С единия крак в авторитарен режим

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов отива да гласува на местните избори

Две неща стърчат над врявата покрай изборите; и ги осмислят, като подреждат картинката в смислови рамки.

Първото: коментар на Веселина Седларска във Фейсбук: "Вече нямало БСП... Затова пък пак има БКП". Второто: фактът, че самият министър на вътрешните работи трябваше да се появи (заедно със секретаря на МВР и шефа на СДВР) в НАТФИЗ, за да започне полицията да извежда Сидеров и неговите хора от сградата на автономното висше училище.

Когато съберем тези две неща, получаваме следния извод: проспали сме точния момент, в който България е влязла с единия крак в авторитарен режим. Вече не можем да бъдем класифицирани като "демократизиращо се общество".

Знаем, че сме проспали точния момент – че той е вече зад гърба ни – защото в момента наблюдаваме на живо основните характеристики на авторитарната власт.

Първата: събирането на цялата власт на едно място ("пак има БКП"). Втората: реалната неспособност на тази власт да поддържа елементарен ред без някакво героично свръхнапрежение. Или, както писа Веселин Желев от Брюксел: "Егати държавата. Как да я приемаш сериозно, когато министърът върши работа на квартален отговорник?"

Съсредоточаването на властта по висините върви ръка за ръка с видимия разпад на държавния ред по низините.

Да огледаме тези неща, едно по едно.

Съсредоточаването на властта по висините

Ясен признак за това, че демокрацията се оттича от България, е липсата на демократична предизборна кампания. Някой да забеляза който и да е значим кандидат за кмет да предлага някаква програма за по-доброто бъдеще на съгражданите си?

Кандидати имахме хиляди, а програми – две-три. Вместо да ни предлагат визии за нашето собствено бъдеще, кандидатите действаха с "послания". И всичките те бяха еднакви: "Гласувайте за мен, защото съм добър, честен, професионалист; а оня, другия – той краде."

Това, хора, не е само отпреди демокрацията – това е отпреди политиката. Последният човек, който е смятал, че въпросът на управлението е да управлява добър и мъдър владетел – този човек е бил древногръцкият философ Платон (починал преди 2362 години!). Неговият ученик Аристотел вече стига до верния извод: не е важно колко е добър или мъдър е управляващият – важното е да работи за общото благо. В този момент се ражда политиката. А съвременната демокрация се ражда, когато се стига до извода, че щом политиката е бутане напред на общото благо – значи най-добре е всички да участват в нея.

Обаче ние не се връщаме към времената на Древна Гърция, а пропадаме в най-елементарно варварство. За варварите властта е – власт. Няма партии, пък управляващи, пък опозиция. Властта си е власт, знайно е кой я упражнява и кой – не.

Извън най-големите градове в България положението е такова от години. По места няма партии. Има власт-имащи, власт-домогващи се и власт-нямащи. Властта – това е, като правило: кметът; двама-трима "близки до властта бизнесмени", печелещи обществените поръчки и така контролиращи, надолу по веригата, бизнеси (подизпълнители) и гласоподаватели (работници); една-две мутри; един-двама контрабандисти или трафиканти; техният покровител в София. От тях зависи всичко в общината; и тям всички целуват ръка. Общият знаменател е: ГЕРБ (или ДПС в съответните райони).

Този модел на властване съвсем точно възпроизвежда положението отпреди 1989 година, когато властта по места се "държеше" от подобни шайки, с леко различен състав: шефа на Партията; директорите на Винпрома и Месокомбината; шефа на гарнизона; шефа на ловната дружинка.

Днешният модел на местна власт е точно копие на модела, установен навремето при Тодор Живков. Затова е права Седларска – пак имаме БКП.

Но, ще възразите, цитирайки Нено Димов: "На тези избори става очевиден разпадът на БСП, разпад на партията, ценностите. Имаме две десноцентриски партии в страната."

Нямаме две десноцентристки партии, защото ГЕРБ по никаква дефиниция не е такава. Питайте ги поне за един десноцентристки принцип – ще ви изгледат недоумяващо ("какви са тия глупости?"). Не знаят, камо ли да могат да прилагат.

Това са хора (без Румяна Бъчварова и двама-трима други), които са формирани политически на млада възраст, като членове, активисти и секретари на БКП или ДКМС. Това е светогледът, който те носят в главата си. Те днес прилагат онова, на което са научени в низовите организации.

Малко отклонение. Разбира се, не са длъжни да са си останали на нивото отпреди 30 години. Биха могли да си напрегнат критическата функция на интелекта и да наложат върху себе си, чрез собствената си воля, друго поведение. Но те критическа функция на интелекта нямат. Затова не си налагат никаква воля, а прилагат като естествено онова, което си знаят.

А именно: че властта е тяхна. Защото така е редно. Изборите са досадна подробност, като за пред чужденците. И при БКП имаше, напомням, избори. И при БКП, пак напомням, имаше втора партия, за пред чужденците – БЗНС. Както покрай ГЕРБ днес има РБ. И борбата, както виждаме, е – кой да бъде втората партия покрай ГЕРБ. Яростта на Лютви Местан извира именно от това, че не ДПС, а РБ днес играе ролята на едновремешното БЗНС.

С установяването на авторитарния модел на власт по места отпада необходимостта да убеждаваш гражданите с платформи и програми. Защото твоето участие или неучастие във властта не зависи от избори, а от това, как се договориш с онези, които "държат властта". А държащите властта, от своя страна, започват да не разбират, защо изобщо трябва да си говорят с гражданите, след като от тях нищо не зависи. Затова единственият действащ кмет на ГЕРБ, който се яви на публичен дебат, беше Фъндъкова. Останалите под строй отказаха да дебатират с опоненти пред гражданите си.

Няма нужда от дебати. При авторитарния модел гражданите не са власт. Те са "тия". Подслушайте някой път разговор между власт-имащи, особено на местно ниво. След минута-две ще стане дума за "тия". Това сте вие, драги.

От "тия" властта стои на максимална дистанция. Не само не им говори – не им се показва на живо. Затова снощи, за пръв път откак има избори, не успях да си хвана такси пред НДК, когато се махнах от телевизионното студио. Нямаше таксита, защото властта беше отцепила района в радиус километър. Защото "тия" нямат работа в близост до властта. Няма да се учудя, ако следващия път отцепят района до Сточна гара и Лъвов мост.

А на събуждане изобщо не се учудих на хаоса, отново организиран след изборите от партията-"хегемон", както нарече ГЕРБ колегата Огнян Минчев. Изборите са досадна подробност и "тия", щом си ги искат – да си припадат, да си помятат и да си докарват инфаркти.

Работата е ясна и затова въпросът, зададен от Деница Сачева, е риторичен: "Кой иска да превърне демокрацията в хаос и безредие и кой и защо иска да отврати хората от изборите и политиката?" Ясно е кой. Онзи, който "държи властта" и иска да откаже активните граждани от това да организират избори като членове на избирателни секции.

Явно надеждата е, че след още един-два такива избора хората ще се откажат от демокрацията като прекалено тежко бреме. Ще гласуват под строй на плебисцити, чийто резултати ще бъдат обявявани пет минути след края на изборния ден: 98.93 на сто победа на власт-имащите. Котата 83 процента вече беше покорена...

Разпад на властта по низините

Събирането на цялата държавна власт в едни ръце по върховете неминуемо води до разпад на държавния ред по низините. Това е принцип на авторитарното управление, особено видим в хаотични страни като България.

Примери от страната – хиляди. Никой не е наказан за никакво престъпление. Освен ако не се намеси някой "отгоре".

Но от вчера имаме и пример от центъра на София. Влиза Сидеров с шайка в НАТФИЗ. Какъвто и имунитет да има, той няма правото да влиза на територията на автономно висше училище, освен ако не е поканен от ректора. Следователно нарушава закона. Следователно кварталният идва и го изхвърля. Имунитетът му се възстановява едва когато излезе от НАТФИЗ. Там вече може да си стои и да си кряска.

Кое му е сложното на това? Защо кварталните полицаи не го изведоха, та се наложи това да направи МВР министърът, дошла на място?

Добре, де, ако утре Сидеров нахлуе в мой час в НБУ и започне да буйства – трябва и аз ли да чакам появата на Румяна Бъчварова? В този въпрос е скрит целият хаос на авторитарната власт.

А когато по низините (кварталите, селата, градовете) няма държавен ред – идва друг ред. На местни тартори, главатари, дерибеи и феодали. Те, не държавата, налагат ред; и на тях, не на кварталния, единствено има смисъл да се оплачеш. Ама първо трябва да целунеш ръка. Виждал съм го как се прави, в центъра на малък град. След 2000 години цивилизация – и това...

Това е положението в България, защото тук авторитарният модел не действа, като в Русия например. Там, Путин си назначава доверени лица да управляват по места. Тук централната власт отдава на различни заинтересовани реалната власт върху парчета от страната. Срещу процент от бъдещите приходи. Точно както в Османската империя в момента на най-големия й разпад.

В цялата тази каша Сидеров играе острието на авторитарната офанзива за следващия етап на настъплението. Нещата изглеждат по следния начин. След като властта не зависи от избори; след като властта не си общува с "тия" и ги държи настрана; след като властта организира нещата така, че на хората да им се повръща от избори – идва следващият етап. А той е: обществото да бъде насъскано срещу всички, които имат нещо против управлението с авторитарни методи; които искат реални избори, програми, референдуми; които твърдят, че имат някакви права и пр.

Именно тук се намесва Сидеров и това ще прави той в близките месеци – омаскаряване на всички, които смятат себе си не за поданици, а за граждани. Депутат от "Атака" вече формулира посланието, докато Сидеров беше в Първо РПУ: "75% от артистите са хомосексуалисти и дегенерати." Утре дегенерати ще бъдат университетските преподаватели, вдругиден – висшистите, а в по-другиден – всеки, който говори на "Вие" и чете книги.

И сега – какво правим?

В българските условия, обикновено отговорът на този въпрос е: "Духаме (супата, например)." Но всъщност ние знаем, че всеки опит за установяване на авторитарен режим в България, освен ако не е съпроводен с масово изтребление на хора, се проваля. Обществото се вдига на бунт. Или намира начин да изхвърли в канавката ония, които му викат "тия". Неочакваната народна подкрепа на електронното гласуване показва, че не всички са съгласни да целуват ръка и да се договарят с властта. Имаме и опита на протестите от последните години. Членството в НАТО и ЕС е все пак някаква бариера пред въвеждането на откровена диктатура.

Дори във висините не всичко е БКП. Реформаторският блок, ако реши да не става на ГЕРБ онова, което беше БЗНС на БКП, може да реформира някои сектори – а всяка реформа отнема сила от авторитарната власт. Ако се задейства нещо като съдебна система, местни дерибеи могат да бъдат пращани да гледат небе на квадратчета. Президентът очевидно не приема да играе аватар на някаква диктатура. Дори и избори могат да бъдат организирани така, че секционните комисии, заключени в "Арена Армеец", да не викат за помощ към минувачите отвън. Всички помним как преди ГЕРБ все пак българите умееха да организират изборното усилие.

Проспахме момента, в който България с единия крак влезе в авторитарен режим. Имаме достатъчно ресурси, за да не допуснем и вторият крак да се приземи там. Успеем ли в това, след време и с двата крака ще можем да излезем от блатото.

Или, както написа Петър Щурм: "Избори 2015 идват, за да ни напомнят, че нормалните неща се случват само и единствено когато има активно гражданско общество."

Въпрос на воля за отпор...