За Нилс Кристи и пределите на страданието

Нилс Кристи

© Красимир Юскеселиев

Нилс Кристи



"Предели на страданието" е заглавието на книгата на забележителния норвежки криминолог Нилс Кристи, издадена от издателство "Сиби" и представена през тази седмица.


Нилс Кристи бе професор по криминология в престижния юридически факултет на Университета в Осло. Възгледите му надхвърлят границите на традиционните схващания за наказанието и звучат особено актулно днес - в изострената ситуация на тотално разрушено доверие, на повсеместно ожесточение и неутолима жажда за възмездие.


"Дневник" предлага на вниманието на читателите словото на адвокат Даниела Доковска и на съдия Мирослава Тодорова (четете в неделя) при представянето на книгата. Заглавието е на редакцията. 




Уважаеми госпожи и господа,


Скъпи колеги,


Днес представяме книгата на Нилс Кристи "Предели на страданието" – едно фундаментално криминологично съчинение, издадено в Норвегия през 1982 година.


Дължим това издание на творческите усилия на издателство "Сиби" и лично на главния му редактор Наталия Гуджева, на утвърдения български преводач от норвежки език Анюта Качева и на художника Кирил Златков. Мисля, че всички, които се докоснат до тази книга, ще изпитат радост от съприкосновението с нея и с нейния автор – големия Нилс Кристи.


Нилс Кристи е познат на българите от интервютата, които даде за вестник "Капитал" и "Култура", от публикуваните във вестник "Култура" статии, от лекциите, които изнесе в столицата миналата година.


Професор Нилс Кристи, който за жалост почина на 27 май тази година, беше


уникален учен, който в голяма степен промени разбирането на света за наказателната политика.


Той е автор на учебници по криминология, монографични трудове и статии, които са преведени на повече от 20 езика. Дългогодишен председател на Норвежкия институт по криминология и наказателно право в Университета в Осло, член на Академията на науките на Норвегия и Швеция, председател на Скандинавския Съвет по криминология, член на редакционната колегия на престижното международно списание "Теоретична криминология". Носител на наградата "Свободно слово" за 2001 г. наред с Андрей Сахаров и на много други международни отличия.


Но Кристи беше и уникален човек.


Струва ми се, че той беше един от малцината съвременни учени, които превърнаха научната си идея в кауза на своя живот. "И тъй като съм длъжен да направя своя избор, не виждам друга възможна позиция, освен да се боря за намаляване на страданието" – пише Кристи. И той наистина беше отдаден на тази борба – пишеше, изнасяше лекции, участваше без умора в научни форуми и дискусии. Беше истински хуманист, добър, достъпен и естествен човек, умееше да говори на всички. Той просто обясняваше какво мисли – без наукоподобна фразеология и юридическа натруфеност.


Неговите идеи преобразиха наказателната и пенитенциарната система на Норвегия и станаха водещи в съвременната криминологическа наука. Възстановителното правосъдие все повече набира скорост в европейските държави, за да измести, доколкото е възможно, тежката, развращаваща и скъпо струваща държавна репресия. Редица изследвания вече показват, че възстановителното правосъдие има далеч по-значим ефект от репресивните методи.


"Това е книга за страданието. Но всъщност аз самият нямам представа какво е страдание и не зная как да го степенувам."


С тези слова започва книгата "Предели на страданието", в която Кристи излага същността на своя най-забележителен научен възглед – наказанието е преднамерено причинено страдание; наказанието, което се налага на правонарушителя – това е болката, която държавата може да си позволи да причинява на своите граждани.


Убеден, че трябва да се намали до минимум потребността от страданието като средство за упражняване на социален контрол,


Кристи нарича себе си "безкомпромисен моралист"


Той убедително доказва, че същината на наказателното право е прикрита от "словесен щит", завоалирана от неутрални понятия. Контролът върху престъпността е превърнат в "чиста и хигиенична операция", в "доставка на страдание".


Мисля, че за всеки юрист е откровение да проследи безкомпромисната съпоставка, която Кристи прави между теорията за лечение на престъпника и идеята за генералната превенция, наричайки ги теории – близнаци. По един респектиращ начин той стига до извода, че ефективността на генералната превенция е всъщност неизмерима величина – заради "неопределеността в дефинициите, в стимулите и обектите на въздействие".


Кристи убедително твърди, че теорията за генералната превенция и възпирането всъщност създава "фалшива легитимност на процеса на причиняване на страдание" – тя оставя впечатлението, че "изборът на наказание е основан на здрав разум" и че картината на престъпността щеше да е съвсем различна, ако се приложат различни наказателноправни методи. Проследявайки мащабите на "доставката на страдание" в различните държави, Кристи доказва, че "не съществува пряка зависимост между равнището на престъпността и равнището на наказанията… Няма достатъчно данни, че коефициентът на престъпност в определена държава определя коефициента на затворническото й население. От друга страна, няма достатъчно данни, че коефициентът на затворническото население или ударната сила на полицията определят равнището на престъпност. Без съмнение тези фактори си влияят, но между тях няма пряка зависимост".


Като описва рухването на теорията за принудителното лечение и възраждането на идеята за генералната превенция, Кристи всъщност обяснява две от най-важните предпоставки за възникването на "неокласическото направление" с присъщите му недъзи. Престъпното деяние става дотолкова решаващо, че определя с абсолютен приоритет съдбата на правонарушителя, в резултат на което неокласицизмът "се превръща в отрицание на всички останали ценности на системата".


"Какво може да каже предлаганата от неокласиците скала за ценности като добротата и милосърдието? Какво става с тези престъпници, които толкова са страдали в живота си, че в известна степен са наказани още преди да извършат престъплението, за което се следва наказание? Какво става с разликата между бедния и богатия крадец, между интелигентния и глупавия, между образования, който би трябвало да притежава знанията, че извършва престъпление, и неукия?"


Според Кристи неокласицизмът решава някои фундаментални приоритетни въпроси, като чисто и просто ги игнорира. Поради това той носи едно фалшиво послание – "светът е прост и всички грехове в него могат да бъдат предварително и ясно претеглени и класифицирани". За да предотврати произвола на съдията, законът стриктно регламентира наказанието. Така наказанието се превръща в неизбежно решение, в единствена алтернатива. Тази система предполага съществуването на силна държава и неокласиците полагат усилия да я засилят още повече.


На основата на тези изводи Кристи всъщност отправя най-сериозния си упрек към съществуващата система – тя е много далеч от идеята страните в конфликта да могат да търсят свои решения, отчитайки всяка конкретна ситуация. "Това наистина ли е деяние, което трябва да се счита за престъпление? Какви биха били последствията, ако това деяние е проява на чиста глупост, невнимание, необмислено младежко геройство или дори необикновена храброст? Дали наистина няма друго решение, освен да се наложи наказание? Може би е възможно наказанието да бъде заменено с нещо друго, с обезщетение или сътрудничество между страните в конфликта?"


Тези въпроси нямат решение при това движение на махалото – от класицизъм към позитивизъм, а след това – от неокласицизъм към неопозитивизъм.


Идеалът на Кристи е правосъдието на съпричастните


Още през 1976 г. той публикува статията си "Конфликтите като собственост", в която поддържа тезата, че жертвата е лишена от участие в собствения си конфликт, защото той е откраднат от държавата. Конфликтите се разрешават от професионалисти, а жертвата участва чрез представител. "Държавата установява скала, йерархия на ценностите, и после я използва като мярка за определяне на броя на ударите, които трябва да се нанесат върху нарушителя, за броя на месеците или годините, които трябва да му се отнемат, или за размера на паричната сума, с която трябва да бъде глобен. Страданието се използва като средство за комуникация, като своеобразен език. В правосъдието на съпричастните същият резултат – изясняването на ценностите, се постига в самия процес. Именно върху процеса се премества центърът на тежестта".


Кристи е един от най-значимите идеолози на възстановителното правосъдие. В обезщетяването на жертвата, в поправянето на вредата той намира истинското разрешение на конфликта. Изясняването на отношенията между жертвата и правонарушителя цивилизова конфликта. Негативите на наказателното правосъдие изискват стесняване на приложното му поле – ограничаване на сферата на наказанието, доколкото е възможно; създаване на помирителни институции, в които хората, които работят, нямат власт; осигуряване на възможност на обикновените хора "да участват в решаването на важните за тях въпроси, вместо да бъдат само зрители. Те трябва да изработват решенията, а не да бъдат техни потребители". "За нас е важно – пише Кристи – да изработваме такива решения, които да принуждават хората, от които зависи, да слушат, а не да използват власт, да търсят компромиси, вместо да вменяват забрани – решения, които поощряват обезщетяването на жертвата, а не репресиите, или, казано старомодно – решения, които подтикват хората да правят добро, вместо както е сега – да си причиняват зло".


На тази система, която е негов идеал, Кристи противопоставя действителността – "една отдалечена от нас демокрация, която напълно съответства на отчуждената от нас наказателна система, предопределена да обслужва едно голямо общество, използващо тахометър, за да определи цената на всички постъпки. Нищо не може да съответства повече на пазарния модел за размяна на стоки, както неокласическата идеология за точното наказание. Точно измерено количество страдание. Точната цена. Постепенно, тъй като все повече ще се глобализираме, и в тази сфера ще установим един световен пазар".


"Дори чисто организационно нашата сегашна наказателна система отразява съществени черти на днешното ни общество – пише Кристи. – Нашето общество е общество на клиенти, където нас ни представляват други хора, други хора ни разследват, други хора обсъждат и решават вместо нас. Защо тогава да не бъдем клиенти и когато сме жертви, след като сме клиенти в толкова други важни области на живота? Защо да не оставим други хора да получат както пари, така и удовлетворение, причинявайки страдание на закононарушителя, след като не го познаваме лично и вероятно никога няма да се запознаем с него? Защо да не можем да си купим наказание, както си купуваме здраве и щастие?"


Този безукорен социологически анализ придава извънредна убедителност на идеите, които Кристи обосновава с огромна ерудиция и научна вещина.


По думите на Нилс Кристи "тази книга не е изградена върху убеждението, че идеите могат да променят света. Не и идеите сами по себе си. Но идеите могат да подпомогнат промяната на света, когато са налице определени условия".


Струва ми се, че днес у нас са налице подходящите условия. Свидетели сме на постоянно ожесточаване на наказателната репресия, макар за сведущите да е ясно, че ръстът на престъпността зависи от криминогенните фактори, а не от тежестта на санкциите.


Наказателното право у нас отдавна вече не е ultima ratio в системата на механизмите за социален контрол.


Държавата вече надхвърля санкционния си капацитет.


През 2010 г. в първото си интервю за българската преса проф. Нилс Кристи каза: "Задайте си въпроса съвпада ли с националните ви идеали идеята все по-голяма и по-голяма част от населението да се намира в затвора. Честно, искате ли България да е държава от затворници? От озлобени и маргинализирани хора?"


Искрено се надявам книгата на Нилс Кристи да даде тласък на разума и хуманизма в българското законотворчество, да доведе до някакво преосмисляне на наказателната политика. Да внуши на управляващите и управляваните, че причиняването на страдание не е ценност. Да подпомогне социализирането на правонарушителите.


И това е възможно, защото Нилс Кристи не е просто име. Нилс Кристи преди всичко е идея.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    "...наказанието е преднамерено причинено страдание; наказанието, което се налага на правонарушителя – това е болката, която държавата може да си позволи да причинява на своите граждани..." Разбира се , че е така!
    "...Престъпното деяние става дотолкова решаващо, че определя с абсолютен приоритет съдбата на правонарушителя, в резултат на което неокласицизмът "се превръща в отрицание на всички останали ценности на системата"..." Ааа- не - с последната част от изречението- твърдение категорично не съм съгласна! Правомерното поведение не зависи само от външните фактори то е израз и на вътрешният свят на човека!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  2. 2 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    "..."Задайте си въпроса съвпада ли с националните ви идеали идеята все по-голяма и по-голяма част от населението да се намира в затвора..."Е- тогава този въпрос може да бъде преформулиран и по друг начин:" Задайте си въпроса- ако цял живот сте полагали усилия, инвестирали сте в себе си и образованието си и когато трябва да сте спокойни, че вече берете плодовете на труда си, "....все по-голяма и по-голяма част от населението...", все по -често да се опитва противоправно , системно и трайно във времето да отнеме тези чисто Ваши плодове/ блага/ постижения?"

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  3. 4 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 648 Неутрално

    "Това е книга за страданието.Но всъщност аз не познавам страданието и не знам как да го степенувам".Интересно признание и още по интересно е как развиваш теоретично тезатаз за наказанието като разменна монета.,като" откупване"?!Именно наказанието трябва да мине през болката и страданието от този,който е причинил страдание.Тук не става въпрос за закона за джунглата" око за око, зъб за зъб".Друг е въпроса и доколко справедливи и принципни са наложените наказания .Страданието е болка,мъка,терзание и задаване на много въпроси,на които отговори и утеха няма,както и няма цена.

  4. 5 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 745 Весело

    поредният либерастки идиот!

  5. 6 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3260 Неутрално

    Чела съм няколко статии на професора, които са ме впечатлили. Чудя се дали проф. Кристи би застанал и днес зад идеите си за избора на обществото "възмездие или опрощение" при нарушения; за завръщане към живот в затворени малки общности, в които контролът върху поведението да се осъществява от самите хора, а не от полицията. Навярно от идеалистична гледна точка разбиранията му са на изключително високо ниво, но как би го обяснил на пострадалите преди седмица в Париж, например.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  6. 7 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 410 Неутрално

    До коментар [#3] от "Милев":

    много добри неща, които и аз мисля.

    "Също така бих "залепил" хората за кварталите им. Без свободен избор на училища извън квартала, стимулирани да останат близо до дома си - с местни младежки клубове, библиотеки, местни кафенета и заведения.

    В повечето квартали трябва да са достъпни Съвети за справяне с конфликти (наричани често Съвети за възстановително правосъдие)."

  7. 8 Профил на Хит®ата Св®ака ;)
    Хит®ата Св®ака ;)
    Рейтинг: 587 Любопитно

    Високо ценя и уважавам Нилс Кристи и възгледите му, вечен му мир...

    Но количествените натрупвания на почти всичко, вкл. на престъпност и кръвопролитие в обществото, водят до качествени изменения на това общество и на начините за ефективно противодействие и превенция.

    Едно е да имаш егалитара скандинавска държава свикнала с мира и подредеността десетилетия след 2-рата Световна война; и съвсем друго е да имаш гъмжаща от бандити и мафиоти (и крадливи цигани) територия като Русия или България или южна Италия или някои Щати в Америка. Виждаме как тероризмът промени политиките във Франция и Белгия за броени дни! Погледнете Израел, погледнете Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан. Какво ли е казвал Нилс Кристи за талибаните приживе? А за атаките от 11 септември 2001 г? А за нацистите на Хитлерова Германия??!
    Не трябва да сме наивни, всичко е до порядъка и степента на престъпността (десет на степен). Стотина идиоти и наркомани - иди-дойди. Десетки хиляди бандити и крадци и мафиотски донове и наркодилъри и наркобарони - това е коренно различна територия. Когато Хизбула или Хамас изстрелят 600 ракети за седмица срещу Израел от Ливан или от Ивицата Газа, следва военна интервенция като тази от 2006 г. и като най-скорошната в Газа. Когато терорът се превърне в държавна политика както войната започната от Ирак срещу Иран или избиването на кюрди, военният отговор и смъртните наказания са единственото разумно решение.

    Mафията е опасна за Вашето здраве!!! Мафията убива!!!
  8. 9 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2135 Неутрално

    "Дори чисто организационно нашата сегашна наказателна система отразява съществени черти на днешното ни общество – пише Кристи. – Нашето общество е общество на клиенти, където нас ни представляват други хора, други хора ни разследват, други хора обсъждат и решават вместо нас."

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  9. 10 Профил на rossen4i4o
    rossen4i4o
    Рейтинг: 471 Неутрално

    До коментар [#1] от "logika":

    а дали постъпките не са в резултат от вътрешни политики на държавата а не на вътрешни нагласи на индивида

  10. 11 Профил на YinYang
    YinYang
    Рейтинг: 320 Неутрално

    Четете Мишел Фуко - "Надзор и наказание".

    When I am king you will be first against the wall, with your opinion which is of no consequence at all.
  11. 12 Профил на rossen4i4o
    rossen4i4o
    Рейтинг: 471 Неутрално

    До коментар [#1] от "logika":

    ако имаш възможност кой закон Би избрала да пренапишеш

  12. 13 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#12] от "rossen4i4o":
    4-5 члена и алинеи от ТЗ, 7-8 члена от КРБ- бих въвела пряката демокрация като форма на държавното управление; НК - квалифицирани състави за разпространение на наркотици около и в училища - основни , средни и висши, НПК- премахване на института на споразумението с прокуратура/ съд...Много са законите- може би над 15, в които бих променила от 2-3 до 5-7 члена...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  13. 14 Профил на rossen4i4o
    rossen4i4o
    Рейтинг: 471 Неутрално

    а ако закона търси равновесие между индивидите , а не поклоничество пред власта ? извинявай че вече нахалствам , не го правя със зла умисъл , тогава нещата биха изглеждали съвсем различно ?
    До коментар [#13] от "logika":

  14. 15 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#14:"rossen4i4o"]а ако закона търси равновесие между индивидите , а не поклоничество пред власта ? [/quote] Наказателният закон изразява държавната репресия- т.е. държавната принуда.Не може да има в наказателен закон "равновесие между индивидите".

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  15. 16 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1025 Неутрално

    Кристи иска да галим престъпниците по главата. И въобще да не ги наказваме. От префърцунени въздухари няма полза.

    Няма шики-мики.
  16. 17 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 382 Неутрално

    "Свидетели сме на постоянно ожесточаване на наказателната репресия, "
    Не съм забелязала това ожесточаване на наказателната репресия, наказанията често са много по-слаби от необходимото. За да има справедливост, държавата трябва да удари престъпника толкова силно, колкото той е ударил жертвата. Но виждаме, че в нашата страна съдебната система е твърде снизходителна към престъпниците и безчуствена към страданията на жертвата, Изобщо в тази теория никак не ми се нрави това, че се говори само за страданието на престъпника, но не и на жертвата. Убедена съм, че по-тежките наказания служат за назидание на криминалитета, но за съжаление сега те са рядкост, а смъртното наказание вече е отменено. Снизходителното и едва ли не мило отношение на магистратите към престъпниците им създава едно чуство за ненаказаност и вяра, че всичко им е позволено., По този начин тази снизходителност служи за катализатор на нови и нови и все по-тежки престъпления. Като цяло не възприемам идеите на автора и смятам, че те са част от тази либерастия, от която си патим в момвнта.

  17. 18 Профил на Боян Павлов
    Боян Павлов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    В едно общество, където респектът от закона и страхът от не регламентирано насилие на практика се конкурират, идеята за превенция на престъпленията чрез очовечаване на наказателния процес е преждевременна или закъсняла.

    Съдебните институции са призвани да "произвеждат" систематично не абстрактно и формализирано "правораздаване", а базово усещане за справедливост.

    Без трайното усещане за справедливост, обществото ще приема всеки хуманистичен порив за взаимно доверие между жертвата и насилника, за ексцентрична, академична приумица.

    Въпросът тук е за авторитета на институциите и никаква реформа, не може да произведе авторитет – самата реформа се нуждае от авторитетни носители.

    Нека си отговорим: колко магистрати поеха риска да заложат имената си за промяната?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK