Контролираният вот, разкрит през резултатите от референдума

Предаването на бюлетините на първия тур в София

© Цветелина Белутова, Капитал

Предаването на бюлетините на първия тур в София



Авторът Стойчо Стойчев е политолог, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски"


Честото провеждане на избори през последните две години и половина създаде добра емпирична основа за проявяващите любопитство към контролираното гласоподаване. Тази тема се установи трайно в обществения дневен ред, а в резултат бяха излъчени серия от журналистически разследвания, които изостриха още повече вниманието на публиката. Това провокира мен и моя екип да реализираме серия от емпирични изследвания по темата контролиран вот с цел да се определи механиката и мащабът на това явление. Чрез качествени инструменти успяхме да типологизираме основните форми на контролирания вот:


- Купуване на гласове чрез посредничеството на мрежа от стотници и десетници основно в по-големите градове на база директна парична оферта;




- Купуване на гласове чрез брокери, които контролират голям брой гласоподаватели в компактни ромски общности в градовете и селата; 


- Купуване на гласове чрез посредничеството на магазинери и лихвари, които използват влиянието си върху длъжници;


- Упражняване на натиск и принуда върху служители и работници в малките населени места с ограничени възможности за заетост;


- Използване на установени клиентелни отношения от кметове и локални неформални лидери за оказване на натиск върху служители и дребния бизнес по места с цел осигуряване на електорална подкрепа.


Експертите оценяват мащаба на явлението различно, от 10 до 30 на сто в зависимост от вида избори. Наше теренно проучване показва, че този дял е в 95-процентовия доверителен интервал от 28,8 до 37,3 на сто, като 2/3 от него се формират от купен вот. Останалата 1/3 включва практики за оказване на натиск и принуда. Във всички случаи обаче става дума за контролирано гласоподаване, при което се използват механизми за проверка дали гласоподавателят е изпълнил поетия ангажимент.


Най-често използваните форми също варират в зависимост от типа избори


Докато на европейските и парламентарните избори преобладаваха схемите с директни плащания на относително по-големи суми, то в местния вот основен дял взе гласуването под натиск. Това е логично предвид факта, че местната власт е най-близо до хората и съответно има най-големи възможности за личен контакт и контрол. В малките населени места общината често е ключов работодател, а малките семейни фирми зависят от работата, която тя им възлага. Това позволява на действащите кметове да оказват директен натиск върху служителите и работниците и косвено върху техните семейства, а личният залог за това е налице. В тази схема обикновено за включени и училищата, където директорите оказват натиск върху персонала и индиректно върху родителите. Трябва да се отбележи, че едрият бизнес избягва да се въвлича пряко в подобни схеми, освен ако не е плътно свързан с някой от кандидатите на т.нар. бизнес партии.


Едновременното провеждане на местни избори и референдум дава възможност да хвърлим поглед върху географията на контролирания вот на база изчерпателни данни, като тръгнем от допускането, че организаторите на контролираното гласоподаване ще се концентрират върху вота за местна власт, неглижирайки референдума. За целта определихме най-рисковите населени места, с екстремно високи нива на електорална неустойчивост (волатилност), на база статистически анализ на масивите с изборни резултати, публикувани от ЦИК за парламентарните избори през 2013 и 2014 г., европейските избори през 2014 и референдума от 2015 г. Към момента все още няма окончателни данни в машинно четим вид за местните избори.


Електоралната динамика в получения масив от 339 населени места е обобщена в следните графики:
 


Прави впечатление отливът от над 50% в подкрепата за ГЕРБ на европейските избори и нейното възстановяване на парламентарните през 2014 г. Същевременно БСП свива, а ДПС и Реформаторският блок разширяват осезаемо присъствието си в тези населени места. На европейските избори ББЦ изпреварва ГЕРБ, а БСП от първа сила през 2013 става трета през 2014 обратно на ДСП.


В географско отношение рисковите точки са неравномерно разпределени. Най-много от тях се намират в областите Благоевград, Монтана, Хасково и Добрич, основно села и малки градове.
 

Област
 
Бр.
 
Дял
 
Благоевград
 
47
 
13,86%
 
Бургас
 
15
 
4,42%
 
Варна
 
16
 
4,72%
 
Велико Търново
 
16
 
4,72%
 
Видин
 
5
 
1,47%
 
Враца
 
11
 
3,24%
 
Габрово
 
6
 
1,77%
 
Добрич
 
24
 
7,08%
 
Кърджали
 
6
 
1,77%
 
Кюстендил
 
15
 
4,42%
 
Ловеч
 
7
 
2,06%
 
Монтана
 
38
 
11,21%
 
Пазарджик
 
10
 
2,95%
 
Перник
 
13
 
3,83%
 
Плевен
 
3
 
0,88%
 
Пловдив
 
6
 
1,77%
 
Силистра
 
5
 
1,47%
 
Сливен
 
8
 
2,36%
 
Смолян
 
23
 
6,78%
 
София-област
 
11
 
3,24%
 
Стара Загора
 
8
 
2,36%
 
Търговище
 
18
 
5,31%
 
Хасково
 
25
 
7,37%
 
Шумен
 
3
 
0,88%
 
Общо
 
339
 
100,00%
 

За да проверим дали има сериозни разминавания в активността на референдума и на местния вот в тези населени места, редуцирахме списъка до 60 населени места. Сред тях


най-драстичен е случаят с Долно Съдиево, община Маджарово където в местния вот са гласували над 90% от избирателите, но никой не е пуснал бюлетина за референдума


Доминираща политическа сила там е ДПС. Идентична е ситуацията и в село Чичево. В село Изворско, община Аксаково където почти всички гласове са подадени за ГЕРБ, активността в референдума е 2,76 на сто, а на местния вот съответно 66,25.


Съществените разминавания между активността в референдума и активността в местните избори в населените места с екстремно висока електорална неустойчивост ни дават основания да твърдим, че голяма част от вота в тях е контролиран.
 

Населено място
 
Община
 
Активност в референдума
 
Активност в МИ
 
Чичево
 
Кирково
 
0,00%
 
59,68%
 
Долно Съдиево
 
Маджарово
 
0,00%
 
90,57%
 
Изворско
 
Аксаково
 
2,76%
 
66,25%
 
Бело поле
 
Благоевград
 
3,09%
 
64,50%
 
Побит камък
 
Сърница
 
3,72%
 
82,09%
 
Ефрейтор Бакалово
 
Крушари
 
4,15%
 
69,70%
 
Снежина
 
Провадия
 
4,18%
 
70,61%
 
Голямо ново
 
Търговище
 
4,31%
 
61,09%
 
Любен Каравелово
 
Аксаково
 
4,63%
 
68,73%
 
Драгуш
 
Петрич
 
5,08%
 
89,29%
 
Долни Цибър
 
Вълчедръм
 
5,19%
 
67,62%
 
Портитовци
 
Бойчиновци
 
5,88%
 
83,47%
 
Кирчево
 
Угърчин
 
6,64%
 
67,01%
 
Стремци
 
Кърджали
 
7,01%
 
69,57%
 
Зарник
 
Кайнарджа
 
7,18%
 
58,52%
 
Горна Биркова
 
Велинград
 
7,24%
 
82,12%
 
Годешево
 
Сатовча
 
7,33%
 
78,88%
 
Бобовец
 
Балчик
 
7,75%
 
64,44%
 
Горно Дряново
 
Гърмен
 
8,42%
 
81,10%
 
Цани Гинчево
 
Никола Козлево
 
8,56%
 
69,78%
 
Чала
 
Борино
 
9,15%
 
90,26%
 
Пчелино
 
Добричка
 
9,39%
 
88,19%
 
Долно Осеново
 
Симитли
 
10,39%
 
71,12%
 
Старчище
 
Антоново
 
11,11%
 
83,33%
 
Игнатиево
 
Аксаково
 
11,46%
 
46,61%
 
Виница
 
Първомай
 
12,67%
 
56,45%
 
Михалич
 
Вълчи дол
 
12,82%
 
67,98%
 
Рохлева
 
Велинград
 
12,91%
 
86,10%
 
Градец
 
Котел
 
12,99%
 
42,29%
 
Зараево
 
Попово
 
13,58%
 
55,49%
 
Златарица
 
Белица
 
13,75%
 
61,33%
 
Калитиново
 
Стара Загора
 
13,90%
 
65,64%
 
Сушица
 
Симитли
 
14,29%
 
63,33%
 
Горно Войводино
 
Хасково
 
14,29%
 
81,82%
 
Безводица
 
Балчик
 
15,22%
 
58,62%
 
Карапелит
 
Добричка
 
15,49%
 
55,16%
 
Синдел
 
Аврен
 
15,76%
 
64,38%
 
Буковлък
 
Плевен
 
16,13%
 
80,22%
 
Чубра
 
Сунгурларе
 
16,27%
 
73,77%
 
Детелина
 
Карнобат
 
16,67%
 
89,95%
 
Кушла
 
Златоград
 
17,54%
 
96,36%
 
Смоляновци
 
Монтана
 
19,66%
 
79,66%
 
Сърница
 
Сърница
 
19,78%
 
71,32%
 
Кочани
 
Неделино
 
20,00%
 
87,80%
 
Тънка бара
 
Неделино
 
20,22%
 
88,10%
 
Златополе
 
Димитровград
 
20,49%
 
82,16%
 
Присад
 
Генерал Тошево
 
20,78%
 
61,49%
 
Рупча
 
Руен
 
20,97%
 
63,43%
 
Сотиря
 
Сливен
 
21,23%
 
65,64%
 
Сталево
 
Димитровград
 
21,97%
 
82,92%
 
Черни връх
 
Вълчедръм
 
22,34%
 
67,28%
 
Бело поле
 
Ружинци
 
22,59%
 
66,18%
 
Каменари
 
Елена
 
23,23%
 
79,58%
 
Драганица
 
Вършец
 
23,35%
 
79,19%
 
Малко Брягово
 
Маджарово
 
25,00%
 
65,63%
 
Цветино
 
Велинград
 
25,19%
 
85,71%
 
Барутин
 
Доспат
 
25,27%
 
70,47%
 
Пирин
 
Сандански
 
26,63%
 
80,43%
 
Дъбравино
 
Аврен
 
26,75%
 
74,64%
 
Радиево
 
Димитровград
 
27,10%
 
65,12%
 


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK