Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

Класираният на първо място проект

© WhATA

Класираният на първо място проект



Конкурсът за нова варненска библиотека беше организиран от Община Варна и Камарата на архитектите в България и се реализира с подкрепата на WhAT Association. "Дневник" предлага анализа на WhATA:


Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна? А защо точно в градинката? Откъде накъде се появиха 370 участника? Защо е толкова важно, че били 370? Кои са тези в журито? Как избраха победителите? Ама какви са тези победители без опит? Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?


Е, за всичко това, четете по-долу.




Да вметнем. Пишем този текст от две позиции: първо на съорганизатори на конкурса, автори на заданието, сайта и прочие медиен образ на цялото начинание. И после от позицията на хора, които от години активно пишат и говорят за архитектура. Тоест имаме от една страна неблагодарната роля на "общественици", които рискуват "доброто си име", за да осигурят добър архитектурен продукт чрез честна конкуренция и от друга страна сме в удобната роля на "архитектурни критици" (добре де, "публицисти", защото критиката предполага и доза академичност).


На пръв поглед тези роли са несъвместими, обаче всъщност не е така. Никога не бихме се заели с организирането на архитектурни конкурси в България, ако не бяхме изтощени от липсата на добра обществена архитектура, за която да пишем като критици. И дори и да нямахме нищо общо с варненския конкурс, пак бихме коментирали резултатите и победителите по абсолютно същия начин.


Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

© WhATA


И така:


Какъв е този конкурс за нова библиотека във Варна


Подготовката за конкурса започна през пролетта на 2015 г., когато Община Варна и нейният главен архитект Виктор Бузев, както и КАБ Варна се свързаха с нас с покана за съдействие. И ние съдействахме. Проучвахме и писахме задание цяла пролет, борихме се със Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и тествахме заданието цяло лято и в началото на септември конкурсът беше обявен.


От самото начало конкурсът имаше две цели: да осигури добър проект за нова сграда на Варненската регионална библиотека "Пенчо Славейков" и да бъде международен, отворен и честен.


Aрхитектурните конкурси по света можем да разделим на две основни групи:


А. Затворени, с покани и висок бюджет: Това са конкурсите, при които инвеститорът кани няколко архитектурни бюра и в повечето случаи заплаща на всички хонорар за участието им. В такива конкурси често участват големите имена в архитектурата. Инвестицията в тях също е голяма. В България единственият засега подобен пример е конкурсът за нов правителствен център на 4-ти километър, организиран през 2009 г. от правителството на Сергей Станишев, който събра Норман Фостър, Заха Хадид, Доминк Перо и Масимилиано Фуксас и струваше доста над половин милион евро като организация и хонорари на участниците.


B. Отворени, анонимни, безплатни, сериозно популяризирани с цел да съберат много идеи от неочаквани места: Това са конкурсите, в които се дава шанс на младите архитекти, които иначе никога не биха имали достъп до онези, големите конкурси с покани. Това са конкурсите, където архитектурата е в най-чистия си вид — състезания на идеи, а не на интереси, лобита и лична харизма на съответния стархитект. Тези конкурси, разбира се, са и най-евтини. Какъвто и награден фонд да се определи, винаги е многократно по-нисък от хонорара и на най-провинциалния стархитект.


Това са и конкурсите, които българските общини като най-активни създатели на нови публични пространства в момента, могат да си позволят (и трябва редовно да го правят). Ето защо такъв, логично, беше и изборът на Община Варна, след като им предложихме горните два варианта.


Конкурсът и ЗОП


Годините на провалени, непрозрачни и формални "конкурси", организирани от българските институции след 1989 г., доведоха до болезнено недоверие у българската архитектурна гилдия в конкурсната практика. Ето защо архитектите, разбираемо, искат гаранции, че идеалистичното състезание на идеи (каквото по своята същност е архитектурния конкурс) ще завърши с реален договор за проектиране.


Тук се намеси и ЗОП.


Конкурсът за новата библиотека във Варна е не само достъпен, съвременен и популярен, но едновременно с това… изненада! и напълно законен, обявен по Закона на обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в България. Комбинацията от двете съвсем не е лесна и на нас като организатори ни беше изключително трудно да синхронзираме многобройните пречки и изисквания на ЗОП, излезли сякаш от друго бюрократично време, с идеята за популярен, приятелски и недискриминационен конкурс. (И въпреки че говорим за комбинация, лошото чувство между нас и ЗОП остана).


Малко ни е срам обаче. Очаквахме фиаско предвид абсурдните пречки, които ЗОП предлага на всяка крачка. Очаквахме липса на участници, сбъркани декларации и вече пишехме фейлетон "Как се организира архитектурен конкурс по ЗОП в България".


А се оказа, че конкурсът за нова библиотека във Варна постави рекорд в историята на обществените поръчки в България: 370 участници. За да направите разлика, за обществени поръчки обикновено се състезават по 3-4 участника (например доставчици на тротоарни плочки) и всички казват, че победителят винаги е известен предварително. Какво дирят архитектурните конкурси в процедура по ЗОП е друг въпрос.


А защо точно в градинката?


За терен на бъдещата библиотека варненските власти определиха общинския паркинг до сградата на Община Варна заради ясната собственост и централното местоположение (за неварненци — сградата на Община Варна е другото най-високо нещо в центъра, освен хотел Черно море). По принцип сме против застрояването на зелени места, били те и добре озеленени паркинги като в случая. Но също така по принцип сме за наличието на съвременни библиотеки във всеки град. А мястото на една съвременна библиотека в смисъла й на нов тип културно пространство, на "градска дневна" (извинете за шаблона) е в центъра. Сега, днешните градове (особено стари градове като Варна) са микс от много епохи, с уплътнена градска структура и шансът да се намери достатъчно голям празен парцел в центъра, който да не е градинка, да не е паметник на културата или да не е експонирана археология клони към нула.


За компенсация едно от ключовите изисквания в заданието беше да се комбинира новата сграда с различни видове зелени публични пространства около, над и в нея. Огромното мнозинство от участниците се бяха съобразили с това изискване.


Откъде накъде се появиха 370 участници?


Успехът на един конкурс зависи от ясното и добре написано задание, от добрата комуникация с участниците, от наличието на полезен уебсайт, от подбирането на качествено експертно жури и като цяло от създаването на усещане, че зад конкурса стоят живи хора, на които им пука и за участниците, и за резултата, а не безлика чиновническа институция.


Броят на участниците е функция на горното плюс качественото международно популяризиране — ако един конкурс не е публикуван в определени световни архитектурни портали, него все едно го няма. И това не е самоцел. България далеч не е най-вдъхващата доверие конкурсна дестинация и трябват доста усилия, както и още няколко такива конкурси като варненския, за да можем да влезем в групата на "нормалните" и да си позволим да правим и конкурси с покани (без да е необходимо да сме лични приятели с Фостър примерно).


Всичко това, познахте — за да получаваме все по-добра архитектура.


Защо е толкова важно, че били 370?


Защото колкото повече, толкова по-голяма е вероятността да изскочат интересни идеи. А и този тип конкурси наистина стават "витрина"/учебник/изследване на тенденции за съвременната архитектура. Искате да знаете как се прави музей на съвременното изкуство — вижте 1715-те проекта на участниците в първия кръг на конкурса за Гугенхайм Хелзинки от миналата година (журито му се справи за 4 дни). Музей на архитектурата? Конкурсът за музей на Баухаус събра 815 проекта тази пролет. И така нататък.


Кои са тези в журито?


Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

© WhATA


Повечето членове на журито са популярни архитекти с международен опит в проектирането на значими обществени сгради и особено на библиотеки. Търсихме ги дълго и внимателно. Трудностите произлизаха по-скоро от това, че някои изявени специалисти гледат с недоверие на отворените конкурси, всички са много заети, а и България не е държава, която буди доверие от раз. Положихме доста усилия за убеждаване (с помощта на немалко приятели).


Как журито избра победителите?


В крайна сметка се оказа, че сме събрали учудващо единомислещ журиращ екип от експедитивни и съсредоточени архитекти, които успяваха да разгледат всеки проект бързо и ефективно. Разбира се, журито беше предварително запознато с цялото задание и конкурсната програма, отделихме половин ден (в петък, денят преди журирането), за да ги разведем из конкурсното място и Варна, минахме няколко пъти през основните ограничения и критерии за оценяване. Все пак още при писането на заданието се бяхме консултирали по ключови моменти с някои от тях (като автори на реално построени библиотеки). Така че те бяха подготвени.


Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

© WhATA


Още докато разглеждаха района (и малко преди да се шокират от условията, в които работи в момента Регионалната библиотека във Варна), членовете на журито някакси едновременно стигнаха до извода, че сградата на Общината е прекалено характерен вертикален акцент и печелившият проект би следвало да бъде по-скоро хоризонтален и спокоен обем (въпреки разрешения по ЗУТ обем на застрояване, който позволява развитие и във вертикала).


При оценяването на проектите журито търсеше силна, добре проведена идея, по-скоро контекстуалност, отколкото гръмки архитектурни жестове и държеше избраната сграда да не бъде "модна" и хипер "актуална", за да може да остарее по-добре. Обръщаше се особено внимание на вътрешните пространства и разпределенията, на връзките между функционалните зони, на "преживяването", което бъдещата библиотека ще предлага.


Добра идея на Община Варна беше да покани по време на журирането представители на Регионалната библиотека, включително нейната директорка Емилия Милкова, които даваха мнението си на "потребители" на бъдещата сграда, без обаче да имат право на глас или да влияят директно на процеса на журиране. Аналогична беше ролята на двама инженери, представители на КИИП (част "Строителни конструкции" и част "Енергийна ефективност"), които успяха да прегледат разширената селекция от проекти и да напишат ключови препоръки и забележки по отношение тяхната изпълнимост, отношение към противоземетръсните правила в България, енергоефективност и т.н. Тяхното писмено становище беше взето предвид от журито при разглеждането на всеки проект.


И накрая, както става с всеки конкурс за идеи, а не за оферти, журито прецени, че ще награди силни идеи, макар и с поправими технически несъвършенства, вместо да награди посредствени, но технически съвършени проекти.


Ето и част от проекта на екипа от Холандия, класиран на първо място:


Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

© WhATA


Зад кулисите на конкурса за нова библиотека във Варна

© WhATA


А ето някои и някои от коментарите на журито за качеството на проекта:


"Сградата има потенциала да създава богат и сложен вътрешен живот като едновременно с това остава визуално семпла."


"Идеята на проекта е за голяма читалня, която се развива през целия обем на сградата (…) Стъпаловидният обем на читалните организира цялата сграда. Те са сърцето на библиотеката, дневна за посетителите."


"Проектът има убедителен разрез: огромна рампа с книги се развива на стъпки през бибилиотеката. Движението в разреза се възприема като приветлив жест и приканва града и посетителите да влязат в библиотеката."


"Проектът предлага впечатляващо интериорно решение, отваряне и свързване на центъра на библиотеката с външното пространство."


Разбира се, журито изреди и препоръки и неща за дообмисляне, които скоро ще бъдат публикувани в сайта на конкурса.


Ама какви са тези победители без опит?


В анонимните конкурси имената на победителите се разкриват накрая, след като са избрани. Оказа се, че победителите в този конкурс са млад екип (под 30 години) и това стресна някои в социалните мрежи.


А ние се радваме, че конкурсът доказа смисъла си — отворените конкурси дават шанс на младите архитекти. Това напоследък е упорита тенденция в световен мащаб, когато най-големите и популярни конкурси се печелят от никому неизвестни малки бюра без опит (за справка — победителят в Гугенхайм Хелзинки е бюро, основано през 2011 г.). Много ни се иска тези ентусиазирани млади архитекти да получат първата си реализирана сграда именно след този конкурс (все пак и Snøhetta бяха никои, без нито една реализирана сграда, преди да спечелят конкурса за Александрийската библиотека през 1989 г. и да я завършат 12 години по-късно).


Нагласено ли е всичко? Ще се построи ли?


Със сигурност нищо не беше нагласено. За това гарантираме със собственото си име на хора, които нито са кандидатствали, нито са печелили нито една обществена поръчка в живота си и които реагират веднага и първосигнално на всеки намек за непрозрачност и корупция (просто не ги разбираме, объркваме се и прецакваме всеки опит да ни корумпират).


Адски се надяваме библиотеката да се построи.


Вече разказахме в какво се измерва успехът на един конкурс в конкурсната му част.


А успехът на конкурса във фазата му на реализация се крие изцяло в доброто желание на инициатора (в случая Община Варна) да сключи договор с победителя и да реализира проекта му максимално коректно въпреки всички трудности, което инвестиционното проектиране в България неминуемо крие. Искрено се надяваме, че архитектурната общност и общинските власти ще спомагат, а няма да пречат на този процес, защото Варна има нужда от нова библиотека, а страната ни има нужда от успешно завършил общински конкурс.


Нали знаете, че нито ще бъде лесно, нито ще бъде бързо?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Легионер
    Легионер
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Холандският проект ми харесва, въпреки че 3D проекта ми изглежда малко неуютно. Старото място на Библиотеката "Пенчо Славейков" се помещаваше в една старинна къща със страхотна архитектура, носещ духа на Стара Варна: http://photos.wikimapia.org/p/00/02/90/51/81_big.jpg
    За съжаление попадна в частни ръце, не разбрах по каква причина. За мен лично подчертавам всеки един проект за библиотека трябва да очертава най-вече духът на една старинна и хилядолетна нация като българската, което изключва луминий и стъкло.

    Отговарям и общувам във форума само с хора, които спазват добрия тон, уважават чуждото мнение и са коректни в изказванията си.
  2. 2 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 660 Весело

    Образцов пр-текст, но да не забравяме, че освен виден юрист, Марин Митев е и виден архитект Да бе, същото М от ТИ...

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  3. 3 Профил на biimbaambuum
    biimbaambuum
    Рейтинг: 328 Неутрално

    Аз пък мисля че няма нищо лошо нашата нация да започне да използва алуминий и стъкло.
    Проектът на холандците ми харесва, както и статията по - горе.

  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7902 Неутрално

    Твърде добре написано'' конкурсът доказа смисъла си ''...
    Дано стане по-скоро истина !

    [email protected]
  5. 5 Профил на redsky
    redsky
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Харесва ми, дано да се реализира.

  6. 6 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Драмата се изгражда върху "вътрешния живот" на сграда, сиреч, и освен читалнята, върху вътрешния монолог на хевентуалните й посетители ...
    По-кротко, варненски колеги и приятели ...

  7. 7 Профил на Легионер
    Легионер
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#6] от "dimko":

    Съгласен съм с Вашето мнение, че главен акцент пада и върху интериора на самата библиотека, но изхождайки от културно-изсторическото наследство и градоустройствения план на града, който се насити от молове, 3/4 от които са вече необитаеми, ми се иска външната фасада да е в унисон със старата част на Варна от началото на 20 век след Освобождението. Повече ми се вписва в концептуалното усещане за библиотека като извор на познание и културно наследство. А иначе представеният проект визуално се доближава то този на градската библиотека в Щутгарт: http://www.businessinsider.com/18-of-the-worlds-greatest-libraries-2014-12

    Отговарям и общувам във форума само с хора, които спазват добрия тон, уважават чуждото мнение и са коректни в изказванията си.
  8. 8 Профил на apollo
    apollo
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Дано и други конкурси протекат по този нормален ред и зад кулисите не се крие корупция и посредственост.
    Отлично написан текст разбираем и за непрофисионалисти .

  9. 9 Профил на st_kilda
    st_kilda
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Чудесно организиран конкурс, браво! Това е начина да се приключи с бездарните изпълнения.

  10. 10 Профил на ina_dineva
    ina_dineva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#1:"Анализатор"]Старото място на Библиотеката "Пенчо Славейков" се помещаваше в една старинна къща със страхотна архитектура, носещ духа на Стара Варна: [/quote]
    Там се помещаваше само една част от библиотеката, отделно имаше (и все още има) на различни места детски отдел, отдел изкуство и няколко хранилища. В момента тази сграда е читалище, което след доста съдебни дела си е върнало собствеността, иззета през комунизма. Този тип сгради са твърде малки и неподходящи за съвременна библиотека.
    Не съм съгласна с мнението Ви, че проектите за библиотека трябва да имат исторически дух. Каква е логиката? Съвременните библиотеки са много по-различни като функции и като отношение към средата в сравнение с традиционните библиотеки. Нормално е визуалният им език да е в унисон с предназначението им, това няма как да стане със строгия ордер на колони, капители, фризове, нито с пропорциите, които имат историческите сгради.
    Относно изказването Ви, че сградата трябва да е в унисон с историческата среда от началото на 20ти век, може би не сте от Варна, но точно около това място няма сгради от този период. Всъщност именно семплата визия на спечелилия проект би се вписвала много хармонично в сложния контекст на мястото - модернистичния стил на Общината и на кооперациите отстрани, както и многостилните сгради от отсрещната страна на булеварда, сред които има и еклектика, и съвременни, и постмодернистични, и разни безумни архитектурни творения.

  11. 11 Профил на Даниел Киряков
    Даниел Киряков
    Рейтинг: 341 Весело

    Супер текст! (С "Ах, тази самоирония!"

    Прозрачен, честен, правилен конкурс. Това разбрах. И избор на най-качественият проект.

    Очакваме реализацията. И да си купим читателски карти

    ДК
  12. 12 Профил на marine eng
    marine eng
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Как не са наскачали още пазачите на салкъми, за да оплюят отново злата библиотека.

  13. 13 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 998 Неутрално

    Хубаво е да има модерни и поддържани сгради в българските градове. Специално за Варна и "стария град" там се чудя, кога накрая кметството ще накара собствениците на съборетини да ги ремонтират или построят нещо ново. То това за съборетините важи за всеки град в България.

    "Свободата започва там, където свършва невежеството." Виктор Юго.
  14. 14 Профил на Rob Roy
    Rob Roy
    Рейтинг: 397 Неутрално

    До коментар [#2] от "clutch":

    ПР-текст? Май изобщо не си чел статията. Журито е международно, проектите са супер, супер е и че има повече от 300 кандидата, които да си изложат идеите. Не се спряхме с тая злоба, ей.

  15. 15 Профил на arte
    arte
    Рейтинг: 442 Любопитно

    Брей, хубав текст с хубава новина от Варна. Да не повярва човек... Спасов да не е в отпуска? Дневник, извинявам се за заяждането, ама не мога да се сдържа...
    Иначе по темата - хареса ми проекта, дай боже да стане. Още повече ми харесва подхода и начина на работа. Дано само да не остане на ниво ПР. Принципно им нямам доверие на общинарите, и добре е цялата работа да се държи под око, така че ще очаквам още информация по темата. ... Колебая се за настроението, но май ще избера "любопитно".

    Костов е виновен. И циганите. И колоездачите...
  16. 16 Профил на sict
    sict
    Рейтинг: 388 Весело

    Най-сетне, дано се реализира в разумни срокове, без да блокира живота на града по време на строителството!
    Колкото по скоро ,толкова по добре за града ни!

  17. 17 Профил на drumbass
    drumbass
    Рейтинг: 225 Неутрално

    [quote#1:"Анализатор"]Старото място на Библиотеката "Пенчо Славейков" се помещаваше в една старинна къща със страхотна архитектура, носещ духа на Стара Варна: http://photos.wikimapia.org/p/00/02/90/51/81_big.jpg
    За съжаление попадна в частни ръце, не разбрах по каква причина.[/quote]

    Там беше само детския отдел. Библиотеката към момента се помещава в сградата на общината, а къщата се върна в частни ръце, просто защото не я е строила държавата/общината.

  18. 18 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#16] от "sict":

    Става въпрос за едни 40 млн лева, с които да се реализира проекта. Не се знае откъде и кога ще дойдат.

  19. 19 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 626 Неутрално

    Дано да има повече такива конкурси и най-после да приемем без предубеждения модерната архитектура.

  20. 20 Профил на Stanqo
    Stanqo
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Дори и да бъде поставена там тази сграда, изпълнителите трябва да бъдат задължени да построят поне три етажен обществен гараж под нея. Да се събират там всички коли запушващи сега околните улички.

  21. 21 Профил на ina_dineva
    ina_dineva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#20:"Stanqo"]поне три етажен обществен гараж под нея[/quote]
    Точно толкова беше записано като условие в програмата на конкурса. Ако разгледате проектите, ще видите, че всички предвиждат 3 нива подземен паркинг за 300 автомобила. В някои проекти дори имаше предложения за повече подземни нива, но доколкото ми е известно геологията там не позволява подобно решение, поне не икономически ефективно.

  22. 22 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4010 Неутрално

    И все пак - защо в градинката?
    През 3-4 улици по-надолу (ул. Петко Каравелов) бе съборено едно старо училище с голям двор (общинско или държавно), където спокойно можеше да се намери място за една хубава билиотека. Вместо това там се построи един огромен 6 или 7 етажен блок, с 5-6 входа (сигурно с поне 100 апартамента), и само се чудя къде ще паркират още 200 голи в свръх пренаселения център на града.

  23. 23 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4010 Неутрално

    [quote#22:"historama"]още 200 голи [/quote]
    съжалявам, не съм мислил за "голи", а за коли

  24. 24 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4010 Неутрално



    До коментар [#10] от "ina_dineva":

    С удоволствие прочетох постинга ви, защото идеята на форумите е именно чрез подобни коментарии да се допълни, или евентуално осветли статията. Единствено се притеснявам, че малката градинка с няколкото пейки на сянка и едно от малкото открити пространства в града ще изчезнат.
    И бих искал да прочета вашето мнение, но нямаше ли да е по-удачно мястото на библиотеката да е на ъгъла на ул. Братя Миладинови и П. Каравелов?

  25. 25 Профил на ina_dineva
    ina_dineva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#24:"historama"]
    Не знам дали правилно съм разбрала мястото, което предлагате - то в момента е паркинг. Ако става въпрос за там, то имотът е поне 3-4 пъти по-малък от предложения за конкурсна разработка. Освен това е в съседство с жилищни сгради на сравнително малки отстояния и съответно няма възможност да се постигне необходимата разгъната застроена площ за библиотеката, която по задание е около 18000кв.м. Няма място за развитие на площадно пространство отпред. Като цяло не мисля, че мястото е подходящо за обществена сграда от такъв мащаб.
    Основните предимства на мястото, за което е предвиден конкурсът, е лесната достъпност - близостта до спирките на градския транспорт, лесният достъп с автомобил и пеша, както и големия поток от хора, който преминава оттам. Доброто местоположение е сред основните препоръки за изграждането на съвременни библиотеки. Защото освен просто да ги има като сграда и да съхраняват книги, те трябва да могат да предоставят съвременни продукти и да привличат хора, които не са типичните ползватели, т.е. да имат успешна маркетингова стратегия и евентуално да се самоиздържат. За това помагат допълнителните функции, които съпътстват съвременните библиотеки - зали под наем, площи за обучения, изложби, кафенета и книжарници. Смисълът е да привлечеш хора, които по принцип не биха влезли в библиотека, но примерно биха изпили един чай докато чакат някой приятел, или биха ползвали безплатния wi-fi и така да опознаят сградата, да видят, че всъщност е приятно пространство, а не някаква строга и консервативна институция. Всичко това казвам, за да обясня тезата си, че ако библиотеката се разположи дори на 3-4 пресечки на място, което не е с добър достъп, едва ли ще се посещава от други хора, освен тези, които целенасочено отиват там. А смисълът е друг - да бъде място за социализация, за неформални срещи, спокойна и сигурна среда за деца и младежи.
    Разбираемо е, че хората са чуствителни относно зелените площи и свободните пространства в града и не гледат с добро око на идеята да се застрояват. А и политиците в България не създават доверие, че нещата се правят в интерес на хората. В този случай обаче, ако нещата се изпълнят успешно, смятам, че създаването на това ново пространство ще обогати градската среда, въпреки загубата на градинката. В спечелилия проект зоната отпред не е много детайлно разработена, но ако разгледате и останалите проекти, ще видите, че има много добри предложения за озеленяване. Значи има възможност да се съчетаят нещата. В процеса на работния проект това може да се допълни, стига хората да заявят активно позицията си и общината да го изиска от проектантите. Затова е важно хората да бъдат активни, да следят интереса си, за да могат след това да припознаят градските пространства като свои.

  26. 26 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 887 Любопитно

    Някой чел ли е това - по темата?
    http://www.kultura.bg/bg/article/view/24273

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει
  27. 27 Профил на Чичи (Ice Man's fan)
    Чичи (Ice Man's fan)
    Рейтинг: 887 Разстроено

    Съдейки по коментарите под новината, съпоставяйки ги с анализа, който споделих в горният ми пост, още повече се убеждавам в огромната обществена отговорност, която носи главният архитект на един голям и древен град, като Варна, Пловдив, София и т.н.
    Хората, просто жадни за положителни новини, подкрепят всичко подобно с лекота и без да се задълбочават в подробностите. Това е съвсем нормално и разбираемо, защото е много трудно да се изгради и разпространи масово едно, така да се каже "архитектско око" у всеки един от нас. Тези способности се придобиват и развиват дълго, като много често ако не са подплатени с талант или много упорит труд, никога не се развиват. В подобни ситуации е много трудно различимо талантливото, оригиналното, функционалното, финансово изпълнимото и какво ли не още предложение, от бездарното, повърхностното, схемаджийското или други в тази плоскост предложение. Затова обществото разчита на своята прослойка от хора, призвани заедно с всичко друго и от личният си престиж, да преценят вместо останалите какво и как да се съгради. Веднъж одобрен и придвижен, подобен проект остава практически завинаги паметник на личните качества на тези, приели да бъдат съвестта на въпросното общество. Обикновените граждани и данъкоплатци нямат никаква възможност и способности да предотвратят евентуални грешки и провали, до момента на пълното изграждане и пускане в експлоатация на какъвто и да е подобен проект.

    Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK