Тест на авторитарни модели на управление в България

Първия работен ден на настоящия парламент, 2014 година

© Анелия Николова

Първия работен ден на настоящия парламент, 2014 година



Ако Арабската пролет беше опит да се наложат ценностите на либералната демокрация в страни, чиито режими могат да се нарекат диктаторски, то случващото се в Централна и Източна Европа и особено в България описва обратна крива.


Провалът на налагането на визия за отворено общество в страни, които представляват периферията на Стария континент, се дължи преди всичко на факта, че за основа се възприе американската гледна точка.


Инкорпорирането на модели за демократично функциониране от стар стил е проблематично




тъй като дебатът за разбирането на представителната демокрацията вече излиза извън самоудовлетворяващите се разговори на интелектуалците.


В изследване на Принстън изследователите Martin Gilens и Benjamin Page, базирайки се на данни, извлечени от 1800 различни политически инициативи от 1981 г. до 2002 г. в САЩ, заключават, че богатите, добре свързани индивиди на политическата сцена сега определят посоката на развитие на страната без оглед, а дори и срещу волята и интересите на мнозинството от гласоподаватели.


Растящата властова дистанция в условия на представителна демокрация е хранителна среда за популизма, който пък от своя страна лесно ражда елементи от авторитарните модели на управление в общества, опитващи да институционализират демокрацията.


В Източна Европа официализирането на авторитарните модели дойде с т.нар. Орбанизация, или стила на Орбан, който в свои речи, включително и на заседания на Съвета на Европейския съюз, прокарваше тезата за нелиберална демокрация.


По идеологическите вектори е достатъчно само да погледнем Льо Пен във Франция, където обаче рационалността и рефлексиите на политически партии и избиратели стопираха процеса.


Особено интересен е случаят в Полша, където, взела двете камари и президентството, партията "Право и справедливост" (ПиС) побърза да подмени състава на Конституционния съд, който е последната спирачка пред налагането на тоталитаризъм. ПиС стартираха парламентарна процедура, която поставя медийна цензура, и предизвика гневни реакции на комисаря Йотингер, който заплаши със задействане на нормативен механизъм за отнемане гласа на Полша в Съвета.


Между другото, подобни предупреждения бяха отправени и към Орбан. Във Варшава петдесет хиляди души излязоха на протести. На плакатите им стояха надписи за отказ от "демократурата" (democratorship) – диктатура под маската на демокрация.


В новогодишните си обръщения Ердоган посочи нацисткия режим като успешен управленски модел, с което отправи два сигнала. Първият - опит за пропукване стигмата на нацизма, с което да се легитимира ислямският авторитаризъм. Вторият е знак към турското общество и служи за ценностен контрапункт на симпатизиращите на протестите.


Ако първият неуспешен кабинет на Борисов можеше да се нарече мек авторитаризъм, джиесем управление на държавата, народно месианство, а изследователите да се задоволяваме да наричаме провала на прехода неконсолидирана демокрация, то


днес нещата са дори по-сложни заради напрегнатата геополитическа ситуация


Притеснителното е събуждането на Доган. Което, по всичко личи, че стана с почукване отвън, както е присъщо за спящите клетки.


Политическата символика от "речта" на почетния председател на ДПС не се състои в "политическото магьосничество, телепортации" и други от този сорт. И не са прави тези, които казват, че на коледната поява на Доган не трябва да се обръща внимание.


От "речта" на Доган  следват два предупредителни извода


–  възхвалата към руския съвременен авторитаризъм и саморазправата с Местан, която беше показна.


Смисловият й замисъл е да отправи жълт картон не само към политиците от ДПС, а към всеки друг, който реши да предприеме стъпки, противоречащи на икономическия интерес на олигархията и на плутократичния й състав от представители.


Ако тестването на модели на авторитаризъм в общественото съзнание все още е на повърхността у нас с очаквания да се засилва в хода на президентската кампания до степен, в която "стабилността" ще се обяснява с нуждата за концентрация на още повече властови прерогативи, включително и в сферата на сигурността, то поне


в три обществени подсистеми авторитаризмът е вече наложен – икономика, правосъдие и медии


Пресечната точка на властовата амалгама при тях е олигархичният модел на управление, в който се намираме.


Целият ни преход може да се опише като история на концентрация и последваща реконцентрация на икономическа власт. Струпването на обществени поръчки без значение дали ресурсът е европейски или от държавния бюджет,  буди огромно притеснение. Налагането на любимци за държавните пари, дизайн на обществени поръчки за даден кандидат, са част от пейзажа.


Вече не партиите си имат обръчи от фирми, а фирмите си имат обръчи от партии


Неблагоприятните за обществото последици са в съмнителното качество на изпълнение, в засилване на неравенството и оттам на относителната бедност, но най-вече в невъзможността да се пропука вземането на политически решения по нареждане на икономически силните.


Тезата за авторитарен модел в правосъдието у нас се доразвива чрез икономическата намеса в съдебната власт през посредничеството на партиите

и чрез на практика неограничената власт на главния прокурор.


В книгата си "Краят на властта" Мойзес Наим описва ролята на съдебната власт за намаляващата сила на политическата власт по следния начин: "Съдиите стават все по-своенравни и готови да разследват политическите лидери, да блокират или отменят решенията им или да ги въвличат в разследвания за корупция, откъсвайки ги от задачата да одобряват закони или вземат решения."


Спокойно. Българската действителност все още е много далеч от подобна хипотеза. Тук не става въпрос за това, че има търговия със съдебни решения, а че институциите на държавата са практически овладени и те не могат да изпълняват своите функции.


А това ни касае по много начини. Силата на съдебната власт е в това, че цивилизацията й е дала правото на съдник. И същевременно и силата да бъде общественият коректор, когато публичните механизми на регулация противоречат на справедливостта или не са "в името на народа".


Ако в съседна Румъния вследствие на съдебната реформа днес свалят данъците, а растежът на БВП е двоен спрямо българския, у нас разследването за КТБ ще виси най-вероятно и след мандата на Цацаров, а сметката ще е на "името на народа".


Сред класическите характеристики на авторитаризма е икономическата репресия, а днес тя се осъществява чрез подчиняването на съдебната власт.


Медийният авторитаризъм у нас може да се определи с прословутата фраза на Хавел: "Щом се подчинявам, имам право да бъда оставен на мира". Ясно е, че медиите обслужват икономически-политически-правосъдните силни.


Авторитаризмът е идеологизиран в медиите като пропаганда, а плурализмът на медиите е заместен от плуралност на мненията. Тъжното е, че пропагандата е теоретизирана от простащината и тя е завладяла почти всяка медийна трибуна.


Авторитаризмът не търпи опозиция. Но такава в България и няма – тя е приспивана с реципрочни дотации от властта. И


единственият ни шанс като граждани, решили да останат тук, е да разчитаме на опозиция срещу авторитаризма - както лява, така и дясна


Инструментът на разположение е битката за независима и безпристрастна съдебна власт.


Авторът е от Български институт за правни инициативи. Вътрешните акценти са на "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK