За пари ли си говорите? А ние - за качество

Софийският университет

© Георги Кожухаров

Софийският университет



"Дневник" публикува поредица от статии за промените, от които се нуждае Софийският университет "Св. Климент Охридски". Предстоящият избор на ректор предизвиква обсъждания в университетските среди. Бяха огласени и 13 искания към бъдещия ректор, формулирани от преподаватели от различни факултети. Редакцията получи и коментари по повод изказаните мнения. "Дневник" ги представя без намеса. Авторите на този текст са преподаватели /виж карето/


През последната седмица "Дневник" даде публичност на няколко мнения за реформите в СУ, които породиха сериозен дебат вътре в академичната общност. Публикуваните становища се обединяват около идеята в държавното висше училище да се въведе позицията на "главния мениджър", който да управлява финансите и имотите на Университета независимо от академичното ръководство. И ако донякъде бяхме съгласни с Георги Ганев, че реформите трябва да започнат с построяването на една "координатна система", която да анализира подробно настоящите проблеми и да дава насоки за решаването им, то в последната публикация Юлиян Попов (член на настоятелството на НБУ и стратегически съветник на няколко други частни университета) очевидно говори за проблеми, които не познава. Ето пет примера:


1. "За да може СУ да спечели елитни студенти, магистранти и докторанти, той трябва да им предложи нещо, което Берлинският, Мадридският или Парижкият университет не могат да им предложат", твърди г-н Попов. Нали нямаме илюзии, че всички български зрелостници говорят свободно немски, испански или френски? Елитните студенти безспорно са за предпочитане, само че ние работим с курсове от по 60, 90 или дори 300 студента. И в ситуация на демографска криза имаме проблем с количеството, а не с "елитността". Това, което СУ предлага е достъпно и евтино образование на български език. При такси от порядъка на 200 евро (с включена карта за градския транспорт) немските и френските университети стават конкурентни на СУ (но не и испанските, където семестриалните такси достигат 3 хил. евро!). Но не защото са елитни, а напротив – защото са демократични. Те могат да си позволят ниски такси, защото имат зад гърба си устойчиви публични политики в подкрепа на висшето образование. Прехвърлянето на финансовата тежест върху самите студенти би имало ужасни последици, както краткосрочни, свързани с нарастващата безработица и социална дезинтегрираност, така и по отношение на дългосрочното разширяване на неравенствата.




2. СУ трябва да се съобрази с глобалната среда, в която са свободно достъпни онлайн курсове от елитни американски университети по макроикономикс или "международна политическа икономика" на английски. А нима работодателите в България назначават счетоводители с квалификация от онлайн курс? Г-н Попов вероятно бърка слушане на курс и получаване на степен и очевидно не знае, че в СУ има разработена програма за дистанционно обучение, както и доста развито дигитално учебно съдържание. Само че Законът за висшето образование в България не допуска дистанционната форма на обучение и подобна диплома би била невалидна.


3. След като вече нямаме визов режим, университетите в България ще изгубят качествените си преподаватели, които ще заминат да работят в чужбина, подобно на лекарите и инженерите. Уви, процесът е точно обратен – връщат се качествени български преподаватели с докторати от "елитни" западни университети и за тях няма място в СУ (поради редуциран щат, бюджетни съкращения и какво ли още не). Но това външният поглед очевидно няма как да види.


4. Според Юлиян Попов СУ разполага с нематериални активи, от които би могъл да печели, ако се управлява по-гъвкаво. "Сред тези активи може би има и патенти, научни открития, брандове, авторски права и други нетухлени притежания, които могат да донесат нови приходи ако се управляват добре." Преди няколко години БАН беше подложена на крути финансови реформи под натиска на министър Дянков, който също говореше за печалба от разработване на патенти. Не ни е известно колко патента успя да продаде БАН от 2008-ма насам, нито дали изобщо има развит пазар на патенти и брандове в България. Основният предмет на дейност на СУ не са патентите. Интелектуалният "продукт" на нашата образователна институция са разработени академични курсове. В националния икономически контекст от авторски права печели само една културна индустрия – "Планета Пайнър".


5. Според автора основен грях на СУ е "убедеността, че съществува някакво първородно разделение между академично и финансово управление и че едното е длъжно на другото." Всъщност няма я тази убеденост. Поредицата публикации се опитва да прокара тъкмо това разделение като сърцевина на дебата и панацея за проблемите на СУ. И тук е горещата точка на целия дебат.


Само че според българското законодателство само частните университети избират сами формата си на управление. За държавните висши училища структурата на управление е разписана в Закона за висшето образование. В член 24.1 от ЗВО се казва, че ръководните органи на университетите са: Общото събрание, академическият съвет и ректорът. Няма провост или главен финансов мениджър. В този смисъл предложения за рязкото разделяне на мениджърската власт от научно-академическата противоречи не само на този закон, но и на духа и традициите на публичното висше образование. Според чл. 36 от същия закон само частните висши училища могат да имат друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи.


Прочие целият дебат около въвеждането на финансов мениджър в държавния университет е сбъркан – той трябва да се води на нивото на публичните политики за висше образование. Защото не е в правомощията нито на кандидат-ректорите на СУ, нито на външните експерти да го решат. Със сигурност и в сегашната уредба на Университета има все още неизползвани лостове, които биха могли да служат за подобряване на финансовата ситуация, за която впрочем почти никой, дори и активно коментиращите, нямат достатъчно сведения.


Нещо повече, един "външен" мениджър няма да се справи с реформа в СУ, защото не познава средата и проблемите й, както нагледно доказва примерът на Юлиян Попов. Външният поглед може да е полезен само ако е добре запознат и не изпада в конфликт на интереси. Не може да има универсални рецепти или гениални мениджъри, които да си внесем наготово. Решения могат да се търсят само отвътре, след детайлен анализ на проблемите от академичната общност. И, разбира се, без да изпадаме в другата крайност – на Стефан Попов, който е готов публично да опозори институцията с нелицеприятни сравнения.


Прекаленото фокусиране във финансовата част и печалбата не помага за повишаването на качеството на обучение. Свиването на щат и сливането на специалности едва ли ще доведе до по-качествено обучение, до повече и по-престижни публикации. Никой от мениджърите обаче не иска да повдига темата за качеството, защото това значи по-малко приходи и повече разходи. Такова сливане и намаляване на хорариуми не е само мениджърско решение – то изисква щателно оглеждане на учебни програми и заетост на преподаватели, в което финансова и академична власт трябва да си сътрудничат, това сякаш пропуска Георги Ганев. Дебатът обаче се върти само около правомощията на мениджърите и бюджетния дефицит на СУ. И ако досега е имало проблеми в тази сфера, то даването на допълнителни правомощия на един мениджър би могло да доведе до обратния ефект – да ги задълбочи като в същото време доведе до напрежения в самата академична общност.


Не трябва да забравяме, че държавната субсидия за Университета беше рязко съкратена още от времето на тандема министри Игнатов – Дянков. И оттогава прогресивно намалява с всяка година, докато дълговете растат. В ситуация на демографска криза и все по-малко завършващи зрелостници бюджетните съкращения едва ли са най-адекватната мярка за подпомагане на реформи. Политиките на бюджетни съкращения в БАН и в средното образование сякаш не дадоха очакваните резултати.


Вярваме, че дебатът ще спечели ако тръгне в посока към обща ясна стратегия за публичното образование, която да не е обвързана с бюджетни рестрикции, а с повишаване на качеството. Проблемите не са изолирани само в един университет, в една сграда и няма да се решат с отдаване под наем. Те ще се решат само с политическа воля и ясни мерки насочени към качествено образование. Тази промяна трябва да стане и през мерки вътре в самите институции: има нужда от ревизия и осъвременяване на учебни програми, от постоянен обмен, от силен приоритет на научната дейност като основа на преподаването; което може да означава и прекратяване на трудови договори, проблематично свиване или затваряне на отдели, но не като водещо начало, а като следствие на ясен анализ. В момента самата държавна политика саботира тези действия: университетът получава субсидия на глава студент, а оценката на качеството се прави на база атестация, която се провежда от представители на други професионални направления в страната, но по никакъв начин не се търси как те се поставят на международната сцена. Университетите остават силно закотвени в националната наука и това е основният им проблем, както и недостатъчната (а и не дотам възможна) мобилност на преподавателите между университети. Трябва преди всичко нов механизъм на оценка на университета и преподавателите, който да отчете променилата се научна и демографска среда.


И не на последно място, ако приемем мениджърския подход (какъвто е приет в НБУ), това означава да закрием непопулярните специалности. Кой ще обучава начални педагози – не особено престижна специалност, но все пак доста необходима? Ако и държавните университети се откажат от непопулярните специалности, да не се откаже след 50 години, че в България няма нито един физик. В този смисъл публичното висше образование има своите не задължително печеливши цели. Съвсем конкретен пример: по данни на министерството след време по-голямата част от учителите ще се пенсионират, а мотивацията на по-младите за тази работа продължава да е твърде ниска. Именно активната работа на СУ с педагогическите специалности и училищата може да помогне в решаването на тези проблеми, за което обаче е необходима сериозна държавна политика.


Накратко – реформа в СУ е необходима. Но трябва да се прави от самата академична общност след детайлно обсъждане на проблемите и стратегиите.



Валентина Георгиева е главен асистент в катедра "История и теория на културата" в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по социология от Университета Лавал (Канада). Изследователските й интереси са в областта на антропологията на демокрацията. Има публикации в специализирани международни издания.


Велислава Петрова е главен асистент в катедра "История и теория на културата" и доктор по антропология от Университет Париж V. Изследователските й интереси са в областта на материалната култура, градските изследвания и икономическата етнография.


Димитър Божков е главен асистент по философия на XIX и XX век в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по История на философията от СУ "Св. Климент Охридски". Изследователските му интереси са в областта на съвременната континентална философия и критическите социални изследвания.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3421 Неутрално

    Според чл. 36 от същия закон само частните висши училища могат да имат друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи.
    _______
    Добре де , ама не е ясно за какво иде реч ....сега какво и частните университети ли трябва да минат на държавна хранилка като частните училищА и болници ?
    Има си достатъчно фондации и НПО които могат да помагат за развитието им?
    СУ е на сравнително добро място в световните класации при положение ,че държавната субсидия му е само 18млн. евра което е смешно малко на фона на масовото изнасяне на човешки ресурси в посока на запад!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Моите уважения, но някак си ми звучат тъпо призивите да не си пипаме "духа и традициите", и тем подобни кутурно-исторически и философски алабализми ... актуалните "дух и традиции" в СУ са тежък соц !
    Устройството и механизмите са тежък соц !
    Държавата /като законодателство/ има да направи много, безспорно, но какви идеи за законови промени е генерирал СУ ?
    Нямало нужда от мениджърски подход ?
    Хайде де ... този материал е най-празноприказния от всички досега по темата ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  3. 3 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1368 Неутрално

    Ето едно смислено мнение. След като СУ се справя по-добре от всички в държавата, нека реформите се правят от самото СУ, а не от даскалчета от НБУ

    15.02.1989 - 07.02.2018
  4. 4 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 822 Весело

    Оставете СДУ на мира! Не може министерчета ала Флик, да правят науката и обучението в 135 годишния СДУ!
    Така че държава да бъде любезна и да финансира СДУ по подходящ начин, ако иска да има, макар и малко на брой, образовани, кадърни хора.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  5. 5 Профил на hchinaski
    hchinaski
    Рейтинг: 367 Неутрално

    "в СУ има разработена програма за дистанционно обучение, както и доста развито дигитално учебно съдържание"

    Хахахахаха.
    Хахахахххахахаххаха.
    Хахахаххахахахахаххахаххахахах.

  6. 6 Профил на flisk
    flisk
    Рейтинг: 378 Неутрално

    Като човек, който кара магистратура в СУ на късни години и има 7-8 години стаж ми се струва, че вторият аргумент е невалиден. Работодателите, или поне разумните такива, отдавна не разчитат на дипломата.

    Ясно е, че университет могат да завършат много хора и не всички от тях ще са кадърни. Ясно е, че има дисциплини като информатиката, където има серификати, които са по-важни от академична степен в някои области (самите магистратури в СУ ползват лицензирани курсове на Oracle, CISCO и тн, в което няма нищо лошо, напротив).

    Колкото до патентите и резултатите от обучението, ако няма такива, това значи че практичната насоченост не е толкова засилена, което не говори добре за един университет - в наши дни дипломата се приема като начин да си намериш по-добра работа.

    Иначе като вътрешен поглед, мога да кажа че бюрокрацията е сериозна, но това идва от държавно и законодателно ниво, но пък има адекватни и кадърни преподаватели (поне колкото и в чужбина) и ако човек иска, има какво да научи.

  7. 7 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Ох, мъка! след като младите (щото са се подписали като гл.ас. асистенти), и завършилите в чужбина са толкова объркани и неориентирани, СУ не го очаква нищо добро. Каква е целта на тази статия - да опровергае и без друго спорните, често фактологично грешни и манипулативни писания на либралните НПО активисти (разбирай академични бизнесмени) от мрежата на "Отворено общество"? Или да предложи свежа алтернатива на автентични университетски хора? Сигурен съм че сте искали да направите вторто, но се е получило първото. Няма смисъл да се опитвате да затворите устата на Стефан Попов, на брат му Юлиан Попов, на Георги Ганев и сие - всеки има право на мнение, а и медиите им се обаждат все на тях (за причините за това няма да говорим че е дълго), има смисъл обаче да предложите конструктивни идеи за промени, а такива няма и това е не просто критика към вас, това е тъжно заради самия университет, защото сте се подписали като част от него.

  8. 8 Профил на Димка Гочева
    Димка Гочева
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Браво, колеги!

    димка гочева
  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8141 Неутрално

    А в България,напук на логиката,парите не вървят с качеството.

  10. 10 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1093 Любопитно

    Пак оправдания и общи приказки. Реномираните български гимназии се водят езиковите, математическите, природоматематическите и евентуално хуманитарните и класическите. Всички те са със засилено изучаване на чужди езици. Ако от тях не можете да наберете студенти, тогава откъде са ви студентите?! Но, студентите, които говорят чужди езици просто отиват в чужбина, защото в България не им се предлага качествено образование.
    Освен това, в Испания в държавните университети таксата е 3 000 евро, но на година, не на семестър, а в страни като Швеция и Дания, образованието е напълно безплатно, а в Германия и Австрия, таксите са символични. В Канада има много стипендии примерно и аз лично не съм платил нито цент за образованието си там.
    Дайте сега да си поговорим за качествени преподаватели. Според мен е немислимо един преподавател да не знае минимум един чужд език и да има публикации на чужди езици.
    Веднага проверявам авторите на тази статия с колко публикации и цитати блестят не на софийския мегдан, а на световната научна сцена чрез google scholar:
    Валентина Георгиева - 64 резултата на разни езици - Чудесно!
    Велислава Петрова - 18 резултата на разни езици - нищо особено, но не е съвсем зле.
    Димитър Божков - три мизерни резултата единствено на български език.
    И какво излиза, в прехваления СУ от 3 автори на статия с големи претенции за академичното качество на преподавателите, само един публикува активно, вторият се пробва, а третият - по-добре да не коментирам. Качествен преподавател с три публикацийки на български език. Това е положението...

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  11. 11 Профил на BohrMottelson
    BohrMottelson
    Рейтинг: 674 Неутрално

    "Уви, процесът е точно обратен – връщат се качествени български преподаватели с докторати от "елитни" западни университети и за тях няма място в СУ (поради редуциран щат, бюджетни съкращения и какво ли още не)."

    True story

    BohrMottelson
  12. 12 Профил на BohrMottelson
    BohrMottelson
    Рейтинг: 674 Неутрално

    Всички факултети на СУ, които имат нещо общо с наука, се намират в Лозенец. Ако СУ има някакъв международен престиж, то той се дължи именно на тях

    BohrMottelson
  13. 13 Профил на flisk
    flisk
    Рейтинг: 378 Неутрално

    До коментар [#12] от "Scharnhorst Effect":

    Стопанкият факултет също поддържа добро ниво в някои дисциплини. Но като цяло е така, в колкото по-хуманитарна наука се отива, толкова по-ниско е нивото и толкова повече преподаватели, които говорят общи приказки.

  14. 14 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 213 Весело

    "В националния икономически контекст от авторски права печели само една културна индустрия – "Планета Пайнър". "

    Глупости!

  15. 15 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#3] от "Позитаник потъна. RIP 1903-2015!":

    Уви, няма как да стане. Мнозинството винаги е заинтересовано да пази статуквото. А добрите резултати обикновено са не поради, а въпреки това мнозинство.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK