Държавата срещу гражданите - на крилете на Реформаторския блок

Държавата срещу гражданите - на крилете на Реформаторския блок

© Дневник



Внесеният в Народното събрание законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс (АПК) от десет депутати от Реформаторския блок (предимно от ДБГ) събужда въпроси, които рискуват да потънат в шумотевицата около промените на конституцията, та ако може някак и този проект да мине за елемент от съдебната реформа - нали сега всички са за нея, значи пишем проекти и в навалицата всяка идея ще мине за реформа.


Първо, самата концепция, която е вдъхновила промените, противоречи на същината на административното правосъдие. Спомням си думите на един от ораторите на тържественото събитие през 1996г., когато се откриваше Върховният административен съд (създаден през 1912 г. и закрит след 1944 г.): "Истински правова държава е онази, която има развито независимо административно правосъдие." Припомням си и обобщението на проф. Живко Сталев: "Административното правораздаване е по същество правозащитна дейност."


Административното правосъдие защитава гражданина от държавата.




Какво ни предлагат експертите, написали проекта, и политиците, които са го внесли?


Да разтоварим върховните съдии, като ограничим делата, които достигат до тях

и пуснем "нагоре" онези жалби, които са с висок материален интерес, като с процент от него ще се определя и таксата.


Самото понятие "материален интерес по административни дела" е най-красноречивият израз на  отдалечаването на административното правосъдие от основната правозащитна функция. И понеже като нямало високи такси, гражданите злоупотребявали с правото да се жалват от актовете на държавата, да сложим финансовите бариери, че да улесним съдиите и да ускорим правосъдието. Много важно, че бариерите ги слагаме точно пред хората, които ежедневно се сблъскват с произвола на администрацията - пред гражданите, малката и средната фирма, загиващата провинциална медия, която не си намира спонсор, ако не играе по гайдата на феодализираната регионална власт, навързала неразчленимо местните държавни, общински, полицейски и прокурорско-съдебни структури.


"Разтоварването на съдиите по този начин мотив ли е или ограничаване на достъпа до правосъдие"


пита читател в социалната мрежа. Ако така ще се определят правилата, теми като ефективност, безпристрастност, последователност и високо ниво на правната мисъл никога не намират място в дебата.  Нищо, внесено с такъв мотив, не може да е читаво, дори и по-случайност в него да са попаднали зрънца на смислени идеи.


Оспорване само на една инстанция на ревизионните актове със стойност до 5 хил. лв. за граждани и 25 хил. лв. за фирми и организации освен чуденето как е формиран този таван, изпразва от съдържание съдебния контрол над административните актове и го заменя с парични стойности - опасен филтър за влизането на делата във ВАС.


Промените съвсем открито


неглижират публичния интерес в най-важните сфери за гражданите - заетостта, общинската собственост


като определят делата за тях с "относително ниска обществена значимост и липса на правна и фактическа стойност", та поради това да приключват и те на една съдебна инстанция, без право на касационно обжалване. 


Очевидно това са дела, с които големите адвокатски кантори не се занимават, тогава какъв е смисълът те да задръстват времето и мисълта на върховните съдии, като 


съдиите трябва да са заети с делата с висок материален интерес


Езикът на мотивите на законопроекта изумява с откровената подмяна на това що е то административно правосъдие и публичен интерес и свежда всичко до числа и стойности, които максимално да отдалечат ВАС от въпросите на правовата държава.


Въобще идеята за съдебен контрол на една инстанция е особено опасна в България, защото практиката показва, че той протича формално и не изпълнява основната правозащитна функция на административното правосъдие. Типичен пример е едноинстанционният съдебен контрол върху кадровите решения на Висшия съдебен съвет за кадрови назначения, при който не е паднало нито едно от безобразните решения на ВСС.


Като прибавим и идеята събирането на доказателствата да се изчерпва само в първата инстанция, включително и когато - сега внимавайте - "административният акт по силата на закона се оспорва пред несъдебна инстанция, чието решение се обжалва само пред касационна съдебна инстанция по реда на този кодекс", започваме да вдяваме колко далече са стигнали авторите зад благовидния предлог ускоряване на правосъдието.  Преведено, затвореното в кавичките означава, че органи като свръхважната в българския преход и абсолютно "независима" КЗК например, която е несъдебна инстанция, но е с административна юрисдикция, става господар на правния спор, защото там ще се изясняват фактите, а не при върховните съдии - ама разбира се те няма да се занимават с такива дреболии. Такова нововъведение  е направо нагло, не само опасно - защо ни е нужен тогава ВАС - особено като знаем какво представляват нашите регулаторните органи, оплетени в олигархични зависимости и бълващи поръчкови решения...


Но дори не наглостта на финансовите бариери е най-тревожеща в този проект -


още по-разрушаващо представата за съд е предвиденото "бързо уеднаквяване на практиката без мотиви"


Дори без да обсъждаме дали тази драстична новост противоречи на конституцията и дали не е умишлено заобикаляне на разпоредбата в основния закон, която възлага само на общото събрание на ВАС и ВКС да тълкуват и уеднаквяват противоречивата практика, самата идея - чрез гласуване от мнозинството в едно отделение да се определя правилната практика - е тоталитарна и взривява представата за съд въобще. Това означава шефът на отделението да събере съдиите, да прегледат противоречивите решения, които до момента са вземали, и да гласуват - която практика по идентични казуси посочи мнозинството, тя става задължителна. Без мотиви...


Десетимата вносители може и да не си дават сметка какво са внесли, тъй като не всички са юристи, но експертите, които са написали това? В своя статия в "Капитал" проф. Иван Тодоров рекламира идеята, сред авторите е и самият той, като "много опростена процедура по уеднаквяване на практиката и на отделенията", тъй като - признава той - "често те имат противоречива практика".


Проблемите във ВАС от закона ли произтичат или от порочни зависимости?


Признанието на експерта, че има противоречива практика, заслужава похвала. Но той за разлика от съдебните журналисти навярно не е наясно на какво се дължат противоречивите решения по еднакви казуси и двойните мерки във ВАС?  ВАС вече си е лепнал неизтриваеми петна с изпиране на закононарушения, извършени от Висшия съдебен съвет (делото "Ситнилски" е достатъчният и непреходен пример). Проф. Тодоров навярно не знае и че в отделенията на ВАС е впечатляващ броят на т.нар. командировани съдии, прибирани откъде ли не и избирани от председателя Георги Колев далеч не по компетентност, а по служебна готовност за изпълнение на услуги - ако съдим по формирането на съставите, където случайният принцип е неподлежащ на контрол от ВСС мираж.


Щом ще се приема с гласуване на мнозинството без мотиви задължителната практика "в отделенията", с  какво ще се съобразяват малцинството и долните съдилища (няма аргументи, има брой гласове) - ето най-простото питане. Извън извода, че такава норма убива инакомислието чрез елиминиране на малцинството  и прави невъзможни особените мнения. Но в настоящата посттоталитарна България, която непрекъснато произвежда нови и нови тоталитарни практики, това е фундаментално грешно и опасно, защото селекцията на мнозинството е правена безпринципно (години наред кадруване чрез описаното командироване, което предрешаваше конкурсите), в резултат на което мнозинството лека-полека се е превърнало в преторианската армия на "шефа".


Авторите проф. Тодоров и съдията и зам.-председател на ВАС Боян Магдалинчев нека да си представят за миг, че предложената норма действаше по време на делото за лиценза на КТБ например. Щяхме ли да чуем особеното мнение на съдията, който за разлика от мнозинството и самия председател признаваше правен интерес за обжалване на акционерите? Не. То щеше да е невъзможно, ако е имало преди това уеднаквяване на практиката по предлагания сега механизъм. Такъв механизъм е всъщност - това трябва да се повтаря и потретя - диктат на мнозинството съдии върху инакомислещите в едно отделение и на практика обезсмисля  - не, ами направо взривява принципа за вътрешното убеждение.


Не разбират ли това депутатите от Реформаторския блок - защо внасят този проект

Нима те не схващат, че цялостната концепция - да разтоварим върховните административни съдии, като ограничим делата за тях до споровете с висок материален интерес, е лобистка. Не за малкия човек, а за големите адвокатски кантори, които основно работят с дела с висок интерес.


По-малко работа и по-богати жалбоподатели - примамката на кукичката за върховните съдии


Още по-тревожен е фактът, че зам.-председател на ВАС - съдия Боян Магдалинчев, се изявява като флагман на основните идеи в законопроекта, обещаващи на върховните съдии от неговия съд по-малко работа и по-богати "жалбоподатели".


На защо все пак се внася проектът? Дали не е


Елементарно институционално укрепване на безконтролността и влиянието на ръководството на ВАС

срещу което ще си осигуряват своя дял спокойствие, влияние и безконтролност разпределителите на постове и средства в другите власти. Под претенцията, че проектът е част от съдебната реформа в най-разбираемата й за масите част - ускоряването на делата в административното правосъдие.


Зам.-председателят Магдалинчев (който се е проявявал като основен фактор в съставите по решаването на най-важните дела, с понякога спорни решения, включително по отмяната на влезли в сила актове, свързани с устройствени планове) повишава своя статус чрез съавторството в проекта. Наред с това се демонстрира и свързаност с назоваващата се демократична част на политическия спектър - Реформаторския блок, нали той внася новият проект. Тоест предложенията, които нелицеприятно въвеждат такси и разтоварва съдии, не се внася от ДПС например, нито от ГЕРБ, нито от АБВ или БСП. А защо не и цялата експертна работна група, сътворила този законопроект, да не се свърже с реформаторите вносители? Включително от нея да излезе и евентуалният бъдещ кандидат-наследник на сегашния председател на ВАС? Та няма само с ДПС да ги свързваме съдебните шефове...


Питам се дали минават през ума на десетимата вносители от РБ (осем от ДБГ) подобни размисли извън базисния проблем - че са си сложили подписите под законопроект, открито разминаващ се с идеята за справедливо административно правосъдие. И дали се размислят не само за какво, а и от кого са използвани... И ако са подведени, дали въобще знаят кой е поръчителят...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK