Пътят на София след Диков

План на София от 1979 г. (план Стайнов-Виделов), официално неприет. Планът е основан на строго функционално зониране, за което е и критикуван в широк експертен кръг (Лабов, 2000). Планът и визуалният му език остават практически недостъпни за гражданите, въпреки, че те са били допускани до обществените обсъждания. Това е и моделът на устройствения план на София, който се възприема все още като работещ в момента. (Източник: Ковачев, 2005.)

© автор

План на София от 1979 г. (план Стайнов-Виделов), официално неприет. Планът е основан на строго функционално зониране, за което е и критикуван в широк експертен кръг (Лабов, 2000). Планът и визуалният му език остават практически недостъпни за гражданите, въпреки, че те са били допускани до обществените обсъждания. Това е и моделът на устройствения план на София, който се възприема все още като работещ в момента. (Източник: Ковачев, 2005.)



"Дневник" препечатва текста от "Маргиналия":


Преди дни личности и организации, активни в сферата на публичната архитектура, градоустройството, градския дизайн и планирането, подписахме отворено писмо до политическото управление на София с предложение за дебат и промени в системата на градско планиране на София. Моментът беше избран неслучайно – веднага след решението на главния архитект на града Петър Диков да подаде оставка на 17 ноември. Писмото прави опит да продължи един дебат за това, дали и как методите на планиране на града водят до по-добър и качествен живот на жителите му.

Дебатът около главния архитект още дълго преди оставката му пое две основни посоки – в едната за основен отговорен за неуспехите на изграждане на публичното пространство беше поставена личността на главния архитект, другата отиваше по-далеч, твърдейки, че който и да е на мястото на Петър Диков, резултатът би бил не по-различен от получения в момента. Според втората теза системата на градско планиране не отговаря и не отразява реалностите на града – дълго натрупвани социални неравенства, преплитащи се интереси и инвестиционни намерения, съвременното разбиране за правото на град и публично пространство, заплашени природни зони и архитектурно наследство.


Със сигурност и двете гледни точки могат да бъдат приети до голяма степен дори само заради факта, че личността Петър Диков е с особено голям опит и влияние в системата на планиране. Не бихме могли да разглеждаме системата, без да обръщаме внимание и на основните ѝ властови елементи, които, умишлено или не, оформят нейните политики, гледните точки и посоки на развитие. В този смисъл, и да обсъждаме само системата на планиране на територията на София без приноса на един от най-влиятелните ѝ агенти, е невъзможно. И обратното – системата на планиране, особено в София, е толкова сложна и преплетена от действията на различни държавни и общински институции, че е абсолютна утопия да мислим, че един по-"морален", "комуникативен" или "естетически чувствителен" заместител на Петър Диков би решил натрупаните проблеми, видими или невидими в публичните пространства на града.


Защо Петър Диков




Ако погледнем назад във времето, можем да разберем мотивацията при избора на Петър Диков през 2006. Той има дългогодишен опит като част от Националния център за териториално развитие (НРТЦ). Паралелно с това е основател и дълго време собственик на едно от най-големите архитектурни бюра, "Проарх", което прераства и в няколко по-малки гравитиращи около него офиси. Закономерно или не, "Проарх" и днес успява да привлече едни от най-големите инвеститори в София.


Всичко в биографията на Диков говори, че той именно е човекът с нужния опит, който би могъл да се справи с хаотичното разрастване на града през 90-те, когато все още действа Общия план на града, разработен от Нейков през 1961. Спомням си, когато беше избран за главен архитект, мой колега от неговото поколение сподели, че по-добър избор едва ли може да бъде направен, имайки предвид професионалния му път в градоустройството. Тази надежда беше споделена и от много други. Неотчетеният по онова време проблем беше, че именно дългият опит на Диков в една остаряла система на планиране, пригодена към планирането на социалистическия град – с централно икономическо планиране, изграждан предимно с държавни инвестиции и неотчитащ желанието на гражданите да участват в тези процеси – може би ще му попречи да се осмели да я промени радикално, дори позицията му да го позволява. И ако планирането на града преди Диков беше хаотично или на места отсъстващо (регулацията след 89-та е крайно отречена) то по негово време с пълна сила се завърнаха функционалните градоустройствени и регулационни планове от 1970-те, които обаче този път се опитваха да регулират капиталистическия град. А неговото развитие е много по-динамично и зависи от съвсем различни и далеч по-многобройни фактори.


В търсене на плановете и визиите за града и публичното пространство


Междувременно дебатът дали градоустройствените планове, които императивно предопределят къде в градовете да се строят жилища, къде да има индустрия, къде бизнес, за десетки години напред, се разгаря из Европа още с бавния залез на следвоенния модел на социалната държава през 1980-те и 90-те. Постепенно опитът показва, че функционалният градоустройствен план, наследство от модернизма, е нанесъл непоправими вреди и разрушения в градовете, опитвайки се да постигне едновременно социално равенство и технологична революция. Гигантски инфраструктурни проекти са прорязали центровете на Лондон, Париж, Брюксел, Мадрид и много други. Стотици хиляди хора са преместени от живи градски зони, които да бъдат заместени от магистрали, жп пробиви или бизнес центрове, за да намерят нов дом в безжизнени предградия-спални. Запада Европа не иска никога повече да повтаря тези грешки. Търси се план за града, който не е толкова "втвърден" и императивен, който се опитва да усети социалните динамики на града, нуждата от публично пространство с човешки мащаб, както и инвестиционните желания и нужди.


Барселона се превръща в знаков пример за използване на публичните инвестиции от Олимпийските игри през 1992г., развивайки публичните си пространства в огромен мащаб, за да бъде малко по-късно пък критикуван за изгонването на жителите си от центъра на града – процес, който продължава и до днес. Билбао дава друг пример как един проект за музей на световноизвестен архитект може да катализира цялостна градска промяна на постиндустриалния град. За да се окаже само малко по-късно, че е направена подобна грешка като в Барселона – младите хора и локалната креативност изчезват от центъра на Билбао, за сметка на световноизвестния музей, който не се докосва до локалната култура. Тези два примера с двоен ефект обаче все още седят в основата на амбициите на много други градове в Европа и по света за реконструкция на центровете и публичните си пространства.


Постепенно все повече градове откриват магическия ефект на средния като мащаб, но изпълним урбанистичен проект – в рамките на един площад, част от важна улица, малък квартал или по бреговете на реката в града. В такъв проект много по-лесно се достига до собственици, обитатели, инвеститори и по-уязвими социални групи. Такъв проект – изготвен след дискусии, конкурс и от мултидисциплинарен екип – е с обозримо и по-лесно управляемо финансиране, а качеството и успехът му са по-предвидими. А при наличието на по-мащабна, но отворена и гъвкава урбанистична визия за града, позитивният ефект от такъв проект се простира далеч извън границите и обитателите му. Тези проекти няма да ги видите често публикувани и тиражирани по медиите, защото те не гонят блясъка и ефекта на музея в Билбао или операта в Сидни. Те имат за цел да осигурят качествен живот на жителите си, без да ги прогонят или да убият малкия им бизнес. Те са успешна операция в градската тъкан, която я прави по-богата, без да я унищожава.


Пропуснатите възможности на София


Този дебат, развихрил се между университети и институции за градско планиране по света, логично достига и в България, когато Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) открива специалността "Урбанизъм" през 2002 г., включва се в обмяната на студенти и знание и започва да подготвя бъдещите градостроители, способни да променят остарелите модели и парадигми. За съжаление, вместо знанието да успее да промени институциите на София, се случва обратното – младите хора, които влизат в редиците на Столична община, продължават да изпълняват затворените технократични процедури за планиране на града.


Петър Диков се произнася ясно: Общият устройствен план (носещ идейния модел на планиране от средата на миналия век) продължава да бъде основната визия за града, а всички други планови инструменти, които навлизат с членството на България в ЕС, са спомагателни или по-маловажни. В София се появяват и се изработват немалко новаторски инструменти за планиране, които имат много по-конкретни финансови измерения, основават се на съвременни анализи на града и съответно могат да имат много конкретно приложение – Интегриран план за развитие, План на трафика и др. Тези документи обаче остават в сянката на Общия устройствен план (приет 2009 г.) и неговата абсолютност.


Реалността не закъснява да покаже и съмнителния ефект на тази стратегия. В София големите инвестиции се случват не там, където Планът на София ги очаква. Основната стратегия на Плана да освободи полите на Витоша от презастрояване и да преобърне посоката на развитие на града на север изобщо няма и намерение да се случи. Кварталите на север от железопътната бариера остават извън мислите и преживяванията на софиянци, а съответно и извън плановете за публични или частни инвестиции там. По-късно като необходимо допълнение Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) инициира проект ("Урбанистична гъвкавост и устойчивост" – TURAS, продължаващ и в момента) с идея да възстанови дебата върху тази много важна тема, засягаща едно от най-големите пространствени неравенства на града.


В това време, докато терените за планираните бизнес центрове по дължината на бул. "Тодор Александров" и бул. "Цариградско шосе" стоят празни, на уютни градски места като площад "Македония" започват да изникват огромни по мащаб, високи сгради, обещаващи все повече трафик. Линиите на метрото, прилежно начертани в Общия устройствен план, търпят генерални промени. А южната дъга на Околовръстния път прерязва кварталите, през които минава, и не осигурява дори една пешеходна връзка между тях и планината. Планът на София се оказва документ, на който е отделена немалко административна мощ, за да бъде непрестанно коригиран спрямо изпреварилите го обществени и частни проекти. И толкова за способността на ОУП на София да бъде визия за съвременния град.


Ако погледнем и от нивото на човешкия поглед, трудно откриваме добри примери за нови публични пространства. Десетките километри нови и ремонтирани улици и булеварди настоятелно отказват да приютят безопасната велоалея, по която да намерят алтернатива за придвижване всички онези, които не искат или не могат да се движат с автомобил. Автомобилите продължават започналото в следвоенните години обсебване на публичното градско пространство, за да достигнат в София невероятен брой на глава от населението, дори сравнено с най-големите градове из Европа. В центъра на града майките с детски колички и хората в инвалидни колички може би вече намират своя подходящ тротоар, но това не е реалността из квартали с дори току-що ремонтирани улици. Дори заради новопостроеното метро – проектът пример от последните години – Столична община е осъдена, че не позволява равен достъп за хора с в неравностойно положение.


Централният площад на града, Ларгото, остава вечно празен, а пешеходците се движат под земята, за да отстъпят място на автомобилния трафик. Женският пазар, от най-големия, най-евтин и посещаван пазар в града, алтернатива на молове и хранителни търговски вериги, беше унищожен, за да бъде малко по-късно заместен от лъскави павилиони. Това естествено изгони по-неплатежоспособните му обитатели и търговци, защото дотогава им осигуряваше възможност за работа, достъпни стоки или просто равен достъп до живо и пулсиращо публично пространство в центъра на града. Постепенно молът се превърна в онова чисто и сигурно място, което замести неосъществените търговски улици или площади. Всеки квартал се сдобива със своя мол или хранителна верига, бавно и сигурно убивайки малките бизнеси наоколо. Така и в София се появи непознатата дотогава тенденция градският живот да се затваря в частните публични пространства, за сметка на опустяването на градските улици и площади.


Финансови инструменти и воля за качествена промяна на София през тези години не липсваше. Липсваха инструментите за планиране, които отговарят на реалностите и желанията на съвременния град – гъвкави планове, платформа за дискусии и включване на гражданска енергия, архитектурни конкурси и сблъсък на идеи. Липсваше и институционалната воля за довеждането на поне един новаторски опит за планиране до успешен край.


От тук нататък


Ако, виждайки заглавието на този текст, помислихте, че ще прочетете готова рецепта за промяна на градоустройствената рамка на София, това няма да е факт. Така описаната история не претендира за абсолютност или изчерпателност, нито цели да стигматизира личността на главния архитект Диков или да го посочва като единствен виновник. По-скоро тя е една от гледните точки и опит за анализ на това, какво се е случило дотук в планирането на София през последните години. Твърдя, че без опити за повече такива анализи, дори и от вътрешността на системата, няма как да поставим база за идеи за промяна на системата за планиране, нито за посока за еволюцията ѝ.


Пътят на София след Петър Диков минава през това да си дадем сметка какво е направено добре и какво зле дотук не само през последните 10 години, но и преди това. Отвореното писмо към кмета и Общинския съвет на София има за цел да провокират възможно най-бързо този дебат и да предложи решения как да се продължи от тук нататък. Предложения вече се въртят в пространството: борд от няколко души, който да замени едноличната власт на главния архитект; връщане на властта на експертния съвет; промяна на градоустройствения план в посока интегриран план; преструктуриране на Направление "Архитектура и Градоустройство" в чисто административна структура; създаване на нова институция за научни и приложни градски изследвания, която да комуникира проектите с гражданите и да организира конкурси.


Реформирането на модела трябва да намери решение на устойчивото разпределяне на основните дейности, свързани с планирането и управлението на градската среда в столицата, като събиране и анализ на данни, иницииране и координация на интердисциплинарни изследвания между университети, НПО и граждански групи, въвеждане на социална иновация, стимулиране на конкурсното начало и сблъсъка на идеи в изграждането на нови модели градски проекти. Това са само част от идеите. Преди обаче да се пристъпи към институционална промяна на модела, трябва да си дадем сметка какво е нужно да си отиде от него и какво точно би го заменило.



Реформиране на модела – какво е нужно да се промени


- Борд от няколко човека, който да замени едноличната власт на главния архитект
- Връщане на властта на експертния съвет
- Промяна на градоустройствения план в посока интегриран план
- Преструктуриране на Направление "Архитектура и Градоустройство" в чисто административна структура
- Създаване на нова институция за научни и приложни градски изследвания, която да комуникира проектите с гражданите и да организира конкурси
- Решение на устойчивото разпределяне на основните дейности свързани с планирането и управлението на градската среда в столицата като
           - събиране и анализ на данни
           -  иницииране и координация на интердисциплинарни изследвания между университети, НПО и граждански групи
           - въвеждане на социална иновация
           - стимулиране на конкурсното начало и сблъсъка на идеи в изграждането на нови модели градски проекти

П.П "… градовете все още имат нужда от планове. Но в контекст, дефиниран от различни урбанистични проекти, устройственият план не може вече да бъде всеобхващащ, вездесъщ инструмент за решаване на всичко, както е било непосредствено в следвоенните години. (…) Преди всичко трябва да се търси ‘проектна’ ориентация с различно съдържание от това на традиционния генерален план. В момента градът е отворен феномен и плановете, които го затварят с околовръстен път са неща от миналото. Функционалното зониране също изглежда неподходящо. … Вероятно и заради това новите урбанистични планове са процеси, които изискват по-комплексно изработване, включващо смесване на различни социални групи, администратори и експертни консултанти, водени от директор със солиден професионален и академичен опит…"


Хоан Бускетс, урбанист и преподавател, оглавил департамента по градоустройство на Барселона в периода на подготовка на Олимпийските игри (1983-1989)


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 696 Весело

    дълга, но полезна статия!
    най-много харесвам:
    "Автомобилите продължават започналото в следвоенните години обсебване на публичното градско пространство, за да достигнат в София невероятен брой на глава от населението, дори сравнено с най-големите градове из Европа. В центъра на града майките с детски колички и хората в инвалидни колички може би вече намират своя подходящ тротоар, но това не е реалността из квартали с дори току-що ремонтирани улици. Дори заради новопостроеното метро – проектът пример от последните години – Столична община е осъдена, че не позволява равен достъп за хора с в неравностойно положение."

  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 524 Неутрално

    "Спасителите на София" да поемат архитектурата на града да видите какво чудо ще направят. Ще заприлича София на Ню Йорк- даа, тези са невероятни!

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Имало е един план „Мусман" през 1938г. Може оттам да започнем.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  4. 4 Профил на V.Iliev
    V.Iliev
    Рейтинг: 466 Разстроено

    По телевизиите има какви ли не дискусии, но точно за това каква столица бихме искали да имаме - няма.
    Не познавам автора на анализа, но очевидно има цялостно мнение. Сигурно има още десетки такива. Защо никой не организира обсъждане? За бъдещето на града след 50 или 100 години. Къде ще се реализират идеите за "Умни градове"? Ако това не се случва за София, как може да се очаква, че друг град ще последва добрия пример?

  5. 5 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2965 Неутрално

    До коментар [#1] от "zidane":

    Точно се бях подготвил да извадя същия текст. Зачитането на отделния индивид е това, което различава дивашките племена от цивилизованите общества. Начинът, по който изтласкаха от улицата пешеходците, майките с колички и старците с бастуни без грам пиетет, в момента се връща върху обществото по заобиколни пътища и един от тях е именно развитието на града по модела на Манила - град-гето в цялата си площ, където най-добрата идея е да яхнеш сам колата и да се довлечеш до някой чист, осветен и охраняван мол.

    "Нация на 1300 години - всички ли сте роби на един дебел, грозен?". Цялата реч на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента, 30.07.2013: bit.ly/2MdSDEK
  6. 6 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3994 Неутрално

    Диков нанесе тотални и необратими щети на София! Това не трябва да остане ненаказано!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  7. 7 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2965 Неутрално

    Един от най-ранните ми детски спомени е - гоня с пръчка гълъбите, накацали между художествената галерия и мавзолея, обаче те си отмъщават, един ми се изцвъква обилно точно на темето. Следва къпане на главата на мивката пред Народния театър.

    Днешните деца няма да имат такива ядове, днес това пространство - жълтите павета, е едновременно кандидат за паметник на културата, кандидат за световно културно наследство и според ОУП на София - "транспортен гръбнак Горубляне-Ломско шосе и Дружба - Люлин"

    "Нация на 1300 години - всички ли сте роби на един дебел, грозен?". Цялата реч на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента, 30.07.2013: bit.ly/2MdSDEK
  8. 8 Профил на plynii
    plynii
    Рейтинг: 276 Неутрално

    В София няма пешеходни зони, няма обособена стара част на града. Може например пространството между Цар Освободител, В.Левски и Граф Игнатиев да се затвори за автомобили, уличките да станат пешеходни, по тях да има заведения, магазинчета, работилнички, ателиета и др.

  9. 9 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    София има нужда на първо време не от главен архитект а от урбанист, който да предложи концепция за цялостния облик на града. Основните критики към Диков освен далаверите бяха именно за това, че града заприлича на някакъв тюрлю гювеч

  10. 10 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 6203 Неутрално

    ако имаше кадърни кмет и архитект под околовръстното с вече минало отчуждаване щеше да има ринг на Метрото и тогава ефектът щеше да е за 100 години напред ! Да ама НЕ !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  11. 11 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2965 Неутрално

    [quote#10:"КМЕТ В СЯНКА"]под околовръстното с вече минало отчуждаване щеше да има ринг на Метрото и тогава ефектът щеше да е за 100 години напред ![/quote]

    И жителите на Лозенец щяха да ходят до гарата, като се качват да го хванат от Опитното поле под Драгалевци и после слизат на Требич, за да се върнат малко пеша в посока центръра ?

    Сериозно ли мислиш така?

    "Нация на 1300 години - всички ли сте роби на един дебел, грозен?". Цялата реч на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента, 30.07.2013: bit.ly/2MdSDEK
  12. 12 Профил на Panda
    Panda
    Рейтинг: 491 Неутрално

    [quote#2:"oporna_to4ka"]"Спасителите на София" да поемат архитектурата на града да видите какво чудо ще направят. Ще заприлича София на Ню Йорк- даа, тези са невероятни! [/quote]
    Между другото повечето от "Спасителите на София" имат (или може би по-точно е да се каже имаха) същите политически пристрастия като твоите. Но това не им пречи да погледнат реалността в очите.
    Между другото авторът (Павел Янчев) не е част от тази група.

  13. 13 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1384 Любопитно

    С това население такъв е града.Повечето хора нямат нужда да има други около тях ,затова колата бързо ги защитава.И се поставят само зони и места за показ единственната ценност на София -Витоша се експлоатира по най дивашкия начин, с коли и замърсяване запустяване на "задължителните" търговки обекти безконтролно обуклучаване на всяко място/естестенно човека е над всичко животните нямат тази планина та е за СОФИАНЦИ И ГОСТИ.
    Българина не е само прост той е и зилючително мърляв.За него природата е за експлоатация -удоволствие и ресурси.Но скоро удоволствието ще е само в чужбина.

  14. 14 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 753 Неутрално

    И преди,и сега София е на Диков - така излиза!

    Tony
  15. 15 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 6203 Неутрално

    До коментар [#11] от "cinik":

    ти май въобще не мислиш в полза на града. един ринг на метрото е задължителен за всяка транспортна схема, както е задължителен и околовръстния път. Освен това може да се изнесат и административните институции по периферията а не да се товари центъра с излишен трафик от автомобили. Ти си млад и може би ще го доживееш.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  16. 16 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1305 Весело

    умно... ама нема кой да послуша...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  17. 17 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Трудно е да не се съгласиш с автора. Градът е град само защото в него живеят хора.
    Градът на хората трябва да има човешки измерения и да създава усещането, че си добре дошъл на всякъде, че е тук за да ти е приятно и удобно. Че той е за теб, а не обратно. Не може да те принуждава да се придвижваш на прибежки или да се завираш по подлези и регламентирани пространства.

    Иначе е някакъв мравуняк, збиротък от блокове, които изглеждат добре само от горе - като макет, показван в момента на Първия.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  18. 18 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1154 Любопитно

    По-евтиното решение е просто ... събаряме София и по европейска програма я изграждаме, като кукла...иначе ни очаква живот в кръпки и подобрения...

    Форумът е в будна кома...
  19. 19 Профил на kokotom1
    kokotom1
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Качваш се на Копитото. Оттам се вижда чудесно как се се развивал града , когато е имало градоустройство и как се развива последните години - сградите сякаш някой ги е сял на ръка

  20. 20 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1324 Неутрално

    Прекалено много коли в центъра, затруднено движение, шум и мръсотия.

  21. 21 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1773 Неутрално

    Аз не видях, а и автора признава, че той не дава решение/я, и предлага да се събира и анализира информация, нещо само по себе си не лошо, ама докато мине този процес, какво става в града и как ще живеем ние - по-добре или не?
    По принцип когато стане дума за каквото и да решение за града - много критики и няма решение около което да се консолидират поне част от светилата в областта (примера от статията за женския пазар). Да не говорим е всеки от нас и без да е специалист си има свое виждане и одобрява или не нещо което се прави.
    Дето се вика може да опитаме тук във форума, какво предпочитаме за женския пазар, да е такъв какъвто е или предпочитаме старото положение.
    Да не би виенчани всяка седмица да гласуват какво и как да се направи и въпреки че Виена е редовно между трите града най-добри за живеене, може ли да се каже, че всичко е ОК и няма нужда се пипа.
    Иначе темата е благодатна, особено за критични материали, но как да се взимат решения, за да има минимален консенсус, по толкова разнообразни въпроси и проблеми, аз поне не виждам работещ начин.

  22. 22 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3841 Неутрално

    Аааа..., написали сте писмо на Учителката. Бъдете сигурни, че ви е разбрала правилно. Ще вървите по стъпките на Диков. Бюджетът е осигурен, вашият човек управлява държавата. Видин и Ямбол могат да почакат.

  23. 23 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 929 Неутрално

    Единственото, което не се споменава в тази "научна" статия е КОЛКО Е ЗАБЪРСАЛ Г-Н ДИКОВ и шайката около него през цялото време на "управлението" му.
    И не е ли редно да прекара остатъка от живота си в раирана пижама.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK