Дано сигурността не зависи от антитерористичен план и закон

Ахмед Муса Ахмед беше арестуван при акция на ДАНС през 2014 г. с три повдигнати обвинения и според прокуратурата е водач на група, която е целяла да проповядва идеите на "Ислямска държава". Според плановете на държавата обаче програми за рпевенция на радикализацията могат да се очакват едва през 2017 г.

© Георги Кожухаров

Ахмед Муса Ахмед беше арестуван при акция на ДАНС през 2014 г. с три повдигнати обвинения и според прокуратурата е водач на група, която е целяла да проповядва идеите на "Ислямска държава". Според плановете на държавата обаче програми за рпевенция на радикализацията могат да се очакват едва през 2017 г.



Готова ли е България да се предпазва от тероризъм и да му противодейства?
А има ли яснота кои са обектите от националната инфраструктура, които ако бъдат ударени от терористи, могат да предизвикат голям брой човешки жертви?
По каква методика се установяват сайтове, чрез които текат призиви за насилствени действия?
Има ли навсякъде, където е нужно, специализирани структури или поне отделни експерти, които да са ангажирани с противодействието на екстремизма?


Такива въпроси възникват около публикувания преди дни на страницата за съгласуване на правителството план за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015–2020 г.). В него тези анализи, методики, назначения са заложени с най-ранен срок - 2016 г. Програмите за превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм са планирани чак от 2017 г. Някои мерки - като например създаване на държавна програма за деангажиране, дерадикализация и рехабилитация на хора, които искат да излязат от екстремистките среди, са оставени за 2020 г.


Досега имало ли е и работят ли подобни мерки, планове, механизми и ако не - то защо, е един сериозен въпрос, който планът повдига. А ако досега е нямало, заложените намерения защо не са спешни, поне - с по-кратки срокове, след като спецслужбите оцениха още преди атентатите в Париж заплахите за сигурността като нарастващи и сериозни? Също от службите за сигурност постоянно твърдят, че са подготвени, доколкото някой изобщо може да е подготвен за терористичен акт. И че правят всичко необходимо.




Въпросите за риска пред България, за това има хора или групи, които могат да се радикализират или вече са опасни, се натрапват покрай някое неочаквано събитие - като терористичния акт на летището в Сарафово или пък акциите на ДАНС сред имамите от Пазарджик, първата датираща още от 2011 г. и последваща през 2014 г. Отговорът вероятно пак е: службите са подготвени в рамките на възможното.


Щом е така, законодателните и нормотворчески инициативи в последно време будят недоумение.


След бегъл анализ само на плана човек се пита как имамите в Пазарджик, за които държавата твърди в обвиненията срещу тях, че са проводници на радикална идеология, ще се възползват от програмата за деангажиране и доброволно излизане от радикална среда, която трябва да е готова през 2020 г. И ако е било установено още в началото на 2011 г., че има наченки на радикален ислям, то в какво се е изразявала тогава превенцията? А през 2014 г ...или пък сега? Не, тя е планирана за 2017 г.


А какво е правила България досега, ако тепърва ще се разработва методика как да се разпознават екстремистките сайтове? От доста време се знае, че най-вече през интернет се набират попълнения на тези групи.


Според плановете тепърва ще се изгражда експертен капацитет за систематично анализиране на основните фактори за радикализация. Добре, но в редица документи на спецслужите са формулирани основните рискове, заплахи и фактори за радикализация пред страната. Още през април Националната разузнавателна служба публикува доклад, според който "най-сериозните реални и потенциални рискове и заплахи за нашата страна" през 2014 г. са били предизвикани от конфликтите и кризите в Украйна, Сирия, Ирак, Либия, дейността на "Ислямска държава" (ИД), "Фронт ал Нусра", други радикални групировки в района на Близкия изток и Северна Африка (БИСА), засилващата се активност на "Ал Каида" в глобален план.


От НРС отбелязват, че в състава на джихадистките терористични организации в Сирия и Ирак участват и много чужди бойци джихадисти от над 80 държави, "включително около 900 души от региона на Западните Балкани (Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Македония, Черна гора, Санджак в Сърбия)". Завръщането на част от тях на Балканите, крайно радикализирани и с богат боен опит, генерираше терористични рискове и заплахи за съответните държави и за региона като цяло, включително и за сигурността и интересите на страната ни", коментират от службата.


Така че очевидно все пак ситуацията се анализира. Не и според плановете, които обещават "изграждане на експертен капацитет за систематично анализиране".


В събота пък правителството и службите решиха на оперативно заседание да затегнат мерките за сигурност след атентатите в Париж. Сред предприетите действия беше и повишаване нивото на сигурност на стратегическите обекти. От което може да се извади заключение, че все пак се знаят стратегическите обекти, чиято сигурност е от значение. Възниква тогава логичният въпрос защо в плана по стратегията за борба с тероризма и радикализацията за 2016 г. е заложено да бъдат "установени обектите от националната критична инфраструктура", евентуални терористични атаки срещу които могат да предизвикат голям брой човешки жертви и/или значителни щети.


След съвета за национална сигурност при президента преди седмица, след многочасово обсъждане пък беше съобщено, че ще се пише антитерористичен закон. Текстове за борба с тероризма обаче има немалко, неотдавна бяха въведени по-строги мерки, по-големи санкции, беше разширено приложното поле на законите, за да обхваща и новите форми на заплаха, както и да се отнася до каналджиите. Планират се промени, затягащи мерките срещу търговията с фалшиви паспорти. С какво изцяло нов закон би бил по-полезен?


Така че остава надеждата ангажираните с борбата с тероризма служби да си вършат работата и да са си я вършили досега. А политическите намерения, планове и законодателните инициативи да са по-скоро за успокоение на обществото. Защото ако тепърва ще се чертаят стратегии, ще трябва да се разчита тероризмът и радикализацията да са ни забравили напълно. Иначе едва ли ще са толкова любезни да чакат да завърши подготовката ни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK