Цените на петрола удариха икономиките на периферните на Русия страни

Ефектите от спада в цените на петрола достигнаха и до страните от Южен Кавказ и Централна Азия. Още през октомври там бе регистриран спад на търговския обмен и паричните преводи според доклад на Световната банка, разказва РБК.

Ситуацията е сложна, тъй като нито една от тези държави не е предвидила такъв спад в цените на суровината, обяснява ръководителят на научно-аналитичния център по въпросите на ОНД (Общност на независимите държави) Александър Гусев. На свой ред директорът на Международния институт за политически експертизи Евгений Минченко смята, че трудната икономическа ситуация ще окаже сериозно влияние и върху политическия живот в Централна Азия. Според него най-сериозно е положението в Казахстан и в по-малка степен в Туркменистан. Киргизстан също е изправен пред риск с оглед предстоящите през 2017 г. президентски избори, а целият регион трябва да внимава заради възможността от активизиране на радикални ислямисти.

Казахстан: изборите като отговор

"Тази седмица на правителството в Казахстан може да се наложи да вземе трудни решения относно бюджета", заяви вицепремиерът Бакитжан Сагинтаев. Властта обеща да не намаля разходите в социалната сфера и да не променя драстично програмата за развитие на страната "Нурли Жол" - предизборната програма на президента Нурсултан Назарбаев.

Казахстан вече втора година е в икономическа криза. През 2015 г. в страната се проведоха предсрочни избори, които очаквано бяха спечелени от дългогодишния лидер Назарбаев. Тогава специалистите обясниха извънредния вот с желанието на президента да подсигури преизбирането си преди да настъпи втора девалвация на националната валута – казахстанското тенге. Новата година започна с предложение за предсрочни парламентарни избори. "Това е нужно, за да започнат незабавно да се прилагат реформи и антикризисни мерки", обясни на 13 януари депутатът Владимир Косарев.

В сряда Назарбаев разпусна парламента и обяви предсрочни парламентарни избори, които ще се състоят на 20 март.

Предизборен плакат на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев.

Назарбаев иска да може да разчита на народа си, защото политическата ситуация се усложнява и недоволството срещу него расте, обяснява Гусев.

Националната валута загуби половината от стойността си спрямо долара, откакто през август централната банка на страната отмени режима на коридор, се движеше курса ѝ. По данни на Световната банка през 2015 г. в Казахстан е регистриран икономически растеж от 0.9% при 4.4 на сто година по-рано, съобщава "Ройтерс". Енергийният сектор създаваше 70% от износа на страната преди сериозния спад на цените на петрола.

Азербайджан: размирици и арести на опозицията

В понеделник президентът на Азербайджан проведе спешна среща с правителството, на която настоя да се вземат спешни мерки за възстановяване на доверието в националната валута - маната. Манатът загуби 33% от стойността си спрямо долара през изминалия месец. Азербайджан използва над половината от валутните си резерви, за да защити местната валута от последствията от постоянно падащите цени на петрола. Добивът на нефт и газ носи близо 75% от приходите на страната.

Ден след спешната среща парламентът прие ограничения върху изтичането на чуждестранна валута от страната и въведе 20-процентов данък върху изнасянето на валута, свързано с преки инвестиции, покупка на недвижими имоти или облигации в чужбина. Управителят на централната банка Елман Рустамов уточни, че няма да бъдат налагани ограничения върху изнасянето на валута с цел образование, медицинско лечение или във връзка със съдебни решения.Освен това бе премахнато ограничението за гарантиране на депозитите в местни банки, което в момента е 30 000 маната (18 700 долара).

Рустамов препоръча Азербайджан да създаде икономическа система, основана на цена на петрола от 25-30 долара за барел.

Азербайджанският манат загуби 33% от стойността си спрямо долара през изминалия месец.

Междувременно правителството понижи цената на брашното, след като сривът на националната валута доведе до силно увеличаване на всекидневните разходи на населението.

Миналата седмица недоволни от икономическата ситуация в страната граждани протестираха в няколко области. В Сиязан бяха задържани 55 души, а поне един постъпи в болница. Според управляващите протестите са дело на опозиционните партии "Народен фронт за Азербайджан" и "Мусават", които целят да предизвикат хаос в страната.

Опозиционните партии отрекоха да тези обвинения. Според "Мусават", най-старата политическа формация в страната, демонстрациите са спонтанни и са предизвикани от липсата на ефективни мерки срещу покачването на цените. Опозицията се оплака, че е била заплашвана с арести от отдела за борба с организираната престъпност на страната.

Според Аркадий Дубнов, експерт по Централна Азия, протестите в Азербайджан са необичайно явление и могат да са предшественик на по-сериозни проблеми.

Окопаване във властта

На фона на задаващите се трудности, управляващите в други две централноазиатски страни – Туркменистан и Таджикистан – предприеха действия, които да им помогнат да се задържат във властта. По информация на "Ройтерс" в Таджикистан парламентът обсъжда промени, които ще позволят на сегашния президент Емомали Рахмон да остане на поста за неопределено време. Освен това се обсъжда смъкване на възрастта, на която даден кандидат може да поеме поста на държавен глава. Това по всяка вероятност се прави, за да може сина на Рахмон да го наследи - в момента той е на 28 години. За целта ще е нужен референдум.

На свой ред президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов поръча на парламента да изготви промени в конституцията, които да разширят правомощията на местните власти и да увеличат мандата на държавния глава до 7 години.

Подготовката за предаването на властта в ръцете на сина на президента на Таджикистан не е изненадваща, тъй като той от дълго време заема важни ръководни позиции. Но смяна на управлението в Туркменистан е малко вероятна, защото там кризата се усеща по-слабо и Бердимухамедов едва ли ще е склонен да отстъпи властта си, смятат експертите.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.