спасят от демоните, които сами си измислят, само да гласуваме за тях отново и отново.