Скандалът с "Фолксваген" показа топлите връзки между индустрията и Берлин

Ангела Меркел заедно с изпълнителния директор на "Даймлер", председателя на Германската асоциация на автомобилната индустрия и премиера на провинция Хесен на автомобилното изложение във Франкфурт тази година.

Ангела Меркел заедно с изпълнителния директор на "Даймлер", председателя на Германската асоциация на автомобилната индустрия и премиера на провинция Хесен на автомобилното изложение във Франкфурт тази година.



Още в началото на своята политическа кариера Ангела Меркел научи по трудния начин, че отношенията с автомобилната индустрия на Германия крият своите рискове.


През пролетта на 1995 г. новоназначеният министър на околната среда се опита да убеди колегите си от кабинета да подкрепят амбициозен план за борбата със смога, който включваше ограничения на скоростта и забрана за шофиране през лятото, припомня "Ройтерс".


Но Матиас Висман, тогавашният министър на транспорта с тесни връзки в автомобилната индустрия, отказа да подкрепи която и да е част от това предложение. Той попита дали предложенията на Меркел изобщо ще доведат до намаляване на вредните емисии и обеща, че ще се противопостави на всеки опит да се ограничи скоростта по магистралите.




В края на краищата аргументите на Висман победиха тези на Меркел. За младия министър от Източна Германия това бе нагледен урок как се прави политика в Обединена Германия.


Оттогава много неща са се променили. Меркел кара трети мандат като канцлер на Германия. Висман оглавява Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA). Едно нещо обаче остава непроменлива величина: влиянието на автомобилната индустрия върху германската политика.


Тази връзка, определяна от мнозина като граничеща с кръвосмешение симбиоза, сега отново е в светлината на прожекторите след избухването на скандала с най-големия автомобилен концерн в страната - "Фолксваген.


Критиците смятат, че това е сигнал за далеч по-големия проблем, че германските производители на автомобили могат да правят каквото си поискат, без да се страхуват, че управляващите ще предприемат мерки срещу тях.


Символът на германската икономика


Разбира се, има доста добро обяснение защо Берлин стои толкова плътно зад автомобилните си гиганти. Индустрията дава работа на 750 000 души и се е превърнала в най-добрата реклама на германската инжерна мисъл, засенчваща другите отрасли на икономиката.


През 2014 г. три от големите в сектора - "Фолксваген", "Даймлер" и BMW общо са генерирали приходи на стойност 413 милиарда евро – много над федералния бюджет на страната, възлизащ на малко под 300 милиарда евро.


Матиас Висман, някога министър на транспорта и член на Християндемократическия съюза, днес оглавява Асоциацията на автомобилната индустрия  (VDA) в Германия.

Матиас Висман, някога министър на транспорта и член на Християндемократическия съюза, днес оглавява Асоциацията на автомобилната индустрия (VDA) в Германия.


Топлата връзка между индустрията и политиката не е от вчера. Висман, един от най-големите лобисти за автомобилния сектор, е ветеран от Християндемократичесия съюз (ХДС) на Меркел. Водещият лобист на "Даймлер" Ерик фон Кледен също е бил високопставен член на ХДС.Неговият предшественик бе Мартин Йегер, който сега е говорител на финансовия министър Волфганг Шойбле.


Томас Стег, бивш говорител на канцлера Герхард Шройдер, сега отговаря за връзките с правителството във "Фолксваген". Дори Йошка Фишер, бившият външен министър от партията на Зелените, участва в няколко реклами на BMW през последните години.


Политическите връзки са особено силни във "Фолксваген", чиято особена акционерна структура е заложена в специален закон, датиращ от 1960 г. Той защитава компанията от поглъщане и дава значително влияние на провинция Долна Саксония, която има 20% дял във "Фолксваген" и е своебразен трамплин в кариера та на мнозина политици. Сред управляващите на Долна Саксония, които са били в борда на компанията, влизат имената на Шрьодер, настоящия вицеканцлер Зигмар Габриел и бившия президент Кристиан Вулф.


Когато Шрьодер стартира своята мащабна реформа в пазара на труда през 2003 г., той се обърна за съвет не към кого да е, а към директора на отдел "Човешки " във "Фолксваген" Петер Харц.


Години по-късно Харц се оказа замесен в друг огромен скандал, свързан с "Фолксваген". Той бе изобличен в корупция, организиране на разточителни пътешествия за служителите на компанията, включващи и посещения при проститутки. Харц се размина с условна присъда и глоба.


Според експерти и представители на опозиционните партии сегашният скандал показва липсата на адекватен регулаторен режим в Германия. Основното звено, което наблюдава работата на автомобилния сектор, се намира под шапката на министерството на транспорта и това повдига въпроси за неговата независимост.


Борба за емисиите


За разлика от Шрьодер Меркел няма директни връзки с автомобилната индустрия. Но позицията й очевидно е еволюирала от времената й на екологичен министър на Хелмут Кол.


Бившият канцлер Герхард Шрьодер също е бил в борда на "Фолксваген".

© Reuters

Бившият канцлер Герхард Шрьодер също е бил в борда на "Фолксваген".


През 2009 г., месеци преди да започне кампанията си за втори мандат като канцлер, тя оглави спорна инициатива за спасяването на "Опел" от банкрут, въпреки изричното противопоставяне на икономическия си министър.


Четири години по-късно, в навечерието на парламентарните избори и под силния натиск на VDA, Меркел и правителството й лобираха доста агресивно в Брюксел, за да убедят дипломатите от ЕС да се откажат от въвеждане на по-строги ограничения за емисиите на въглероден диоксид. По-късно в медиите изтече писмо до Меркел, в което Висман я призовава да се бори срещу амбициозните цели на ЕС.


"Мисля, че трябва да се уверим, че нашият стремеж към по-чиста природа няма да навреди на индустрията ни", каза по онова време Меркел.


Няколко седмици след като спечели изборите през 2013 г., на канцлера получи дарения на обща стойност 690 000 евро от BMW. Новината предизвика гнева на опозиционните партии и медиите. От ХДС заявиха, че парите нямат нищо общо " с взимането на политически решения".


Според критиците с протекционистката си политика Берлин несъзнателно е обезсмислил провеждането на иновации в сектора. Германия е на опашката по продажби на електрически коли и очакванията са да не успее да постигне поставената цел за продажба на 1 милион такива превозни средства до края на десетилетието.


"Досега германските политици пипаха с велурени ръкавици автомобилната индустрия", заявява Клаус Мюлер, председател на Асоциацията на германските потребители.


"Разрешените нива на вредните емисии бяха намалени незначително, а въвеждането на нови тестове се отложи По-лошото е, че няма механизъм, който да проверява дали и сега действащите забрани се спазват. Всичко това е за сметка на потребителите и на околната среда, както показа скандала с "Фолксваген", допълва Мюлер.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK