Един различен поглед за Софийския университет

Софийският университет

© Георги Кожухаров

Софийският университет



"Дневник" публикува поредица от статии за промените, от които се нуждае Софийският университет "Св. Климент Охридски". Предстоящият избор на ректор предизвиква обсъждания в университетските среди. Бяха огласени и 13 искания към бъдещия ректор, формулирани от преподаватели от различни факултети. Редакцията получи и коментари по повод изказаните мнения. "Дневник" ще ги представи без намеса. Днес публикува мнението на  доц. д-р Цветан Велинов - заместник-декан на Физическия факултет. Писмото му изразява само неговото мнение и не ангажира друг или която и да е институция.


Повод за написаното тук са многобройните мнения и анализи, публикувани в пресата, и в частност в "Дневник", за състоянието и съдбата на Софийския университет, и свързани с предстоящия избор на ректор. Прави впечатление, че всички мнения (поне тези, които аз съм чел) са на хора с хуманитарно образование. Като човек, занимаващ се с естествени науки, аз виждам нещата по-различно от почти апокалиптичната картина, описвана от моите колеги или външни анализатори.


Ще започна със заглавието на анализа в "Дневник" "Време е университетът да влезе в 21 век". Заглавието е бомбастично, без съмнение сложено с цел да се привлече вниманието. Аз обаче, като работещ във Физическия факултет, част от СУ, отдавна се чувствам в 21 век. Иначе как мои студенти ще работят в най-престижни компании в света: Texas Instruments (който претърпя доста промени на името), Andor Technology, Panalytical и много други. Иначе как мои статии ще бъдат приемани в престижни международни списания. Иначе как редакциите на най-реномираните научни списания ще ми пращат за рецензии изпратени им ръкописи (последният от тази седмица). Иначе как мои колеги от чужбина непрекъснато ще питат дали мога да им препоръчам някой наш студент за докторска или пост докторска позиция.




Казвам всичко това не за да изтъкна себе си, тъй като почти всички мои колеги могат да се "похвалят" с подобни твърдения и много повече. Казвам го, за да стане ясно защо аз и моите колеги се чувстваме в 21 век, що се отнася до нашата научна и учебна дейност. Без преувеличение мога да кажа, че няма световно списание в нашата област, в която мои колеги да не са публикували, няма световен научен център, включително най-големите обсерватории, ЦЕРН, големите американски университети, където да не работят или да не са работили възпитаници на нашия факултет.


С това не искам да кажа, че в СУ всичко е наред и трябва да продължава без промени. Напротив, смятам, че това ръководство е посредствено, някои фигури от ректорското ръководство са направо комични. Лично на мен ректорът ми нанесе най-голямата професионална обида. Когато един Остап Бендер, добрал се до ръководството на Фонд научни изследвания нарече работещите във Физическия факултет и Факултета по химия и фармация "паразити", член-кореспондент професор д.и.н. Илчев си замълча, въпреки призивите да излезе с позиция, с което остави впечатление, че той споделя това мнение.


Трябва ли обаче да напомня, че ректорът бе избран от нас за втори мандат. Всички знаехме силните и слабите му страни и фактът, че повечето от нас са гласували за него говори, че алтернативите са били още по-неприемливи.


И тук опираме до въпроса: какво точно е "университет". И що за университет е СУ, след като дълги години не може да излъчи измежду работещите в него, включително и недоволните от всичко, достоен кандидат за ректор, фигура, около която всички да се обединят. Дали "университет" означава ректорското ръководство, сградите, администрацията (пази боже на някой от вас да му потрябва дирекция Обществени поръчки, например) или е по-общо понятие, включващо всички нас, преподавателите и духа, материалното и нематериално наследство, оставени от тези, преди нас и каквото и ние на свой ред трябва да създаваме.


Аз твърдя, че университетът е последното. То е най-важното и от него, т.е. от преподавателите, трябва да започне промяната. Бавна (пази Боже от революции в университета), но дългосрочна и целенасочена.


Преди всичко нека си зададем въпроса, колко от нас, кичещите се със званието "работещ в СУ" отдават дължимите сили и време на СУ. Вярно, не сме задължени да прекарваме 8 часа в кабинетите си, но това не ни освобождава от задължението да посветим тези часове на университета, поне тях. В толкова мечтаните университети "там" преподавателите трябва със зъби и нокти да защитават мястото си. Изпълняват договори, сключени чрез университета, а не чрез фондации и всякакви други организации, което носи престиж на университета, но и пари чрез отчисленията от договорите, стигащи до 40%. На този фон СУ изглежда застояло блато.


Особено пагубно за СУ като учебна и научна институция е схващането, че има "наша" и "тяхна" наука. Това твърдение неявно казва следното: "Нека светът се състезава на Олимпийски игри, ние ще си устроим надпревара на нашия селски мегдан". И си я устройваме.


Типичен пример за това е нещо, което аз наричам "самиздат", но не онзи, руския. Какво имам предвид? Например, факултетните съвети утвърждават план за книгите, които трябва да се печатат в издаделството на СУ (поне при нас е така). И те се печатат. Тези книги после се смятат за научен принос на кандидатите за всякакви длъжности и звания. На тяхна база същите факултетни съвети избират доценти, професори, доктори на науката. И кръгът се затваря, змията захапва опашката си. Ти на мене, аз на тебе. Друг вариант на самиздат се наблюдава напоследък. Той е особено опасен, защото е свързан с докторанти – хора, които ние трябва да учим освен всичко друго и на духовни ценности. Даден факултет спечелва "докторантски договор", както станаха известни този тип договори. В него има заделени пари за организиране на "научна сесия". И тя се организира, трудовете се печатат (без и най-малък намек за критичен преглед, камо ли независима рецензия) и с тях после се защитават докторати. Ама, че никой не е рецензирал тези писания, че светът не ги забелязва, камо ли да ги цитира – на кой му пука.


Според мен основната беда на СУ е, че в него не е достъчно добре изградена функционираща професионална, учебна и научна среда. Няма я в необходимата степен инфраструктурата, разбирана преди всичко като общност на идеи и цели. Грижа на преподавателите е да я създадат. Не на ректора, не на администрацията – на преподавателите. И тук стигаме до трудния въпрос – как да стане. Не, че отговори няма, напротив всеки от нас, работещите с СУ, има такъв. Важно условие за успех е обаче преди да седнем и да намерим общото между тях да си спомним, че СУ ще го има със или без всеки от нас.


В това писание не стана дума за пари, провост и управление на имотите, за което се извинявам на четящите я. Не че тези неща не са важни, просто за тях се изписа достатъчно (само името на провоста не можах да науча) и аз реших да не им отделям внимание.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK