За Левски, робството и свободата

Пред паметника на Васил Левски в София

© Юлия Лазарова

Пред паметника на Васил Левски в София



Навършват се 143 години от обесването на Апостола на Свободата. За Левски се пише непрекъснато, защото той е надскочил своето време. Левски не може да се определи единствено и само като националист, революционер, либерален демократ, политик, идеолог. Левски е всичко това, но не само. Защото той не принадлежи само на България. Неговите заслуги не са само за българите, но и за човечеството. Все повече се разкрива величието на този голям български дух, който по думите на проф. Николай Генчев е не само българин, но и "гражданин на света".


Но днес образът, личността на Левски бавно и полека започва да се превръща в нещо абсолютно противоположно на неговата историческа и човешка същност. Днес за някои Левски е футболен отбор, за други е икона, лишена от човешки черти и достойнства. За трети пък Левски е войнстващ патриотар с болшевишко-нацистки наклонности.


С други думи




мисълта и делото на Левски се изопачават


превръщат се в нещо, срещу което историческият Левски би воювал. И ако по време на комунистическата диктатура Левски бе същи български праобраз на нещо като почти предходник на Ленин, днес ни налагат образа на отявлен националист и даже нацист - псуващ посткомунистически лумпен, войнстващ патриотар, но на чужда държава и чужда диктатура.


И всеки, който се опита да възстанови истината за Апостола на Свободата веднага се обявява за русофоб, туркофил, "демонократ", "либераст", национален предател - враг на Освободителката ни от всички робства и робии…


Днес на мода изникват абсолютните антиподи на Левски – и като нравственост, и като политически възгледи, и като човешко и гражданско поведение, и като дух, и като вяра…. Такива нищожества Левски нарича "хладнокръвни и мними родолюбци" и още "изродици български". А Ботев просто нарича тези безмозъчни патриоти "идиоти".


Днешните антиподи на Левски
се кълнат в неговата обезобразена икона


поради своята си духовна и нравствена нищета и нареждат Левски до персонажи като Сталин, Хитлер и Путин.


На тях истинският Апостол на Свободата не им трябва. Трябва им подменената икона – някакъв урод, патриотар, не дякон, а сатанист - като знаме на антидемокрацията и несвободата, като антинационална контрареволюция. Като знаме и легитимация на нова престъпна идеология на омраза и ненавист.


Този анти-Левски не е плод само на невежество. Той е необходим на властимащите посткомунисти - техен съюзник и съучастник в днешното Зло.


Защото когато преди се ровеха да търсят костите на дякон Игнатий, целта бе да се забравят поруганите от съветско-комунистическото "присъствие" негови идеали за "чиста и свята република". Когато сега ни заглавичкат или с турското иго, или с "османското присъствие и съжителство" – го правят пак с едничка цел – да ни противопоставят и разделят.


Divide et Impera!


И най-вече - да се забрави днешното ни духовно робство и посткомунистическата ни нищета.


Спорът за робството и Левски е безпредметен


– за него робството присъства и физически, но е преди всичко духовно и нравствено. С други думи българинът трябва да се освободи не от "турското присъствие", а от собствената си обезправена и обезценена робска същност. Да пробуди духът на свободата, да събуди оня вечно заспал "юнак балкански" от неговия дълбок робски сън.


Свободна България за Левски не е "държава на три морета", не е на "чистата раса", или на "светлото безкласово бъдеще". За Левски Свободна България е "чиста и свята", защото е Храм - "храм на Истинната и Правата Свобода", "храм на съгласието, братството и съвършеното равенство".


Не на "Българи юнаци", не на "по пет на нож", не на "чужденците – вън!"


В онази проектирана чиста и свята република "българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било - всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере".


Левски не се бори да замени едно робство с друго, а "сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република". За него това не е лозунг, а програма за държавно строителство…


Левски е борец за свободата не само на българите


– а на всички поробени, включително и на турците в Българско. След Освобождението "му стига тази награда" да види България свободна и … веднага да тръгне да се бори за свободата на други поробени по онова време европейски народи - поляци, украинци, финландци, грузинци, арменци…


В бъдеща България "законно ще се съди както българинът, така и турчинът". Няма да има равноправие само по народност и вяра ("всеки ще си служи по вярата"), но преди всичко пред Закона. Ще има не просто равенство, а "равноправност", т.е. равенство пред закона. Демократската република на Левски с други съвременни термини е правова държава – продукт на онези либерални, буржоазни, или ако щете "капиталистически" ценности, така омразни на днешните наследници на Ленин, Хитлер и Сталин.


Защото равноправността е неотменно човешко право, а то "е дадено на човека да живее от Бога".


Но как да се постигне тази свобода? Как да се освободим духовно и после за държавен живот? Не трябва ли някой да ни освободи – както мнозинството българи са вярвали и преди 150 години, а и сега вярват, че ако не са ни освободили сме щели да си останем роби и даже да изчезнем като народ. За Левски Свободата трябва да се извоюва, а не да се подарява от чужди народи. Защото "който ни освободи, той ще ни и зароби". За свободата се воюва духовно и с оръжие в ръка. И още – за свободата воюват свободни хора, а не роби – "не щях да съм турский и никакъв роб". " Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско".


За Левски свободата е свобода лична, но и свобода общочовешка, свобода религиозна, но и светска (държавна), свобода народна (национална), но и свобода гражданска (буржоазна). Но най-вече – свобода на духа. Тази свобода се извоюва и отстоява, защото "от нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи".


Защото Левски се бори за европейска, а не за някаква друга България.


Защото е Апостол на Свободата, а не на Робството.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK