Да живееш отвъд образите на терора

Да живееш отвъд образите на терора

© Christian Hartmann, Reuters



Текстът на Аниес Дезарт (род. 1966 г.) - френска писателка, авторка на романа "Това променливо сърце", е публикуван във в. "Монд". "Дневник" го препечатва в превод на Тони Николов от портала "Култура"


Когато смъртта стане игра, задължително е да напуснеш арената. Да предложиш други правила, други игри. Да бъдеш себе си. Да обичаш живота. Да бъдеш човек.




Ние не чуваме сирените. По телевизията излъчват футболен мач. Приятелски мач Франция - Германия. Един символ сред другите. В моменти на трагедия тези символи се превръщат в убедителни халюцинации. Франция - Германия. Приятелски. Час по-късно мнозина коментатори постигат съгласие по това, че сме във война.


Ние не чуваме сирените, нито тези на полицията, нито на линейките на "Бърза помощ". Бяхме заедно и със задна дата, като квачка, обхваната от деменция, не преставам дори след кланетата да броя своите малки. Моите, тези на приятелите и на приятелите на моите приятели. Кръгът се разширява. Успокоявам се. Това е рефлекс срещу ужаса.


Към 22 часа телефоните започват да звънят; тази интимна сирена човек винаги чува. Хората се безпокоят за нас, защото живеем близо до Площада на републиката, защото децата ни посещават местата, чиито образи сега непрекъснато ни показват: счупени прозорци, петна кръв, полуголи тела, крака и рамена на непознати. Прикривам очи, все едно не съм изгубила години по-рано девствеността на този поглед. Вече сме виждали обезобразени, обезглавени и разчленени тела, силуети, които падат от прозорците, смазани войници, изнасилени, трупове, трупове, трупове. Вече сме виждали това и все пак аз затварям очи. Дали от почит към разголената интимност на онези, които за малко се мярват на екрана? Може би защото продължавам да не искам да повярвам в това? Или за да продължа да вярвам? Да вярвам в какво? В човечеството, в щастието, в правдивостта, в честността, в почтеността, в мисълта.


Телефоните звънят, през цялото време. Успокояваме се едни други. Някои обаждания идват от чужбина. Хората ни говорят, но по гласа, по безпокойството им си даваме сметка, че това се случва на нас. На нас. А кои сме ние? Ние, жителите на Х район в Париж. На нас, парижаните. На нас, на Франция, на страната, в която, както научих наскоро, всеки ден се говори на седемдесет и пет езика, различни от френския. Страната на реките и горите. Страната, където можеш да се лекуваш безплатно. Където много хора ругаят. И не всички са твърде добре възпитани. Където училището е задължително. Където не обичат особено чужденците, както е и другаде. Страна с умерен климат, с прехвалена гастрономия според някои. Една страна, която се гледа и не се познава. Въпреки скромните осъществени утопии, прогреса, изследванията, относителния комфорт, отражението в огледалото просъсква нещо, някаква неотчленима и непонятна дума. Кои сме ние? Ние, демокрацията. Ние, светските хора. Ние, хората, които ядат в ресторант. Ние, хората, които ходят на концерт. Ние, младите и старите. Всички ние. Няма значение кога, няма значение как.


Вчера, цялата тази нощ и може би утре ние бяхме, сме и ще бъдем мишени. Нека не се свеждаме до тази двойствена роля, която ни предлага терорът: зрител или мишена. Гледаш сериал на дивана или пътуваш из града, опитвайки се да избегнеш откосите на автомата "Калашников".


Когато смъртта стане игра, задължително е да напуснеш арената.


Да напуснеш болезнената, фанатична, опростенческа и унизителна арена. Да предложиш други правила, други игри.


Да напуснеш двойствеността на това "как" и "не как", да не се оставиш да те замаят огледалата. Да бъдеш себе си. Да обичаш живота. Да бъдеш човек.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Точно така - трябват нови правила!

  2. 2 Профил на Venci  Mirchev
    Venci Mirchev
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Колко поетично! Браво на авторката! Има талант и от атентата на атентат ще пише все по- добре, и добре. Успех.

    Аз съм тук и там. — Навред. — Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Н.В.
  3. 3 Профил на С С К
    С С К
    Рейтинг: 891 Гневно

    Париж,Лондон,Амстердам,Копенхаген отдавна са мюсюлмански
    колонии;много скоро и други.
    Ако не се вземат спешни мерки,в недалечно бъдеще цяла Европа
    ще стане ислямска колония.

    По-добре да си здрав и богат,отколкото беден и болен.
  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2195 Неутрално

    До коментар [#3] от "С С К":

    На либералните догматици не им пука. Те само викат: идвайте и още, и още, и още!

  5. 5 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Странна статия. Емоционален накъсан стил, липса на истинска емоция, няма ясно предложена идея. Не виждам какво може да се коментира. Освен всеки да коментира идеите на другите, ако такива идеи наистина се появат.

  6. 6 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8239 Неутрално

    Тази Франция ,която е описана по-горе ,не е днешна Франция.Онази е само спомен.

  7. 7 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Франция вече е различна. Като цяла Европа.. Една държава, един континен без граници, без правила, без сигурност.. Благодарение на толерасатията.

    Ще успеем ли да си я отвоюваме от идиотията ?!!!

  8. 8 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Това е последния влак ... ако не бъде хванат, няма да има друг !!!
    И дано не повторят ГЛУПОСТТА отпреди 70 години, и пак да пуснат Русия при добрите !

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  9. 9 Профил на penchoo
    penchoo
    Рейтинг: 479 Неутрално

    В Хановер евакуират стадиона, мача Германия - Холандия няма да се играе! Къде е Меркел да пусне още 1 милион нашественика в страната си?!

  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 815 Неутрално

    ужасен текст.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1258 Неутрално

    "като квачка, обхваната от деменция4

    Явно, това е състоянието ни. Трябва да престанем да се учудваме на случващото се в Европа. Поведението не европейците го предизвиква

  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2132 Неутрално

    Странен текст, опитващ се да предаде емоциите, ако не на всички французи/живеещи в Париж, поне на автора и близкия кръг.
    Но за пореден път се убеждаваме, че ако искаме да се запази Европа като пространство и дух, трябва да продължат и се ускорят интеграционните процеси, а не разните национални спец-служби да се дебнат една друга и да си стискат информацията.
    До скоро се говореше за 4-5хиляди човека от Европа преминали през Сирия и обратно. Е, ако тези служби не могат да поставят под наблюдение тези хора, за какво говорим.
    А вместо това, тези хора си живеят без да работят, разполагат с прилични (от къде) доходи и си пазаруват оръжия и няма кой да ги хване преди, а не след акта. И сега разбираме, че едва ли не си имат и квартал в Брюксел и оттам нападат съседите.
    Така че интеграцията, включително на службите, ще има определящо значение и според мен Оланд действа в тази посока.
    Друг е въпроса, че за съжаление в момента европейските лидери са доста под необходимия стандарт, може би с изключение на Меркел. Но каквото-такова и предполагам, че необходимостта предизвикана от времето и събитията, ще си намерят и съответните изпълнители, просто живеем в такъв период и никой не може да обещае движение само напред и нагоре, напротив, възходите се редуват с падения и в момента май сме в такава фаза и дано е по-кратка.

  13. 13 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2386 Неутрално

    Важното е да не вземем да обидим невинните мюсюльмани защото те вече се чувстват обидени от нашите непремерени изказвания. Всеки от тях който поканят по телевизиите ни го казва. Ние пак сме виновни, те пак нямат никаква вина. Огорчени от лошото отношение към тях ще започнат да напускат Европа както направиха българските турци през лятото на 1989г и Европа ще осиротее без тези производители на блага и висока култура.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  14. 14 Профил на the_axel
    the_axel
    Рейтинг: 284 Неутрално

    До #7 - Извинявай , но кой си ти , та да се отъждествяваш с Франция ,че и "да си я върнеш" , сякаш някога е била твоя , или си споделял моралните ценности на френския народ ? Твоите разбирания се доближават повече до ценностната система на ислямистите , отколкото на цивилизована Европа. Европа има проблем , но ти не си състояние да и помогнеш , щом не си разбрал смисъла на статията !Добре е понякога човек да замълчи , когато не намира смисъл в прочетеното! Тази интелигентна и високохуманна статия не заслужава коментари от атакистки стил !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK