Оставката на главния архитект – причини и следствия

Главният архитект на София Петър Диков, когато обяви оставката си

© Юлия Лазарова

Главният архитект на София Петър Диков, когато обяви оставката си



Може би е уместно да се каже, че оставката на главния архитект на София Петър Диков не изненада никого. А може би точно обратното. Въпреки че архитекти и граждани не еднократно искаха отстраняването на арх. Диков, години наред той отказваше да напусне поста и у обществото постепенно се оформи усещането, че е недосегаем.


Не е тайна, че арх. Диков в последните години се превърна в една от най-ненавижданите обществени личности поради редица действия, погазващи принципите на конкурсното начало и несъобразяване с общественото мнение и това на гилдията. Голяма част от запознатите с работата му тълкуваха действията и решенията му като


обслужване на интереси на обръч от фирми




Това в даден момент стана сериозна пречка за управляващата партия и имиджа ѝ пред обществото. Силните на деня в никакъв случай нямат интерес да дразнят електората си, държейки противоречиви и компрометирани личности на отговорни постове. При положение че има ясно изразена неприязън и обществен натиск за оставка, полезните ходове на управляващите не са много.


Подаването на въпросната оставка обаче едва ли заблуждава някого, че това е някакъв сорт морален акт от страна на арх. Диков вследствие исканията на недоволните от работата му граждани и гилдия (ако беше така, досега сто пъти да е напуснал поста). По-скоро изглежда като добре обмислена и съгласувана политическа рокада на управляващите.


Не е за подценяване, че оставката на арх. Диков идва след оказан обществен натиск, но това не бива да бъде повод за прибързана радост. Предстои не по-малко важно решение – кой ще заеме неговия пост от догодина. От това решение ще зависи до голяма степен по-нататъшното развитие на столицата в градоустройствено отношение. Не е възможно устойчиво развитие, ако не се премахнат някои порочни практики, провеждани по времето на управлението на досегашния главен архитект. Основен недостатък в работата му беше


провеждането на архитектурни и градоустройствени конкурси


Тази задача или се оказа непосилна за арх. Диков, или провеждането на конкурси беше умишлено спъвано и опорочавано. За справка – конкурсът за метростанция 20, конкурсът за Централна градска част на София, конкурсът за Борисовата градина. За "Витошка", където нямаше дори опит за конкурс, изобщо не може да става и дума; една от най-важните зони на София беше превърната в селски мегдан посредством инженерингова процедура (проектиране+строителство от един и същ изпълнител).


Обществените обсъждания бяха друг сериозен пропуск


Дискусии реално не се състояха, а бяха проведени по-скоро няколко пародии, които послужиха само като отдушник за обществено недоволство. Ярък пример бяха обсъжданията на проектите за централна градска част, както и на проектите за Борисовата градина.


Но не тези два проблема бъркаха в очите на обществото най-много. Най-сериозният недостатък по времето на досегашния главен архитект беше


носенето на отговорност или по-скоро липсата на отговорност


Арх. Диков винаги успяваше да изкаже мотивирани обяснения, които звучаха по-скоро като оправдания, че той не е отговорен за случващото се – администрацията така решила; нормативната уредба го задължила; някой служител допуснал техническа грешка; така било в заданието и т.н.


А всъщност точно това се очаква от главния архитект. Да е главен, да е начело на всички, да носи отговорност както за своите действия, така и за действията на подчинените си. Това се очакваше от арх. Диков, това ще се очаква и от бъдещия главен архитект на София. Да действа в посока на правилното развитие на столицата, в полза на обществото, а не в полза на обръч от фирми за сметка на всички останали. Да провежда прозрачни конкурси и истински обществени обсъждания; да чува какво му говорят гражданите и гилдията, защото ако не се справи с тези задължения – и на него ще му бъде искана оставка.


Нещо повече. Съществува съвсем реален риск следващият главен архитект да се окаже същият дол дренки. Да се смени лицето, но да се запази порочният модел на управление. За да се избегне това, критично важно е


да се въведе механизъм за отзоваване на главния архитект


например от съсловните организации. Експертите в тези организации са достатъчно добре подготвени, за да оценяват работата на главния архитект и да искат оставката му при необходимост. В противен случай пак ще минат години преди широката общественост да осъзнае последствията от "несправянето" със задълженията, след което ще мине още толкова време в искане на оставка.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK