Пука ни и пишем за Ливан и Нигерия, но вие не четете

Пука ни и пишем за Ливан и Нигерия, но вие не четете

© Reuters



Нужно е да минат само часове след ужасни събития като атаките в Париж, за да се разгори един вечен спор - обръщат ли медиите достатъчно внимание на трагедиите в развиващите се държави?


Това се случи през януари, случва се и сега. В началото на годината ислямистката групировка "Боко харам" изкла над 2000 души в нигерийското село Бага, докато цяла Европа бе настръхнала заради атентатите срещу седмичното списание "Шарли ебдо" и кашерния супермаркет в Париж.


Тогава много хора се възмутиха, че медиите не пишат за Нигерия, а са се съсредоточили само върху Франция.




Днес рефренът е същият, само че този път се пита "Защо не обърнахте внимание на Ливан и Кения?". Двойна самоубийствена атака миналия вторник уби над 40 души в Бейрут, а през през април сомалийските джихадисти от "Ал Шабаб" избиха 148 студенти в университета в Гариса.


Всъщност е естествено атаките в Париж да вълнуват много хора доста повече. Градът ни е близък - географски, емоционално, културно. По-познат ни е от столицата на Нигерия. И вероятно много повече европейци говорят френски, отколкото местния език в Кения (който, впрочем, е суахили).


Заради това


ужасът от атентатите в Париж е по-голям


– можем да се идентифицираме с хората, избити хладнокръвно в петъчната вечер. Можем да си представим къде са се разхождали, какво са гледали в киното, какво са вечеряли. И как това, което се случи с тях, може да се случи и на нас.


Едновременно с това има региони на света, където подобни събития са ежедневие, за съжаление. В Сирия всеки ден умират цивилни. Йемен е в хаос заради гражданската война, която започна през пролетта. Хиляди мюсюлмани от етническото малцинство роинджа се давят в Индийския океан, бягайки от Мианма към Малайзия.


В знак на солидарност знакови места по целия свят бяха осветени с цветовете на френското знаме.

© Associated Press

В знак на солидарност знакови места по целия свят бяха осветени с цветовете на френското знаме.


Но тези трагедии се случват далеч, случват се често и няма как един европеец да се шокира и почувства лично засегнат от тях в същата степен, както бяхме развълнувани от Париж. Освен емоционалната тежест, за присъствието или отсъствието им в новините има и чисто рационални фактори.


Първо, новината се дефинира като нещо изненадващо за читателя, припомня Браян Филипс във в. "Вашингтон пост". Старата журналистическа максима гласи, че "куче ухапа човек" не е новина, за разлика от "човек ухапа куче". И това не значи, че нападенията от кучета не са важни, а че няма да влязат в емисията.


Второ, медиите се съобразяват с потребителите си. Хората се интересуват повече от случки, които имат общо с тях самите, така че новинарите предпочитат да отразяват


събития, които ще повлияят на аудиторията им,


отколкото тези, с които тя няма допир. А дори и да ги отразят, няма гаранция, че ще предизвикат интерес.


През 2010 г. серия взривове разтърсват Багдад, убивайки 85 души, спомня си Макс Фишър във Vox. Това се случва в сравнително спокоен откъм насилие период, но и в напрегнат политически момент. "Беше голямо, страшно и важно събитие", казва Фишър.


Коментирайки оформянето на новината с уеб редактора си той пита как да подходи така, че да заинтригува читателите. "Няма значение какво ще сложим и дали е на основната страница", отвърнал редакторът. "Никой няма да го чете". И се оказал прав.


"Освен ако жертвите не са деца или християни, никога не съм успявал да накарам читателите да се интересуват от подобни взривове, случили се извън Западния свят", казва Фишър.


Според него причината за критиките към медиите всъщност е цялостното усещане, че


светът пренебрегва травмата на Бейрут,


че игнорира други такива трагедии, че не съчувства на жертвите извън западните държави.


"Хората в Бейрут се чувстват сякаш светът се грижи повече за парижаните и то не само в конкретния случай", пише той и припомня, че сирийската бежанска криза засегна както Ливан, така и Франция.


Ливан приютява 1.1 млн. бежанци на фона на населението си от 4 млн. души, но световните лидери не се срещат, за да обсъдят как да помогнат на страната.


Бейрут се почувства забравен, писа и в. "Ню йорк таймс" и цитира пост от блога на лекаря Ели Фареш.


Бейрут се почувства пренебрегнат от света.

© Reuters

Бейрут се почувства пренебрегнат от света.


"Когато моите сънародници умряха, нито една държава не си направи труда да освети знаковите си паметници в цветовете на нашето знаме", пише той. "Когато моите сънародници умряха, светът не обяви траур. Тяхната смърт бе просто част от цикъла на новините, нещо, което се случва в онази част на света."


Редица ливански коментатори се оплакват, че явно


животът на арабите не е толкова важен


Или просто държавата им, която е сравнително спокойна на фона на съседите си, е смятана за място, където клането е нещо обичайно.


"Би било лесно вината да се хвърли върху медиите – сякаш, ако те бяха писали повече за Бейрут, светът щеше да обърне повече внимание. Имам лоши новини – медиите отразяват Бейрут, също както отразяват и тежкото положение с бежанците в Ливан от години", казва Макс Фишър. "Ако това накара повече хора да се интересуват от Бейрут, Абуджа или Багдад, ние в медиите ще бъдем доволни. От години се опитваме да разчупим апатията на читателите."


Акцията Bring Back Our Girls (Върнете момичетата ни) заля социалните мрежи, но не върна отвлечените от "Боко харам" деца.

© Reuters

Акцията Bring Back Our Girls (Върнете момичетата ни) заля социалните мрежи, но не върна отвлечените от "Боко харам" деца.


Впрочем невинаги е вярно, че трагедиите от развиващите се държави не стигат до новините и до фейсбук страниците. Помните ли #BringBackOurGirls? Хаштагът заля всички социални мрежи, като дори първата дама на САЩ разпространи посланието. Но това не върна 276-те ученички, отвлечени от "Боко харам" в Нигерия.


Проблемът всъщност не е в реакцията на хората в социалните мрежи, нито в редакционната политика на медиите. Може би е жестоко - но е и нормално - да не се интересуваме от страданието, което се случва далеч от нас.


Обществената реакция е само илюстрация на държавната политика, а когато тя неглижира проблемите на други страни, това вече е опасно.


Гражданската война в Сирия не ни засягаше, докато бежанците не тръгнаха към Европа. "Ислямска държава" също не ни засягаше, докато не започва да избива европейци. Крайно време е да започнем да обръщаме внимание на бедствията, преди да нахлуят и при нас.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK