Два фронта в битката за България

Два фронта в битката за България

© Надежда Чипева, Капитал



Един от парадоксите на демокрацията се състои в това, че основополагащият принцип на мнозинството не задава отговор на въпроса какво е това мнозинство и дали то е право или греши. Всяка нова истина е била откривана и издигана от малцинство, дори от един човек – нейният откривател. Цялата история е пълна с достатъчно примери как мнозинството се е отнасяло най-често към новооткритата истина и нейните носители – едва ли е нужно да припомняме съдбата на Галилей и особено на Джордано Бруно. Особено в политическата сфера "борбата е безмилостно жестока". И точно тук мракобесието и миналото са давали най-силен отпор на стремежа към свобода и справедливост. Да припомним ли, че Хитлер идва на власт по напълно демократичен път?


Затова и е особено важно изграждането на демократична политическа култура сред мнозинството от населението. Борбата за утвърждаване на такива демократични ценности като законност, свобода, справедливост, толерантност, уважение към различието и многообразието, равноправие е продължила столетия. Не случайно и досега те са не само основни демократични ценности, но и опори на цивилизацията в непрестанната битка с варварството и силите, които искат да я разрушат.


На този фон ясно се очертават залозите и фронтовете в битката, която се води днес




за и против европейска, свободна и демократична България


Това е елемент от хибридна война. Хибридната война в нашия случай е задкулисна информационна и психологическа война против тези демократични ценности, против приобщаването на българския народ към модерната цивилизация след краха на комунистическото варварство. Тази битка се води изключително остро и непримиримо, макар и не толкова открито за широката публика. Това е война за умовете и сърцата най-вече на младите хора, поставени в една все още твърде неблагоприятна за утвърждаване на цивилизацията посткомунистическа културна и политическа среда. Тази среда изключително улеснява по-откритите и по-скрити неприятели на демокрацията и европейското развитие на България. Впрочем те не случайно я създадоха след 1989 г. и продължават да я отстояват. В резултат 2 милиона, почти една четвърт от българите и то предимно младите българи, са напуснали временно или окончателно страната , отвратени от тази посткомунистическа политическа и културна среда. Кои са политическите причини за това?


Едва ли може да се оспори, че и досега


ретроградни сили на миналото продължават да контролират
ключови властови и икономически позиции


от които могат да манипулират създаване на мнозинство, противопоставено на НАТО и Европейския съюз. Тази опасност съществува и е актуална, тъй като диктатурата е естествено допълнение към посткомунистическия олигархичен модел на развитие. Освен това, особено през последните години, България е подложена и на силен външен авторитарен натиск, чийто израз е и хибридната война против основополагащите ценности - стълбове на цивилизацията.


Възстановената авторитарна политическа система в Русия води към агресивни действия не само в постсъветското пространство, но и към бившите социалистически страни в НАТО и ЕС. България е особено уязвима. Енергийният монопол на Русия и нейното силно политическо лоби, действащо като пета антибългарска и антидемократична колона успешно спира опитите за създаване на справедлива правова държава и успешна пазарна икономика.


При това не бива да забравяме, че установилият се почти тоталитарен режим в Русия е възможен поради постепенното ликвидиране на споменатите стълбове на цивилизацията, което доведе до създаване на значително антиевропейско, милитаризирано мнозинство, което припознава сегашната мафиотско-олигархична система и евразийска диктатура в съветско-нацистки стил.


У нас


агентите на евразийската диктатура


макар и повече прикрито, се опитват да направят същото. Първо чрез партиите, противници на европейското развитие на България, свободната пазарна икономика и правовата държава. Нека ги споменем ясно и поименно – сега това са пет парламентарно представени партии - БСП, ДПС, Атака, ББЦ и АБВ. Това са партии, чийто профил повече или по-малко открито ги противопоставя на ценностите на съвременната цивилизация. Тяхното присъствие в парламент на европейска страна е истински парадокс. Но този парадокс се дължи на това, че се е появил такъв профил избиратели, за които евроатлантическия цивилизационен избор е не само погрешен, но и вреден.


На второ място трябва да споменем и ключовите позиции в управляващите сега партии на хора, които по една или друга причина са разколебани или се съмняват в проевропейския курс на страната.


На трето място това са предимно силовите държавните институции като ДАНС, МВР и тясно свързаните с тяхната работа Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, следствието и най-вече прокуратурата. Тук най-вече са концентрирани лица и структури, свързани с репресивните комунистически служби. Управляващите проевропейски партии – най-вече ГЕРБ, но и Патриотичният фронт и Реформаторският блок никак не са имунизирани срещу подобна инвазия. Можем да разпознаем такива агенти на влияние в тях по това, че са били свързани с управлението на БСП, НДСВ и ДПС-"Атака" по време на първата и втората Тройна коалиция.


Не на последно място това са мафиотско-олигархичните икономически монополни структури, с техните банки и повечето медии, които са контролирани от тях.


Какво им противостои?


Първо това е засега проевропейското, около две трети, мнозинство на българския народ. Това са хората, които осъзнават необходимостта от радикални проевропейски реформи във всички нереформирани посткомунистически институции. Тук са хората, които от 1989 г. искат смяната на олигархичния икономически модел с истинска конкурентна пазарна икономика и на фасадната псевдодемократична държава - с правова държава. Изключително важна роля в тази битка трябва да играят проевропейските лидери в сега управляващата коалиция. Те водят тежка битка с псевдоевропейски насторения, русофилски митове и проолигархични нагласи най-вече в управляващата партия ГЕРБ, но и в РБ и ПФ.


Вторият фронт на хибридната война е в самото гражданско общество. Всъщност тук става дума за


битка между гражданското и поданическото общество


Засега поданическото общество взема връх – поне резултатите от досегашните избори потвърждават това. Оттук и някои очаквания, че след нови избори някои партии, обслужващи антиевропейското задкулисие като АБВ, ББЦ и "Атака" ще бъдат отстранени от парламента и това ще създаде условия за по-силна и сплотена проевропейска управляваща коалиция.


В този аспект може да се посочи новата роля, в която се поставя ДСБ с идеята на нов граждански политически проект. Дали на този етап това е възможно да се осъществи – зависи от волята и желанията в гражданското общество.


Това поставя и въпроса


къде е мястото на проевропейските партии


Дали те трябва да водят битката в или извън държавните институции? Очевидно са прави тези, че досега завоюваните властови позиции не следва да се изоставят, а трябва да се разширят. Разбира се, това може да се получи дори ако някои от партиите, които искат по–радикални и смели реформи минат в опозиция. Но само ако успеят да обединят около своите идеи представителите на гражданското общество.


Гражданското общество подпомага реформите преди всичко чрез силен извънинституционален натиск. Битката обаче се води най-вече вътре, а не само извън институциите на държавата. Тежката битка за реформиране на съдебната власт срещу доминиращото статукво в съдебния съвет, прокуратурата и другаде е показателен пример за какво става дума. Гражданското общество по принцип подкрепя битката за демократизация на институциите отвън, защото и досега то е останало частично представено и стои отвън стените на посткомунистическата олигархична крепост.


Но основната битка е вътре, а не извън държавните институции


Олигархичната крепост не може да се превземе само с "кавалерийска атака" отвън с ограничените възможности на гражданското общество. Това се прави безуспешно вече повече от четвърт век.


Още повече, ако атаката се води от разединени и разпокъсани сили на демократичната общност. За съжаление повечето от демократичните лидери досега са били способни повече да разединяват, а не да обединяват демократичната общност както извън, така и вътре в политическите институции. Така поначало изгледите за успешен проевропейски пробив остават силно ограничени.


Промяната на съдебната власт, която да доведе до правова и справедлива държава ще се води основно от експертите, които са в държавните институции. Досега никога не е било особено продуктивно напускането на властови позиции, за да се атакуват отново и отново отвън, без особени изгледи за успех.


Струва ми се, че този път има надежда демократичната общност по-зряло и по-цивилизовано да отговори на новите предизвикателства, пред които е изправена. Но ми се струва че без ефективна и умно извършена лустрация на чуждите антиевропейски агенти на влияние в партиите, държавните институции и медиите никаква ефективна промяна в България няма да е възможна. В противен случай силите на регреса и миналото могат да си върнат много лесно не само икономическата, но и политическата власт. А това би унищожило България не само като европейска, но и като независима държава.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK