Статус на деня: Емоцията около "робството" е отлична среда за пропаганда

Статус на деня: Емоцията около "робството" е отлична среда за пропаганда

© Надежда Чипева, Капитал



"Дневник" препечатва статус на Борис Стоянов, главен асистент в катедра "Нова и съвременна история" на Софийския университет, в социалната мрежа "Фейсбук" по нашумялата в последните дни в медиите дискусия дали с новите учебни планове по история за 6-ти клас се прави опит за пренаписване на историята.


Да идва заветната дата 3 март, че да мирясаме. Пак да се озъбим на поробителя и да се поклоним пред освободителя; да потвърдим националните си комплекси и, изтощени от емоция, да продължим да се примиряваме с липсата на справедливост и с пладнешкия грабеж на "Лукойл"...


Да, имало е робство, особено през XV в., но и по-късно- през XIX в. са съществували ферми за "производство" на черни роби и нелегални робски пазари, на които са продавали и отвлечени българи. Въпреки това българският селянин е бил много по-свободен и заможен от робите в плантациите на американския юг или многобройното закрепостено руско селячество.




Да, имало е съжителство, има го и днес, на християни и мюсюлмани. Векове наред Иван и Хасан, Анна и Айше живеят, работят и се веселят заедно и в това няма нищо лошо. Напротив, прави ни толерантни хора в не особено толерантния към другия, към различния съвременен свят.


Да, имало е присъствие на друга религия, на други етноси, обичаи и порядки, което е навредило на високата ни, но е обогатило масовата ни култура. То продължава в началото на ХХI в. чрез популярните турски сериали и турски ресторанти, срещу които никак не роптаем.


За политическата история на българите обаче е важно, че в продължение на близо пет века (в някои региони и повече) по нашите земи се е разпореждала чужда власт, която със силата на оръжието, но и със закони, е налагала и поддържала господството на небългарски и неевропейски институции, порядки и воля. За разлика от балканските си съседи, героично сме търпяли османската система с оправданието, че се намираме в "чрево адово" (Вазов).


В опита си да пробудят своя народ и да привлекат вниманието на Великите сили нашите възрожденци са инструментализирали понятието "робство", което са превърнали в емоционален етикет на столетията чуждо владичество.


Пренесена в наши дни, емоцията е параван на незнанието и простотията на масата, останала под робството на клишетата. Последните пък - отлична среда на пропагандни внушения и хибридна война, дори в областта на научната терминология.


Нека престанем да се оглеждаме в изкривеното огледало на националната история. Величието на всяко поколение не е в делата на предците му, а в неговите собствени постижения. Споровете за миналото, като този за нелекия период на османското господство, не помагат нито за едното, нито за другото. Те отклоняват вниманието и задълбочават разделението - не нам, а имени твоему.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK