ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Пет необходими стъпки, които ще задвижат Софийския университет

Пет необходими стъпки, които ще задвижат Софийския университет

© Георги Кожухаров



Юлиан Попов е член на Настоятелството и е сред създателите на Нов български университет като негов първи изпълнителен директор, бил е стратегически съветник за международното развитие на ректора на Open University, най-големия британски университет, като съветник на Европейската мрежа на университетите с дистанционно обучение е ръководил проекти за развитие на дистанционното обучение в Източна Европа, бил е член на Настоятелството на Американския университет в Благоевград, Председател на управителния съвет на Българското училище по политика, инициатор е на създаването на Тунизийското училище по политика, работил е като главен съветник на консултантския консорциум на университетите в Северна Англия UNECIA, автор е на десетки статии за проблемите на образованието и научните изследвания.


Неясното управление не е необичайно за академичните институции. Съвременният университет е хибридна организация, която не може, и често не бива, да се откъсне от миналото си и не винаги успява дори и да надникне в бъдещето. В повечето университети по света ще видите вътрешни битки, непредвидими професори, отдели с необяснимо предназначение и множество функционално неоправдани, но традиционно наложени практики.


Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) не е изключение. Той обаче има и два други допълнителни системни проблема, които го затормозяват. Най-общо те могат да се определят като




неадекватност на финансовото управление
и отрицание на конкурентната действителност


Финансовото управление на СУ е отчасти вкоренено в схващането от комунистическите години за финансирането на така наречените бюджетни организации на принцип, сходен на даването на джобни пари на дете. Оттам идва и порочното и принципно неправилно разбиране на думата бюджет като гарантирани за годината средства и план за тяхното похарчване или спестяване, а не като план за управление (каквото бюджетът би трябвало да е).


Основен аргумент за това, че университетът има нужда от повече пари обикновено е фактът, че те не достигат. Този аргумент е също така придружен от убедеността, че съществува някакво първородно разделение между академично и финансово управление и че едното е длъжно на другото.


За да управляваш добре един университет, трябва да можеш да мислиш за всички негови дейности във финансови категории. Трябва да можеш да виждаш целия университет като балансов отчет, финансов отчет и бюджет, но също така да можеш да виждаш финансовото съществуване на университета като академичен живот.


За да мине в една нова парадигма, СУ трябва да подложи себе си на дълбок и подробен одит, който да идентифицира основните управленски проблеми и ясно да опише активите на университета.


В момента СУ получава от различните си дейности 36 милиона лева на година. Това е сума, която е равна на 3/4 от субсидията на унивесритета от 47 милиона лева. Но дали тези приходи трябва да са 36 или 72 или 108 милиона лева никой не може да отговори, защото никой не е наясно какви са активите на университета. Сред тези активи може би има и патенти, научни открития, брандове, авторски права и други нетухлени притежания, които могат да донесат нови приходи ако се управляват добре.


Сериозният финансов и управленски одит ще измъкне СУ
от късната комунистическа икономика и парадигмата на Указ 56


и ще го извади като удавник на брега. Дали тогава той ще бъде съживен е отделен въпрос и предмет на друго усилие, но изкуствено дишане без дъно под краката е обречено усилие.


След този финансов реанимационен процес, СУ трябва да въведе финансова система, която да разбие институцията на самостоятелни и прозрачни разходни центрове (cost centres). Така дейността на университета ще се децентрализира, а отговорността за финансовите проблеми и академичните инициативи няма да се прехвърля от човек на човек, а ще се превърне в споделена отговорност между членовете на академичната общност. Подобна реформа най-добре би се извършила ако СУ внесе заместник- ректор или съветник с високи пълномощия от чужбина. Вероятността този тип компетентност да се открие в България е малка. В същото време обаче този тип на финансово управление ще трябва да бъде разбрано и възприето от всички членове на университетската общност. Тоест не става дума за въвеждане на нов счетоводен пакет, а за дълбока промяна на институционалната култура.


Когато СУ бъде вкаран в механизмите на активното и прозрачно финансово управление, пред него ще възникне другият проблем – наясно ли е къде на света се намира.


Пред този въпрос стои всеки университет в света по простата причина, че


висшето образование днес драматично се променя


в две направления. Първо, през мобилността на студентите и, второ, през мобилността на преподаването.


Всеки един кандидат-студент в Европейския съюз (ЕС) е днес потенциален кандидат-студент на СУ. Но също така и всеки кандидат-студент на СУ е и потенциален кандидат на всеки друг университет в ЕС. Едно време водехме драматични битки, за да ни вземе СУ. Не случайно на таблата, на които се изнасяха резултатите от кандидат-студентските изпити им викаха Стената на плача. Днес играта е обратна. Университетите се борят за студенти. Студентският елит е основен фактор, който определя качеството на един университет. За да може СУ да спечели елитни студенти, магистранти и докторанти, той трябва да им предложи нещо, което Берлинският, Мадридският или Парижкият университети не могат да им предложат. Идеята, че студентите трябва да прииждат в СУ, защото той е най-старият или най нещо друго в страната университет е меко казано неуместна. Днес СУ губи голямата част от добрите си потенциални кандидати в полза на университети в чужбина и в същото време не успява да привлече почти никакви елитни студенти от чужбина.


В света тече и битка за преподаватели


СУ трябва да си даде сметка, че в България изходните визи бяха отменени преди повече от четвърт век и той ще трябва да намери друг механизъм за задържане на качествени български преподаватели. В същото време трябва да има политика за привличане на добри преподаватели от чужбина. (Това, разбира се е отново въпрос на бюджет, но не на това дали имаш или нямаш пари, а на това как ги управляваш и къде са приоритетите ти.)


Третата сфера на рязко нарастваща глобалана конкуренция са обучителните методи и продукти. СУ се намира в средата на MOOC (Mass Open Online Courses), широколентов интернет и развити техники за дистанционно обучение и оценяване. Голяма част от водещите университети по света предлагат безплатни висококачествени онлайн курсове по почти всички дисциплини. Идеята, че някой може да предъвква по 10-15 години курсове по история на икономическия растеж, международна политическа икономика или принципи на биохимията, след като Харвард предлага тези курсове безплатно на всеки, е абсурдна. Глобализацията на обучителните методи и продукти е огромна заплаха за СУ, но е също и голям шанс. Дали СУ ще се възползва от този шанс или ще го пропусне, може да има критичен ефект върху съдбата на цялата институция.


По тези прични, свързани с финансовото управление и конкурентната среда, всяка една предизборна програма за ректор е добре да започва с


5 задължителни точки:


- ще извърша пълен финансов и управленски одит на университета съобразно международните счетоводни стандарти


- ще въведа система на прозрачни разходни центрове за всички звена на университета


- ще управлявам университета с пълното съзнание за европейската и глобална конкуренция за студенти


- ще управлявам университета с пълното съзнание за европейската и глобална конкуренция за преподаватели


- ще изведа университета на сцената на глобалната конкуренция на образователни и изследователски технологии


Оттам нататък кандидатът за ректор може да обещава да направи СУ предимно изследователски, предимно хуманитарен, водещ в световната археология, първи на студенстките европейски игри по волейбол, университетът с най-бърз интернет или с най-голяма колекция на пощенски марки с лика на православни светци или каквото друго си пожелае. Но без да разбие и унищожи до основи неадекватността на финансовото управление и отрицанието на конкурентната действителност, всяко едно обещание за величие или дори за оцеляване би било безсмислено.


Нещата не са безнадеждни. Онова, което СУ трябва да направи, е да се обърне към корените си. Вглеждайки се там, или просто в двете статуи на входа на Ректората, кандидатите за ректори ще видят, че университетът е създаден на основата на два прости принципа: умно насочени пари и точен усет за времето. Нищо повече от това не се иска от кандидатите за ректор, просто да седнат мълчаливо с двамата братя и да помислят.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK