"Ел паис": Испанците искат промяна и стабилност

Въпреки че спечели изборите, Народната партия на премиера Мариано Рахой (в средата) загуби мнозинството си в парламента.

© Reuters

Въпреки че спечели изборите, Народната партия на премиера Мариано Рахой (в средата) загуби мнозинството си в парламента.



Народната партия в Испания победи на изборите, но с огромна загуба на подкрепа и депутатски места, пише в редакционна статия в. "Ел паис". Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) запази позицията си на втора политическа сила, но с най-лошите резултати в историята си. Загубите за традиционните партии са за сметка на две новопоявили се образувания - "Подемос" ("Ние можем") и "Сиудаданос" ("Гражданите"). Двете формации влизат със силна заявка в парламента, особено "Подемос" - факт, който показва огромната промяна в партийната система в Испания.


Лидерите на четирите водещи партии в страната не дадоха почти никакви знаци за възможни коалиции, които ще управляват Испания през следващите 4 години. По време на предизборна кампания това е разбираемо. Но сега, след като изборите вече са факт, Мариано Рахой, Педро Санчес, Пабло Иглесиас и Алберт Ривера трябва да разкрият картите си, за да се опитат да съставят някакво правителство.


Едно от събитията, които със сигурност ще имат важна роля във взимането на решение, ще е формирането на ново правителство в Каталуня – събитие, което трябва да се случи съвсем скоро. Този факт без съмнение ще е от решаващо значение по време на преговорите за съставяне на новия испански кабинет.




Водеща тема на всички испански издания днес са изборите и възможните сценарии за управление.

© Reuters

Водеща тема на всички испански издания днес са изборите и възможните сценарии за управление.


Вчера Рахой обяви победа за партията си и намерението си да състави ново правителство. Минути по-рано лидерът на социалистите Педро Санчес му призна това право в качеството му на победител на вота. "Подемос" и лидерът й Пабло Иглесиас могат да се похвалят с добър резултат, докато този на "Сиудаданос" е по-нисък от прогнозите на повечето социологически проучвания. И въпреки това постижението им съвсем не е незначително и те със сигурност ще играят важна роля в парламента.


Всички партии останаха далече от парламентарното мнозинство, което би им позволило да действат сами. Новият ред, начертан вчера пред урните - краят на двупартийната система, не е революция, но е значителна промяна. Изборите отразяват желанието на испанците: те искат преговори и консенсус.


Трябва да се научим да живеем в система, в която нито една партия няма мнозинство; в система, в която всяка политическа формация трябва да даде най-доброто от себе си, за да гарантира стабилността на държавата, пише още "Ел паис". Без съмнение предстоят трудни преговори за формиране на правителство, но нека се надяваме, че основните играчи ще подходят към задачата конструктивно. В противен случай ще предадат надеждите на избирателите, които очакват партиите да си сътрудничат, а не новите играчи да използват неуредени сметки от миналото, за да пречат на решения за бъдещето.


В заключение - след четири години, в които политическият диалог се характеризираше най-вече със своята липса, партиите трябва да поемат отново пътя на преговорите, за да решат проблемите на страната. Това е най-добрият възможен отговор на посланието, което испанците изпратиха чрез урните.


Какво предстои


Въпреки че Народната партия на Мариано Рахой спечели изборите в неделя, тя загуби мнозинството си в парламента и ще се нуждае от съюзници, за да управлява отново.


Резултатите на "Сиудаданос" се оказаха по-слаби от очакваното и формацията няма да може да осигури на управляващите консерватори необходимото мнозинство.

© Reuters

Резултатите на "Сиудаданос" се оказаха по-слаби от очакваното и формацията няма да може да осигури на управляващите консерватори необходимото мнозинство.


В същото време левите партии са много близо да съберат необходимия минимум от 176 места в законодателния орган, за да управляват. Съюзът между тях обаче ще е труден заради големите разлики във вижданията им за икономическата политика и за това колко независима трябва да е Каталуня.


Преговорите за съставяне на кабинет могат да отнемат седмици, още повече че конституцията на страната не предвижда краен срок след изборите за излъчване на правителство.


Агенция "Ройтерс" обобщава какво предстои пред Испания след историческия вот на 20 декември.


– Неясни срокове


Парламентът в новия си състав започва работа на 13 януари. След това зависи само от волята на крал Фелипе VI кога да посочи кандидат, който да се закълне като министър–председател – и то след като са се състояли преговори между партиите за коалиция.


Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесиас засега не показва склонност да се коалира с традиционната левица.

© Reuters

Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесиас засега не показва склонност да се коалира с традиционната левица.


Ако посоченият кандидат не получи абсолютно мнозинство в парламента, се насрочва нов вот 48 часа по-късно. Тогава се търси обикновено мнозинство. В случай че и тогава излъченият от краля премиер не събере необходимата подкрепа, Фелипе ще трябва да посочи нов кандидат.


Ако в рамките на 2 месеца никой не получи подкрепа, трябва да се проведат нови избори.


Въпреки това в основния закон на страната не е записано колко време след парламентарния вот кралят трябва да излъчи премиер. Това означава, че всичко ще зависи от прогреса в преговорите между партиите.


На 11-ите общи избори след 1977 г. в страната съставянето на правителство никога не е отнемало по-малко от месец, но и никога не е изисквало 2 месеца. Според повечето анализатори сега обаче ще е необходимо повече време и възможността за нови избори е съвсем реална.


- Дясноцентристка коалиция между Народната партия и "Сиудаданос"


Двете сили заедно имат 163 места при необходим минимум за парламентарно мнозинство от 176 депутати. За да получат парламентарна подкрепа, други партии ще трябва да се откажат от управление, а това е малко вероятно.


- Лявоцентристка коалиция между социалистите и "Подемос"


Двете формации заедно с друго ляво образувание - Izquierda Unida (Обединената левица) – получават общо 161 места – също под необходимия праг. Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесиас вече обяви, че ще иска големи отстъпки от ИСРП, преди да даде съгласието си за коалиция.


Подобен съюз ще трябва да получи и подкрепата на поне още трима членове на парламента – без значение дали става въпрос за други леви формации като каталунската Esquerra Republicana, умерената баска партия PNV или регионалната сила от Канарските острови "Канарска коалиция".


Всичко това води към продължителни преговори и слабо правителство, тъй като нито "Подемос", нито някоя от другите формации желаят да участват в коалиция, водена от социалистите.


- "Широка коалиция" между консерваторите от Народната партия и социалистите от ИСРП


Такъв съюз ще има стабилно мнозинство – 213 места. Само че лидерите и на двете партии – Мариано Рахой и Педро Санчес – вече изключиха тази възможност.

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на TPOTOAP
    TPOTOAP
    Рейтинг: 848 Неутрално

    И там ли стабилност...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2767 Весело

    Ще стане някакъв пазарлък,щом искат стабилност,ще си получат стабилността.

  3. 3 Профил на lager
    lager
    Рейтинг: 487 Любопитно

    Най-вероятно, все пак, ще се стигне до широка коалиция. Всяко друго развитие ще доведе до обезличаване на протестните Подемос и Сиудаданос. А те отстъпки, особено Подемос, трудно ще направят.

  4. 4 Профил на balkantourist
    balkantourist
    Рейтинг: 947 Неутрално

    Стъабилност, стабилност, стабилност....

  5. 5 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 2205 Любопитно

    Нямат ли си Бойко да ги стабилизира?

    С комунист диалог не може и не бива да се води, той ти се качва на главата и после иска да ти я махне.
  6. 6 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4517 Неутрално

    С оглед резултатите от изборите промяна ще има, но стабилност едва ли...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  7. 7 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 698 Неутрално

    „Изборите отразяват желанието на испанците: те искат преговори и консенсус.“

    При условие, че има четири партии със средно 20% места и още 7-8 по-малки, не разбирам как решихте, че испанците са гласували за консесус?!?

    @)----,--'--
  8. 8 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Явно до края липса на яснота и много възможни нови избори

  9. 9 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2300 Неутрално

    Хем искат промяна, хем стабилност. Тези две неща не са ли взаимооизключващи се? Ако се променяш, стабилността се разклаща, а ако се стремиш да останеш стабилен, не ти трябва промяна. Всички ние от десетилетия искаме промяна към по-добро, а тя не идва и не идва. Явно моделът, от който очакваме промяната, е сбъркан

  10. 10 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 833 Неутрално

    Начело с нас, Европа се дефрагментира на странни политически представителства. Нямаме ясна концепция за успех и прогрес. Някакъв повсеместен, безотговорен фейсбук. Надявам се, че ще сме достатъчно умни да не се овъргаляме в масова посредственост.

    Navigare Necesse Est
  11. 11 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8763 Неутрално

    Хем промяна ,хем стабилност,не може.

  12. 12 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 280 Неутрално

    "Ел паис": Испанците искат промяна и стабилност"

    да им изпратим Бойчо Стабилизатора.
    така ще ги стабилизира, че ще забравят за промяна поне още 20 години...

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  13. 13 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 668 Неутрално

    До коментар [#9] от "proza": ≪Хем искат промяна, хем стабилност. Тези две неща не са ли взаимооизключващи се?≫

    Точно обратното: Ако няма нещо стабилно, на което реформаторите да се опрат, те не биха могли да направят сериозна, имаща реално значение реформа. Защото всяка реформа предизвиква появата на известна нестабилност, при което колкото по-сериозна и по-значима е реформата, толкова, при равни други условия, по-голямо отклонение от стабилността предизвиква тя. И ако държавата още преди това е била нестабилна, допълнителното дестабилзиране при извършването на реформата може да предизвика истинска катастрофа. Особено ако реформата е такава, че предизвиква силен отпор на важни за положението в държавата социално-класови групи, слоеве и прослойки.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK