Нужен е нов закон за висшето образование

Студенти от театралната академия на протест

© Надежда Чипева, Капитал

Студенти от театралната академия на протест



По повод предстоящия избор на ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" една доцентка ми каза разгорещено за единия от кандидатите: "За него най-важното е, че ще защитава интересите на Университета - нашите интереси". Замислих се дoколко обществените интереси съвпадат с нейните интереси.


Когато рабетех в Университета на Небраска, бордът на регентите назначи за нов президент на университета един генерал от съвсем друг щат. Генералът имал научна степен, академичен бекграунд и управленски опит, но военното му звание дразнеше професорското тяло. Когато попитах един професор защо не протестират, той ми каза: "Не е наша работа да казваме кой да е президент. Ние служим в този университет, а обществеността на Небраска казва кой да го управлява".


Според Закона за висшето образование държавата трябва да финансира държавните университети, а те да се самоуправляват затворено -




без никакви външни хора в органите на управление


Ректорите нямат никаква отговорност към държавата, обществото, а единствено към общите събрания на широките университетски състави. Наблюдавах неколкогодишната безпомощност на държавата да отстрани ректора на държавната Свищовска академия въпреки явни закононарушения при самоуправлението и нанесени обществени вреди. Въпреки това, депутати внесоха проекти за изменение на закона за висшето образование с оглед повече права за ректорите с аргумента: "Колкото повече автономия за българските университети, толкова по-добре за висшето образование!" (досега не съм срещнал логично доказателство на това твърдение).


Какво е академична автономия?


Най-честата дефиниция в световната литература е "свободата на университетите сами да решават кой да преподава, какво да преподава и на кого да преподава (кой да бъде приет за студент)". В някои страни някои университети имат и административна автономия по отношение на реда в самия университет и района около него (кампус). Административна автономия като ненамеса на държавата в управлението на държавните университети няма никъде по света!


В началните години на прехода, когато е създаван все още действащият закон (1994-95), желанието да се освободят университетите от политическа зависимост и популистко разбиране за демокрация водят до некомпетентност и несъобразяване с положението по света при изготвяне на законопроекта. В закона залягат два уникални (в смисъл грешни, несъществуващи в световната практика на университетско управление) елемента – пълна затвореност и отчетност/отговорност единствено към общи събрания на целите университетски състави.


Мисията на университетите е да служат на обществото, а законовият модел изключва възможността държавата и обществото да участват в управлението. Опорен ориентир на управлението стават интересите на широките университетски състави -


университетите започват да служат на себе си


При такова управление предпоставките за развитие на университетите като  висши центрове за производство на знание – мобилност, конкуренция, стимулиране на единиците които дърпат напред – отстъпват пред комерциални тенденции за продажба на знание.


Как е по света?


Днес най-разпространен (при близо 80% от университетите по света) е моделът  характеризиращ се с борд (съвет) на регенти (настоятели) като върховен орган на управление на ВУЗ. Членовете на Борда биват назначавани от президент, министър, или пък избирани пряко от жителите на населеното място. Този борд назначава президент на университета след търсене по целия свят по селекционна процедура. Президентът е академична фигура с научна степен и управленски опит. Той е висшият изпълнителен ръководител, като пръв негов заместник е провост, отговарящ пряко за академичните и научни дела и избиран от професорския елит (сенат) на университета.


В Европа има по-разнообразен тип на управление като при "немския тип" университети върховен орган са университетски съвети включващи представители на държавата, обществеността и бизнеса.  Такъв орган избира ректора, а като пръв негов заместник държавата (президент, правителство) назначава канцлер отговарящ за административното и финансово управление.


И така, азбучна истина е че


университетите по света се характеризират с публично управление


а не със затворено самоуправление, както е в България. Защо тази азбучна истина не е популярна и в продължение на 20 години у нас властва митът че затвореното самоуправление е академична автономия, нарушението на която е едва ли не светотатство? Това е лъжа, набита в ушите на широката общественост, а компетентната академична общност мълчи. Защо? - та надали има български професор който да не е бил поне няколко месеца в чуждестранен университет и да не е разбрал как той се управлява.


Законовият модел в България е обусловил статукво, чието запазване е от жизнен интерес за академичните и административни състави.  Въвеждане на временни трудови договори и мобилност, търсене на най-доброто на национално и международно ниво, не е от интерес за университетския персонал като цяло. Ректорите разбират че опълчване срещу статуквото ще им разклати стола. Ето защо се правят че не знаят (или не искат да знаят) какво е академична автономия и как е по света. Това, което университетските състави искат от тях, е преди всичко по-добро заплащане. И те търсят разширяване на правата си, т.е. разширяване на автономията, за постигане финансово укрепване на университетите с комерсиализиране на знанието, което продават.


Знанието по своята същина не е пазарен продукт


Неговото производство и продажба са немислими без съдействието на държавата (представете си страна в която всички училища и университети са частни). В съвременните условия пазар намира и некачествено висше образование – пазар на формални дипломи за образователна степен. Частните университети (търсещи печалба от своята дейност) във всички страни по света по правило не продават образование от високо качество (обикновено само до степента бакалавър). Затова те рядко издържат във времето - бързо се закриват защото разчитат на локална конюктура. Изключение правят американските частни университети, заемащи първите места в световните класации. Но при тях нещата стоят съвсем по друг начин и е съвсем неуместнно да бъдат давани като пример. Управлението на елитните частни университети, повечето с 200-300-годишна история, е всъщност публично, като голяма роля играят бившите възпитаници на университетите, а финансирането е основано главно от дарения. Така пазарните принципи са до голяма степен елиминирани във функционирането на тези изследователски университети. 


Ето каква е, например, управленската структура на известния Harvard University - върховни органи на управление са два борда, които вземат решения както поотделно, така и съвместно. Първият борд (Corporation) се състои от Президента и още 12 членове (fellows). Понастоящем около половината от членовете са президенти на други елитни университети, а останалите – главни директори на големи финансови и промишлени компании. Те се самоизбират периодично като избират помежду си Президента. Вторият борд (Board of Overseers) се състои от 30 придобили известност и авторитет бивши възпитаници на университета, които се избират от бившите възпитаници – да номинират и избират имат право всички бивши възпитаниц,и придобили някаква степен в университета. Вижда се че това е един университет, макар и частен, чиято управленска структура и финансиране са така устроени, че да служи на обществото, а не на себе си.


У нас широката общественост и политическият елит не разбират положението. От няколко години насам


в документи на Европейската комисия и Световната банка се намират предупреждения,
че българските университети служат на себе си


че са нужни реформи на модела на управление, но те остават неразгласени и нечути. Председателят на Съвета на ректорите твърди че на университетите била нужна повече автономия, а не "разни канцлери и финансови мениджъри". Тези които създават законите – депутатите – лесно стават изразители на лобистки ректорски интереси.


Предлагат се изменения на закона - но какви?


Един депутатски законопроект предлага пълна свобода на университетите да извършват търговска дейност, друг – ректор да бъдел само човек, работил минимум 10 години в университета…  Точно противното на това което е нужно за да се повиши нивото на висшето образование. Вместо публично управление, при което преподаватели да се чувстват служители, а не собственици на университата, вместо към правилни реформи, висшето образование е тласкано все повече по порочния път на комерсиално служене на университетите на себе си, към законово въвеждане на академичен феодализъм.


На българските университети е нужно управление, което, с помощта на законодателите и държавата, да ги изведе от състоянието на неподвижност. Това означава управление, което да води до включване в глобалната конкуренция за студенти, за преподаватели, за технологии и области на обучение, и излизане на международната сцена.


Това особено важи за изследователските университети и специално за изпадналия в криза Софийски университет. Ако скандалът със Свищовската академия не можа, то дискусиите около кризисното състояние на СУ и изборът на нов ректор, най-после, поставят въпроса за необходимостта от промяна на управленския модел. Група преподаватели искат от новия ректор "план за нов тип управление на СУ". Министърът на образованието и науката, въпреки респекта си към университетската автономия, започна напоследък да споменава за необходимост от нов закон, регламентиращ друг начин за избиране на органите на управление.


Трябва да се сложи край на тъпченето на едно място. Всякакви опити за реформи са обречени на неуспех при сегашния законов модел на управление на ВУЗ. Време е спешно на дневен ред да се постави въпросът за нов Закон за висшето образование в България. С помощта на европейски експерти трябва да се изработи научно обоснован проект. Трябва да се организира сериозна разяснителна кампания, за да може политическият елит да го разбере и възприеме.


Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1224 Любопитно

    Много ситни буквички, окьоравях...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  2. 2 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1961 Разстроено

    Кое у нас е добре, че и Университетите ни да бъдат добри?
    Щом като у нас има около 52 Унивеситета и се създадоха Библиотекарски, Нов български, Пернишки, Бургаски, Варненски и т.н. свободни университети, от къде да се намерят за тях качествени преподаватели и студенти в тази малка България? Очевидно е, че количеството ще бъде за сметка на качеството - до кога???? Докато има обществена търпимост и докато т.н. Национална агенция за оценка и акредитация (НАОА) не само позволява, но и насърчава това, докато се произвеждат измислени доценти и професори по целесъобразност, а не по обективни критерии, докато доцент и професор е "Длъжност", а не "Звание"! За обикновените хора, все още доцент и професор, е нещо много голямо и стойностно, но те не знаят за девалвацията на тези "Длъжност -Звания" през последните години, профанизирани от Министъра-Фараон и продължени от настоящия !

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 581 Весело

    [quote#3:"Каишков - Гласът на Америка"]Единственият критерий заради който Лазарин Лазаров е автор в Дневник, макар и по теми от които не разбира е че живее в САЩ, Америка, Северна Америка, Съединенитте щати и т.н. Иначе там търгува със сирене и едва ли някога ще му дадат трибуна да обяснява кой и какъв да е ректора в национален университет. Но в колониалната преса финансирана от метрополията може.[/quote]

    матрЯла им анужда от Авторитери (OFчари) , които да го водят в тъмното ,

    да Мууу показват пътеката която води към Нищото

    демек към доилния агрегат и машината за стригане

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    Нека ВУЗ да си бъдат автономни, просто като не изкарват качествени кадри, няма да им се плаща и това е.

    Един прост регламент - взема се бюджетът за висше образование и се разпределя по ВУЗ според това, колко осигуровки плащат неговите студенти 5 години след завършването. Всички данни са налице - НАП има осигурителната партида. МОН има имената на студентите по ВУЗ. Оттам насетне да си правят сметката - или произвеждат масови кадри от глупави специалности с ниски заплати и печелят от оборот, или произвеждат висококвалифицирани кадри и да печелят от това, че студентите им почват с 2 000 лева.

  7. 7 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    Естествено, ако този регламент се въведе, първо ще дойдат хуманитарните кадри и ще кажат, че без тях не може, а заплатите в сектора са много ниски. После ще дойде медицината и ще каже, че разходите по лаборатории и стажове са много високи. Трябва да им се отговаря винаги, че това пазарът го регулира сам. След 3-4 години опити да пробият по втория начин, накрая ще почнат да се замислят да вадят качествени кадри. Един като почне да го прави като хората, ще почнат да го копират...

  8. 8 Профил на prirodata
    prirodata
    Рейтинг: 473 Неутрално

    До коментар [#7] от "cinik":

    Знаете ли кой университет в България произвежда най-добре платени кадри?
    Помощ от приятел - не е от София.

  9. 9 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1961 Неутрално

    Един от кандидатите за Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е чл. кор. Тони Спасов, бивш Декан на Химическия и фармацевтичния факултет, младо момче (61 набор), отворено към новото и прадставител на точните науки, а не лафаджия. За него 5 х 5 е 25, а не както за философите, юристите и дугите хуманитаристи - според зависи. Подкрепям го!!!!!

  10. 10 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 533 Неутрално

    Закон връз закон и никой не може да се оправи, освен мошениците с добри адвокати

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  11. 11 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 961 Неутрално

    Наистина си струва да се помисли доколко законът за висшето образование служи на общесвените интереси. Аргументите на автора са съвсем на място. Щом държавата субсидира един университет, е добре да може да контролира ефективността на направените разходи. Ако всичко се решава от общото събрание на университета, подобен контрол може да стане само по косвен начин ("правите еди-какво си или ви спираме парите", което води до конфликти и протести. Отделно държавата трябва да гарантира доколко един "университет" е наистина университет.

  12. 12 Профил на tvi63
    tvi63
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#11] от "stein":

    Всичко това се прави от държавата, автономията е бих казал символична! Има брой студенти, от държавата, има издръжка на студент, пак от държавата, има натоварване на преподавателите, също, има сметна палата и т.н. Ако назначим и борд, на заплата, той просто ще бъде за сметка на студентите и преподавателите, а едва ли ще може да привлече повече средства! Не е необходимо да търсим под вола теле, и да слушаме какво ни казват от чужбина, защото там има университети с един милиард бюджет, стипендии, заеми, и са готови да вземат веднага всеки наш абитурент, бакалавър, магистър, доктор, независимо че са завършили в БГ!

  13. 13 Профил на tvi63
    tvi63
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#9] от "Дедо Либен":
    успешно е момчето, и умно, ама нещо не е бил у казармата, а за онуй време, това означаваше че или си много болен, или имаш гръб!?

  14. 14 Профил на Вонин
    Вонин
    Рейтинг: 1244 Любопитно

    И най-вече -

    НУЖНИ СА ПО-МАЛКО ВИСШИСТИ!

    Не може в България всички да са студенти!

    Аз не съм лош - просто съм ПРОЗОРЛИВ! ЕВРОПО, събуди се! https://www.youtube.com/watch?v=F5UzHfsC5zw
  15. 15 Профил на tvi63
    tvi63
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#14] от "Вонин":

    Ха, дойдохме си на думата, ами образованието има и огромна социална функция, в 12 клас, бакалавър, магистър, доктор, сигурно има към 500000 младежи, иначе тези деца или ще избягат в чужбина, или ще крадат и дрогират!

  16. 16 Профил на ovchakupel
    ovchakupel
    Рейтинг: 234 Неутрално

    Ами то така си беше в доброто старо време на социализма.
    Партията/Държавата определяше ръководствата на университетите, факултетите и даже катедрите. В природните факултети на СУ и образованието беше по-добро, и науката имаше признание навън, а в хуманитарните нищо опасно не се случваше. Така че новата партия-кърмилница хем има от кого да се поучи, хем ще е в крак с европейските норми.

  17. 17 Профил на 4ove4encence
    4ove4encence
    Рейтинг: 421 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    Само че в момента липсва всякакъв вид модерно оборудване при техническите специалности, как едно ВУЗ ще възпроизведе висококвалифициран кадър с преподаването (и преразказване) на теореми 5 години? Така никога няма да се възпроизвеждат качествени инженери и никога няма да бъдат финансирани, освен (може би) в информационните технологии, където е нужен само един компютър.

  18. 18 Профил на Georgi Marinov
    Georgi Marinov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Цялата тази дискусия за методите на управление е основно отклоняване на вниманието. Не е там проблемът.

    Какво ще се промени ако се осъществява "обществен контрол" върху ВУЗ-овете? Абсолютно нищо няма да се промени при положение, че мисленето на въпросното "общество" е основно на ниво примитивен анти-интелектуализъм, далаверата е висша ценност и за науката реално на никого не му пука. Та нали сегашните управленски кадри в системата за излезли от същото това общество...

    Впрочем това е неосъзнатата истина за цялостното положение в държавата, не е само образованието. Хората си седят вечер пред ракията и салатата и плюят корумпираното управление. Понеже е много по-лесно да драснеш една черта между "ние" и "тях" и да хвърлиш цялата вина върху "тях". После на другия ден ако си машинист или шофьор си точваш една туба нафта за лична употреба, ако си обикновен КАТ-аджия заставаш на ключова позиция и си приготвяш фразатата "Ами сега какво правим?", ако си учител фино насочваш учениците си към частните уроци, за изнудването на пациентите от страна докторите да не говорим и т.н. Това е повсеместно. Т.е. корупцията съвсем не тръгва отгоре надолу, тя тръгва отдолу нагоре, единствената разлика е в това кой е в позиция да краде много и кой е в позиция да краде малко, като основният проблем за тези, които не са в позиция да крадат много не е, че се краде по принцип, а че други хора, а не те самите, са в позиция да крадат по много.

    Същото е и с висшето образование и науката -- в момента състоянието на системата отразява много точно отношението на обществото към образованието и науката, за което тези неща въобще не са никаква ценност. Съответно как можем да очакваме нещо да се промени съществено след реформи на структури на управление и пр. залъгалки при които общственото мнение да се отразява още по-добре? Ами то и сега си се отразяа много добре...

    По-горното да не се разбира като защита на сегашната система -- тя наистина е сбъркана и трябва да се промени. Но разликата между необходими и достатъчни условия не бива да се забравя.

  19. 19 Профил на CanadianCitizen
    CanadianCitizen
    Рейтинг: 352 Неутрално

    [quote#15:"tvi63"]Ха, дойдохме си на думата, ами образованието има и огромна социална функция, в 12 клас, бакалавър, магистър, доктор, сигурно има към 500000 младежи, иначе тези деца или ще избягат в чужбина, или ще крадат и дрогират! [/quote]

    До коментар [#15] от "tvi63":
    Ами тайна ли е още за някого, че целта е точно тази, да се изгонят тези деца в чужбина,останалите да крадат и се дрогират! Прави се отдавна и има резултати. Умните вън, другите лесно се управляват. Иначе ще стане като в Румъния.


    Да спориш с простак е безсмислено, достатъчно е да му дадеш повод да си покаже простотията.
  20. 20 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    [quote#17:"4ove4encence"]Така никога няма да се възпроизвеждат качествени инженери и никога няма да бъдат финансирани, освен (може би) в информационните технологии, където е нужен само един компютър.[/quote]

    Точно тук е силата на пазара. Първоначално всички ще се стекат към най-печалившите специалности, докато не се свършат ресурсите. Тоест няма кой да го учи, няма и достатъчно преподаватели, или пък пазарът е наводнен от такива кадри и заплатите падат. А като паднат заплатите, по моята формула пада и заработката на университета...Дай Боже последното, да казват по цял свят, че само в България програмисти колкото искаш....

  21. 21 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    [quote#17:"4ove4encence"]Само че в момента липсва всякакъв вид модерно оборудване при техническите специалности, как едно ВУЗ ще възпроизведе висококвалифициран кадър с преподаването (и преразказване) на теореми 5 години? [/quote]

    Инженерните кадри са по-добре платената част от абсолвентите. По моята формула би трябвало да дърпат доста повече пари от общата тенджера

  22. 22 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    [quote#8:"prirodata"]Знаете ли кой университет в България произвежда най-добре платени кадри?
    Помощ от приятел - не е от София.[/quote]

    Мисля, че е Американския в Благоевград. И при положение, че неговите възпитаници вземат 3 пъти повече от тези на УНСС, следва и субсидията да е 3 пъти по-голяма. Просто и ясно. Няма София, няма провинция, няма важна, стратегическа, националноотговорна и пр. специалност. Като е толкова важна, работодателят да го покаже с кесията си.

  23. 23 Профил на a.
    a.
    Рейтинг: 237 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK