Манифестът "За републиката" на четирима професори: Трябва да започнем отначало

От протестите 2013 г. - по картината на Дьолакроа "Свободата води народа"

© Юлия Лазарова

От протестите 2013 г. - по картината на Дьолакроа "Свободата води народа"



Манифестът "За републиката" се появи в социалните мрежи преди дни. Първоначално не беше обявено кой стои зад него. Вече е известно, че идеята е на политолога Евгений Дайнов. Негови съавтори са още трима професори. Това са културологът Александър Кьосев и политолозите Огнян Минчев и Антоний Тодоров. Четиримата имат различни възгледи, но както са написали в манифеста "Няма ляво, няма дясно –  днес има единствено гражданите срещу мафията". Събира ги убеждението, че активните хора могат да накарат институциите да направят нужните реформи, за да се отнеме от мафията контролът върху държавата и обществото.


Намерението им е не да се занимават с политика, а да помогнат за създаването на връзка между  гражданите, на които не им е все едно в каква страна живеят и които заедно могат да постигнат разграждането на модела "КОЙ". 


По идея на проф. Кьосев днес при представянето на манифеста ще се обяви неформален граждански Клуб, който да се събира веднъж месечно и да излиза с обръщение към властта и обществото по важен въпрос. Ще се обяви и сайт, на който ще се съобщава за заседания на Клуба.




Професорите разказват за идеята си пред "Дневник". Представянето е днес (3 март) от 11 часа в клуб "Перото".


Александър Кьосев: С думи могат да се извършват основополагащите дела


Манифестът "За републиката" на четирима професори: Трябва да започнем отначало

© Надежда Чипева, Капитал


Питате ме, как бях убеден да се включа в групата, публикувала манифеста. Не беше трудно. Отдавна имам усещане, че ние, българските граждани от години живеем в омерзение и недоверие, в отсъствие на перспектива и надежда, в буламач от взаимно оплюване.


Затова публичните акции, в които се говори ясно и открито, имат своето значение. Дори конкретното послание не е чак толкова важно – защото грозните истини, сред които живеем, са известни на всички – заобикаляне на закона, корумпирани елити, подмяна на демокрацията, мафиотизиране и олигархизиране на държавата. Нашият манифест не цели да каже непременно нещо ново – той цели за пореден път да повтори ясно и гласно тези истини: те трябва да бъдат казвани, повтаряни, потретяни - дори тогава, когато звучат като патетични клишета: вижте само докъде сме я докарали, грозните истини да звучат като клишета.


Казани публично, тогава когато авторите застават зад тези думи с имената и телата си, те значат едно. Подшушвани на маса значат друго, дрънкани на салатка и ракийка, писани в анонимни форуми, като част от взаимните клюки и псувни - тогава те само наливат още кал в тинята.


Публичното, открито и подписано слово, което казва "заставаме зад тези истини", винаги е действие. Четох вече в един коментар в някакъв форум, че еди кой си не искал вече думи, а искал дела. Трудно някой ще отрече, че в последните години, в конкретен политически план никой вече не вижда ясен политически субект, нова партия или движение, което да свърши подобни конкретни организирани дела, ясен политически проект, нова партия, която да вдъхне всеобща гражданска надежда. Но когато такива перспективи не се виждат, започва се отначало. И аз отговорих на този анонимен форумец, че с думи могат да се извършват дела, основополагащите дела – онези, при които думите консолидират, дават надежда, отварят душите, мобилизират гражданите и им създават чувството, че не са сами, че има и други, които отхвърлят подмяната на правовата държава, не приемат платените, оплюващи медии и тролове.


Такива думи са ориентация. Те казват, че простите истини не са забравени, не могат да бъдат. Защото в кашата, в която живеем, най-лесно е да загубиш ориентация, а мнозина искат тъкмо това от тебе, те се радват, ако калта става все по-лепкава. Какво значи – отначало? В такива омерзителни ситуации е добре да знаеш посоките – къде е горе, къде е долу, къде е север, къде – юг, да казваш ясно кой кой е. Признавам, не е много. Но освен истина и ориентация, подобни думи са и солидарност. Те показват, че хората, за които истината, верните посоки са важни, не са малко. Трябва да започнем отначало – защото без ясна публична позиция и ориентация, без гражданска солидарност в името на истински демократични и републикански ценности, без истина няма да излезем от тресавището.


Ето защо подкрепих и манифеста.


Евгений Дайнов: Какво не е наред, как да се оправи, от кого

Манифестът "За републиката" на четирима професори: Трябва да започнем отначало

© Анелия Николова


Около и след Нова година говорих, по различни поводи, с различни групи граждански активни хора. По това време още бяхме в ехото от речта на съдия Лозан Панов. Стигнахме до извода, че е отново дошло времето, при което правилно подредени, цивилизовани думи, отнасящи се до общото благо, променят нещата. Горе-долу по същото време адвокат Екимджиев напомни, в една публикация, разликата между "държава" и "Република". Държавата може да бъде всякаква; но Републиката не може да съществува, ако не култивира определени добродетели.


И се реши да се направи манифест – За Републиката – който да влезе във вратата, отворена от Панов. Да констатира: какво не е наред; как да се оправи; от кого.


Привлякох към работата тримата съавтори и текстът се оформи към началото на февруари. Решихме да поканим да се присъединят 20-25 безспорни личности с авторитет и интегритет, които да застанат зад текста като инициатори. Авторите стигнахме до извода, че е добре манифестът да бъде обявен на 3 март, за да е в съзвучие с датата. Което и ще направим в "Перото", и така ще отворим текста за всенародно подписване.


Идеята е – по думите на Тони Николов – да се "овразуми" политическото говорене. Да бъде центрирано върху онова, върху което трябва – върху общото благо (както би казал Аристотел) и състоянието на Републиката. Същевременно, текстът поставя искания и стандарти към властта, с които ще държим тя да се съобразява. В текста поемаме, присъединилите се, ние самите да правим определени неща – всеки там, където се намира: да не участваме в лъжата; да отстояваме принципи и ценности и пр.


По идея на Сашо Кьосев, на обявяването ще се анонсира неформален граждански Клуб, който да се събира веднъж месечно, да изслушва експертен доклад по важен въпрос и да излиза с обръщение към властта и обществото, което обръщение може би ще наречем "За състоянието на Републиката". Ще се обяви и сайт, на който ще се събират подписи, анализи, ще се обявяват заседания на Клуба и пр.


Не на последно място, мислим, този подход ще осигури някаква, макар достатъчно хлабава, но устойчива връзка между десетки и стотици активни граждани, които искат да са във връзка помежду си, за да могат заедно да постигнат обрат в "духа на времето", а като резултат от това – в крайна сметка разграждане на модела "КОЙ" и установяването на институционален ред и граждански добродетели на мястото на личния произвол и на сенчестите договорки.


Огнян Минчев: Можем да започнем дебат,
който да прерасне в движение за обществена промяна


Манифестът "За републиката" на четирима професори: Трябва да започнем отначало

© Юлия Лазарова


Идеята беше на Евгений Дайнов. Той е автор на първоначалния текст, който претърпя определено развитие през последния месец. И четиримата се занимаваме с политически анализи и заемаме граждански позиции от десетилетия. С този текст искаме да обърнем вниманието на обществеността към факта, че ключови реформи, от които зависи бъдещето на страната ни се бавят и отменят под натиска на един все по-плътен олигархичен контрол върху българския национален живот.


Нямаме други ресурси за промяна на това неблагоприятно статукво освен мобилизацията на българските граждани с цел натиск върху институциите на държавата за провеждане на необходимите институционални и политически реформи за да се отслаби бруталният контрол на мафията върху държавата и обществото.


Ние не сме политици, с партийна и друга политическа дейност не се занимаваме. Можем обаче да инициираме граждански дебат, който да прерасне в движение за обществена промяна. Наша е инициативата. Осъществяването й обаче е в ръцете на тези, които биха желали да се присъединят.


Антоний Тодоров: Това е опит да се вдъхне кураж сред гражданската общност


Манифестът "За републиката" на четирима професори: Трябва да започнем отначало

© Надежда Чипева, Капитал


"Манифестът за републиката" е израз на едно съществуващо и според мене разпространено убеждение, че зад привидната и често огласявана стабилност в днешна България се крие едно състояние на опасно и мрачно обсебване на публичната сфера и публичната власт от корпоративни или дори престъпни интереси, действащи най-често неявно.


Гражданите на републиката, разбирана класически, като "общо дело" (res publica), общо достояние в интерес на всички, по същество са напълно изолирани от каналите за взимане на решения и постепенно се оттеглят от участие в политиката. Последното е израз както на един натрупващ се гняв срещу начина на управление на общите дела, така и на отчаяние, че отделният гражданин нищо не може да направи, за да промени това. Основният проблем в този модел на управление е наличието на масово чувство за дълбока несправедливост в обществото, което поражда недоверие и дори открита омраза към институциите му. Нещо по-лошо – общественото мнение е вече склонно да възприема за нормални откровени безобразия като пряката намеса на изпълнителната власт в правосъдието или като едноличното решаване на важни въпроси.


Манифестът е опит да се вдъхне кураж сред гражданската общност, че е възможно със съвместни организирани граждански усилия и натиск да повлияем върху тази ситуация, да си върнем републиката като всеобщо достояние. И тук не става дума за "рестарт", смяна на сегашното правителство или на един или друг министър – проблемът е много по-дълбок и за съжаление нито едно правителство от последното десетилетие не се оказа способно да го реши. А в центъра на този проблем е несъмнено липсата на ефикасна правосъдна система.


Идеята е на Евгений Дайнов, но се разви и разгърна с поредица от разговори помежду ни. Ние сме твърде различни в нашите политически разбирания и биография, но решихме, че този въпрос, за общата рамка на съвместния ни живот, надхвърля политическите различия между леви, десни и центристи. Дори при липсата на справедлива рамка на обществения живот, която да е в интерес на всички, политическите различия просто нямат голям смисъл и борбата на различни политически проекти не може да доведе но нищо добро. Възстановяването на републиката е условие за завръщането на политическите дебати като дебати на идеи и каузи в нашия живот. Защото сега зад привидната политическа борба най-често се крият сблъсъци на корпоративни частни интереси.


Очакваме отклик, подкрепа, и включване в тази гражданска инициатива. Надяваме се да успеем да инициираме поле, място, за граждански обсъждания по конкретни въпроси на политиката, като с това спомогнем за насочването на политическите действия в полза на общото достояние. Но не като назначени от държавните институции "обществени съвети", а като действителна гражданска инициатива. Разбира се, някои бързо ще ни квалифицират като поредните "соросоиди" или нещо подобно. Но смятам, че нещата са стигнали до предел и гражданската ни намеса е неотложна.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK