Майкъл Лей: Във върховенството на закона България днес прилича доста на 1997 г.

Майкъл Лей

© GMF

Майкъл Лей



Точно преди 20 години България и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС и почти десетилетие след влизането им в съюза през 2007 г. народите им продължават да се чувстват като втора категория граждани. Това пише бившият генерален директор на Европейската комисия по разширяването сър Майкъл Лей по повод изминалите две десетилетия от подаването през 1995 г. от София и Букурещ на молби за членство.


Българското правителството трябва да демонстрира повече решителност в справянето с постоянните проблеми с върховенството на закона и спечелване доверието на гражданите си, добавя пред "Юрактив" старшият изследовател в американския "Джърмън Маршъл фънд".

България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 г. най-вече от геополитически съображения и без да се ползват изцяло от правата и задълженията на членството. Да членуваш в ЕС бе възнаграждение за отхвърлянето на авторитарното управление, както беше с Гърция, Испания и Португалия през 80-те години. 

България позволи през 1999 г. НАТО да ползва въздушното ѝ пространство за бомбардировките срещу бивша Югославия, за да се спре етническото прочистване на Косово от режима на Милошевич. В същото време София отхвърли руското настояване за логистична подкрепа. Британският премиер Тони Блеър поведе след това натиска на Европейския съвет през 1999 г. в Хелзинки да се даде положителен отговор на кандидатурите. Румъния бе подкрепяна силно от Франция, с която има силни традиционни връзки.

Но приемането им бе отложено за след 2004 г., когато се присъединиха другите бивши комунистически държави - основно заради размаха на организираната престъпност, корупцията и проблемите с правораздаването. Имаше и специфични притеснения, включително за ядрената сигурност в България и за защитата на децата и други застрашени групи в Румъния.

Членството дори можеше да бъде отложено с още година до 2008 г., но ЕС създаде уникален процес за наблюдение за върховенството на закона и прилагане на евентуални санкции при неизпълнение на поети ангажименти. Мониторинговата система действа и днес, почти десетилетие, откакто двете страни са членки.

Последният доклад за сътрудничество и проверка относно Румъния показа значително подобрение. Проблемите с корупцията си остават, но органите за борба с нея вече "имат зъби" благодарение на реалните правомощия да разследват и това доведе до обвинения и присъди за представители на всички партии.

Докладът за България обаче много неприятно прилича на първоначалния доклад на еврокомисията от 1997 г. по повод подадената молба за членство. Сега, както и тогава, независимостта и ефективността на правосъдието, както и организираната престъпност и корупцията са посочвани като големи неразрешени проблеми.

Всъщност български политици от различни партии толерираха и печелеха от "рентиерско-олигархичната" държава. Но правилата и законите на ЕС все пак оказват някакво влияние.


Еврокомисията спря определени фондове за предприсъединяване, макар България вече да бе член на съюза, и продължава да оказва натиск да се прекратят нередностите и да се подобри ефективността в работата с еврофондовете. Антимонополните правила на ЕС направиха по-труден живота на компании, доминиращи пазара след падането на комунизма.


Румъния със солидната си ресурсна база и по-разнообразна икономика дръпна пред България по доход на глава от населението. И двете икономики днес нарастват с приток на капитали от еврофондовете и частния сектор.

Но над 20% продължават да живеят под линията на бедността и в двете страни. Над 40% от населението на Румъния и почти половината от това в България е в риск да изпадне в бедност, сочат данни на "Каритас Европа".

И двете страни доказаха лоялността си към партньорите от НАТО, но България подобно на някои стари членове на ЕС често променя позицията си относно Русия, включително за енергийните доставки. 

България и Румъния фактически са изключени от шенгенската система, докато продължава да се смята, че мониторингът над върховенството на закона в тях е наложителен. Румъния гласува против имиграционната квота, България е обект на нееднозначни оценки за вдигането на гранична ограда с бодлива тел и полицейски кучета в опит да демонстрира, че може да охранява външната граница на ЕС.

Две десетилетия след подаването на молба за членство в ЕС и почти десетилетие след приемането им народите на България и Руъния все още се усещат като втора категория граждани на съюза. Българското правителството трябва да демонстрира повече решителност в справянето с постоянните проблеми с върховенството на закона и спечелване доверието на гражданите си. Участниците в социологически допитвания в двете страни одобряват натиска от ЕС над правителствата им.

От разширяването ЕС научи два важни урока. 

Първият е, че проблемите с върховенството на закона трябва да се решават категорично още в началото на процеса по приемане, а не в края му. Този подход сега се прилага към Западните Балкани и трябва да бъде приложен спрямо Турция. 

Второ, задължително е в страните в преход реформите да се водят от местните хора и лидери, ако искаме тези реформи наистина да навлязат в неработещите системи, установени при комунизма и след падането му.

Външни фактори, било то ЕС или НАТО, могат да имат само ограничено въздействие в Западните Балкани или бившият съветски републики, докато политиците и ръководителите им не скъсат решително с корупцията и капитализма на шуробаджанащината. 

Изправени пред няколко кризи и под упорит руски натиск, лидерите на ЕС бързат да се впуснат в realpolitik. Но ако искат да довършат интегрирането на България и Румъния и да стимулират реформите в страните на изток, те трябва да внимават покрай това да не направят компромиси с принципите, на които се твърди, че е основан Европейският съюз.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK