Борисов с хеттрик от автоголове

Портретът, изработен в Китай с техники, които създават "триизмерен блестящ образ"

© Министерският съвет

Портретът, изработен в Китай с техники, които създават "триизмерен блестящ образ"



Отговорът на въпроса: "Кой клати държавата?" е очевиден. Министър-председателят клати държавата или поне неговото поведение произвежда въпросното клатене. Последните случки са показателни.


Само Борисов наруши в последния момент единния източноевропейски фронт срещу "Северен поток-2", т.е. срещу геополитическите мераци на Кремъл. Самоизолацията на Борисов от останалите е очевиден негов поклон пред Путин. Този поклон, идващ от страна - член на НАТО, точно в този горещ международен момент, представлява внезапно рязко движение. Подобни движения моментално привличат вниманието на онези, които имат какво да печелят от тях.


Това рязко движение в посока Москва не е първото. Преди това беше тоталният отказ на Борисов да реагира на руските хакерски атаки срещу български държавни сайтове по време на изборите. Според съвременната доктрина на НАТО такива атаки са военни действия. Защото утре същите хакери могат да сринат системата на отбраната, сигурността, здравеопазването и така да наранят български граждани. Българският премиер обаче и дума не обели. А в този контекст да си траеш – това е да правиш резки движения.




Това траене на свой ред се събра с друго предходно рязко движение, също толкова опасно – гаранцията, която Борисов даде на руснаците, че никога няма да сваля техни бойни самолети, ако те решат да прелетят над суверенната (и бранена от НАТО) територия на България.


Министър-председателят на Република България недвусмислено съобщава на Москва следното:


"Ела и ме изяж"


А Москва е  точно в този модус напоследък – да изяжда.


По-голямо клатене от това – здраве му кажи... Или казано по натовски: това поведение създава реална и налична опасност за сигурността на държавата.


Същото е положението по линия на световния тероризъм. Помните (нали?) следната Борисова реплика (от миналия път): Нас няма да ни взривяват, защото сме им дали да правят дюнерджийници на всеки ъгъл. Последва атентатът на летище Бургас, от който държавната върхушка очевидно не си направи никакви изводи. Най-вероятно Борисов е решил, че все пак е прав за дюнерджийниците – взривен беше автобус с евреи, традиционни врагове на арабите. Само подобно негово решение би обяснило подсъдното му поведение от оня ден по повод паниката на летище София от изоставения бял бус.


Две обучени кучета, от различни РПУ-та, реагират на експлозив. Близко до акъла е (като се има предвид и серията изоставени багажи напоследък, които после никой не си ги търси), че ония, дето нямало да ни взривяват, правят пробни упражнения, как все пак да ни взривят. Реакцията на премиера е втрещяваща: Некадърници!


Некаво куче се изпикало на гумата,
друго куче подушило и – експлозиви!


Да резюмираме дотук. Путин разбра, че каквото и да прави в (на) България, Борисов ще се сниши и ще гледа в друга посока. Терористите разбраха, че за българския премиер е по-важно да отрича опасността от терористичен акт, отколкото да се подготвя за него.


Дотук – две реални и насъщни опасности, създадени за сигурността на държавата лично от нейния министър-председател. Носителите на тези опасности разбраха как да действат, ако (когато) решат.


Има обаче и други субекти, които напоследък разбраха важни неща от поведението на премиера. Иде реч за прословутото олигархично задкулисие. Но първо трябва да си представим в какво състояние на духа се намира то.


Според Аристотел олигархичната власт е най-нетрайна и крехка, защото постоянно произвежда рискове вътре в себе си – едни се карат с други, отвън постоянно напират трети, а народът гледа и събира гняв. Аристотел обаче не си е представял, че има и още една причина за това олигархията да е нетрайна и крехка. Тази причина виждаме в България и тя е – нашите олигарси (и тяхната държавна прислуга) са се засилили да откраднат повече ресурси, отколкото има в държавата. Тъй като съвсем скоро ще се натъкнат на това ограничение, те вече се изнервят и търсят на кого да си го изкарат.


Това вече сме го гледали. По времето на Орешарски задкулисието очакваше да открадне едни три милиарда от "Южен поток". И както е характерно за този тип люде, беше започнало да харчи тези бъдещи доходи още преди да ги получи. Когато "Южен поток" беше спрян, те трябваше да връщат едни пари. Затова изтърбушиха КТБ. После засмукаха банката, за която на всички ни е забранено да говорим – но в която намериха по-малко пари, отколкото очакваха. Силно огладнели, днес си правят сметките да откраднат онези 14 милиарда евро, които България очаква от ЕС в следващите години. И най-вероятно вече са започнали да ги харчат предварително.


Тук сметката е съвсем сбъркана, защото няма как да откраднат всичките 14 милиарда. Все нещо ще отиде по предназначение; а и от ЕС във всеки момент могат да спрат парите и да оставят нашите мошеници на сухо.


Това е състоянието на олигархията към днешна дата - глад


който може да бъде задоволен само с публични ресурси, т.е. с нашите пари. Затова емблематични нейни фигури, макар свикнали да живеят на тъмно, пак започнаха да изскачат от повърхността и да реват данъкоплатците да им дават пари.


Тези хора разбират, че дали ще могат да всмучат нашите (и европейските) пари и други ресурси (гори, води и пр.) – това зависи от министър-председателя. Затова го наблюдават с онзи студен, но внимателен поглед, с който гледат акулите, кръжащи покрай обещаващо апетитен турист във водата.


Какво прави Борисов в тази ситуация? Иска да разбие олигархията – или да й помага? Застава на наша страна – или на тяхна? Да видим какво върши в тази посока.


Както се оказа, като начало е скрил в проекта за държавен бюджет едни 5 милиарда за наливане в олигархичната банка, за която на всички ни е забранено да говорим. Същевременно, за да компенсира риска от недостиг на европейски пари за задкулисието, трескаво мисли как да увеличи нашите данъци, та да има някакви пари за раздаване. Инак ония, ако много изгладнеят, могат да започнат да вършат истински бели.


Затова премиерът


не се намесва в скандала "Яневагейт"


в който е замесено неговото име; нито пък реагира на войната, отворена от задкулисието срещу неговите реформаторски министри. От една страна, събира ресурси за грабене; от друга – не реагира в защита на публичния интерес. Събираме двете неща заедно и виждаме, че се равняват на още едно рязко движение, клатещо държавата – и привличащо вниманието на нейните врагове.


Резултатът към момента е 3:0 в полза на враговете на Република България:


1. Путин знае, че може да прави тук каквото си поиска, без да се натъкне на отпор;
2/ същото знаят терористите;
3/ родното българско задкулисие (свързано и с Москва, и с терористите) знае, че ако е изправен пред избор, премиерът ще обслужва тях, а не гражданите и сигурността.


Този хеттрик от автоголове срещу държавата, драстично застрашаващ нейната сигурност и следователно "клатещ" я – е продукт единствено и само на поведението на министър-председателя.


Какво си мисли този човек? Че по този начин "е добре" с всички силни на деня? Че това е начинът мандатът му да не свърши като миналия път?


Ако е така – явно е забравил нравите на онази среда, от която е тръгнал. А тези нрави са хищнически, напълно лишени от неща като лоялност, благодарност или дори елементарен дългосрочен разум. Всичко трябва да се вземе тук, сега и веднага.


В тази хищническа среда има поне няколко хищника, които, наблюдавайки резките движения на Борисов, вече си задават въпроса: "А всъщност имаме ли нужда от тоя? За какво, по дяволите, ни е? Няма ли да реализираме повече приходи без него – ако сме на власт директно и без посредници?"


Клатейки държавата, Борисов най-вече клати себе си


Време е да разбере, че неговият интерес и интересът на обществото най-сетне са съвпаднали – че за да оцелее, трябва да прави онова, което трябва да правят по принцип министър-председателите: не да обслужват олигархията, а да служат на гражданите.


Няма обаче много време, за да разбере това. Путин и терористите могат да изчакат още малко, преди да ни ударят; но родното задкулисие е гладно и наблюдава министър-председателя с онзи студен и внимателен поглед, който обикновено води до изяждане на наблюдавания субект. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK