Оптимистично за превъоръжаването: поглед от Брюксел

Премиерът Бойко Борисов и военният министър Николай Ненчев в авиобазата "Граф Игнатиево"

© Надежда Чипева, Капитал

Премиерът Бойко Борисов и военният министър Николай Ненчев в авиобазата "Граф Игнатиево"



Доц. д-р Велизар Шаламанов е директор в Агенцията на НАТО за комуникация и информация. Той беше министър на отбраната в служебния кабинет през 2014 г. През 1998-2001 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за военната политика, планирането и интеграцията, както и член на Междуведомствения комитет за интеграция в НАТО.


На 12-тата година от членството в НАТО определено министерството на отбраната /МО/ предлага решителна крачка в превъоръжаване на армията, а по-радостното е, че премиерът и министърът на финансите застават сериозно зад плановете на министър Ненчев.


За да се разбере важността на




първото решение за реално превъоръжаване


е добре да си припомним пътя до 30 март 2016 г. Първо - до 1991 г. България бе във Варшавския договор до неговото саморазпускане и определено поддържаше висока степен на милитаризация с огромни разходи за отбрана.


Периодът до есента на 1998 г. най-точно бе характеризиран от Джеф Саймън в статията "България и НАТО – 7 пропуснати години". Последва решителна реформа – може би най-тежката, амбициозната и за щастие успешна – в изпълнение на "План 2004". Това ни доведе до поканата през 2002 г., но след това имаме отново период на "7 загубени години", за съжаление със стартиране на проекти за над 2 милиарда лева (да не говорим за освобождаване на армията от имоти, имущества и въоръжение, вероятно надхвърлящи тази сума) до 2009 г., когато първото правителство на премиера Борисов трябваше да стабилизира ситуацията с много реализъм и практически стъпки по приключване на неудачните договори – резултатът бе, че след огромни разходи практически не придобихме бойни способности и не създадохме индустриална база за модернизация на армията.


Периодът 2013-2014 г. може да се охарактеризира като "Сбогом НАТО, здравей КОЙ", но за щастие обществото обърна посоката бързо и от средата на 2014 година ние отново сме "пълен напред" в НАТО и Европейската отбрана, засега с хоризонт 2020 година, но вече и с по-далечна перспектива към 2030-2035 г. в рамките на дългосрочната адаптация на Алианса.


Защо трябва да говорим именно за превъоръжаване,
а не за модернизация


– защото с 9-те проекта от "Програма 2020", приета от Парламента през 2015 г., се цели подмяна на основните платформи – бойни машини, бойни самолети, бойни кораби, "бойни" сензори/радари, както и интегриращата ги система за разузнаване и управление, заедно с кибер защитата й.


Това всъщност е и първото достойнство на стартиралия процес – основава се на одобрена от парламента програма и то след обсъждане на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Плевнелиев, последвано от решение на правителството.


Второ – поради мащаба на конкретните проекти – те отново са подкрепени от цялото правителство и влизат в парламента, като първите 2 за самолети и кораби ще бъдат последвани скоро от предложение за бойни машини / батальонни бойни групи и вероятно радари.


Нещо повече – в МО е създадена специализирана дирекция за управление на проекти, като "управляващ орган" по опита с финансирането по европейските фондове със своите строги изисквания за професионален подход. Дори консолидирането на структурите за обществени поръчки е крачка към укрепване на системата за изпълнение на предстоящите големи проекти.


Естествено важни са стъпките по стабилизиране на института на МО, подготовката на ТЕРЕМ за поддръжка на превъоръжаването, задълбочаване на сътрудничеството с агенциите на НАТО и ЕС. Това са все важни условия за успех на първия сериозен опит за всеобхватно превъоръжаване след повече от 30-40 години, което е нормалният срок за жизнен цикъл на сегашните основни платформи и системи от времето на Студената война.


Поради мащаба на промяната е важно да се прецени цялото портфолио от проекти в контекста на необходимите средства, графика на реализация, възможностите на нашата индустрия и синхронизация със съюзниците. Именно в тези области са и основните рискове, които трябва добре да се дефинират, оценят и в парламента при вземане на решенията за обхвата на превъоръжаването и формиране на портфолиото и правилата, за управлението му в следващите 10 години на придобиване на новите системи.


Към момента най-голямото достижение е постигнатото единство между президент, премиер, министър на отбраната, около предложените от Началника на отбраната приоритетни способности и подкрепата от министъра на финансите. Поради значителния икономически и иновационен потенциал на проектите, връзката им с отбраната и сигурността като цяло, е важен и видимият ангажимент на министерствата на икономиката, на образованието и науката,на вътрешните работи, на транспорта, ИТ и съобщенията, други елементи от сектора за сигурност (както впрочем бе с изпълнението на План 2004).


Рисковете обаче не са за пренебрегване. Общото финансиране само на първите два проекта надхвърлпя 2 милиарда, а определено цялото портфолио ще достигне поне 4 милиарда. Решението за поддържане на МиГ-29/Су-25 до придобиване и усвояване на многоцелеви боен самолет допълнително натоварва разходите с поне 200-300 милиона, което обаче очевидно е политически важно поради неприемливостта преходът да стане чрез ранно снемане на старите самолети и преминаване през период на съюзно патрулиране и подготовка на млади пилоти.


Друг голям риск е приложението на закона за обществените поръчки


който определено не е достатъчно пригоден към спецификата на превъоръжаването (скъпо национално усилие, отлагано 30-40 години) в съюзен контекст с възможности за многонационални проекти, комбиниране на национално и общо финансиране, други иновативни механизми в ресурсен план.


Ефективното и бързо освобождаване от излишни платформи, въоръжение и боеприпаси определено е подценявано досега, а доброто му управление може решително да намали текущите разходи и дори да донесе приходи в подкрепа на инвестициите в нови системи.


Реалното управление на сложно портфолио от програми и проекти, покриването на целия жизнен цикъл на новите платформи и оръжия в рамките на 30-40 години е област, в която у нас няма достатъчно опит. Ограничаването ролята на посредниците и засилване на участието на реалния бизнес и технологични звена у нас е изключително важно, но не се е случвало ефективно при предния цикъл на инвестиции (2002-2009) и това също крие риск от повторение на грешките.


Тази група рискове поставят на сериозно изпитание финансовия и иконимически екип на МО и правителството като цяло.


Допълнителните ползи от превъоръжаването са свързани със сътрудничество в НАТО и ЕС (особено в регионален план) от планиране на способности до поддръжка на системите. Успехът на превъоръжаването зависи от обхвата му не само във взаимоействие със съюзниците (например съвместни формирования на военноморските и военновъздушните сили със съседи и стратегически партньори), но и между МО и МВР, други елементи от сектора за сигурност. Това е особено важно в сферата на придобиване и поддържане на сходна техника – хеликоптери, патрулни кораби и катери, бронирани машини, системи за разузнаване, комуникация и управление, кибер защита. Добра практика в тази област е координацията чрез Национален директор по въоръженията, който участва и в конференцията на директорите по въоръженията на НАТО и в Европейската агенция по отбрана.


Третата група рискове са свързаните с подбора, подготовката и развитието на персонала за новите платформи и системи – определено с превъоръжаването ще тече и смяна на поколенията, но това изисква и цялостна трансформация на системата на подготовка в рамките на мрежата на Съюзното командване по трасформация.


Оптимизмът идва от разбирането за вярна посока, добрата скорост и пълноценните консултации между институциите, наличието на комуникация със съюзници / съседи. Рисковете са институционални – в България нямаме много примери на успешно управлявано голямо / скъпо и сложно портфолио от високо-технологични проекти в публичната сфера. Последното обаче е и големият ни шанс – успешното провеждане на превъоръжаването следващите 10 години ще подобри не само способностите на армията и позицията ни в НАТО и европейската отбрана.


Това превъоръжаване може да е основният


двигател за модернизация на България като част от технологичния западен свят


Именно затова усилието ни ще е успешно само, ако се разглежда като цялостно портфолио от технологични проекти, изпълнени с максимално участие на нашата индустрия и научни звена, в тясно сътрудничество със съюзниците, за постигане на икономически ефективна трансформация на индустриалната база, оперативна съвместимост и готовност на въоръжениете сили, като част от НАТО и ЕС.


Отговорът на въпросите КАКВО и ЗАЩО е обнадеждаващ. Остават други важни въпроси – КОЛКО, КОГА, КАК, КОЙ, КЪДЕ. След над 25 години лутане ни предстоят най-важните 10 години на първото превъоръжаване на България в НАТО и ЕС по начин, който досега не се е случвал у нас (въоръжаването след Освобождението, след Първата и Втората световна война може да ни даде някои уроци, но те едва ли са достатъчни за предизвикателствата днес – още по-малко опита от проектите в енергетиката и другата инфраструктура, банковия сектор).


Във всички случаи по-добре не е било, но много по-добре трябва да бъде за да успеем, защото трети опит може и да няма. Дано от провалът 2002-2009 г. сме научили какво не бива да правим, а съюзниците могат да споделят какво работи при тях – сигурно би работило и при нас, нали сме вече над 10 години в НАТО и ЕС.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3135 Неутрално

    Дано този път пак не се отклонят нанякъде парите и нашата армия започне да се превръща в модерно въоръжена и обучена по натовски стандарти армия.

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3021 Неутрално

    Шаламанов може да има някаква заинтересованост да е оптимист, но аз не ...!

    [email protected]
  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7064 Неутрално

    "Последва решителна реформа – може би най-тежката, амбициозната и за щастие успешна – в изпълнение на "План 2004". Това ни доведе до поканата през 2002 г."
    И за нея Иван Костов е "виновен".

  4. 4 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2223 Неутрално

    Докато не се появи ново мнозинства в парламента.....

    подпис
  5. 5 Профил на К2
    К2
    Рейтинг: 1585 Неутрално

    И понеже в превъоръжаването не се режат лентички,ще чакаме по-добри времена!

    SHADOWS of SOFIA
  6. 6 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 829 Неутрално

    Тук няма "не искам - няма недей" ... кога ли го е имало ???

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  7. 7 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 983 Любопитно

    Един роб никога не може да бъде щастлив, освен ако господарят му не го е похвалил...

    Форумът е в будна кома...
  8. 8 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2358 Неутрално

    Както писах и друг път......задава се голямо лапане !
    Истината е,че 4 милиарда лева не стигат нито за превъоражаването на сухопътните войски.
    Идват нови заеми и все по-високи данъци !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK