© Дневник
Кадър от документалния филм за Пламен Горанов
На днешния ден през 2013г. във Варна се самозапали Пламен Горанов.
Малко преди 7.30 часа сутринта, в разгара на най-масовите протести в града след 1989г. Горанов застана пред централния вход на кметството с плакат, който гласеше: "Оставка на Киро (тогавашния кмет Кирил Йорданов, бел. ред.) и целия Общински съвет до 17ч. на 20 февруари 2013г.". Няколко минути по-късно, след непохватната намеса на полицията, охраняваща общината, Пламен пламва. Такова е заключението от разследването по случая.
Горанов почина на 3 март във варненската "Военноморска болница". В същия ден ГЕРБ намери повод да "свали доверието си" от Кирил Йорданов, който влезе във фаталния си четвърти мандат "като личен приятел" на Бойко Борисов и кандидат на партията му.
Веднага след преизбирането на Йорданов стана ясно, че е направена груба политическа грешка, а
смъртта на Пламен Горанов се оказа удобен претекст
за коригирането й.
В дните след 3 март, отвратени от арогантността, с която местната власт във Варна беше водила града към провал в продължение на десетилетия, гражданите издигнаха грамада от камъни под прозореца на кметския кабинет. На 6 март Йорданов подаде оставка, а политическият цинизъм отбеляза нов пик - първото правителство на Бойко Борисов в оставка обяви деня за траурен в цялата страна.
За разлика от бившия кмет на града, общинските съветници отказаха да се оттеглят и така оцеляха до края на мандата си. След това, със същата безскрупулност, с която обърнаха гръб на (честно) протестиралите през зимата на 2013г., се самовъзпроизведоха в, също толкова безпринципния състав на сегашния Общински съвет, избран през октомври м.г.
Прекъснатият четвърти мандат на Кирил Йорданов беше продължен от тогавашния депутат от ГЕРБ Иван Портних, който на последните избори за местна власт, като кандидат на партията си, беше преизбран за кмет на града за следващите 4 години.
В предизборната си реторика той, разбира се, не пропусна "Пламен".
"Тази грамада ни напомня за това кой е работодател на кмета, общинските служители и Общинския съвет. Тя беше направена от хората и като реакция към Общинския съвет. Минавайки през избори, новият местен парламент би имал моралното право да вземе решение какво точно да стане с нея", каза Портних в интервю за "Дарик".
Това, което се случи само три месеца след "минаването през избори", е следното:
По тъмно, 29 януари т.г., в последния ден от седмицата, под претекст, че тротоарът пред варненското кметство трябва да бъде ремонтиран,
грамадата изчезна, за да не тревожи повече ничие малодушие
В "административната" версия за случилото се нямаше нито срам, нито съжаление. Нямаше дори смисъл, вероятно защото е фалшива.
Фотогалерия: Грамада за Пламен >
Тя започна с "решението за премахването на грамадата е малоумно. То е взето самоволно от работниците, ремонтиращи тротоара пред варненското кметство" и свърши с "Грамадата от камъни пред сградата на община Варна, която бе издигната по време на февруарските протести през 2013 г., е преместена за съхранение в база на едно от общинските предприятия".
В средата на отминаващата седмица "Дневник" отправи няколко еднакви въпроса към кмета на Варна Иван Портних и към новия председател на Общинския съвет в града Тодор Балабанов (ГЕРБ). Те трябваше да изяснят възнамеряват ли от тук нататък да инициират дебат за оценка на трагедията от 20 февруари 2013г. и съдбата на грамадата от граждански гняв, който ги доведе на власт .
Нито един от двамата не събра кураж за отговор.
И защо да го правят, ако за това вече не настояват нито гражданите на Варна, нито "сърдитите млади хора", които дни наред през зимата на 2013г. позволяваха на гологлави футболни агитки да водят протеста им.
Не настояват дори "приятелите на Пламен", които оцеляха като общност твърде кратко след смъртта му. Така вече няма кой да поиска истината докрай за
"технологията", по която Пламен беше превърнат в политически заложник
Още на 20 февруари 2013г. опита на "Дневник" да установи какво точно се беше случило, стана известно, че служител в администрацията на тогавашния варненски кмет Кирил Йорданов пробвал да укрие от разследването плаката с ултиматума на Пламен Горанов.
След това Варненската районна прокуратура направи опит да отрече това, което сама беше съобщила веднага след случая. Направи го с гневно "опровержение", в което нарече собствената си официална версия за драмата "злонамерена интерпретация".
По-късно от неофициална информация на прокуратурата стана ясно, че за прикриване на фактите е бил упражнен политически натиск . И от това не последва нищо!
А междувременно медии във Варна бяха въвлечени в "активно мероприятие" с версията, че Пламен е направил опит да запали не себе си, а чучело на Кирил Йорданов. Без капчица свян в тази фалшификация бяха вкарани и последните думи, които той е бил способен да каже в линейката: "Не исках да се убивам".
Съдържанието на доклада от разследването за причините, довели до самозапалването на Пламен Горанов, бяха пазени в тайна точно толкова дълго, колкото бе необходимо на местната власт във Варна, за да се прегрупира след оставката на Кирил Йорданов. И да се самосъхрани с рециклирана съвест.
"Грамадата на Пламен", както във Варна наричаха грозната купчина камъни пред кметството, изчезна, защото
хората на власт вече нямат нужда от нея като политически декор
Но и защото гражданите, които не ценят дори знаците на гнева си, бързо се превръщат в безобидни минувачи, от които никога нищо не зависи.
Мястото, което би могло да им напомня за случилото се във Варна на 20 февруари 2013г., е вече съвсем чисто.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
