Християнски морал и национална политика

Християнски морал и национална политика

© Dado Ruvic, Reuters



1.


В България бежанската криза изобщо не е такъв проблем, какъвто е в други европейски страни. Това се дължи до голяма степен на факта, че правителството охранява добре границата с Турция. Но освен това ние не сме "популярна дестинация" сред бежанците, а най-бързия път от Егейските острови към Германия минава през Гърция, Македония и Сърбия. Все пак страхът от бежанците и враждебността към тях у нас са по-големи отколкото в Германия. Защо е така?


От статистиката става ясно, че опитът да се представи бежанската криза като чисто икономическа имиграция от бедни към богати държави (подобна на имиграцията на българи във Великобритания, например) е несъстоятелен. Над половината от бежанците към Европа са от Сирия. Останалите идват от други страни, като Афганистан, Еритрея, Сомалия, където се вихри гражданска война или ислямиски терор над населението. 




Икономическа миграция от бедни към богати страни е имало и ще има. Но в случая говорим главно за хора бягащи от граждански войни, безвластие и ислямиски терор. Този


нов бърз имигрантски поток се влива в досегашния бавен поток на икономическата миграция


от бедни към богати страни в света, и така се явява опасност от внезапно наводнение.


Кризата е сериозна. Но да се представят бежанците от терора на Ислямска държава като ислямистка заплаха за християнската цивилизация на Европа е некоретно и грозно. И е нехристиянско. Самият папа Франциск призова всяка енория да приюти семейства на бежанци. Той също се обърна към бежанците като към "скъпи братя и сестри" и им изпрати своя "най-сърдечен апостолически благослов". И папата ли е враг на християнската цивилизация? 


И като твърдим, че искаме да защитаваме тази циилизация от нехристиянско нашествие не трябва ли първо самите ние да се придържаме към християнския морал, който изисква състрадание и помощ за пострадалите, бедните и унизените? Няма ли ние сами да "варваризираме" християнската цивилизация, ако забравим за основните морални ценности на християнството? 


В този смисъл е смущаващо изявленеито на Светия синод на Българската православна църква, в което се казва: "Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава." 


Наистина ли бежанците от Сирия ( които у нас са твърде малобройни в сравнение с други европейски страни, като Гърция, Италия и Германия) заплашват да предизвикат "изчезването ни като Държава"? Кой има полза от всяване на паника?


И редно ли е именно Църквата да заема антиимигрантска позиция?


Впрочем и секуларните ценностите на европейското и американско Просвещение не са много различни от християнските, когато става дума за равноправие и взаимопомощ. "Смятаме тези истини за очевидни, че всички хора са създадени равни, че те са надарени от своя Създател с някои неотменни Права, сред които са Живот, Свобода и стремеж към Щастие", се казва в Декларацията за независимост на САЩ от 1776-та година. 


Говорим за ценности, а не за това, че хората и държавите, както и Църквата, не винаги през историята са действали адекватно на своите собствени ценности.


Но ние живеем през двадесет и първи век. С издигането на нови граници в свободния свят, с паническата ксенофобия и страха от "варварско нашествие", с възраждането на един предмодерен дискурс за религиозни войни, за война между Ислям и Християнство (често за такава война говорят хора, които имат доста слаби познания и за двете религии), не спомагаме ли самите ние за оварваряването на Европа, не отваряме ли пътя на едно ново следмодерно Средновековие?


2.


Що е христянски морал? Що е равноправие? Имат ли неотменими човешки права всички хора по света? Искаме ли да живеем в свят на свобода и равноправие, в свят без граници и Железни завеси, или е по-важно за нас да се  "опазим" от "чуждите" с нови отбратителни стени?


Това са сериозни морални и екзистенциални въпроси, от които зависи бъдещето на света.


Но въпросът с бежанската криза има разбира се и чисто практическа страна. Как да се справим с кризата?


Оградите и квотите подтискат симптомите, но не лекуват причината за болестта


За да се спре притока на бежанци към Европа трябва да се спре конфликта в Сирия. И не само в Сирия, но също и в други разпадащи се страни в този регион. Огнищата на болестта са вече няколко.


С Ислямска държава не може да се преговаря. Тя е обявила война на света и трябва да се унищожи с военна сила. Но за това е нужна здрава коалиция и международен консенсус. Ако има такъв консенсус и такава коалиция, дори само американска военна намеса със сухопътни части би могла да реши радикално проблема с Ислямска държава за една седмица. 


Но какво ще се прави след това в Сирия и Ирак? Как ще се управляват тези държави? И може ли някой отвън да се нагърбва с това? Политиката на Обама, доста последователно провеждана през двата му мандата, е да изтегля американските войски от конфликтни райони по света, а не да праща нови. Той едва ли би искал да започне война и то в края на президентството си. 


От друга страна военната намесата с въздушни удари и на Путин, която вече е факт, крие големи опасности. Докато САЩ и Франция, в коалиция с Турция, Йордания, Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска арабия, бомбардират Ислямска държава, изглежда, че за Путин е по-важно да брани своя човек Асад, срещу когото са Турция, другите арабски държави в региона и Запада, както и голяма част от собствения му народ. Има опасения, че руските бомбардировки са точно в тези райони на Сирия, където има друга съпротива срещу Асад, а не върху Ислямска държава. Асад освен това е подкрепян и от Иран. Според някои наблюдатели в Близкия изток на практика тече война между шиити и сунити, религиозен конфликт и борба за влияние между Саудитска Арабия и Иран.


Ситуацията е изключително сложна. Но


паника или популиска ксенофобска истерия няма да помогнат на никоя европейска държава


Европа като цяло засега има необходимия капацитет да се справя с бежанската вълна. 


Разбира се, ако войната в Сирия не се спре, ако не се унищожи Ислямска държава и не се прекрати терора върху населението там, в един момент ще бъде чисто логистично невъзможно Европа да се грижи за толкова много бежанци. А и възможността на Турция и Йордания да приемат нови бежанци вече се изчерпва. 


Единодействието на страните от Европейския съюз е много важно в тази ситуация. Европа трябва да бъде сплотена и решителна в действията си. Никоя държава не може сама да се справи с проблема.


Но работата на Църквата не е да се намесва в държавната политика или да създава допълнителна паника около бежанската криза, а да омиротворява. И да дава пример за християнски морал.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK