Да ни е честита и освободителна 2016

Премиерът Бойко Борисов след гласуването на местния вот през октомври 2015

© Юлия Лазарова

Премиерът Бойко Борисов след гласуването на местния вот през октомври 2015



There is a tide in the affairs of men.
Which, taken at the flood, leads on to fortune;
Omitted, all the voyage of their life
Is bound in shallows and in miseries.
On such a full sea are we now afloat,
And we must take the current when it serves,
Or lose our ventures.


Има, наистина, приливи и отливи в делата на човеците, както много отдавна писа Шекспир (в "Юлий Цезар"). И е много важно да знаеш, кога твоите дела са в прилив, а кога – в отлив. Инак ще си имаш работа с неуспех. 


Ако например си мислиш, че си в прилив (а не си) и атакуваш целта – можеш фатално да паднеш по нос. А ако си мислиш, че си в отлив (а не си) и просто се окопаваш в наличните позиции – губиш инициативата.




Дълго, много дълго време отстъпвахме. Сега обаче отново настъпваме. 


Някъде през 2003-4 година се разбра, че сме в отлив. След Костовия опит за скок в нормалността, българското общество беше прелъстено от Симеон, за да спре усилието на прехождането си. Отпусна се в обичайната българска мечта някой да ни "даде", без ние да се напъваме. После дойде тройната коалиция, която се сблъска с всичко европейско така, че всички европейски пари бяха спрени. След което народът се люшна към Бойко Борисов, идентифициран като възкръсналия Крали Марко, който сам "ще оправи нещата" – отново, без българите да си дават особено зор. После – пак тройна коалиция. После – пак Бойко. 


Докато нашите дела бяха в отлив беше много важно да не си правим илюзиите, че настъпваме. За да не си счупим гръбнаците в опит за летене. Въпросът беше


да бъдат удържани максимално количество завоювани позиции, от които да може да се настъпва отново, когато му дойде времето


Властта подчини 90 на сто от неправителствените организации – но 10 на сто останаха. Медийният пейзаж бе разрушен – но шепа почтени и прогресивни медии останаха, подпомагани от идването на социалните мрежи в интернет. Икономиката беше сграбчена в костеливите ръце на монополите – но цели отрасли устояха. Люшкането на властта към Русия беше очевидно – но все пак "големият шлем" не се случи.
Партията – носител на модерността, СДС, се саморазруши и останките й бяха изядени от Бойко Борисов. Но модерната десница не загина. Страната беше парцелирана между феодали и мародери – но гражданският живот не изчезна. Олигархията започна поход за унищожаване на природата – и тук вече се натъкна на съпротива. Унищожението не беше спряно, но емблематични природни средища бяха опазени.


Както в края на 1980-те години, и този път наченки на съпротива започнаха от природозащитниците. От 2007 година тръгнаха все по-мащабните протести срещу бетонирането на морето и изсичането на планините. Странджа беше спасена (поне – като защитен статут), а на 14 януари 2009 година Зелените се вдигнаха на реален бунт срещу тройната коалиция, подкрепени от неочаквано количество граждани. През юни 2012-та, когато целият парламент гласува поправката "Цеко Минев" в Закона за горите, организирани Зелени и неорганизирани граждани за три дни окупираха Орлов мост под лозунга "Долу Цеко от Алеко!". Зелените протести продължиха в студения януари на 2013-та, а в края на февруари всенародният бунт против енергийните монополи произведе оставката на Борисов-1.


Все още не настъпвахме, обаче. Продължавахме да отстъпваме, макар все по-бавно.


Пазихме отделни островчета нормалност сред настъпващата стихия от алчност и мракобесие


Отстъплението спря на 14 юни 2013 година. Не се превърна веднага в настъпление, но то не беше далеч – по простата причина, че в протестите против Пеевски и "модела #КОЙ" се вля "поколението на прехода", дотогава трудно включващо се в културата на гражданския бунт. На улицата престанахме да сме си все същите познайници от 90-те. Появи се и Реформаторският блок със заявката, че става партиен изразител на всеобщото гражданско възмущение. 


Нулевата точка между отлив и прилив продължи през първите месеци от мандата на Борисов-2. Надеждата беше, че кризата на легитимност и справедливост ще може да се реши по "мирен път" – чрез парламент и реформиращо правителство. Хората се върнаха към ролята си на избиратели и данокъплатци; затова известно време нямаше протести. 


Към пролетта на 2015 година обаче стана ясно, че властта си е все същата – изпълнителен комитет на "модела #КОЙ"


Щурмът на олигархията срещу гражданите и техните общи ресурси се поднови, особено видимо – в областта на природната среда. Отново започнаха да припламват протести на Зелените. След като властта си внуши, че безапелационно е спечелила местните избори, и че оттук насетне вовек ще кара на принципа, обяснен по времето на Бойко-1: "Властта е наша и гората е наша; правим, каквото си искаме" – тогава протестите станаха внушителни. 


И така – до предизвестения момент, в който ГЕРБ се отметнаха от подписа си под "историческия компромис", формирайки чисто мародерско мнозинство с основни съюзници АБВ, ДПС и БСП. Стартираха протестите за справедливост и правосъдие, които постепенно се сляха с непреставащия бунт на Зелените. 


Междувременно всички избори раждаха по някое островче нормалност. След евроизборите от 2014-та ДПС направи преврат на своя съюзник БСП и си приватизира правителството на Орешарски. Което обаче падна, а основните агенти на "модела #КОЙ" – Делян Пеевски и Цветан Василев – се изпокараха смъртоносно. След парламентарните избори, в правителството се оказа РБ като гарант, че някакви реформи – т.е. някакво настъпление – ще се случва не само от улицата, но и вътре във властта. Местните избори скършиха БСП и ДПС, ГЕРБ загуби мнозинствата си в големите общински съвети, а цяла плеяда граждански активисти се оказаха общински съветници – таралежи в гащите на самодоволното статукво.


От протест на протест и от избори на избори –


и дойде онзи момент, от който нататък отново сме в прилив. Отново настъпваме;


и невъзможни довчера неща са вече възможни. 


Моментът дойде в ранната вечер на 9 декември, когато съдии, включително председателят на ВКС Лозан Панов, излезнаха на мълчалив протест пред Съдебната палата, където се сляха с ежедневния софийски бунт. Самата институция Право се събра с институцията Гражданин – против олигархията и нейната суетяща се държавна прислуга.


Има събития, които колкото и да са обругавани, премълчавани и окепазявани, все пак сами по себе си имат такъв експлозивен характер, че променят всичко около себе си. Такова събитие беше излизането на съдиите. Това в модерната европейска история никога не се е случвало и за това си има причина –


ако се случи, всичко се променя


От онзи момент отново сме в прилив; и затова гледаме с изумление, как немислими преди неща се случват лесно и бързо. Волен Сидеров, най-сетне набит пред НАТФИЗ, трайно се покри. След години, престана руската пропаганда по БНР. Съюзът на съдиите влезе в открита война с корумпираното мнозинство във ВСС. Цацаров изигра Борисов, като му отне внушително парче реална власт, обезсилвайки режима на ГЕРБ. Покрай загиващата БСП се подреждат нови леви инициативи, поне част от които имат перспективата да са полезни за общото благо. В РБ нещата се проясниха: гнилите ябълки се търкулнаха към кочинката на ГЕРБ, освобождавайки истинските реформатори от своята тежест. В ДПС се хванаха за гушите така, както година преди това се вкопчиха един в друг Делян Пеевски и Цветан Василев. С просто око се вижда къкрещият сблъсък между Борисов и Цветанов в ГЕРБ. ЦСКА играе по селата, а ски-пистите на Цеко Минев, за които плащаме всички, стоят без сняг...


Годината 2016-та ще бъде турбулентна, бурна, на моменти – ураганна. Стабилността на "модела #КОЙ" приключи. Ще друса здраво, но не бъдете малодушни. За пръв път от десетилетие ние пак настъпваме, сериозно и за дълго. Да плуваме с прилива и да свършим максимално количество народополезни дела. 


Да ни е честита и освободителна!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK