Коледен разказ

Коледен разказ

© Дневник



Разказът е четен по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. Портал "Култура" го публикува с разрешението на © г-н Любен Марков, а "Дневник" го препечатва с разрешение от редакцията.


Това се случи точно преди трийсет години.


Ние бяхме дузина млади и гладни софиянци, които следваха във Висшето техническо училище в Русе. Горкото училище, то просъществува само три години, след което беше налапано и изядено от Софийската политехника с гордото име… "Сталин". Но за тези русенски години всеки от нас би могъл да разказва до края на живота си. Струва ми се, че рядко е имало такава плътна любов между един оригинален град и група оригинални чешити. Когато и да поискам, аз виждам пред себе си старата гара-пристанище, стръмните улици нагоре към центъра, където сякаш се простираше обширна театрална сцена, заобиколена с бутафорни сгради, стария хотел "Тетевен" и сладкарницата под него, Народния театър, където хората свещенодействуваха, и църквата, превърната в опера, където някои посетители се прекръстваха. И нашата многообещаваща игра, да застанем пред халите и да питаме всяко минаващо по-хубаво момиче: "Извинете, бихте ли ми казали къде са халите?" Остроумни отговори, предизвикателни усмивки — и познанството започваше. Возехме се на файтон с достолепието на херцози, носехме широкополи меки шапки, било нахлупени до очите, било килнати назад, въобразявахме си, че сме поети и бродехме посред нощ като призраци по брега на реката. Ние все още бяхме "господа студенти". Последните студенти, които са били "господа".




Но "господата" губеха доста от фасона си, когато се натискахме кой да бъде дежурен по менза, защото дежурният можеше да яде до пукване; когато през студените дни изтръгвахме коловете от градините, за да ги напъхаме в най-бързогорящите печки на света, когато си заемахме едно и също палто, за да идем на някаква среща. Защото беше времето, когато купоните командваха стомасите, снабдяването с въглища и дърва беше лукс, магазините бяха празни, а ресторантите, както винаги, не съответстваха на празните джобове.


Затова всеки мечтаеше за ваканцията, за да иде у дома си, където все се намираше нещичко за плюскане. Ала за наше нещастие изпитната сесия през тази зима започваше много рано и фактически беше невъзможно да караме Коледа далеч от Русе. Новата година току-що бе отшумяла и не само, че не ни зарадва с нищо ново, но и унищожи оскъдните ни стари запаси от по няколко яйца, буркан захаросано сладко и проклетото кондензирано мляко, което беше помощ от чужбина за децата, но ние го крадяхме.


Три дни преди Бъдни вечер ние се събрахме в квартирата на Стефан, който през нощта бе отмъкнал цяла тараба отнякъде, и печката му беше нажежена до червено. Въпреки топлината всички бяхме вкиснати, предчувствувайки най-тъжната и гладна Бъдни вечер. И тогава може би Витлеемската звезда се смили над нас. Един от нашите най-скромни колеги, чиято майка беше аптекарка, бе срещнал във влака между Бяла и Русе млад селянин, който бил отчаян, защото не можел да намери някакво рядко и най-необходимо лекарство. Колегата беше писал на майка си и за късмет на Стойчо, така се казваше селянинът, лекарството му беше изпратено. Благодарността на човека нямаше граници. Той написа до колегата дълго признателно писмо, в което се казваше, че той би желал да му подари маса работи за ядене, но не може да ги прати по пощата и някой да иде да ги вземе. Селото се намираше на десетина километра от гара Две могили. Излишно е да разказвам какъв ентусиазъм предизвика у нас това писмо. Решихме двама души веднага да заминат, така че да се върнат за Бъдни вечер, когато щяхме да имаме "гала вечеря на пода". Но кой да отиде? Изборът се сведе до наличност на здрави обувки и як носачески гръб. Тръгнахме Стефан и аз. Обувките бяха негови, а гърбът беше мой.


Пътуването ни до село Острица премина без приключения, като не слагаме в сметката дебелия сняг, поради който раздрънканият частен автобус отказа да се движи. Ние носехме две празни раници и крачехме в студа, стопляни от мисълта за свинско със зеле или пълнена пуйка, а в най-лошия случай — дебела домашна сланина.
Стойчо се оказа много сърдечен и гостоприемен млад човек. Може би за първи път от доста години пред нас се разстла трапеза, която ни напомни как хубаво са се хранели българите по празници. Имаше печено прасенце, приказна свинска пача, домашни наденици, кокоша чорба, баница, петмез и накрая истинска диня, която магически бе запазена, заровена в жито още от лятото. Нашите домакини постеха, така че всичко на масата беше за мен и Стефан. Ние ядохме като спасени корабокрушенци, лакомо, настървено, като че храната не беше храна, а враг, който трябваше да се унищожи с пръсти и зъби. От чиста лакомия и егоизъм ние приехме охотно поканата да останем още един ден. И когато в деня на самата Бъдни вечер потеглихме обратно, не можеше да се каже, дали раниците или стомасите ни тежаха повече. В добавък Стойчо ни връчи две кошници, от които подаваха змийските си шии две гъски. Той категорично отказа да вземе пари и когато ни изпрати до края на селото, ни каза:
"В раниците съм ви сложил още няколко кила мас и по малко брашно и фасул. Понеже селото не е изпълнило наряда, маста, брашното и фасулът са под възбрана. Затова гледайте милицията да не ви среща!"


Нашите изпитания започнаха веднага след като поехме пътя. Внезапно се развихри такава снежна виелица, че пътят не само започна да изчезва пред очите ни, но и все по-често затъвахме до кръста в нови преспи. И понеже беше пред Бъдни вечер, нямаше жива душа по целия път. Беше страшно студено и по някое време чувствувах, че лицето ми е замръзнало и се е превърнало на посмъртна маска. Възторгът ни от тежестта на раниците се изпари и по пътя ние проклинахме не само храната, но и цялата идея да идем при Стойчо. Ала най-неприятното бяха гъските. Господи, никога преди това не знаех, че тези вкусни животни имат такива отвратителни характери и умеят така болезнено да кълват. Моята гъска направи десетина опита да хвръкне заедно с кошницата, като междувременно изхапа до кръв ръката ми. Бях вече решил да я заколя насред път, когато Стефан бе осенен от гениалната идея да си свали колана, да върже своята кошница и да я пързаля като шейна. Нашето пътешествие се превърне в бродене из "мъртвите сибирски полета". Бяхме потеглили тържествено заранта, а почти на мръкване на гара Две могили се добраха два крачещи, почти вкочанясали трупа с две замръзнали раници, следвани от две триумфиращи гъски.
Гарата се намираше на възвишение, на което, изглежда, ветровете от Румъния и България провеждаха постоянна конференция. По неизвестни, но сигурно важни съображения чакалнята беше заключена и ние четиримата — двама студенти и две гъски — застанахме на открития перон. Краката ми бяха така измръзнали, че ги чувствувах като протези, принадлежащи на някой друг. Чувствувах, че противоречието между замръзналото ми тяло и все още мъждукащото съзнание започва да изчезва. Срещу мене Стефан стоеше неподвижен, заснежен и заскрежен като паметник на незнайния воин. Часовникът на гарата бе замръзнал. И може би и самата гара бе замръзнала.


Единствено на гъските им нямаше нищо. Цялата атмосфера беше толкова безнадеждна, че ние не вярвахме, че през тази бяла пустиня изобщо можеше да мине влак.


"Тук нищо друго не може да мине освен гъска!" — каза Стефан.


Но за наше нещастие ние се бяхме излъгали. Влакът не дойде. Вместо него се зададоха два силуета, в които дори посинялото от студа съзнание би разпознало представителите на народната власт. Те бяха един лейтенант, тъничко младо момче с женствени сини очи и рунтави русоляви мустаци, и един дебел старшина, чието лице ужасно напомняше на артиста Хари Бор. Двамата бяха облечени в дълги дебели кожуси и носеха плъстени ботуши.


— Отваряй раниците! — извика лейтенантът с писклив глас, като че в нашите раници се намираше трупът на майка му.
— Мас! — извика той горе-долу с ликуването на мадам Кюри, когато открила радия. — И фасул! Че и брашно!


Орехи, мед, пушено месо, сланина, яйца и не една, ами цели две гъски! Тук мирише на контрабанда!


— Искате да кажете, на черна борса! — поправи го хладнокръвно Стефан.
— Ти нема да ме учиш български! Аз знам какво е контрабанда и какво е черна борса! Това е контрабанда!
— Слушай, лейтенанте! — каза Стефан, който винаги настояваше, че с органите на властта трябва да демонстрираш мистериозна важност. — Ние сме студенти и бяхме при приятели, които ни подариха всичко това за Бъдни вечер!


Въпреки измръзналото ми съзнание почувствувах, че тук Стефан сбърка. Тези мустаци и тези женствени очи на фанатик чакаха само религиозния мотив.


— Искаш да кажеш, че вие, народните студенти, ще празнувате Бъдни вечер, ще празнувате празниците на поповете и реакцията, ще се кланяте на религиозните дивотии! Какви студенти сте вие, бе? — гласът му изпищя като ехо от виелицата.
— Нали знаете, просто традиция, не е работата до вярване… — опитах се да загладя религиозния конфликт. Но Стефан, който беше инатливо магаре, студено и ясно каза:
— Защо пък да не вярвам! Аз съм християнин, това е мой празник и не е ваша работа!


Оттук нататък само атомна бомба можеше да възпре лейтенанта. Законът за маста, брашното и фасула беше на негова страна.


— Аз ще ви дам един Бъдни вечер, та ще го помните цял живот, контрабандисти!
— Черноборсаджии! — поправи го Стефан, който, изглежда, беше развеселен от срещата с лейтенанта.
От перона, в колона по един, ние с милиционерите и гъските се отправихме зад гарата по някаква пътека към участъка. Лейтенантът крачеше пред нас и продължаваше да надава бойни викове:
— Сега, когато работническата класа гладува, когато ние водим борба на живот и смърт с най-подлите и най-мръсните врагове, които има по земята, нашите студенти, народните студенти, стават контрабандисти! И отгоре на всичко — религиозни контрабандисти! Ще празнуват Бъдни вечер с поповете!


Знаех, че сигурно щяхме да изпуснем влака. Но се надявах, че поне в участъка ще бъде по-топло.
Озовахме се в голяма, абсолютно празна стая без прозорци, но с яки железни решетки. Явно това представляваше арестантската стая на участъка. Раниците ни бяха взети и върху пода на стаята се намерихме само ние и гъските.


Изглежда, те също бяха респектирани от милицията и започнаха да се държат по-примирено, и даже ни поглеждаха с известно съчувствие.


— Бъдни вечер, а! Ще ви дам аз една Бъдни вечер! — извика лейтенантът и отиде да търси кантар, на който да премери съдържанието на раниците.


До този момент старшината с физиономията на Хари Бор не бе проговорил нито дума. След като лейтенантът изчезна, той дойде при нас, притвори вратата, поднесе ни кутия с цигари и каза:
— Слушайте сега, момчета. Заради вас ще трябва да седя цяла нощ в участъка да ви пазя. А пък аз си имам семейство и деца и искам като всички да си карам Бъдни вечер. Лейтенантът не е лошо момче, но религията му боде в очите. Като се върне сега, кажете му, че никаква Бъдни вечер няма да празнувате, ами така, от глад сте ходили до Острица, и може да ви пусне да хванете влака в 12 часа!


Но тук Стефан за моя голяма изненада изтърси:


— Старши, аз заради твоя лейтенант от Бога не се отмятам!
— Тогава ще караш цялата Коледа тука! — сопна му се старшината.
— Ще я карам!
— Да ама и аз трябва да стоя тука заради тебе! — повиши глас старшината. — Слушай, младо, свети Петър три пъти се е отметнал от Бога, та кой си ти да не се отметнеш!
— Аз не се казвам Петър, казвам се Стефан! — отвърна моят колега.
Старшината вдигна ръце и излезе, заключвайки вратата. Докато се готвех да излея яда си срещу Стефан, лейтенантът се завърна с кантара.
— Сега ще падне малко писане! — каза заядливо той.
— Внезапно Стефан скочи на крака и с някакъв наполеоновски глас ревна:
— Слушай, лейтенанте, ако ме държиш още половин час, аз ще ти обръсна мустаците! Ти знаеш ли кой е другарят Младенов?


Лейтенантът се стъписа за миг и със снижен глас попита:


— Кой е другарят Младенов?
— Ако не си научил, ще научиш! — викаше Стефан.
За първи път видях как по лицето на лейтенанта премина съмнение, което се превърна в колебание. Той остави кантара на пода и излезе.
— Както я караш, ако излезем оттук след един месец, пак ще сме добре! — казах аз, почти сигурен, че ни чакаха тежки часове.


Настъпи дълга тишина. Чувствувах адска болка в краката и в ръцете. Проклинах за кой ли път и Стефан, и Бъдни вечер, и гъските, и всичко.


Към осем часа вратата се отвори и се появи Хари Бор.


— Хайде момчета — каза с неочаквана любезност той. — Бързо, че има един товарен влак и ще им кажа да ви качат във фургона! Ами ако бяхте казали още отначало, че сте хора на другаря Младенов, нямаше да има никаква разправия. Лейтенантът се извинява, но вие сте си виновни! Хайде, да не изпуснем влака!


Във фургона на товарния влак ни лъхна най-сладката и най-болезнената топлина на земята. Едва когато болките понамаляха, попитах Стефан:


— А кой е този Младенов?
— Де да знам! — отвърна той. — Трябва да има някакъв Младенов, иначе нямаше да ни пуснат!


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калата
    Калата
    Рейтинг: 316 Неутрално

    Хубаво разказче, връщащо назад във времето. С мили и тъжни спомени. За хубави и неприятни моменти.
    Е днес времената са други и ще се насладим на Бъдни Вечер и семейните традиции с удоволствие.
    Весело изкарване на този празник, в новото време.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9330 Неутрално

    Аха, много готин разказ, изчетох го на един дъх.

  4. 4 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    Да го четат младите.
    Ние го преживяхме.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  5. 5 Профил на Калата
    Калата
    Рейтинг: 316 Неутрално

    До коментар [#4] от "simval":

    Е в разказаното може и да има мили спомени, но относно това дали искам да го преживявам отново.... НЕ Благодаря !
    Май даже като се замисля искам да забравя. Малко лечебна амнезия, няма да ми се отрази зле.

  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Любопитно

    До коментар [#4] от "simval":
    До коментар [#5] от "kaloian333":
    Ние го преживяхме.
    -----------------------------
    дали искам да го преживявам отново.... НЕ Благодаря !
    ----------------------------------------------------------------------------
    Извинете за любопитството, но излиза че сте над 80 ГОДИШНИ ?
    Весели празници!!!

    karabastun1@abv.bg
  7. 7 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1706 Неутрално

    Така е в родината, винаги трябва да има респект от нЕкой бащица.

    Коментиране на анализираното, вече...
  8. 8 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    До коментар [#6] от "karabastun":

    2015 - 80 = 1935

    ПП. Вас, в училище не ви ли учат да мислите?
    Поне понякогаш.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  9. 9 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Неутрално

    До коментар [#8] от "simval":

    ''Разказът е четен по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век''-да речем през 1977 година.
    ''Това се случи точно преди трийсет години.''
    Авторът - Георги Марков е бил студент - да речем 20 годишен.
    1977 - 30 -20 = 1927
    2015 -1927 = 88
    Ако сте преживели това - все пак излиза, че сте над 80 ,както и да допускаме някаква евентуална грешка.
    Весели празници !

    karabastun1@abv.bg
  10. 10 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    Да беше разказал "На секи километър". Щом си бил комуне някога, после, каквото и да доказваш, все тая. Не признавам покаял се болшевик.

  11. 11 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 990 Любопитно

    Готина история от едни отминали за винаги времена Само едно малко несъответствие ми пречи: Бъдни вечер не е ли преди Ноа година? Щото в разказа излиза обратното:
    [quote#0:"разказа"]изпитната сесия през тази зима започваше много рано и фактически беше невъзможно да караме Коледа далеч от Русе. Новата година току-що бе отшумяла и не само, че не ни зарадва с нищо ново, но и унищожи оскъдните ни стари запаси от по няколко яйца, буркан захаросано сладко и проклетото кондензирано мляко, което беше помощ от чужбина за децата, но ние го крадяхме.

    Три дни преди Бъдни вечер ние се събрахме [/quote]

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  12. 12 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1333 Любопитно

    До коментар [#9] от "karabastun":
    Разбрах, че ще стане объркване и каша, даже бях драснал два реда, но се отказах, надявайки се, че очевидното няма нужда от подчертаване.
    1. Тук епохата е само фон, а разказът е етюд в/у човешката психология. В този смисъл "simval" не е прочел разказа или по диагонал. Подобни епизоди е преживявал всеки, това е част от социалният аспект в живота на всеки човек. Или някой тук ще се опита да ме убеди, че няма началник, няма авторитет над него? Аха, еди кой си бил частник, има си фирма, той си е шеф. Да, и като пресече с джипката на червено все пак спира и плаща на "Сига ко прайм".
    2. Това е все пак худ. творба, а не достоверни спомени. Г.Марков е следвал наистина в Русе, от 1947 до 1950 г. За да е преживял някой безмилостният терор през първите години на тоталитарната власт нр. "народна република", трябва да е роден от 1930 надолу. Следователно "simval" би трябвало да е най-малко на 85 г., което не го вярвам.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  13. 13 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Неутрално

    До коментар [#11] от "Мойше! Толкоз!!!":

    В края на 40-те , когато се развива действието в разказа са празнували по стария календар - 6-7 януари Бъдни вечер ,Коледа. После го сменят с 13 дена - като именните дни по стар стил,по нов стил....Весел празник !

    karabastun1@abv.bg
  14. 14 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1333 Любопитно

    До коментар [#11] от "Мойше! Толкоз!!!":
    Само едно малко несъответствие ми пречи: Бъдни вечер не е ли преди Ноа година? Щото в разказа излиза обратното:
    ..................
    Не. Коледа се е празнувала по руския календар, редом със Сърбия и Гърция, с други думи по църковния, а Нова година по европейския календар, както е и на всякъде, по грегорианския.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  15. 15 Профил на krummm
    krummm
    Рейтинг: 498 Неутрално

    Добрият писател и под скъсания чул си личи, както се казва.

  16. 16 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 843 Весело

    До коментар [#11] от "Мойше! Толкоз!!!":
    Мойше, Мойше ти 1974 година къде беше?

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  17. 17 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 843 Весело

    До коментар [#4] от "simval":

    Нищо не си преживял, на Коледа по онова време (Юлиянския календар на 40-50те) никой не подаряваше гъски, познай от три пъти защо!!!

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  18. 18 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2264 Неутрално

    Сладкодумник е Георги Марков.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  19. 19 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    До коментар [#9] от "karabastun":

    Да, верно.
    Георги Марков щеше да е над 80, ако правешкият селендур не беше ползувал властта си за да му види сметката.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  20. 20 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3058 Неутрално

    До коментар [#19] от "simval":

    Всеки цървул на власт го прави...! Първо Алеко..., после Георги Марков...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  21. 21 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Разказът е абсолютно точно наблюдение не само за Марковите, но и за нашите времена! Точно така ми реагира един мильо, когато от засада ме хвана за непозволен завой. Първо се изрепчи, направи уста за пари, а след като му показах ей така една абсолютно измислена карта едва не ми козирува! "Ама защо не ми казахте още на вратата!"...точно както по времето на прекрасния и незабравим Георги Марков - едно към едно!

  22. 22 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 635 Неутрално

    [quote#11:"Мойше! Толкоз!!!"]Бъдни вечер не е ли преди Ноа година? Щото в разказа излиза обратното: [/quote]
    В разказа се описва време преди въвеждането на Григорианския календар от БПЦ, което стана на 20 декември 1968 г.
    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  23. 23 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 546 Неутрално

    [quote#10:"Арон"]Да беше разказал "На секи километър". Щом си бил комуне някога, после, каквото и да доказваш, все тая. Не признавам покаял се болшевик.[/quote]
    Ароне, Георги Марков никога не е бил 'комуне', нито пък болшевик. Бил е сценарист, тъй като е майстор на диалога.

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  24. 24 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Изчетох този шедьовър на един дъх - талантливо и вярно написан, все едно филмиран спомен от комунистическия "рай". Чудя се защо по-новите български писатели не могат да сътворят такава прекрасна миниатюра в слово? Какви прости и същевременно безкрайно изразителни средства ползва големият ни писател! И каква вярна психологическа картина описва - бързо, кратко, точно, смислено...

  25. 25 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Изчетох този шедьовър на един дъх - талантливо и вярно написан, все едно филмиран спомен от комунистическия "рай". Чудя се защо по-новите български писатели не могат да сътворят такава прекрасна миниатюра в слово? Какви прости и същевременно безкрайно изразителни средства ползва големият ни писател! И каква вярна психологическа картина описва - бързо, кратко, точно, смислено...

  26. 26 Профил на the_axel
    the_axel
    Рейтинг: 308 Неутрално

    Каишков ми прилича много да е племенник на лейтенанта !

  27. 27 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    До коментар [#9] от "karabastun":
    "Ако сте преживели това - все пак излиза, че сте над 80 ,както и да допускаме някаква евентуална грешка. "

    Аз съм на 69 и съм преживял почти всички извратености на комунизма. Тези които не изживях лично ги изживяха близките ми.

    подпис
  28. 28 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    Ще се опитам да преразкажа една история, но предупреждавам, че не умея.
    В съседство до нас в големи мъки почина един милиционер. След смъртта му научих, как жена му е ходила на Рилски манастир да моли за лека смърт и милост. Чичо Иван - милиционерът беше пазач в женски отдел в концлагер и преди смъртта си признавал за чудовищни мъчения на тези жени.

    подпис
  29. 29 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2426 Неутрално

    Аз имах спомени за чичо Иман милиционера като добър човек. Добър човек, но комунизмът го беше превърнал в звяр.
    Комунизмът не прощава на никого.

    подпис
  30. 30 Профил на полувишис
    полувишис
    Рейтинг: 257 Неутрално

    четете комунета, четете!

    къде се сега всичките тролове като Гнафа, Иво, и вся осталная красная сволочь, да ми каже колко било хубаво при комунизъма. и как имало всичко за всички!?!

    гнусната червена сган трябва да бъде изритана и изгонена незабавно от всякаква държавна администрация и да си намери работа чрез бюрата. по труда.

    колко иронично комунета да си търсят работа чрез бюра по труда. та те не познават труда...

    http://labs.capital.bg/201601/agentite-dnes
  31. 31 Профил на the only easy day was yesterday
    the only easy day was yesterday
    Рейтинг: 238 Любопитно

    До коментар [#22] от "дедо Андро":
    Спомням си това време въпреки, че съм бил малък.
    Относно календара Грегориянския е точния и правилно се използва но защо православната църква го пренебрегва за Великден като често той не съвпада със този на Католическата.
    Евреите не празнуват Коледа както и не признават Христос а Моше (само по името ) е такъв затова не знае са Коледа и другите христянски празници но техния най голям празник е Пасовер и съвпада със Великден по Католическата църква. От Историята се знае че Христос по майка е евреин и понеже проповядва нещо ново за него време е осъден от еврейския народен съд на жестока смърт чрез разпъване на кръст и присъдата е трябвало да бъде изпълнена в навечерито или в началото на техния най голям и свещен празник Пасовер (така се казва на английски) който трае мисля 7 или 9 дни. В тези дни и най вече в начлото празника се празнува с много ядене и се събират много близки и приятели.
    Когато източно првославния Великден не съвпада с католическия се получава така че источно православния Великден започва в деня когато еврейския Пасовер свършва. Двете църкви имат различни съображения които последните папи се опитват да съчетаят в едно но за съжаление източно православна не иска да да се съобразява. Католическата прави последователни опити за обидинение в последните 30-40 години но неуспешно а двете църкви са били една и се разделят след кръстоносните походи което по късно допринася за разпадането на Византия и поробването и от Отоманската Империя в средата на 15 век.
    Използване на Юлиянския календар води също и липса на дни след няколко години което го прави неточен и затова повече и отдавна не се използва единсвенно от руската,украинската, сръбската и още може би няколко църкви на изток. Те все още празнуват Коледа на 6 януари.
    Относно Марков се познавахме добре и му се чудех защо остана в Европа а не дойде в Америка както аз направих след оставането ми на запад в ония години. Сега може би щеше да е жив. Все пак Дойче веле, Свободна Европа и дори Ватикана се подпомагаха от Америка и предаванията им се излъчваха от Европа. Аз също мисля и съм убеден че зад убиството на Марков стои българин на който държавна сигурност плати да ръководи убийството и намери подходящ убиец Европа беше пълна с такива агенти на ДС които се подържаха от нея и КГБ и се въртяха из българските емигрантски среди тогава.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK