Време е университетът да влезе в 21 век

Откриване на учебната година в Софийския университет, архив

© Георги Кожухаров

Откриване на учебната година в Софийския университет, архив



Георги Ганев е икономист, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София. Асистент е в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподава макроикономика, пари и банки и нова институционална икономика.
В изказването си за промените, от които се нуждае университетът, е имал предвид опита си като студент в САЩ и като асистент в СУ. Той е един от преподавателите - участници в дискусията, организирана по граждански път, на преподаватели,
икономисти, бивши членове на Настоятелството, социолози, образователни експерти преди изборите на ректор. Участниците се обединяват около идеята, че университетът се нуждае от дълбока промяна в управлението си.
Мнението е лично.


Разделянето на административно-стопанското
и академичното управление на университета


е от ключово значение. Академичното ръководство има грижата за учебни планове, преподаване и евентуално - за изследователската дейност. Към факултетите може да има изследователски центрове. По регламент учените в тях се занимават главно с изследвания и по-малко с преподаване. Така една част от академичния състав основно преподава и хората в тази група може и да участват в някой проект, но се знае, че основният им ангажимент е преподаването, докато другите може да прочетат някой друг курс, но се занимават основно с изследване.




Отношенията между факултетите трябва да се прецизират

Когато факултетът измисли начини по различни пътища да генерира приходи или да генерира престиж, включително с публикации и изследвания, полученото да бъде разделяно не както досега и във факултета да остава съвсем малко.


Не може да се отрича необходимостта от субсидия. Обучението на един студент по медицина или физика вероятно изисква много по-сериозни разходи от много други специалности. Много от факултетите обаче, включително медицинския, но също и по право, информационни технологии, могат да генерират и сериозни приходи. Да не говорим за патенти или истински бизнес проекти, при които могат от академична дейност да се генерират и после да се събират значителни приходи или печалби.


Но това е нещо, което трябва да го мисли някакъв бизнес мозък, а не ректор, който трябва да се занимава с това какво е университет, как се преподава, как е подредено всичко, а също и със съществуващата феодализация на факултетите.


Феодализацията


е друг сериозен проблем. Пример - водя абсолютно базисния курс по Макроикономика 1, взимат го само студенти от нашия факултет. Би било много полезна синергия да могат да идват журналисти, филолози, юристи, физици. Когато бях в САЩ, подобни базисни курсове, не само по икономика, но и по философия, по природни науки и други, бяха задължителни за студентите от всички специалности и всички ги взимаха заедно, някои от курсовете бяха със стотици хора. Цялата идея на университета е точно това – задължително всеки студент да мине поне базисно покриване на основните полета на човешкото знание.


Докато в СУ подобни "странични" занимания не са особено застъпени, а когато това става, то е по следния начин: вместо съответният факултет, примерно юридическия, да прати студентите си да слушат курса по Макроикономика 1 в стопанския факултет, те организират собствен курс, който отделно изисква преподавател, зали, време, ресурси и държи студентите закрепостени към конкретния факултет. Това, заедно с цялата академично-информационна система на университета, трябва да бъде революционно променено. Там съпротивата, партизанската война се води от раздутата администрация, не толкова от преподавателския състав или академичното ръководство.


Администрацията просто торпилира

систематично обстрелва, всякакви опити за вразумяване, прецизиране и изчистване на безброй правения на едно и също нещо по много пъти. Електронната информационна система на университета (СУСИ) е напълно достатъчна да замести изцяло всичката хартия в цялото висше училище. Няма нужда от хартиени протоколи, от хартиени индивидуални планове и отчети, от тефтери, от студентски книжки. Само за пример, имах студенти от Португалия на обмен по програмата "Еразъм" миналия семестър и те след края на курса и изпитите идват при мене, подават ми кристално празни студентски книжки и казват - ние такова нещо не сме виждали, но казаха да ви го дадем.


Ако има опасения, че информационната система може да крашне, във всеки един момент тя може да се архивира, дори да се отпечатват и съхраняват основните документи на хартия. Но това попълване отделно на протоколи, на книжки и на Главна книга е просто разхищение на ресурс, особено на време – за да нанеса няколкостотин оценки в Главни книги, което в моя случай изисква ходене в поне три различни канцеларии на два различни факултета, ми отнема със сигурност повече от 10 часа, освен това студентите настояват да отделя време за нанасяне в книжки, и всичко това след като вече съм попълнил и пратил протокола. Вместо да се занимавам с това, бих могъл да се занимавам с нещо истински полезно за университета, като например усъвършенстване на курсовете или изследователска дейност.


Друг болезнен проблем -


управлението на имотите


За мен това е ключово важно, защото университетът е една от най-богатите институции на недвижими имоти. Просто трябва мениджър. Разбира се, ще има корупционни битки, защото някои хора се възползват от сегашното положение на нещата за сметка на бюджета на университета. Но университетът има страхотни активи, от които най-вероятно знам за по-малко от 2%, но само като се сетя за цялото това имущество зад нашия факултет на Четвърти километър, за градината в Балчик, която също може да се размърда съществено, за Рожен, и започват да ми идват идеи. Значи, едно размърдване на имуществото може драматично да намали само по себе си дефицита, който се генерира, но там трябва да пипне мениджърска ръка, безмилостна, а не да се управлява от академични хора, които бъкел не разбират от това нещо.


Университетът трябва активно да управлява собствената си регулаторна среда


Бидейки именно тая институция, която дефинира университетското изобщо в България, той трябва активно да се опитва да преформулира, а не да бъде някакъв побит камък кристализирал, който се съпротивлява дори когато и министърът иска нещо да направи. А точно обратно – да генерира активни промени в политиката. Първо може да има големи приходи и второ – да позиционира университета в 21 век най-накрая.


И това, разбира се, трябва да стане съвместно между академичното и административното ръководство. Административно-мениджърският ръководител да може да дава идеи, когато нещо академично се промени, той ще може да управлява имуществото по-добре, да разделя звената по-добре, така че да има симбиоза, да се генерират и приходи, и преподаване, и изследвания. А академично ръководство да може да генерира промени в учебни планове, да дефинира изобщо накъде вървят нещата.


Не на последно място трябва университетът в България


да бъде наистина Университет


– да се стреми да дава универсално знание. Просто няма място за 42 такива структури в България. А иначе висши училища за по-специализирани и профилирани квалификации, за конкретни неща, няма лошо да се появяват и да действат, но от университета да излиза един наистина универсално подготвен човек с широката обща култура, с големия поглед върху нещата.


Нямаше да мога да завърша бакалавърска степен в САЩ, ако не съм минал курс по философия и обща история, по физика и по право. А икономиката ми е отгоре, там всичко си е ясно.


Би било добре кандидатите за ректори като мислят за бъдещето на университета, да виждат координатна система на това какви хора с висше образование целим да има в България. Без да има координатна система, която да дава яснота къде сме, къде искаме да бъдем и по какви пътища можем да стигнем там, не може да се движим наникъде.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK