След речта на Доган: Юруш на геополитиката! Политиката ще почака

След речта на Доган: Юруш на геополитиката! Политиката ще почака

© Цветелина Белутова, Капитал



"Дневник" препубликува два коментара на Николай Слатински от профила му във "Фейсбук" по повод случващото се в ДПС:


Не познавам отвътре ДПС и навярно затова си мисля, че бурята там в момента е буря във филджан турско кафе. Което в случая по изключение изобщо не е ароматно, а напротив, издава не съвсем приятна миризма.


Но е факт, че обществото ни се люшна и лашна в съвсем различна посока, заобсъжда теми, които буквално ежедневно и така присъстваха из медиите - за ЕС и САЩ, за Русия и Турция. И забрави за властта и нейния език, за корупционните схеми и здравото крадене в държавните поръчки и еврофондовете, за смачкването на дребния и средния бизнес, за историческите и истерическите компромиси, за съдебната система и Цацаров дори, за нарастващите преки и косвени данъци и огромните милиардни кредити, които ще бъдат изплащани от децата на нашите внуци и внуците на нашите деца, за битовата и биещата самоорганизираща се и организирана престъпност, за пропадащите магистрали и пропадналите надежди на образованите, умните, знаещите и можещите млади да си намерят работа, за да не се надига поредната девета вълна на емиграцията...




Юруш на геополитиката! През това време политиката ще почака. То и без това с идването на добрия цар преди 14 години политиката умря. Остана само нейната употреба и злоупотреба.


Защо тогава да не си чешем езиците за нашенските Каин и Авел... Пардон, както вече написа една моя ФБ-приятелка – за Сава и Павел. Впрочем, да не се бърка този театър на сенките с драматичната история от библията, когато Савел стана Павел.


Коментарът на Слатински след публикуването на новогодишната реч:


Първо, политиците ни говорят много постно, повърхностно, почти неграмотно откъм "високия дискурс", често на диалект – ако не провинциален, то политически – късоглед и късопаметен, без идеи и без визия. А Доган ръси купешки слова, наукоподобни думи, почти социологически понятия и донякъде политологични термини и това прави речта му доста по-различна от шаблона, като за неизкушения читател тя изглежда тежка, тежкарска, направо много чело, много знай.


Второ, в речта на Доган се смесват "наративите", жанровете, посланията, публиките – тя е отчасти геополитически анализ, отчасти политологическо есе, отчасти политическа декларация, отчасти преразказ с елементи на разсъждение. Претендира за научен поглед, демонстрира политическо ниво. За мен, обаче, може би донякъде съм предубеден, като наука, като геополитика, като глобална и регионална сигурност, като международни отношения и външна политика, речта е слабичка, не съдържа никакви оригинални идеи, повтаря, понякога буквално, тезите на евроспектиците и путинофилите станали напоследък наистина много в Европа, съединявайки в сплав от дясно патриотарство и левичарски иинтернационализъм, коренно противоположни анти-сили – анти-ЕС, анти-САЩ, анти-НАТО, анти-Глобализацията и др. По-трудно ми е да определя достойнствата на речта като политическо слово, може би защото не ги видях. Все пак така може да говори и понякога го прави по-добре един сериозен студент по международни отношения и-или национална сигурност, по политология и-или международно право, но не и човек с претенции за връх на сладоледа като Политик на Прехода.


Трето, на мен бе най-интересно какво е казал Доган по отношение на Турция. Мисля си, че само много сериозно убедените, всъщност предубедените в изключителността на Доган, са видели нещо съществено по тази тема в речта. Аз съзрях преди всичко перфектно отработено разпределение на ролите на Доган и Местан като доброто и лошото ченге. Не, нямам предвид, че са били ченгета, в смисъл вербовани, накратко – почти напълно доносници на ДС (за масово притисканите от ДС български турци винаги да бъдат наричани "доносници" не е пълната истина и невинаги е справедливо, защото не можем да се поставим на тяхно място и да знаем какво им е било и как им е било), а като достатъчно популярното разделение на ролите във филмите и романите между доброто и лошото ченге. 


Четвърто, не бива да се надценява казаното от Доган за Русия. Тук той не отива нито милиметър по-напред от широки и ширещи се обществени нагласи у нас. И разумните стратегически мениджъри на държавата ни, особено тези във външната политика, не би трябвало да се ограничават само със заклеймяване на подобни нагласи като резултат единствено на хибридна война, а да си дават сметка за тяхното реално съществуване. Значи трябва да се полагат усилия с много разум и диалог с обществените мнения у нас (да, с обществените мнения!), за да се минимизират щетите за България от тези нагласи, които са в разрез с официалната външна политика на страната ни (доколкото нито една висша държавна институция не се е отказала от тази външнополитическа линия) и в една или друга степен обслужват интереси, които са в разрез с националните интереси.


И пето, не съм специалист по вътрешно-ДПС-отношения, но ми се струва, че гледайки отстрани и все пак като доста по-интелигентен от Местан, Доган чувства с оголените си нерви, че моделът "ДПС" претърпя катастрофа и вече отдавна не се свързва в огромни части от нашето общество като "партия на верска основа, каквато е забранена от конституцията", а като прокорупционен политически проект, като проолигархически партиен модел, който основно ориентализира и демодернизира страната, разнормализира я и я деевропеизира.


ДПС става символ на злото в нашата политика, то заразява с нелечима проказа всяка партия, която се допре до него. ДПС се е изчерпило като смисъл, същност и съдържание и се е превърнало отдавна в отрицание само на себе си и на причината, заради което възникна спонтанно (от една страна) и от него останаха само онези мини със закъснител, заложени в основата му при внимателното му конструиране от ДС (от друга страна). Върхушката на ДПС е чудовище, монстър, който пречи на България, пречи на българското общество, пречи на българските турци, пречи на отношенията между България и Турция. И Доган вижда това, очевидно го боли за израждането на ДПС. Но той търси решението на проблема като превръща самото решение в част от този проблем. Доган прилага лекарството на болестта, разяждаща ДПС, като увеличава дозата на това лекарство, чиято доза и без това вече е превърнала лекарството в отрова.


Останалото в речта за мен са заклинания, шаманство, по-скоро паганизъм и тотемизъм. Опаковани в сложни думи, слова, термини, понятия. От тях струи светлина като от електрически стълб, чиято лампа още не е разбита от кварталните гамени. Работата е там, че Доган търси ключа, който му трябва именно край този електрически стълб, защото под него е най-светло. Вместо да го търси там, където го е загубил.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK