Кметски избори

Кметски избори

© Надежда Чипева, Капитал



Разказът е публикуван в портала "Култура"


При пенсионираните учители Будинови дойде млада луксозна представителка на един от кметските номинанти. Седна в опърпаната им кухничка, пипна с пръст карираната мушама на масата, издута от натрупаните отдолу сметки за вода и ток.


- Така и така – каза тя, – вие сте били учители на нашия кандидат. Специално ви издирихме. С оглед на нашата кампания решихме, че ще е удачно да направите изявление, в смисъл колко нашият кандидат е бил възприемчив и ученолюбив, е, как да кажем, и палав, без това не може, но колко будно дете е бил, с една дума, в смисъл, че още тогава е показал лидерски качества и наклонности.




Старият Будинов не дочуваше и тревожно следеше лицето на жена си, която по навик мълвеше едно към едно думите на гостенката. Така и той разбираше за какво се говори.


Госпожа Будинова още пазеше достолепието си на базова учителка първи клас. Едрото й като на лъв лице застина в почуда и съвсем заприлича на лицето на паметника пред огъня на незнайния воин.


- Това е много хубаво. Но, съгласете се, през ръцете ни са минали хиляди деца. Вероятно този човек е учил при нас, щом казвате, но как да си го спомним? Ще трябва да говорим общи приказки. С една дума, да излъжем.


- Нищо подобно – каза емисарката, на която почна да й писва от неповратливите старчески мозъци на хората пред нея, защото след малко имаше час при маникюристката. – Нищо подобно. Вие си го спомняте. Вие го виждате. На третия чин до прозореца. Момчето с жадния за знания поглед. Рецитаторът. И така нататък. И така нататък. Аз съм приготвила тука изявлението ви. Всичко е готово и написано. Само трябва да го прочетете и аз да го запиша на касетофона. Нищо повече.


- Ами минете пак във вторник – каза госпожа Будинова. – С Любчо ще се помъчим да си припомним.


- Абсурд! Изключено! До вторник вашите думи трябва да бъдат миксирани в предизборния му клип, който трябва да се завърти по телевизиите. Ау-у-у, каква съм куха лейка! Ами аз забравих най-важното. Нашият кандидат ви изпраща един малък подарък.


Тя започна да бърка в чантата си от змийска кожа и извади един незапечатан плик. Разтвори го да се види съдържанието му и го плъзна на масата върху карираната мушама. От плика надничаха двайсет лева и снимка на кандидата. Погледът на кандидата преливаше от любов към хората. Беше толкова кахърно-мъдър и жертвоготовен, че човек неволно започваше да преглъща от появилата се в гърлото му вследствие на височайшето съпричастие буца.


Господин Будинов гледаше ту плика, ту лицето на жена си. Той схвана, че тези пари могат да станат техни. А с двайсет лева би могло да се купи още един блистер от лекарството на Бети, което беше свършило. И така да изкарат до пенсиите. Това успя да разбере той.


Госпожа Будинова на свой ред се опитваше да извърне очите си от плика, но погледът й се връщаше към оплезилата се двайсетолевка, сякаш беше вързан за нея с ластик. За двайсет лева тя би могла да купи няколко разфасовки пилешки фенери, с които да готви пилешка чорбица на Любчо, който страдаше от стомах и лекарите му бяха забранили да яде друго. Искаше да е горда и да пази учителското си достойнство, както тя го виждаше и разбираше, но милият Любчо така тресеше от паркинсона главата си, че думата гордост сега й се струваше най-глупавата дума.


- Ами, добре, дайте да прочета написаното – каза госпожа Будинова и по стар учителски навик се изкашля, за да укрепи гласа си.


Младата емисарка бързо й пъхна в ръцете лист хартия и погледна часовника си. Все още можеше да свари за часа при маникюристката. Това беше най-добрата маникюристка. Беше вградила в ноктите й камъчета, на които нейният Коко, шофьор и бодигард на председателя на общинския съвет, много се кефеше. Коко целият настръхваше, когато тя бавно и томително прокараше маникюра си по врата му. И сетне веднага я награбваше. Направо я правеше на ваденка. В интерес на истината, Коко беше малко прост за нея, но сега-засега горещият му дъх на силен кон й доставяше неизразима наслада.


За пет минути госпожа Будинова прочете текста и емисарката го записа на малкото като запалка касетофонче, на което в изблик на палавост обичаше да записва и любовното хриптене на Коко. Сетне тя се разбърза. Взе плика, делово измъкна от него двайсетолевката и пак остави плика със снимката на масата.


- Прощавайте, сигурно съм ви обидила – рече тя, докато се изправяше. – Тези пари кой знае как са се пъхнали тук. Ама нали знаете какво е в една женска чанта. Вили и могили. Дано да не съм ви обидила.


И припряно излезе от жилището.


Пенсионираните учители Будинови се спогледаха, а после едновременно втренчиха поглед в лицето на кандидата, който продължаваше да ги гледа жалостиво от мушамата на масата, с преливащ от разбиране поглед.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8246 Неутрално

    Деян Енев този път е попрекалил с карикатурното - можеше и по-кротко да го разкаже....така ефектът се загубва в бързината и особено в прибраната двайсетолевка....

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Големи яйца:)
    Големи яйца:)
    Рейтинг: 566 Весело

    Тая е голяма скръндза бе, даже Корполентния дава 30-40 лв на циганин. А хората на Баце биха уредила я внучката за секретарка, я внука за шофьор у горското.

  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8218 Неутрално

    Колкото и да не ни се вярва,това е действителността в България.

  4. 4 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1034 Разстроено

    Боже, колко мъка има по тази земя, Боже...!!!

    Поздрави на автора, разказа ни нещо, случващо се ежедневно, ежеминутно край нас...а преди избори, още по-често...

    Форумът е в будна кома...
  5. 5 Профил на Кучка продажна!
    Кучка продажна!
    Рейтинг: 1485 Неутрално

    "Той схвана, че тези пари могат да станат техни. А с двайсет лева би могло да се купи още един блистер от лекарството на Бети, което беше свършило. И така да изкарат до пенсиите. Това успя да разбере той."

    От всяко дърво свирка не става, казват... Та така и от Енев трудно ще стане писател, колкото и да се напъва...

  6. 6 Профил на staska
    staska
    Рейтинг: 1086 Разстроено

    Звучи като разказ, но всъщност вероятно си е жалка действителност. Колко ли Будинови има, за които дори няма и да разберем ...

    "Този, който търси ангел и следи само за крилата, рискува да се прибере в къщи с гъска."
  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    Аз чета с удоволствие написаното от Деян Енев. Не ме разочарова и сега. Ясно е, че чрез хиперболата той заостря вниманието и мислите ни не към 20-те лева, а към израждането на отношенията м/у хората по принцип и безумните "достижения" в предизб. кампании конкретно.
    Кое от написаното не е истина?

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1034 Любопитно

    [quote#7:"Bramasole"]Ясно е, че чрез хиперболата той заостря вниманието и мислите ни не към 20-те лева, а към израждането на отношенията м/у хората по принцип [/quote]

    Преди време с един приятел спорехме за "продажността" по принцип...
    Попита ме, ти за колко ще се продадеш, за да направиш нещо против волята си...???
    Отговорих му, че не се продавам, освен за заплатата си
    Каза ми, че съм тъпа...и че всеки човек си имал цена...
    ...
    Сетих се за него по повод коментарът ти, но иначе приятелството ни, в онзи момент приключи...

    Форумът е в будна кома...
  9. 9 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    До коментар [#8] от "Ghost":
    В свой разказ Д. Енев разсъждава как закъснявал за някакъв срок. В един момент стига до извода, че крайният срок е един-единствен, но ние не го знаем. Всички останали крайни срокове са фалшиви./Преразказвам го доста близо до текста/. Много ми хареса, прочетох го преди около 2 години. От този момент, закъснея ли с някаква задача, си налагам да не се нервя, а си повтарям, че крайният срок е един-единствен.
    Приятна вечер!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  10. 10 Профил на Кучка продажна!
    Кучка продажна!
    Рейтинг: 1485 Любопитно

    [quote#7:"Bramasole"]Кое от написаното не е истина? [/quote]
    Никой не говори за сюжета, но не мислиш ли, че можеше да се спести линията за "шофьора на председателя на общинския съвет", наръсена с "камъчета за маникюр" и обвеяна от "горещия му дъх на силен кон".

    Просташки език, отблъскваща бедност на изказа. Йовков се обръща в гроба от тази... чалгария.

  11. 11 Профил на Кучка продажна!
    Кучка продажна!
    Рейтинг: 1485 Неутрално

    [quote#9:"Bramasole"]В един момент стига до извода, че крайният срок е един-единствен, но ние не го знаем.[/quote]
    Преразказал ни е крилатата фраза: "Memento mori"?! Не съм го чела, но от думите ти съдя, че Енев не е прав. Всички знаем за "крайния срок", но сме склонни да го забравяме, улисани в суета. Иначе е ясно, че никой няма да го пропусне.
    До коментар [#9] от "Bramasole":

  12. 12 Профил на yourstruly
    yourstruly
    Рейтинг: 411 Неутрално

    Тъжно-гротескно и за жалост достоверно. Както казват италианците: "се нон е веро, е бен тровато".
    А разказът е много майсторски изграден.

  13. 13 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Адмирация за автора и да продължава да пише за тъжната ни действителност.Все някой може да го прочете ....

  14. 14 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    До коментар [#10] от "Резистентна":
    Не е беда фактът, че двете с тебе сме на противоположни мнения относно Д. Енев. Чрез хиперболата, гротеската и, навярно, други лит. фигури просто засилва посланието си. Според мене, това е причината за преувеличеното фокусиране в/у подразнилите те детайли.
    Около изборите ми се наложи да общувам с толкова кухи лейки /без разлика от пол и партийна принадлежност/, че описаните подробности въобще не ми се сториха в повече.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  15. 15 Профил на Кучка продажна!
    Кучка продажна!
    Рейтинг: 1485 Неутрално

    До коментар [#14] от "Bramasole":

    Не знам... Не ми се иска да чета за това, което виждам непрекъснато и навсякъде. Особено ако това е направено както е в случая - с изразните средства, които са част от проявленията на простотията и неграмотността. Сигурно ще се съгласиш, че нещата в литературата не трябва да се свеждат до ниските инстинкти, а в случая и до, общо взето, съмнителната саможертва за "блистер", "пилешки фенери" или нещо друго, изплувало от мътното съзнание на автора. Съмнявам се, че интелигентни хора, дори в крайна бедност, ще са склонни да се продадат за някаква си сума, пък била тя и 10 на сто от една средностатистическа българска пенсия. Майка ми, която е пенсионерка, не би допуснала същество като описаното да пристъпи прага на дома й.

  16. 16 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3079 Неутрално

    До коментар [#9] от "Bramasole":

    Четох го този разказ. Наистина е хубав.Винаги съм казвала :живей си живота!

  17. 17 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    До коментар [#16] от "hodounski":

    Това - за живота, е ясно.
    Запомних фразата, защото се старая да изпълнявам сроковете, а не винаги зависи единствено от мене побирането в поставените времеви рамки. Та, в такива случаи вече с примирена усмивка просто си казвам Ама това не е крайният срок...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK