Книгата на Тръмп

Книгата на Тръмп

© Reuters



Eдин от главните герои на забележително смешния мюзикъл "Книгата на Мормон", Арнолд, има "проблем с истината". Той отначало се тормози от това по време на мисионерството си в Уганда, но в крайна сметка напипва нуждата на местното население от месия, който да разказва легенди. Угандийците също разбират съвсем правилно, че приказките на мисионерите са предимно метафорични и никой няма да ги пренесе от Африка в САЩ (т.е. в рая) като награда за приемането на вярата. В края на сатиричния мюзикъл те създава култ на Арнолд, който измества не по-малко неправдоподобната религиозна доктрина, която му е било разпоредено да проповядва. Тази забавна фабула е измислена от създателите на култовата анимационна поредица "Южен парк".


Доналд Тръмп чудесно би се вписал в нея, само дето не дава никакви признаци да се притеснява от каквито и да било проблеми с истината. Надпреварата за Белия дом не е мюзикъл, САЩ не са Уганда, но все ми се струва, че повечето му привърженици също го разбират по-скоро метафорично, отколкото буквално.


Ако човек иска да си гради комедийни конспирации, може да се замисли върху това, че най-острата атака срещу Тръмп започна от мормона и старейшина на републиканците Мит Ромни преди месец, или че Тед Круз успя да лиши конкурента си от 40 делегата точно в Юта (бизнесменът води със 735 на 461, при нужни 1237). Или в това, че първо в този щат преди две седмици се разпали колосалната по своята незрялост препирня между Тръмп и Круз чия съпруга е по-красива (след като вече бе обсъдено с отпадналия Марко Рубио чий пенис е по-голям). Това са съвпадения, естествено.




Но ми е трудно да не търся метафора във всяка новина, идваща от взривното смесване на неизчерпаемия медиен интерес, нервозата на американската публика и сериозния талант на шоумен, който Тръмп демонстрира. От стената с Мексико до спирането на мюсюлманите на границата, разтурянето на НАТО, въоръжаването на Япония с ядрено оръжие или преследването на жени, извършили аборт – хубаво е да приемем, че се говори преносно, нали? Иначе става тягостно.


Тед Круз успя да лиши конкурента си от 40 делегата в Юта (бизнесменът води със 735 на 461, при нужни 1237).

© Ben Brewer, Reuters

Тед Круз успя да лиши конкурента си от 40 делегата в Юта (бизнесменът води със 735 на 461, при нужни 1237).


Двамата съперници на Тръмп сред републиканците също се изкушават от словесна еквилибристка, когато се изказват за него. Това важи особено за Круз, макар че сенаторът може да бъде и напълно директен, както когато нарече бизнесмена "хленчещ страхливец" заради инцидента с респективните им съпруги. По-характерно е изказването му от миналата седмица, че "номинацията на Тръмп ще е железопътна катастрофа", което той повтори няколко пъти на предизборни срещи в щата Уисконсин. Всеки път Круз изчакваше за комедиен ефект, след което добавяше: "Всъщност, това не е честно спрямо железопътните катастрофи". Тълпата одобрително ръмжеше.


Круз още нарече Тръмп "Ким Кардашиан" заради начина, по който бизнесменът обилно използва социалните медии без филтър и – очевидно – без замисляне. Дори губернаторът на Охайо Джон Кейсик, който е доста по-въздържан и по характер, и поради избрана стратегия, хвърли няколко словесни гранати. Той каза, че Тръмп говори "безотговорно": "Шегувате ли се? Колко близо е неговият палец до (ядреното) копче?" – преди да продължи със сравнително умерено формулираното заключение, че конкурентът "не е готов" да бъде президент. Впрочем, Кейсик заяви последното и по адрес на Круз. Като цяло губернаторът се държи почти неестествено възпитано, като се има предвид колко деградира политическата реторика в САЩ покрай битката на републиканците за президентската номинация.


Дори журналистите не издържат. Водещият на СиЕнЕн Андерсън Купър сряза Тръмп пред публика миналата седмица, че аргументът "той започна пръв" е "присъщ на петгодишните".


Водещият на СиЕнЕн Андерсън Купър (вдясно) сряза Тръмп пред публика миналата седмица, че аргументът "той започна пръв" е "присъщ на петгодишните".

© Associated Press

Водещият на СиЕнЕн Андерсън Купър (вдясно) сряза Тръмп пред публика миналата седмица, че аргументът "той започна пръв" е "присъщ на петгодишните".


Във вторник в Уисконсин Круз се надява да започне поврата в кампанията, който все не идва и не идва от януари насам. Тръмп изостава в допитванията в щата, частично понеже уисконсинци са известни с по-улегналия си манталитет и не обичат неговия агресивен, груб начин на говорене. Разбира се, помага и масираната рекламна битка, която много от републиканските сили водят срещу собствения си първенец.


Понеже след това има пауза в първичните избори за републиканците чак до Ню Йорк на 19 април, медиите ще могат да предъвкват дълго резултатите. Това е добре за Круз, ако победи, но не бих подценил способността на Тръмп дори в този случай да прехвърли разговора върху нещо друго, както направи поне три пъти само за изминалата седмица.


Анализите на явлението "Тръмп" вече са многобройни, но най-важно е да се разбере, че той напипва наистина болни теми и ги експлоатира с незапомнен в скорошната американска политика демагогски талант. Стана почти клише да се казва и че Тръмп е "най-европейски политик" в сравнение с колегите си – в неласкавия смисъл на национал-популисти като Берлускони, Орбан, сем. Льо Пен, дори Путин. Привържениците на тези лидери искат от тях да са силни, не да са съгласни с всяко тяхно изказване или действие. За тях няма значение дали кандидатът изрича по една лъжа на всеки пет минути, както показа анализът на речите на Тръмп от сайта "Политико" (http://www.politico.com/magazine/story/2016/03/trump-fact-check-errors-exaggerations-falsehoods-213730).


Вижте само как Тръмп се запъна като магаре на мост и отказа да уволни шефа на кампанията си Кори Левандовски, който получи официално обвинение за побой на журналистка. С това показа едновременно няколко неща, в зависимост кого питаш: че презира журналистите, че смята жените за втора категория хора, че не се поддава на влияние отвън или че е безукорно лоялен към хората си. Поддръжниците му искат да виждат единствено, че има характер, пък бил той и калпав.


Може четвърт от републиканците да твърдят, че никога няма да гласуват за Тръмп на общите избори, или три четвърти от жените в САЩ да го смятат за непоправим сексист. Обаче половината от избирателите на Тръмп са недоволни от федералното правителство, докато при уж бунтовния Круз процентите са 27, а поддръжниците на Кейсик са направо сервилни към Вашингтон – само 8% не го одобряват. Вкупом всички те мразят Обама, което беше в основата на вече отмиращото Чаено парти. Затова сегашното риалити шоу на Тръмп упорито продължава. Влаковата му композиция се движи все така безаварийно, ако обърнем метафората на Круз.


Може четвърт от републиканците да твърдят, че никога няма да гласуват за Тръмп на общите избори, но половината от неговите избиратели са недоволни от федералното правителство на Обама.

© Associated Press

Може четвърт от републиканците да твърдят, че никога няма да гласуват за Тръмп на общите избори, но половината от неговите избиратели са недоволни от федералното правителство на Обама.


Тръмп изненада ветерана-журналист Боб Удуърд с безпрецедентно за кандидат-президент изявление, че икономиката на САЩ всеки момент ще се срути. Той каза в интервю с в. "Уошингтън поуст" миналия четвъртък, че не би инвестирал на борсата сега, понеже се надувал поредният мехур. Тръмп още обеща да оправи 19-трилионния външен дълг на САЩ за 8 години. Така той подгрява реалните страхове от задлъжнялостта на държавата и къде интуитивно, къде предумишлено играе с тях. Подробностите нямат значение, важна е метафората.


Пълното интервю и впечатления на журналистите, които го взеха, можете да намерите тук (https://www.washingtonpost.com/news/post-politics/wp/2016/04/02/transcript-donald-trump-interview-with-bob-woodward-and-robert-costa/?hpid=hp_rhp-top-table-main_trumppresidency-7pm%3Ahomepage%2Fstory&tid=a_inl). То е доста поучително, защото дава възможност да се проследи импровизационното мислене на Тръмп. Също е клише вече, че много от становищата си той формулира в движение. Всеки намира в тях каквото му се иска. Показателен пример беше неговото изказване, че търсещите аборти жени трябва да бъдат наказвани, което той после оттегли, като само се оплете още повече в тематиката. За традиционните републиканци това бе признак, че уж консервативният Тръмп всъщност е либерал под прикритие, защото не е премислил толкова ключов за тях въпрос. За демократите той олицетвори неприкритото желание на десницата да се криминализира правото на жените на избор спрямо собственото им тяло. Никой не остана безучастен, обаче. Това е най-силният комплимент към лидера на една политическа кампания.


Разпадът на Републиканската партия вече е напълно очевиден. Тримата водещи кандидати вече отказват да се подкрепят взаимно, ако някой от тях спечели. С това бе сложен край на писменото обещание, подписано от всички републикански претенденти миналата есен. В момента в битката за номинация на десницата всичко изглежда възможно, въпреки отчаяните опити да се избегне пълното разцепление на партията и създаването на фракции или изцяло нови формации.


Надеждата вдясно е, че кризата ще доведе до изясняване на облика на Републиканската партия. Обаче в каква посока? Защото ако Тръмп може да го приемаме метафорично, какво да кажем за Круз, който иска да се "патрулират" ислямските общности в САЩ, да се скъса договорът с Иран незабавно, и да се бомбардира Сирия час по-скоро? Кейсик звучи умерено и въздържано на този фон, и заради това единствен излиза на глава с Хилари Клинтън в допитванията. Той има шанс за номинацията единствено ако оцелее до конгреса през юли и никой не вземе мнозинството делегати преди това. Самият Круз атакува Кейсик, понеже иска да остане едно към едно с Тръмп. Бизнесменът, притиснат от последните резултати и своите гафове, отпуши най-невъздържани словесни тиради срещу опонентите си.


Когато гледах "Книгата на Мормон" наскоро, забелязах нещо наглед странно: Църквата на Исус Христос и светиите от последните дни бе платила цяла страница за промоция в уж осмиващия я мюзикъл. Мормоните явно смятат, че няма лоша реклама и може би заради това са най-бързо растящата религия в САЩ.


Така очевидно пише и в "Книгата на Тръмп". Единственият проблем е, че следващият президент на САЩ трябва да управлява съвсем неметафорично и не според рекламата.
___________________________________________


Бележка: Разписанието и резултатите са тук, като следващият етап в гласуването е на 5 април в Уисконсин (http://www.nytimes.com/interactive/2016/us/elections/primary-calendar-and-results.html?_r=1). Отлично направена карта може да намерите тук: http://www.nytimes.com/elections/2016/national-results-map?WT.mc_id=2016-KWP-AUD_DEV&WT.mc_ev=click&ad-keywords=AUDDEVREMARK&kwp_0=115245&kwp_4=543329&kwp_1=289112


Авторът приема читателски коментари и въпроси на [email protected]


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK