ГЕРБ – наближава ли краят

Бойко Борисов

© Анелия Николова

Бойко Борисов



В тази статия разглеждам две тези, визиращи съдбата на кабинета "Борисов 2" и конкретно ГЕРБ, които се лансират през последните седмици, особено във връзка с "есемес скандала" във Висшия съдебен съвет (ВСС). Съгласно първата, през 2016 г. ни очакват предсрочни парламентарни избори. Колеги политолози оценяват като реалистичен сценария "вот 2 в 1", т. е. провеждането на въпросните избори заедно с президентските, които вероятно ще бъдат през октомври. Посочва се и възможността за "разходка до урните" за нов парламент, инициирана от ГЕРБ, още през пролетта.


Аргументите в подкрепа на очертаната теза са, най-общо, два. Те обаче са твърде различни. Според първия от тях, ГЕРБ всъщност има интерес от нови парламентарни избори (според анализа на Даниел Смилов). Причината – това е партията, която се намира в най-добра кондиция, от гледна точка на политическата подкрепа в момента, а конкурентите й са или твърде анемични (БСП), или не биха могли да реагират на "изпреварващия удар" на предсрочния вот (ДПС). Другият аргумент се базира, в частност, на безобразната "мутация" на съдебната реформа и, преди всичко, на убеждението, че кабинетът "Борисов 2" е заложник на интересите на ДПС (т. е. "на Доган и Пеевски"). "Компрометирането" на правителството прави "ситуацията революционна" (Евгений Дайнов) и гражданското общество ще детронира партията на Борисов.


Втората водеща теза "говори" за разкол както в ГЕРБ, така и в, по-общ план, за конфликт между интересите, стоящи зад управлението. В подкрепа на това становище, от една страна, се изтъкват зачестилите критики на Цветан Цветанов към министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. От друга, скандалът с есемесa до Лозан Панов и циркът във ВСС през последната седмица също се интерпретират като потвърждение за настъпилия разкол. От тази гледна точка, всъщност жертвата на скандала – "атентат" е премиерът, подведен от "нелоялното поведение" на Цветан Цветанов (в прочита на Радан Кънев), като в атаката срещу Бойко Борисов вероятно са замесени и интересите на Делян Пеевски и главния прокурор Сотир Цацаров.




И двете тези – за очакваните предсрочни избори и за разкола в ГЕРБ, са неубедителни


Нека да започна с първата. Да, съдебната "реформа", в този й вариант е осакатена; да, ГЕРБ предпочете да си партнира с ДПС и послушните вместо с "критично настроените" членове на Реформаторския блок (РБ). Тук обаче трябва да бъдем обективни и да задаваме въпроси. Защо, например, на ДСБ отне повече от година да прозрат "истинските намерения" на ГЕРБ? "Който трупа знания, трупа и печал" – шеговито ми припомни по този повод приятел от гимназията…


Освен това сътрудничеството между етническата партия и тази на Борисов не е абсолютно, нито безпроблемно. Обратната теза е едностранчива. В момента БСП и ДПС подготвят вот на недоверие по политиката в областта на здравеопазването. Любопитно е, в тази връзка, да проследим поведението на парламентарните сили в предстоящото гласуване. Сравнително лесно е да прогнозираме, разбира се, че кабинетът ще устои. Тези анализатори, които имат конспиративно мислене, вече допуснаха, че очакваният провал на вота на недоверие допълнително ще даде свеж въздух на ГЕРБ.


В крайна сметка,


ГЕРБ показва признаци на стабилизация, а опозицията няма много полезни ходове


и, на практика, е в нокдаун. В допълнение е по-точно да се говори за "игра на опозиция"; някои нейни представители с лекота "влизат" в амплоато на партньор на кабинета по конкретни теми и гласувания. Поради тези обстоятелства за Борисов е по-изгодно да остане на власт вместо да заложи на карта всичко в нови избори. Политическите процеси по принцип са инерционни. Именно инерцията, породена от вече взетите решения, съюзи, договорки и т. н. ограничава маневреността на водачите. Излизането от властта и предизвикването на предсрочни избори не е нещо, което може да бъде направено с лека ръка, да бъде изкомандвано "от върха" по нечия прищявка в името на несигурни бъдещи ползи.  


Политиката е борба за власт, за определени идеални и/или материални блага. Гръбнакът на всяка партия, особено в днешно време, се състои от хора, които са мотивирани от твърде опортюнистични съображения. Не изключвам да има и такива, които да имат и съответните принципи и убеждения, но всички – и партийните редници и генералите, чакат своя звезден миг. Веднъж вече ГЕРБ беше принуден да се оттегли от управлението. "Хубавата приказка" внезапно свърши. Ако сценарият се повтори, това ще бъде катастрофално за партията на Борисов. Той си дава ясна сметка за това. Следователно, доброволното овакантяване на столовете в Министерския съвет е малко вероятно. Що се отнася до "революционната ситуация" – вече посочих, че ако прегръдката между Борисов и Доган стане "особено страстна", гражданското общество ще напомни за себе си.


Но дали можем да очакваме такава приливна вълна, която да залее улиците и помете кабинета "Борисов 2"?


Засега не виждам признаци за това. Не трябва да забравяме обаче, че революциите се правят от добре организирани малцинства, които надвиват недисциплинираните и апатични мнозинства.


Да разгледаме и тезата за разкола в ГЕРБ. На първо място, това е лидерска партия. Цялата партийна архитектура е центрирана в личността на Борисов. Конфликти и спорове между отделни политици в ГЕРБ може и да има (Цветанов, например, може би ревнува МВР от Бъчварова), но премиерът, всъщност, има полза от тях, доколкото любимата му роля е тази на арбитър, а водещ принцип – "разделяй и владей". В случай, че някой от членуващите в ГЕРБ стане много самоуверен или си повярва, може да се окаже, например, че съдебната система изведнъж (или отново) се заинтересува от него/нея. Второ, трябва да бъде разшифрован препратеният есемес до Лозан Панов. Що се отнася до светкавичната смяна на Соня Найденова с Димитър Узунов (новият представляващ ВСС), това е типична проява на сервилност и малодушие от страна на членовете на самия орган,  а не "протест" или "дълбока" интрига .


Легитимността на ВСС е разрушена. Този състав трябва да бъде сменен.


Новината – че и ГЕРБ, и РБ искат оставката на ВСС, не е изненада


С коленопреклонното си поведение и "престараване" магистратите неволно навредиха на управляващите.


Трето, не на последно място по значение, Борисов успя да приобщи част от РБ. Ако трябва да бъдем откровени, Блокът, а не ГЕРБ се разцепи. Кунева, Лукарски, Москов и други "дейци" на традиционната десница участват във властта; Радан Кънев има планове (за нов десен проект). Тук, не знам защо, си припомних вдъхновяващия съветски лозунг, цитиран от Молеца (героят на Захари Бахаров) в "Дзифт" (2008 г.) на режисьора Явор Гърдев – "Планът, това е мечта с пусков срок"…


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK