Гласуване по интернет - на ход са експертите

"Вярваме и че усилието ни в изборите може да се сведе до това да си извадим телефона от джоба, докато пътуваме в автобуса. Да се сетим, че има избори и да гласуваме през него. Това също е малко вероятно. А и ако се замислим, че в Атинската демокрация гласуването е изисквало физическото присъствие в цялото събрание, вероятно демокрацията изисква наистина повече усилие", казва авторът на текста

© Георги Кожухаров

"Вярваме и че усилието ни в изборите може да се сведе до това да си извадим телефона от джоба, докато пътуваме в автобуса. Да се сетим, че има избори и да гласуваме през него. Това също е малко вероятно. А и ако се замислим, че в Атинската демокрация гласуването е изисквало физическото присъствие в цялото събрание, вероятно демокрацията изисква наистина повече усилие", казва авторът на текста



Даниел Стефанов е изборен експерт, политолог по образование. Преминал е обучения за изборен наблюдател към Европейската комисия и ООН. Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ЕК. Участвал е в писането на изборни правила в България и два пъти е организирал гласуване на българите в чужбина.


Парламентът прояви благоразумие и се вслуша в гласа на над 1.8 млн. българи за въвеждане на дистанционно гласуване по интернет. Така почти се сложи край на една дълга политическа сага. Важно е политиката да остане до тук. След гласуването в парламентарната зала трябва да се пристъпи към търсенето на експертни и технологични решения.


Интернет гласуването, макар и популярно, не е толкова просто и осъществяването му трябва да се направи внимателно. Според решението на парламента има само около 2 седмици за вкарване на предложения за текстове по промените в Изборния кодекс. Това е критично малко време, като се има предвид сложността на процеса. Първите текстове, придобили публичност, не бяха особено успешни и по-скоро криеха опасност от провал на интернет гласуването въобще.




Като се има предвид опита на други държави трябва да се отбележат няколко важни елемента:


1. Процесът трябва да е по-бавен и по-внимателен


В повечето държави, въвели интернет гласуване, това е отнело между 3 и 5 г. Причината е както в намирането на най-сигурните технически решения, така и в убеждаване на всички групи в обществото, че този вид гласуване не крие опасности. Затова обикновено се правят поредица тестови гласувания.


Започва се от опити в малки, неполитически и без особено значение гласувания. Това може да е избор на студентски съвет или про форма избор в община. После се преминава към тестове в реалния избори без вотът да се зачита.


Третият етап е реално гласуване, като онлайн вотът е разрешен само за малък и точно определен кръг избиратели (в една секция, квартал, мигранти). Така, ако има проблем в някоя от фазите на дистанционното гласуване, то може да бъде отделено, резултатът от него изваден, а от останалия вот – произведен и обявен. Така в рамките на 3-5 години всички виждат на практика ефектите на новия инструмент. И в този смисъл, идеята да гласуваме реално по интернет още през есента тази година е трудно осъществима и вероятно опасна.


2. Вкарване на гаранции за честен вот


Вече е добре известна най-голямата критика към интернет гласуването, че това би отворило широко вратата за купуване на гласове. Технологиите могат до някъде да намалят риска от това, като създават определени гаранции. Именно Изборният кодекс е мястото, където трябва да се запишат подобни текстове.


Такива са, първо, периодът на гласуване по интернет. Добре е то да е изнесено преди датата на изборите, за да намали напрежението и да даде време за организирането му. Освен това една от гаранциите за честност на вота е възможността гласоподавателят да може да отиде и да повтори гласа си с хартиена бюлетина в деня на изборите. Това замества гласа му, подаден по интернет, и е особено важно, като се има предвид не само купуването на гласове, но и културната особеност на някои малцинства да имат т. нар. семейно гласуване. Това е вид контролиран вот, при който главата на семейството решава от името на всички, а понякога и физически гласува от тяхно име.


Друга важна особеност е ограничаването на гласуването във време и място. И тук е една от възможностите за борба с купуването на гласове: то да се направи неефективно. С други думи, купуващият гласове да трябва да вложи толкова много ресурси, че те да не се изплатят дори за цял мандат. Затова гласуването по интернет може да се ограничи само в определени времеви пояси - 20 или 30 минути, в няколко дни - един път сутрин и един път вечер. Това ще направи невъзможно купилият 100 гласа в кодове да ги оползотвори. Ефектът ще е още по-добър, ако тази мярка се комбинира с ограничаване на броя гласувания от едно устройство. Така реално, за да оползотвори купените кодове и да ги превърне в гласове, някой трябва да наеме 50 души и цяла компютърна зала.


3. Ограничаване на кръга избиратели


В надпреварата "за" и "против" по време на референдума за много неща се нарисуваха повече възможности, отколкото реалности. В момента, например, има много малко държави, които позволяват гласуване по интернет на всички свои граждани, дори и такива на територията на съответната страна. С изключение на Естония, която е давана за пример за всичко в електронното гласуване, няма държави, които да не налагат различни ограничения в използването на този инструмент. В повечето случаи то е възможно само за гласоподавателите извън границите на страната. България естествено може да бъде втората или третата в това отношение и да отвори широко възможностите за интернет гласуване, но не и през 2016 или 2017 г.


Вярваме и че усилието ни в изборите може да се сведе до това да си извадим телефона от джоба, докато пътуваме в автобуса. Да се сетим, че има избори и да гласуваме през него. Това също е малко вероятно. А и ако се замислим, че в Атинската демокрация гласуването е изисквало физическото присъствие в цялото събрание, вероятно демокрацията изисква наистина повече усилие.


4. Механизми за наблюдение и проверка


Гласуването по интернет не е толкова видимо и прозрачно, колкото вота с хартиени бюлетини. Това отваря огромно пространство за спекулации и конспирации, които директно атакуват не само изборния процес, но и резултата от него. Затова има няколко типа механизми за наблюдение и проверка на системите за електронно гласуване.


В законовите текстове трябва специално да се запише възможността за т. нар. тест, сертификация и одит на системата според Стандартите за електронно гласуване на Съвета на Европа. Това най-общо означава проверка на системата, както в реално състояние, така и анализ на рисковете в нейното функциониране. Очевидно е, че това не може да се извършва от обикновени изборни наблюдатели, а само от хора със специфични познания. Те трябва да ни убедят в периода преди и след пълното влизане в употреба на системата, че тя наистина отчита нашите гласове, както са подадени и че рисковете пред нея са контролируеми.


5. Политически консенсус


Няма избирателна система или инструмент, който да издържи на политически натиск, в среда, в която партиите мислят как да манипулират изборите. Интернет гласуването няма как да издържи, ако не проведем добра информационна кампания и не му отнемем функцията на идеологическа брошка на политически интереси. На него трябва да бъде гледано като на инструмент за малко повече демокрация, а не като на способ за произвеждане на политически мнозинства.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK