Как да направим Университета отново престижен

Кандидатите за ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков /вляво/ и проф. Тони Спасов /вдясно на снимката/. По средата - проф. Александър Кьосев, водещ разговор на кандидатите с  преподавателите, които излязоха с 13 идеи за бъдещето на СУ

© Анелия Николова

Кандидатите за ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков /вляво/ и проф. Тони Спасов /вдясно на снимката/. По средата - проф. Александър Кьосев, водещ разговор на кандидатите с преподавателите, които излязоха с 13 идеи за бъдещето на СУ



Авторът е докторант в катедрата "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той представя идеите си за развитие на висшето училище в рубриката на "Дневник" за проблемите и нужните промени в университета


Главният проблем на Университета е в неговата конкурентоспособност в глобален план. Колкото и условно да се правят международните класации, всяко място отвъд 500, не само не е престижно, но отблъсква. Никой не би желал, да учи в по-лош университет, ако може да учи в по-добър. Никога не е било по-лесно от днес за един кандидат-студент да замине да учи в чужбина.


След като все повече кандидат-студенти могат и кандидатстват навън, това означава, че все по-малко остават и кандидатстват в България и конкретно Софийския университет /СУ/. Това не е просто теоретично валидно заключение, а е подкрепено и от статистическите данни, които се водят от Университета.




Налице е устойчив тренд за намаляване на желаещите да следват в СУ, който отива отвъд демографските процеси в страната. Следствията са многобройни. От една страна доста специалности не могат да запълнят обявените бройки. Обявяват се втори, трети и допълнителни сесии, в които стандартите за прием се снижават допълнително само и само да се приемат още студенти. Стигнахме дотам, че нашите висши училища /ВУЗ/ могат да предложат места за повече студенти, отколкото зрелостници излизат от гимназиите.


Защо се предлагат толкова много места? Краткият отговор е заради парите. Държавното висше образование все още и въпреки всички реформи продължава да се финансира основно от държавната субсидия, която пък се получава на брой обучавани студенти. Най-кратко: Повече студенти – повече пари.


Тази форма на финансиране, завещана още от времето на социализма, днес се оказва неадекватна, както от образователна, така и от финансова гледна точка. Проблемът от образователна перспектива е, че когато се плаща за количество, не се държи достатъчно сметка за качеството. Това е един от основните проблеми за конкурентоспособността на плановата икономика изобщо и особено след счупването на Желязната завеса.


В повечето обществени сектори 26 години след края на социализма този проблем е намерил едно или друго решение, но не и в държавното висше образование. Нещо повече, трябва да признаем, че социализмът има едно много голямо преимущество пред съвременния пост-социалистически вид на университетската система. По време на социализма стандартите за влизане в университета са значително по-високи. От една страна това се дължи на по-големия брой студенти и по-малкия брой университети, но също така и от липсата на масово достъпни алтернативи за обучение в чужбина.


В западния модел на висше образование, към който се стремим днес, широкият прием е утвърдена практика. Нека всеки, който иска да учи, да има възможност поне да пробва. Там обаче цедката не е на входа, а на изхода или по-точно след първата година.


Много започват, малко завършват. Така западните системи с широк достъп решават проблема с качеството. У нас доминиращата логика е, че не можем да си позволим този лукс, защото той би отблъснал още повече и без това малкото студенти. За да привлекат все повече студенти, специалности и факултети систематично намаляват стандартите не само на входа, но и на изхода. С две думи – ние вземаме най-лошото от социализма и капитализма.


Резултатите са налице. Емблематични са анекдотите, че да влезеш във ВУЗ трябва да можеш да решаваш квадратно уравнение, а за да излезеш дори това не ти трябва.


Какво да кажем за оценителната система, завършваща на слаб 4? Статистически невероятното разпределение на оценките при някои специалности се върти средно около отличен пет осемдесет и нещо. От всичко това най-ощетени са студентите, които наистина полагат усилия и учат за отличен. Те обаче няма как да атестират знанията си само по дипломата, защото тя е обезценена като хартиените марки на Ваймарската република от началото на 20-те. От друга страна единиците мотивирани студенти трябва да споделят една обща среда с множество незаинтересовани студенти. Как да прокопсат те, като токсичната среда може да задуши мотивацията и на най-добрите?


Така стигаме и до финансовата криза, в която се намира университетът. Лошото качество води до лошо реноме. Лошото реноме води до по-малко желаещи. По-малкото желаещи водят до по-малко приходи по сегашната система на финансиране "на калпак". От няколко години СУ е все на минус и това не бива да ни изненадва, като вземем предвид изложените по-горе аргументи.


Какво решение можем да измислим на тези проблеми? Единият начин е да караме постарому, да отваряме все по-широко вратата за всеки желаещ. Проблемът на този подход е, че и да счупим вратата и да поканим всеки, желаещите да дойдат вече се свършиха. Този модел е достигнал своя логичен край и повече няма накъде да се отиде. Нужен е нов подход.


Новият подход е образование, основано на качеството. Парите да се дават за резултати, а не за отчетени бройки. Подобна реформа вече започна, но върви бавно. Въпросът е как да постигнем качество в условията на намален финансов ресурс?


Нобеловият лауреат по физика Ернест Ръдърфорд веднъж казал: "Нямахме достатъчно пари, затова ни се наложи да мислим." Пътят към качеството трябва да започне с малки стъпки в промяната на мисленето ни за Университета. Хората, заети в него, трябва отново да го превърнат в престижна институция. Тази отговорност се пада на университетското ръководство, но в по-голяма степен на преподавателския състав.


В началото на учебната година всеки преподавател раздава на студентите конспект на курса, който преподава. Нека да си представим този конспект като своеобразен договор. Аз, преподавателят, се задължавам да ви преподам този материал, а вие студентите се задължавате да положите необходимите академични усилия: да присъствате на лекциите, да се включвате в семинарите, да пишете собственоръчно курсовите си работи и да се явите на изпит, където да докажете придобитите си знания. Само чрез увеличаване на стандартите можем да се надяваме на по-високо качество. Ами какво ще стане с парите? Парите ще дойдат с качеството. Процесът на реформа във висшето образование върви натам. В противен случай ни чака най-прозаичната неизбежност на неконкурентоспособността, наречена фалит.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (59)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Чоко и Боко
    Чоко и Боко
    Рейтинг: 607 Разстроено

    Ако позволите ще перифразирам "Нов бардак с тези не може..".
    За съжаление и младите не са стока. Кадърните са избягали и бягат. Аз съм средносрочен песимист и дългосрочен оптимист.

    Левски до Каравелов: Дочувам, че сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8302 Неутрално

    Софийският университет по традиция е начело в 21 професионални направления от общо 24, в които обучава студенти.

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на колкото - толкова
    колкото - толкова
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Професионална подготовка още от 14 годишна възраст. Всичко трябва да бъде 80% практика и 20% теория.

  4. 4 Профил на Отнесен
    Отнесен
    Рейтинг: 864 Неутрално

    В съвременния западен свят, единствения фактор, който определя престижа на нещо е ПР-а. Следователно трябва много добър ПР. Но пък добрия ПР в днешно време не е възможен без да се дават огромни суми пари на най-реномираните медии.

  5. 5 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1241 Любопитно

    Не съм съгласен с казаното от автора: "....всяко място отвъд 500, не само не е престижно, но отблъсква".
    Могат ли всички да учат в Йейл, Кембидж, Оксфорд, Сорбона или....Магнаурската школа?
    Могат ли всички да живеят в най-добрия град за живеене в България - Бургас?
    Могат ли всички да се хранят с екологично чисти биопродукти?
    Могат ли всички да карат Ролс Ройси?
    Може ли всички цветя да бъдат орхидеи?
    Очевидно НЕ! Тогава?
    Ето в това е красотата на многообразието, което с годините се стреми към усъвършенстване чрез селекция, труд и много труд!

  6. 6 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 326 Неутрално

    Европеистиката е новият научен комунизъм.

  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8302 Неутрално

    Проблемът е видим за всички.
    Учителите лъжат, че преподават модерно. Учениците лъжат, че учат. Родителите се лъжат, че децата им знаят нещо. Държавата лъже наред – и със заплащането на труда, и с раздаването на дипломи наред…
    Само дето времето, пазарът, бизнесът не се лъжат. И от там следват катастрофите с децата ни – неуспяващи според нас само, защото работодателите са лоши, чужденците нагли, конкурентите нахално-пробивни.

    karabastun1@abv.bg
  8. 8 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    Време е държавата да се бръкне и да привлича университетски преподаватели с практически знания и умения!
    Сега какво се оправи ? Един асистент получавал 20лв повече от чистачка !?
    Властта е най-благосклонна към политически ангажирани професори които гледат умно и получават колко са хубави евроатлантическите скъпоценности и либералния ентусиазирам като указват пълно съдействие към лабораториите на добиващите човешки ресурси у нас !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 951 Неутрално

    Никъде не видях най-важната точка от оздравителния план - да бъдат освободени всички ченгета, агенти, комсомолци акостирали в СУ.

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  11. 11 Профил на Гогич
    Гогич
    Рейтинг: 1241 Неутрално

    В СУ, а и в другите университети още повече, липсва връзката преподавател-студент. Четат се, по-точно се диктуват някакви лекции, които после се назубрят за изпита и се забравят 2 седмици след това. Според сегашната система би трябвало темите да се разискват на упражненията, но и това е пълна пародия.

  12. 12 Профил на М.Георгиева
    М.Георгиева
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Докато се дават титли като "Доктор хонорис кауза" на попове, нито една научна институция няма да се възобнови. Палячовци могат и да управляват държава, но не могат да отъждествяват университет.

  13. 13 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 488 Весело

    [quote#10:"majorman"]

    Никъде не видях най-важната точка от оздравителния план - да бъдат освободени всички ченгета, агенти, комсомолци акостирали в СУ. [/quote]
    Човекът все пак трябва да защити докторантура при въпросните номенклатури
    Иначе статията има силни моменти.

  14. 14 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    "Ами какво ще стане с парите? Парите ще дойдат с качеството."

    Наивно, идеалистично съждение!
    Реформата на висшето образование тръгва от НС.
    Всяко правителство обявява за приоритет образованието и му отпуска 3.6% от бюджета. Мизерно за приоритет. Да сравним -всяка година 7% и допълваният милиард за милиционерите, които нищичко не вършат!
    Университетът се нуждае от добър материал, за да произведе добри студенти, които пък да си намерят престижна работа в България или по света.
    Кандидатите избират университет в чужбина, не само защото е по-добро обучението, а защото веднага ще намерят приложение с добро място в обществото.
    Обърнатата пирамида, наследена от соца, продължава да господства - милиционерът получава повече от учителя, зидарят - повече от професора!
    Докато не сложим главата върху тялото, а не обратно - както е сега, средното образование ще произвежда слаби кандидат-студенти, които университетът ще кани в аулите!
    Не е възможно бедни учители да са мотивирани да работят на върха на възможностите си!!
    Не е възможно прости, лошо образовани простаци в народното събрание да разберат тази елементарна връзка, а прясно дипломираните вишисти ще бъдат поставени отново под милиционера и зидаря. Изключения има - ИТ сектор, медици, юристите - под въпрос.

  15. 15 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 518 Неутрално

    До коментар [#10] от "majorman":

    Че то тогава преподаватели няма да останат

    До коментар [#13] от "fatoumata":

    Ооо какви защити съм виждал само. Не само без научна стойност, но и доказана научна глупост отречена отдавана в останалия свят. Не е важно на каква тема ти е дисертацията, а кой ти е научния ръководител и кого познава той

  16. 16 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1021 Неутрално

    "В западния модел на висше образование, към който се стремим днес, широкият прием е утвърдена практика. Нека всеки, който иска да учи, да има възможност поне да пробва. Там обаче цедката не е на входа, а на изхода или по-точно след първата година."

    Друга характерна особеност на западния модел на висше образование е, че там се насърчава преминаването от един университет в друг. При това положение Софийският университет има златния шанс да привлича българските студенти в чужбина дори и само за един семестър - ако самите студенти решат, че този семестър ще им е полезен за евентуална реализация в България и, разбира се, ако обучението в този семестър е международно признато и носи точки за съответните специалности.

  17. 17 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 854 Весело

    Тези буламачи за каКчеството във висшОто образование как да се борим с него ги слушаме таман от 1957 година....
    А нещата отиват от зле на още по зле.... явно не е каКчеството за бой!!!

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  18. 18 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    До коментар [#17] от "boby1945":
    Ти явно си спрял да се образоваш през 1957 г. Затова е добре да не се изказваш по теми, които са далече от твоето време и интелектуален хоризонт. Работи по опорните точки на ДС там, където некомпетентността ти не се забелязва.

  19. 19 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 854 Весело

    До коментар [#18] от "авторът":

    нахалник с малка буква, масалите които пишеш ги чета, слушам и им гледам резултатите точно 60 години....... не се пробвай да оригиналничиш и да говориш за "каКчество".... не ти се отдава.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  20. 20 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 854 Неутрално

    До коментар [#2] от "karabastun":

    [quote#2:"karabastun"]Софийският университет по традиция е начело в 21 професионални направления от общо 24, в които обучава студенти.[/quote]

    Е да де, ама някои са супер амбициозни по системата "на гол тумбак, чифте пищови" и мечтаят за "....... неговата (на СДУ) конкурентоспособност в глобален план. "

    Нещо като "България на три морета!"......

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  21. 21 Профил на balaban
    balaban
    Рейтинг: 278 Неутрално

    прост въпрос: Софийският Университет търси ли активно качествени професори, т.е. конкурсите отворени ли са за всички, или хората там са си самодостатъчни? - отговорът е известен на всички. е, няма как да стане. докато не се отворят широко вратите и не се проветрят помещенията, вътре ще вони на блато.

  22. 22 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#2] от "karabastun":

    Да, но за съжаление това е най-вече защото останалите са толкова зле! СУ изостава спрямо собственото си ниво отпреди години и десетилетия. Трябва ясна, целенасочена стратегия как да се обърне този тренд, трябва и воля да се прилага. И трябва българската държава да застане категорично зад най-важния си публичен университет.

  23. 23 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1746 Неутрално

    СУ трябва кардинално да смени кадровата си политика. Уволнение веднага на всички без научна дейност през последните 5 години. Както и на тези, които нямат поне 3 години специализация на запад. Нови назначения само след 3 години постдок в Западна Европа или Северна Америка. С поне 2 пъти по-високи заплати. Изчистване на учебните планове от всякакви синекурни предмети, които ги няма, например, в учебните планове на аналогични програми в Германия, Франция и Великобритания. Така ще останат горните 50% от преподавателският състав, което автоматично ще вдигне средното ниво.

  24. 24 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 661 Весело

    Дневник, ама вие наистина нямате капацитет, щом сте почнали да публикувате мислите на докторанти от фб страниците им, иначе добринката има мозък, но е добре, ако почне и да разбира как се случва живият живот, който е далеч от теорията.

  25. 25 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    нямаше нужда от точно тази статия, под точно този формат. "Как да направим Университета отново престижен". много трудно. га га.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  26. 26 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#23] от "galapagas":

    това мнение е доста талибанско.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  27. 27 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    [quote#21:"balaban"]Софийският Университет търси ли активно качествени професори[/quote]

    не. СУ си има всичко.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  28. 28 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    [quote#13:"fatoumata"]Човекът все пак трябва да защити докторантура при въпросните номенклатури[/quote]

    мдам. ще го разкъсат чиляка, завалиест, като опре до "обективна" преценка на "научните" достойнства на труда. лоша работа.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  29. 29 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    [quote#5:"Дедо Либен"]или....Магнаурската школа?[/quote]

    могат, сигурен съм че в Богословския факултет на СУ ще искат кандидати. лошото е, че Магнаурската прави администрация на Византия, а пък богословският не прави нито наука, нито богословие. ама няма идеален свят. има де, само при Платон.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  30. 30 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#24] от "doxen":

    а това как се случва "живият живот" в "татковината" ако ни е критерий, по-добре да си пръснем мозъците и да се свърши, тук и сега.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  31. 31 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    До коментар [#3] от "champagnepapi":Дърводелец ли си ?

  32. 32 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    До коментар [#6] от "marmalad68":Следва натоистика и атлантоистика, глобалистика...

  33. 33 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    До коментар [#22] от "lekapoleka":Че СУ изостава от собственото си ниво е резултат от общото пропадане на държавата. Авторът казва ,че сме взели лошото от социализма . Не разбрах какво има предвид.
    Някога завършилите ВУЗ знаеха ,че им е осигурена работа за която са учили. Сега като получат диплома е все едно ,че получават ритник в задника. Затова половината от завършилите работят каквото не са учили , обикновено за хора с ниска квалификация. Нямало инженери. Ами какво да работят като завършат ? Бягат да учат в чужбина с надежда да си намерят работа там или защото тук по-лесно приемат завършилите там. Авторът приказва за договор според който студентите се задължават да посещават лекциите. А много от тях работят докато следват за да се издържат. Някога беше забранено ! Ако ще работиш- минаваш на задочно. ако си на редовно- пускат присъствени листове !

  34. 34 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 1971 Неутрално

    Отворете заводите, които Костов закри вандалски - тогава ще има приложение за кадрите завършили университет. В държава на пазачи, мазачи и сервитьорки няма как да е престижно. Сега и "неку вишу" върши работа

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  35. 35 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 1971 Весело

    [quote#3:"champagnepapi"]Всичко трябва да бъде 80% практика и 20% теория.[/quote]Как ще осигуриш практика на астрофизици ?! Висшето образование не е занаятчийско училище. Практиката е за техникума

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  36. 36 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2229 Неутрално

    Добре казано,
    .... наложи се да мислим....

    Кой и кога ще започне да мисли и по-важното да действа за да се поправи ситуацията в СУ?
    Това да се ограничи приема, а всичко само ще си дойде на мястото, не ми звучи като план..

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  37. 37 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#36] от "Алф":

    ами тия дето трябва да го мислят, са хората от СУ (тези, които са будни граждански и академично, разбира се) и от министерството. защото ние пък, другите ("всяко друго е друго на своето друго", които са външни, и които ни интересуват проблемите на "вишуту", не сме в позицията на "стейкхолдъри".

    сиреч, голям праз, че смятам, че СУ функционира порочно и не произвежда качество така, както би могъл, калпаво управляван е и долнопробно го източват финансово. и голям праз, че "дневник" "обнародват" редовно материали по дискусията.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  38. 38 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3916 Неутрално

    "В западния модел на висше образование, към който се стремим днес, широкият прием е утвърдена практика. Нека всеки, който иска да учи, да има възможност поне да пробва. Там обаче цедката не е на входа, а на изхода или по-точно след първата година."
    Чета този текст и с ужас си представям че преподавател подобен на автора на статията може да го размножи като аксиома от типа на тримата слепи мъдреци хванали се за ралучни части на слона (крак, опашка, хобот) и описващи животното.
    Драги ми г-н Спасов, има понятия като "високо-селективни", "селективни", и т.н. университети в САЩ и в Западна Европа, т.е. без доказване на резултати от определен диапазон на националния тест просто ви отсяват. И деца, и родители четат и виждат че например в Харвард няма защо и да подавате документи без да имате определения резултат, подобна е ситуацията надолу в категориите. Отворени са двугодишните колежи, където ако сте добър студент в академичен план можете да се прехвърлите след година или две (общообразователен курс) в университет с който вашият колеж има договор, ако не - получавате възможност за професионална квалификация по някакъв конкретен занаят, от ИТ техници до шофьори на камион и помощник мед. сестри.
    Има и предложения за включване на СУ в международния студентски обмен. Ще ви кажа отговорно, за тази цел се иска професионализъм по цялата линия, от семестриална организация на обучението (не годишен курс, а семестриален) на английски с подробни силабуси (учебна програма с теми, изисквания и очаквани резултати - оценки под формата на договор със студента), но и организация на безопасни места за живот и социализация на студентите. В момента например в САЩ по федерален закон (Клери) се изисква да се даде справка от университетите и от полицията за криминалната ситуация в района около университета и по местонастаняване на студентите.
    За "самозадоволяването" на катедрите с кадри даже не искам да говоря, репликира се феодалната система без свеж полъх с кадри отвън оттам и стагниране. За излишните "високи докторати'" заради които в катедрите младшият състав превиват гръб до доста зряла възраст да не обиди член на съвета също само маркирам - анахронизъм.
    Представете си, тази дискусия за престижа я имаше преди повече от 30-на години, когато влъхвите от СУ искаха от Л. Живкова да ги направи "като Харвард". Като младши университетски кадър запомних отговора "Пари мога да ви дам, но Харвард не мога да ви направя, то си зависи от вас."

  39. 39
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  40. 40 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1746 Неутрално

    До коментар [#26] от "abdelhaqq":

    Докато СУ се разглежда като поделение на социалното министерство, посредствеността ще доминира и СУ ще вегетира. Само налагането на строги критерии за преподаване и научна дейност в съответствие с нормите в развитите държави ще го рестартира.

  41. 41 Профил на Batezuzi
    Batezuzi
    Рейтинг: 518 Неутрално

    Ако кандидат студентите намаляват, а университетите остават същите няма как да се постигне качество. Освен това никой не говори за завишаване на изисквания към университетите. За мен качествено образование означава човек да отиде и всичко от учебниците до пералнята да е уредено, за да може да си посвети времето на науката, а не да разнася пици денем, да сервира коктейли вечер и между другото да е на лекции. А и как се мери качеството? Ако инженер кара такси и изкарва 1000 лева, а дърводелец със средно образование прави мебели и изкарва 800 лева означава ли, че университетът е по-добър от техникума или в същност държавата е похарчила пари на вятъра, за да образова човек, който работи нещо изискващо много по-ниска квалификация?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  42. 42 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2229 Неутрално

    До коментар [#37] от "abdelhaqq":

    Нрав си, но Някой трябва да го направи, иначе щ останат сами в празните аули...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  43. 43 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#40] от "galapagas":

    нямам против срещу определянето на стратегии, свързани с това цели, после метрики и таргети, надолу по пирамидата. напротив - мисля, че това липсва понастоящем много крещящо в БГ "вишуту" и е една от причините за долнопробие.

    имам против обаче съдържателната им част, изразена от Вас така. т.е. дяволът е в детайлите. иначе може да си талибанстваме ан гро ад инфинитум, да...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  44. 44 Профил на Grandioso Emperatorovich
    Grandioso Emperatorovich
    Рейтинг: 228 Неутрално

    Как да направим Университета отново престижен
    +++

    Кога е бил престижен? И за кого? И как ще го направите без престижни позиции в страната, на които да се назначават дипломиралите се студенти? Да сме наясно, позиции де са платени по стандартите на страните със силни университети. И ако дойдат марсианци и открият такива позиции, как ще се закваси магията 'образование' с професори с научна продукция кат таз на лаборантите в добрите университети? А ако намерите добри професори, ей тъй, за тестикулуса на дискусията, де ще намерите добри гимназии с добри учители, които ще подготвят добри кандидат-студенти? А ако тях намерите, де ще намерите останали некретени-родители де образоват децата си? Къде? C думба-лумба шай-шукария? А? А? Venceremos!

  45. 45 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3916 Неутрално

    До коментар [#41] от "Боян Дуков":

    Именно, класическата постановка на Адам Смит, прилагана в икономиката на образованието е че това е инвестиция на личността ( е, сега се разглежда като човешки капитал в който инвестира и обществото). В момента в който инвестицията не носи очакваните приходи индивидът, ако е разумен, преразглежда плановете си: Дали да уча 6 години и похарча 15,000, след което ще получавам 10,000 годишно, или да уча занаят една година, да похарча 1,000 и да печеля колкото инвестиралия 6/15 със загубена печалба от 5 години х 10,000 = 50,000?

  46. 46 Профил на Grandioso Emperatorovich
    Grandioso Emperatorovich
    Рейтинг: 228 Весело

    И кой е този Атанас Герджиков? Професор? Шпиони? 007? В реферираната литература, само със статии отбелязани под този текст? Това май не е тестикулус а чист ташак. Веднага да му се даде едно БМВ да събира застраховки от по-малките университети!

    Query: gerdjikov-a: all
    Summary: <<
    gerdjikov-a: all
    Query date: 2015-11-11
    Papers: 6
    Citations: 0
    Years: 14
    Cites/year: 0.00
    Cites/paper: 0.00/0.0/0 (mean/median/mode)
    Cites/author: 0.00
    Cites/author/year: 0.00
    Papers/author: 3.57
    Authors/paper: 3.17/3.0/1 (mean/median/mode)
    h-index: 0 (0%)
    g-index: 0 (0%)
    e-index: 0.00
    hc-index: 0
    hI-index: 0.00
    hI,norm: 0
    hI,annual: 0.00
    hm-index: 0.00
    AW-index: 0.00
    AWCR: 0.00
    AWCRpA: 0.00

    Hirsch a=0.00, m=0.00
    Contemporary ac=0.00

    3 paper(s) with 1 author(s)
    2 paper(s) with 5 author(s)
    1 paper(s) with 6 author(s)
    >>

    Cites,Authors,Title,Year,Source,Publisher,ArticleURL,CitesURL,GSRank,QueryDate,Type:

    0,"A Gerdjikov","Рецензия на АНТИкорупция/АнтиОБРАЗОВАНИЕ. Изследвания върху корупцията във висшето образование в България",2006,"сп. Критика и хуманизъм","","","&quot;,1,2015-11-11,"CITATION"

    0,"E Grigorov, S Yotov, B Bogdanov, T Lazova, N Gochev…","Аристотеловото наследство и съвременните политологически идеи",2002,"сп. Критика и хуманизъм","","","&quot;,2,2015-11-11,"CITATION"

    0,"A Gerdjikov","За какво ни е Метафизика",2001,"сп. Критика и хуманизъм","","","&quot;,3,2015-11-11,"CITATION"

    0,"A Gerdjikov","Новият закон за висшето образование–жалони и детайли",2006,"сп. Критика и хуманизъм","ceeol.com","http://www.ceeol.com/aspx/getdocument.aspx?logid=5&id=911ce0beda5b4eb0a5d908f3c0db8a3e","&quot;,4,2015-11-11,""

    0,"D Vatsov, A Gerdjikov, R Valchev, G Kazakov…","Дебат КХ: Защо все не се случва гражданското образование в България-какво да е то и кой да го прави",2003,"сп. Критика и хуманизъм","","","&quot;,5,2015-11-11,"CITATION"

    0,"G Dimitrov, P Boyadjieva, AM Totomanova, A Kiossev…","Протокол от експертно обсъждане от Сдружение Академична лига за Югоизточна Европа, върху реализацията на Проекта и резултатите от …",2003,"сп. Критика и хуманизъм","","","&quot;,6,2015-11-11,"CITATION"

  47. 47 Профил на Grandioso Emperatorovich
    Grandioso Emperatorovich
    Рейтинг: 228 Весело

    Поне Тони Спасов става за постдок:

    Query: spassov-t*, chemistry, NOT physics: all
    Summary: <<
    spassov-t*, chemistry, NOT physics: all
    Query date: 2015-11-11
    Papers: 70
    Citations: 851
    Years: 28
    Cites/year: 30.39
    Cites/paper: 12.16/4.0/0 (mean/median/mode)
    Cites/author: 297.86
    Cites/author/year: 10.63
    Papers/author: 23.85
    Authors/paper: 3.43/4.0/4 (mean/median/mode)
    h-index: 16 (76%)
    g-index: 27 (90%)
    e-index: 19.82
    hc-index: 11
    hI-index: 4.20
    hI,norm: 8
    hI,annual: 0.29
    hm-index: 7.88
    AW-index: 9.54
    AWCR: 91.00
    AWCRpA: 29.92

    Hirsch a=3.32, m=0.57
    Contemporary ac=3.01

    3 paper(s) with 1 author(s)
    13 paper(s) with 2 author(s)
    18 paper(s) with 3 author(s)
    23 paper(s) with 4 author(s)
    13 paper(s) with 5 author(s)
    >>

    Cites,Authors,Title,Year,Source,Publisher,ArticleURL,CitesURL,GSRank,QueryDate,Type
    157,"T Spassov, U Köster","Hydrogenation of amorphous and nanocrystalline Mg-based alloys",1999,"Journal of Alloys and Compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838899000353","http://scholar.google.com/scholar?cites=5492868788180749824&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",69,2015-11-11,""
    91,"T Spassov, V Rangelova, N Neykov","Nanocrystallization and hydrogen storage in rapidly solidified Mg–Ni–RE alloys",2002,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838801017455","http://scholar.google.com/scholar?cites=18070228682023302216&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",3,2015-11-11,""
    76,"T Spassov, L Lyubenova, U Köster, MD Baró","Mg–Ni–RE nanocrystalline alloys for hydrogen storage",2004,"Materials Science and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0921509303012140","http://scholar.google.com/scholar?cites=13409252508646959643&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",4,2015-11-11,&quot;"
    54,"T Spassov, P Solsona, S Surinach, MD Baró","Optimisation of the ball-milling and heat treatment parameters for synthesis of amorphous and nanocrystalline Mg 2 Ni-based alloys",2003,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838802008745","http://scholar.google.com/scholar?cites=363119502771037497&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",5,2015-11-11,";"
    34,"T Spassov, U Köster","Grain-growth in nanocrystalline zirconium-based alloys",1993,"Journal of materials science","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/BF00356220",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cites=15585555602352252924&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",8,2015-11-11,""
    32,"T Spassov, P Solsona, S Surinach, MD Baro","Nanocrystallization in Mg 83 Ni 17− x Y x (x= 0, 7.5) amorphous alloys",2002,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838802002864","http://scholar.google.com/scholar?cites=6061432465238764077&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",9,2015-11-11,&quot;"
    28,"T Spassov, V Rangelova, P Solsona, MD Baro…","Hydriding/dehydriding properties of nanocrystalline Mg 87 Ni 3 Al 3 M 7 (M= Ti, Mn, Ce, La) alloys prepared by ball milling",2005,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838805001751","http://scholar.google.com/scholar?cites=4608727828087515316&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",11,2015-11-11,&quot;"
    24,"B Drenchev, T Spassov","Electrochemical hydriding of amorphous and nanocrystalline TiNi-based alloys",2007,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838806014824","http://scholar.google.com/scholar?cites=6906253964824717111&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",13,2015-11-11,""
    22,"S Doppiu, P Solsona, T Spassov…","Thermodynamic properties and absorption–desorption kinetics of Mg 87 Ni 10 Al 3 alloy synthesised by reactive ball milling under H 2 atmosphere",2005,"Journal of Alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838805008820","http://scholar.google.com/scholar?cites=11634835987384395673&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",15,2015-11-11,&quot;"
    21,"T Spassov, P Solsona, S Bliznakov, S Surinach…","Synthesis and hydrogen sorption properties of nanocrystalline Mg 1.9 M 0.1 Ni (M= Ti, Zr, V) obtained by mechanical alloying",2003,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838803001221","http://scholar.google.com/scholar?cites=4071026419717407775&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",14,2015-11-11,&quot;"
    21,"V Rangelova, T Spassov","Primary crystallization kinetics in rapidly quenched Mg-based Mg–Ni–Y alloys",2002,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838802003286","http://scholar.google.com/scholar?cites=12721210015649968476&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",16,2015-11-11,""
    20,"P Delchev, P Solsona, B Drenchev, N Drenchev…","Direct hydriding of Mg 87 Al 7 Ni 3 Mn 3 by reactive mechanical milling in hydrogen atmosphere and influence of particle size on the dehydriding reaction",2005,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838804009077","http://scholar.google.com/scholar?cites=15113268106286292241&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",18,2015-11-11,&quot;"
    19,"S Budurov, T Spassov, G Stephani, S Roth…","Influence of copper additions on the crystallization of amorphous Fe B Si alloys",1988,"Materials Science and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0025541688900742","http://scholar.google.com/scholar?cites=15755704667777740508&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",17,2015-11-11,&quot;"
    18,"P Solsona, S Doppiu, T Spassov, S Surinach…","Evolution of amorphous and nanocrystalline phases in mechanically alloyed Mg 1.9 M 0.1 Ni (M= Ti, Zr, V)",2004,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838804003871","http://scholar.google.com/scholar?cites=4323656552670767838&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",19,2015-11-11,&quot;"
    16,"T Spassov, L Lyubenova, Y Liu, S Bliznakov…","Mechanochemical synthesis, thermal stability and selective electrochemical dissolution of Cu–Ag solid solutions",2009,"Journal of Alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838808021841","http://scholar.google.com/scholar?cites=224735218659780383&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",2,2015-11-11,";"
    16,"T Spassov, Z Zlatanova, M Spassova…","Hydrogen sorption properties of ball-milled Mg–C nanocomposites",2010,"international journal of …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0360319910015119","http://scholar.google.com/scholar?cites=14816219794412149763&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",21,2015-11-11,&quot;"
    15,"T Spassov","Mg 6 Ni formation in rapidly quenched amorphous Mg–Ni alloys",2009,"Journal of Alloys and Compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S092583880800279X","http://scholar.google.com/scholar?cites=50767557865199577&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",20,2015-11-11,""
    14,"T Spassov, P Delchev, P Madjarov, M Spassova…","Hydrogen storage in Mg–10at.% LaNi 5 nanocomposites, synthesized by ball milling at different conditions",2010,"Journal of Alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838810001404","http://scholar.google.com/scholar?cites=9145385872540568836&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",22,2015-11-11,&quot;"
    12,"M Khristova, B Ivanov, I Spassova, T Spassov","NO reduction with co on copper and ceria oxides supported on alumina",2007,"Catalysis Letters","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10562-007-9195-5&quot;,"http://scholar.google.com/scholar?cites=11908262594666133593&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",12,2015-11-11,&quot;"
    11,"T Kolev, BB Koleva, T Spassov, E Cherneva…","Synthesis, spectroscopic, thermal and structural elucidation of 5-amino-2-methoxypyridine ester amide of squaric acid ethyl ester: A new material with an infinite …",2008,"Journal of Molecular …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0022286007003778","http://scholar.google.com/scholar?cites=14036255828216011676&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",7,2015-11-11,&quot;"
    11,"P Delchev, T Himitliiska, T Spassov","Microstructure and hydriding properties of ball-milled Mg–10at.% MmNi 5 (Mm= La, Ce-rich mischmetal) composites",2006,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838805014131","http://scholar.google.com/scholar?cites=18099521806341855002&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",23,2015-11-11,""
    10,"L Mihailov, T Spassov, M Bojinov","Effect of microstructure on the electrocatalytic activity for hydrogen evolution of amorphous and nanocrystalline Zr–Ni alloys",2012,"international journal of hydrogen energy","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0360319912008968","http://scholar.google.com/scholar?cites=18170196321797617903&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",1,2015-11-11,""
    9,"S Budurov, T Spassov, K Marchev","Effects of non-steady state nucleation in the kinetics of crystallization of the amorphous alloy Fe80B20",1987,"Journal of materials science","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/BF01161446",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cites=12286736928020830993&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",25,2015-11-11,"";
    9,"S Bliznakov, N Drenchev, B Drenchev…","Electrochemical properties of nanocrystalline Mg 2 Ni-type alloys prepared by mechanical alloying",2005,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838805009096","http://scholar.google.com/scholar?cites=13929668422506680238&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",26,2015-11-11,&quot;"
    9,"T Spassov, V Rangelova, H Chanev, S Stoyanov…","Synthesis and hydrogen adsorption in Cu-based coordination framework materials",2008,"Scripta Materialia","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1359646207006811","http://scholar.google.com/scholar?cites=2652067618601703699&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",28,2015-11-11,""
    8,"T Spassov, H Alves, U Köster","Oxidation of rapidly solidified Mg 87 Ni 12 Y 1 alloy",2002,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838801018679","http://scholar.google.com/scholar?cites=18100033625368292355&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",27,2015-11-11,""
    8,"N Drenchev, T Spassov, S Bliznakov","Influence of tin on the electrochemical and gas phase hydrogen sorption in Mg 2− x Sn x Ni (x= 0, 0.1, 0.3)",2008,"Journal of Alloys and Compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838806016641","http://scholar.google.com/scholar?cites=17504657308195298319&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",32,2015-11-11,""
    7,"B Drenchev, T Spassov, D Radev","Influence of alloying and microstructure on the electrochemical hydriding of TiNi-based ternary alloys",2008,"Journal of Applied Electrochemistry","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10800-007-9456-4","http://scholar.google.com/scholar?cites=1281620492250872840&as_sdt=5,39&;sciodt=0,39&hl=en&num=20",6,2015-11-11,""
    6,"L Mihailov, T Spassov, I Kanazirski…","Electrocatalytic behavior of Ni-based amorphous alloys for hydrogen evolution",2011,"Journal of materials …","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10853-011-5436-5","http://scholar.google.com/scholar?cites=17600799210052892548&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",10,2015-11-11,"&quot;
    6,"Z Zlatanova, T Spassov, G Eggeler…","Synthesis and hydriding/dehydriding properties of Mg 2 Ni–AB (AB= TiNi or TiFe) nanocomposites",2011,"international journal of …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0360319911006823","http://scholar.google.com/scholar?cites=17665742028388882587&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",34,2015-11-11,&quot;"
    6,"M Redzeb, Z Zlatanova, T Spassov","Influence of boron on the hydriding of nanocrystalline Mg 2 Ni",2013,"Intermetallics","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0966979512004104","http://scholar.google.com/scholar?cites=15668421226208597692&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&amp;num=20",35,2015-11-11,""
    5,"T Spassov, G Tzolova","Hydrogen in Cu Ti and Ni Ti Metallic Glasses",1994,"Crystal Research and Technology","Wiley Online Library","http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/crat.2170290123/abstract","http://scholar.google.com/scholar?cites=17450035219845350416&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",42,2015-11-11,""
    4,"T Spassov, G Tzolova","Oxidation kinetics of amorphous, polycrystalline, and nanocrystalline Co33Zr67 alloys",1996,"Crystal Research and Technology","Wiley Online Library","http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/crat.2170310713/full","http://scholar.google.com/scholar?cites=4610642573336462406&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&amp;num=20",36,2015-11-11,""
    4,"A Borissova, S Bliznakov, T Spassov","Electrochemical hydrogen insertion in Mg–La (Mm) Ni 5 nanocomposites",2007,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S092583880601214X","http://scholar.google.com/scholar?cites=17973298825404444126&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",37,2015-11-11,""
    4,"T Spassov, V Rangelova","Hydriding properties of amorphous Ni–B alloy studied by DSC and thermogravimetry",1999,"Thermochimica acta","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0040603198005838","http://scholar.google.com/scholar?cites=7015434726268584597&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",38,2015-11-11,""
    4,"B Abrashev, S Bliznakov, T Spassov…","Electrochemical hydriding of nanocrystalline TiFe alloys",2007,"Journal of applied …","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10800-007-9322-4","http://scholar.google.com/scholar?cites=6809103560851129932&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",41,2015-11-11,"";
    4,"T Spassov","A Study of the Nucleation Kinetics, Linear Growth and the Overall Crystallization Kinetics of Meltspun Pd80Si20 Amorphous alloy",1992,"Crystal Research and Technology","Wiley Online Library","http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/crat.2170270203/full","http://scholar.google.com/scholar?cites=4827788744257679485&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&amp;num=20",45,2015-11-11,""
    3,"E Grigorova, M Spassova, T Spassov…","Hydrogen sorption properties of 90 wt% MgH2–10 wt% MeSi2 (Me= Ti, Cr)",2014,"Journal of Materials …","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10853-013-7969-2","http://scholar.google.com/scholar?cites=11226064155073680566&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",31,2015-11-11,"&quot;
    3,"T Spassov, S Budurov","Crystallization behaviour of Fe−(Nb, Cu)− Si− B metallic glasses",1995,"Journal of Thermal Analysis and …","akademiai.com","http://www.akademiai.com/doi/abs/10.1007/BF02547449",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cites=8496762398244535473&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",33,2015-11-11,""
    3,"T Himitliiska, T Spassov","Hydrogen in amorphous TM33Zr67 (TM= Fe, Co, Ni) alloys",2009,"Journal of thermal analysis and calorimetry","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10973-007-8585-7","http://scholar.google.com/scholar?cites=11408779552345547932&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",39,2015-11-11,""
    3,"V Rangelova, T Spassov, N Neykov","Nanocrystallization of hydrogen-charged Mg76Ni19Y5 amorphous alloy",2004,"Journal of thermal analysis …","akademiai.com","http://www.akademiai.com/doi/abs/10.1023/B%3AJTAN.0000017357.09744.87","http://scholar.google.com/scholar?cites=9109464352733093079&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",40,2015-11-11,""
    2,"E Grigorova, M Spassova, M Khristov…","High-pressure DSC study on the hydriding and dehydriding of Mg/C nanocomposites",2014,"Journal of Thermal …","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10973-013-3574-5","http://scholar.google.com/scholar?cites=7344563947139215185&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&amp;hl=en&num=20",24,2015-11-11,"";
    2,"T Spassov, V Rangelova, S Todorova…","Hydrogen storage in metal-organic microporous structures",2012,"… Physical Chemistry","ingentaconnect.com",&quot;http://www.ingentaconnect.com/content/ben/cpc/2012/00000002/00000002/art00005","http://scholar.google.com/scholar?cites=5910999615228384500&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",29,2015-11-11,""
    2,"U Boehnke, G Kühn, G Berezovski≲…","Some aspects of the thermal behaviour of In2Se3",1987,"Journal of Thermal …","akademiai.com","http://www.akademiai.com/doi/pdf/10.1007/BF01914554",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cites=3213725065440462462&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",30,2015-11-11,""
    2,"T Spassov, S Budurov","Investigation of the nucleation kinetics and the linear growth rate during the devitrification of Fe‐B amorphous alloys with the aid of a thermomagnetic balance",1988,"Crystal Research and Technology","Wiley Online Library","http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/crat.2170231003/abstract","http://scholar.google.com/scholar?cites=4675173736911591441&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",43,2015-11-11,""
    2,"N Drenchev, T Spassov, I Kanazirski","Еlectrochemical hydriding/dehydriding of nanocrystalline Mg2− x Sn x Ni (x= 0, 0.1, 0.3)",2008,"Journal of Applied Electrochemistry","Springer","http://link.springer.com/article/10.1007/s10800-007-9424-z","http://scholar.google.com/scholar?cites=530203306725020063&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",46,2015-11-11,""
    2,"L Mihailov, M Redzheb, T Spassov","Selective dissolution of amorphous and nanocrystalline Zr 2 Ni",2013,"Corrosion Science","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0010938X13001947","http://scholar.google.com/scholar?cites=1893611516371906631&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",47,2015-11-11,""
    2,"T Spassov, U Koster, J Meinhardt","Nanocrystallization of Co33Zr67 glasses",1997,"Journal of materials science","Springer","http://link.springer.com/article/10.1023/A:1018510118805&quot;,"http://scholar.google.com/scholar?cites=6082578594420806081&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",48,2015-11-11,"&quot;
    2,"B Drenchev, T Spassov","Influence of B substitution for Ti and Ni on the electrochemical hydriding of TiNi",2009,"Journal of Alloys and Compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838808011006","http://scholar.google.com/scholar?cites=7409908808295188165&as_sdt=5,39&amp;sciodt=0,39&hl=en&num=20",49,2015-11-11,""
    2,"T Himitliiska, T Spassov, N Dimitrov","Effect of SEM electron beam on the hydrogen desorption of pre-charged amorphous Cu 33 Ti 67 alloys",2009,"Materials Characterization","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1044580308001794","http://scholar.google.com/scholar?cites=17763306991521372518&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",50,2015-11-11,""
    2,"L Mihaylov, L Lyubenova, T Gerdjikov, D Nihtianova…","Selective dissolution of amorphous Zr–Cu–Ni–Al alloys",2015,"Corrosion …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0010938X15001067","http://scholar.google.com/scholar?cites=10986300997716239203&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",51,2015-11-11,&quot;"
    2,"T Spassov, N Neykov, W Jung…","High-temperature oxidation of Cu–Ti-based rapidly solidified alloys",2003,"Zeitschrift für …","hanser-elibrary.com","http://www.hanser-elibrary.com/doi/abs/10.3139/146.030134","http://scholar.google.com/scholar?cites=16343028763681311405&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",61,2015-11-11,""
    1,"T Spassov, S Todorova, W Jung, A Borissova","Hydrogen sorption properties of ternary intermetallic Mg–(Ir, Rh, Pd)–Si compounds",2007,"Journal of alloys and …","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0925838806004464","http://scholar.google.com/scholar?cites=8041495923691895802&as_sdt=5,39&sciodt=0,39&hl=en&num=20",44,2015-11-11,&quot;"
    1,"T Spassov, V Diakovich","A modified Johnson-Mehl-Avrami kinetic model of overall crystallization of Fe Co B metallic glasses",1993,"Journal of alloys and compounds","Elsevier","http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/092583889390164I","http://scholar.google.com/scholar?cites=9612476530859143852&as_sdt=5,39&;sciodt=0,39&hl=en&num=20",52,2015-11-11,""
    0,"S Todorova, V Rangelova, S Mihaylova, M Spassova…","Synthesis, characterization and properties of hybrid nanoporous materials for gas storage",0,"iaea.org","","http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031766.pdf",";",53,2015-11-11,""
    0,"S Mihaylova, S Todorova, V Rangelova, M Spassova…","Synthesis, characterization and properties of hybrid nanoporous materials for gas storage",2012,"","inis.iaea.org","","",54,2015-11-11,&quot;CITATION"
    0,"T Spassov","Hydrogen sorption and storage in amorphous and nanocrystalline alloys",2014,"","iaea.org";,"http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031767.pdf",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=7691281136878369851&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",55,2015-11-11,""
    0,"M Khristova, B Ivanov, I Spassova, T Spassov","Alumina-Supported Copper and Ceria Oxides as Catalysts for NO Reduction with CO",0,"","","","http://scholar.google.com/scholar?q=related:pSLTpnwq8LYJ:scholar.google.com/&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",56,2015-11-11,"CITATION"
    0,"D Panayotov, E Ivanova, M Mihaylov, K Chakarova…","FTIR Spectroscopic Study of CO and H2 Coadsorption on Rh/TiO2: Evidence for Hydrogen Dissociation and Spillover",0,"","","","http://scholar.google.com/scholar?q=related:pDYmwxNPHDcJ:scholar.google.com/&hl=en&amp;num=20&as_sdt=0,39",57,2015-11-11,&quot;CITATION"
    0,"T Spassov, L Mihailov, M Bojinov","Electrocatalytic activity for hydrogen evolution and storage of Zr-based amorphous and nanocrystalline alloys",2012,"","iaea.org";,"http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031745.pdf",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=9718914500702850251&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",58,2015-11-11,""
    0,"S Mihaylova, V Rangelova, S Todorova, T Spassov","Synthesis and properties of M-MOF (M= Zn, Cu, Co, Ni) materials for hydrogen and carbon dioxide storage",2014,"","iaea.org&quot;,"http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031788.pdf",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=12035109046868070450&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",59,2015-11-11,""
    0,"L Mihaylov, T Gerdjikov, L Lyubenova, T Spassov","Microporous metals by de-alloying amorphous and nanocrystalline alloys",2014,"","iaea.org";,"http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031789.pdf",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=4070868989008047258&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",60,2015-11-11,""
    0,"V Rangelova, M Spassova…","M-4, 4'-(perfl uoropropane-2, 2-diyl) diphthalic acid coordination compounds (M= Cu, Co, Ce) for hydrogen storage",2009,"Annuaire de L'Universite …","chem.uni-sofia.bg","","http://scholar.google.com/scholar?q=related:74sV1l7I_TMJ:scholar.google.com/&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",62,2015-11-11,"PDF"
    0,"T Spassov, S Todorova","Synthesis and hydriding properties of Mg-based nanocomposites",0,"science24.com",&quot;","http://www.science24.com/paper/18345","",63,2015-11-11,""
    0,"S BLIZNAKOV, N DRENCHEV, T SPASSOV…","NANOCRYSTALLINE Mg BASED ALLOYS OBTAINED BY MECHANICAL ALLOYING AS PRECURSORS FOR HIGH-CAPACITY NEGATIVE ELECTRODES IN …",2006,"Functional Properties of …","Springer","http://link.springer.com/chapter/10.1007/1-4020-4594-8_45",&quot;http://scholar.google.com/scholar?q=related:gCX3ZI6GQnAJ:scholar.google.com/&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",64,2015-11-11,"";
    0,"L Mihailov, M Redjeb, T Spassov","Selective dissolution of amorphous and nanocrystalline Zr-Ni alloys",2012,"","iaea.org";,"http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/46/031/46031762.pdf",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=8611930001770936199&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",65,2015-11-11,""
    0,"B Abrashev, S Bliznakov, T Spassov…","Synthesis and Characterization of Amorphous TiFe Alloy",2005,"Portable and Emergency …","researchgate.net","","",66,2015-11-11,"PDF"
    0,"L Lyubenova, T Spassov, M Spassova","Amorphization and solid solution formation in Sn modified Cu-Ag alloys produced by mall milling",2011,"Bulg. Chem. Comm","bcc.bas.bg","",&quot;http://scholar.google.com/scholar?q=related:WVKO0suYnsUJ:scholar.google.com/&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",67,2015-11-11,"PDF&quot;
    0,"H Stoyadinova, Z Zlatanova, M Spassova…","Influence of Milling Conditions on the Hydriding Properties of Mg-C Nanocomposites",2015,"Journal of …","hindawi.com","http://www.hindawi.com/journals/jnm/2015/418585/abs/",&quot;http://scholar.google.com/scholar?q=related:sDrd46SKtDgJ:scholar.google.com/&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",68,2015-11-11,""
    0,"G Ivanov, G Stergioudis, T Spassov…","Crystallization and structural aspects of amorphous CoFeB alloys, derived from magnetic properties and electrical resistivity measurements",1991,"Zeitschrift für …","cat.inist.fr","",&quot;http://scholar.google.com/scholar?cluster=9142020485430349540&hl=en&num=20&as_sdt=0,39",70,2015-11-11,"CITATION"

  48. 48 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3805 Неутрално

    МОЧА имени Лелина

    Крепи се тя и се разви
    (на милицьонерский атеизм)

    в развитите модерни дни.
    В духовен поп демократизъм.

    Въртоломей академичен
    от ров солиден и дълбок

    заявка постна за Висок
    престижен пост за Вожд широк.

    Главнокомандващ резидент
    за всички ссср агенти.

    До коментар [#12] от "М.Георгиева":

    Докато се дават титли като "Доктор хонорис кауза" на попове,
    нито една научна институция няма да се възобнови.

  49. 49 Профил на kamenof
    kamenof
    Рейтинг: 280 Разстроено

    До коментар [#10] от "majorman":

    Братко, ако това се случи няма да има кой да те напсува по коридорите на СУ... Гнездото е с тъмно червен отенък, по стара традиция. Промените стават бавно, ако въобще изначално стават.

  50. 50 Профил на tvi63
    tvi63
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Абе никой ли не се сеща, че като намаляват и кандидатстудентите, намаляват и тези на нов български и т.н Естествено сега ще започне едно ритане по кокалчетата, и дърпане на килимчето, който има по силно лоби ще победи! Нещо подобно става между държавните и частните болници!

  51. 51 Профил на markblog
    markblog
    Рейтинг: 229 Весело

    Няма какво да се направи, закривай СУ, Свищака, Свободните и всички наред! това не са университети следователно съществуването им е безпредметно.

  52. 52 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 274 Весело

    До коментар [#4] от "Отнесен":

    айде отпорен отново е споделил комунистическата си мозъчна пръдня. според комунето хората са тъпи и постоянно трябва да им се набива някаква лъжа и те да са готови да плащат за нея.

    комуне, зрелостниците и студентите са по-умни отколкото предполагаш. и затова предпочитат да учат в западни университети с безплатни програми, или със стипендии и заеми. а не в университети, където предодаватели са Миков, Чобака, Олигарски, Стати Статев, Румен Петков, Буруджиев и всякакви комунистически социолози, икономисти, политолози и god forbid, ИТ експерти

    затова и всеки български комунистически бизнес изправен пред конкуренция фалира. защото е некадърен, непрофесионален и скапан.

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  53. 53 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 274 Неутрално

    До коментар [#51] от "markblog":

    държавата не може да закрива каквото й скимне.
    но държавата трябва да спре да налива от пусто в празно.

    и свищака, и УНСС, и най-вече ЮЗУ и библиотекарския (УБИТ) трябва да останат без държавна субсидия. ако могат да се издържат от студентски такси - добре. ако не могат. казана със супата и фалит.

    в щатите има по 2-3, до макс. 10 държавни университета в различните щати. в България не ни трябват повече от 4-5 държавни университета. останалото трябва да се закрие, или да се преформатира в някакви общински колежи и ЮЗУ и УБИТ трябва да бъдат първите с отрязани глави. за да спрат да издават дипломи на всяко местно комуне-некадърник, или неграмотна мутра и депесар.

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  54. 54 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 274 Весело

    До коментар [#5] от "Дедо Либен":

    дядка,
    комунистите не могат нито да живеят добре, нито да създадат нещо хубаво.

    не се напъвай да мислиш за качествено и престижно образование.

    гледай си старините и бурканчето с кисело мляко. във вашата селска бакалия в бурканчета ли ви носят все още киселото мляко?

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  55. 55 Профил на kihano
    kihano
    Рейтинг: 704 Неутрално

    Соросоидите да престанат да се занимават със СУ и да си стоят в боклучивия НБУ. Ако соросоидите бъдат пуснати в университета това ще е краят на академизма и високите критерии в образованието и свързаната с него наука. Още навремето Достена Лаверн правилно написа, че соросоидите са скарани с академичната наука и всячески се стараят да я задушат. Затова сега имат попълзновения към СУ. И групичката на Прокопиев активно участва.

    Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
  56. 56 Профил на hotentot
    hotentot
    Рейтинг: 385 Неутрално

    Някой ще ми обясни ли каква наука е "ЕВРОПЕИСТИКАТА". Има ли АЗИЯИСТИКА, Африканоистика, Австралоистика. Знам със сигурност че има нещо като Русоистика, но то не е наука, пък и не е свързано с континент. Русоистиката влиза ли в Европеистиката. Защото, когато слушам прогнозата за времето се чудя какво е това Европейска русия.

  57. 57 Профил на Johannes Marx
    Johannes Marx
    Рейтинг: 221 Неутрално

    "Европеистиката е новият научен комунизъм."

    Не!! Тя е алабалаистика. Нали трябва менте професори, като Дайнов да преподават нещо си. Да има къде да плюят срещу Путин и Русия. Той египтологът Игнатов цял нов закон направи само и само тия да станат професори. Сега министър е пък политолог, точно когато на България и трябват инженери, специалисти от точните науки, на Борисов кадрите са все я египтолог, я политолог.
    Проблемът не е в СУ или в другите университети, а още от училищата идват изключително неподготвени кандидати. Не е в преподаването, което по мои впечатления е на доста високо ниво. Аз съм рецензирал доста докторски (малки и големи), доцентски и професорски степени и звания, които са на изключително високо ниво. Трябва да отбележа, че и във Франция и в Германия, когато бях, защитиха докторски дисертации без нито 1 работа, докато и в СУ и в БАН и в МУ докторските дисертации са с между 4-8 публикации повечето в реномирани чуждестранни списания.

  58. 58
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  59. 59 Профил на колкото - толкова
    колкото - толкова
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#31] от "ahasver":

    Не, фризьор съм. В свободното си време съм маникюрист.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK