Пързалката на Москов

Здравният министър Петър Москов в пленарна зала

© Юлия Лазарова

Здравният министър Петър Москов в пленарна зала



По време на парламентарния контрол в петък (18 декември) към министъра на здравеопазването бяха отправени въпроси, свързани с т.нар. данък "вредни храни". Красен Станчев от Института за пазарна икономика, който се занимава с темата за икономическия смисъл от такава промяна, анализира отговорите на министъра в статус във "Фейсбук", който препубликуваме: 


В отговор на питане на народните представители от БСП Светла Бъчварова и Георги Търновалийски по повод законопроекта за "данък обществено здраве" (ДОЗ) министър Москов отново се опита да изпързаля депутатите и чрез тях общественото мнение. За тези, които не помнят: и двамата [депутати] са заемали висши административни постове в земеделието и финансите. 


Питанията




Г-жа Бъчварова се позовава на мотивите към проекта, където едностранчиво е приведен опитът на Дания и Унгария, и посочва, че в обосноваването има много пропуски. Питането е за това, първо, дали други страни (например Германия и Великобритания) са обсъждали подобен данък и защо не е въведен и, второ, какви икономически анализи са правени, какви ще са икономическите изгоди и последствията… 


Г-н Търновалийски, изглежда, се позовава на анализ на социално-икономическите ефекти, извършен под ръководството на Боян Рашев и моя скромност. Народният представител казва: "Броят на [загубените] работни места в резултат на въвеждането на този данък ще бъде 4300, крайният ефект ще бъде отрицателен, защото тези 202 млн. [лева], които се очакват да се получат като ефект от този данък, ще бъдат загубени ДДФЛ в сериозни размери, ДДС .., тъй като ще намалее и покупателната способност; ще бъдат необходими и доста сериозни административни разходи за въвеждането и администрирането на този закон.. (възможността да се появят заместители, които да са по-вредни, е много голяма)". 


Отговорите

Министър Москов отговаря за около пет минути с дванадесет неверни и подвеждащи твърдения. А именно че:


1. ДОЗ подобрява здравните показатели и че това го "казва СЗО" и който искал да спори със СЗО, той щял да помогне.


2. Данъкът бил въведен в единадесет страни ("под различни форми").


3. Великобритания обсъждала и щяла да въведе "данък захар" ("sugar tax").


4. "Българските деца са вторите след холандските по употребата на голямо количество енергийни напитки".


5. "Практически прилагали теоретичния модел на унгарския закон".


6. "За първата година това в Унгария е коствало около 1000 работни места, което през следващите години се е компенсирало".


7. Облагали храни, "без които можем" и "които бедните хора трябва да купуват независимо от качеството им".


8. Реакцията на "хранително-вкусовата индустрия… е остра, лобистка, изключително сериозно финансово подплатена".


9. "Ефект от този данък за облагане на потреблението има, което е основната теза на противниците му".


10. Нацията е болна, "няма кой да произвежда добавена стойност".


11. "Един от големите производители на сладки неща, който каза, че щял да се изнесе да произвежда другаде, произвежда в момента един стар български бранд в Румъния,например".


12. "Повишаването на количеството на трансмастните киселини във вашата ежедневна диета с 2% води до увеличение с 20% на риска вие [т.е. г-н Търновалийски] да получите инсулт".


Коментарите


1. СЗО доста обективно излага опита на страните с подобен данък и посочва, че потреблението на облаганите с данък продукти намалява. Но никъде СЗО не установява причинно-следствена връзка между данъка и подобряването на състоянието на здравето. За Унгария също няма такива данни. Но СЗО през май т.г. издаде доклад, озаглавен "Използването на ценовата политика за поощряване на по-здравословно хранене". В него е даден преглед на същия опит и се препоръчва съчетание на данъци със субсидии. Констатациите са тривиални: когато облагаш нещо с данъци, ограничаваш потреблението, ако го субсидираш – най-вероятно ще се увеличи. (За това може да се прочете във всеки речник по икономика.) Този доклад не използва традиционния показател "индекс на телесната маса (ИТМ)" за установяване на зависимост между данъци, начин на хранене и здраве. С такива данъци той се увеличава.


Този доклад не опровергава предишни изследвания на СЗО, според които "начинът на живот" и "общият калориен прием" влияят върху здравето и според които данъчно-ценовите политики въздействат върху храненето само ако данъците са високи, обхващат всички храни и могат да бъдат ефективно наложени. (Това също е тривиално допускане, поне от гледна точка на икономиста.)


2. ДОЗ в този вид, в който се предлага от министъра, не е въведен в единадесет страни от ЕС, а в една – Унгария. В други три страни (Дания, Франция и Финландия) той прилича на унгарския, но е очевидно неефикасен за постигането на здравни цели. Твърдението за единадесетте страни "под различна форма" е подвеждащо, но такъв е трикът на консултантите на министъра, използван с цел убеждаване на публиката. В четири страни (Белгия, Великобритания, Германия и Естония) анализът на ползи и разходи е мотивирал отказ от данъци, подобни на ДОЗ.


3. Елементарна справка показва, че в Обединеното кралство има петиция в подкрепа на "данък захар", внесена в парламента със 150 хиляди подписа, и препоръка на неговата комисия по здравеопазване в този дух. Но отговорът на правителството е еднозначен: "правителството не планира въвеждане на данък върху подсладените напитки и до края на годината ще обяви плановете си справяне със затлъстяването при децата".


4. Не ясно откъде са изведени тези данни: вероятно от извадковото проучване на центъра към министерството. Но твърдението не съответства на другата достъпна статистика (включително за потребление на безалкохолни напитки у нас), а според Европейската организация по безопасност на храните Холандия не е най-значителният потребител на енергийни напитки и при децата, и изобщо.


5. Унгарският закон не е "приложен теоретично", а просто е пренаписан. Дори наименованието на закона е заимствано очевидно поради подвеждащото звучене. Подходът е странен, защото двете страни са много различни по всички показатели за здраве, доходи, цени и данъчни системи. Според ИТМ Унгария е "болна", а България – не. 


6. В Унгария има намаляване на облаганите храни и съставки. Но тази тенденция започва три години преди въвеждането на данъка и динамиката на ИТМ няма никаква връзка с него. СЗО или която и да е друга организация, доколкото мога да съдя, не е оценяла загубата на работни места от ДОЗ. Изглежда доста произволно да се твърди, че загубата на работни места била около 1000 и още повече че това било компенсирано. От изследване на PricewaterhouseCoopers e ясно само че избягването на данъци от унгарската хранителна промишленост е над шест пъти повече от събраните от ДОЗ приходи (130 срещу 18 млрд. форинта).


7. Ако се облагат храни, "без които можем", не е ясно защо ще има положителен ефект върху здравето. Пак според СЗО общият калориен прием е по-важен за здравето. А приносът на потенциално облаганите за него е незначителен. Ако се облагат малко храни, общото влияние на данъка върху поведението и здравето ще бъде незначително. Интересно е защо министърът смята, че знае какво "трябва" да купуват бедните хора.


8. Реакцията на промишлеността била "лобистка" и "остра" – това е общо, характерно за леви популисти омаскаряване на "капиталистите". Под "индустрията" министърът сигурно разбира предприятията в бранша, профсъюзите, икономистите, които не са на договор при него, изследователи, медици и университетски преподаватели, които са изследвали въпроса преди министерството и имат различно мнение.


СЗО например също е заинтересована от защита на някакви общи политики, обосновани или не. "Лобисткият интерес" на самия министър е да се изкара, че нещо прави и "реформира". По закон той е длъжен да се консултира с онези, които плащат данъци, а не обратното.


Според мен реакцията изобщо не е "остра". ДОЗ цели да обложи 1/3 от оборота в един от съществените отрасли в икономката, всички ще загубят, включително бюджетът и министерството. И въпреки това хората кротко му обясняват къде е крив замисълът на ДОЗ. И не обиждат нито министъра, нито пишман консултантите му. А колегите от другите министерства обикалят фирмени и коледните матинета и викат: "дайте още пари за спорт и образование".


9. Ефект от данъка има и той е отрицателен в смисъл на работни места и бюджетни приходи. В предвиждането на тези ефекти няма нищо лобистко, а се изисква от нормалната логика на законодаване. Що се отнася до диетата и начина на хранене на българските домакинства – и статистиката на домакинските бюджети, и тази на продажбите на храни и напитки недвусмислено показват, че кухнята на българските граждани става все по-здравословна.


10. Ако наистина "нацията е болна, няма кой да произвежда" и пр., тогава НСИ и правителството лъжат, че в страната има ръст на икономиката и доходите за шестнадесет от последните осемнадесет години. 


11. Цитирайки случай с производство в съседна страна на "български бранд", министърът всъщност показва какво ще се случи и с други български брандове, ако се въведе неговият ДОЗ.


12. Обстоятелството, че "трансмастните киселини" увеличават риска от инсулт, не означава, че ДОЗ е спасението, другите мазнини, генетичната предразположеност и начинът на живот на отделния индивид също имат пръст в неговото здраве.


В отговорите на министъра има и още важни твърдения. Например това, че щял да даде на депутатите 70 страници анализ на ползите и разходите. Аз също ще го дам този анализ на моите студенти като пример как не трябва да се анализират законопроекти.


Впрочем анализите трябва да се правят и обсъждат преди приемането на проектозаконите и да бъдат част от съпътстващата ги документация. А не да се крият. От опит знам, че това се прави най-често когато качеството им лошо.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK