Премиерът и башибозукът

© Фейсбук на Бойко Борисов

Държавният ред стремително се разпада от момента, в който веднага след местните избори ГЕРБ се поздравяваха, че са взели цялата власт и остава само да я направят вечна. За причините на разпада – някой друг път. Засега да видим последната спирала на разпада.

А тя е видима на всяка крачка. Във вакуума, оставен от изчезващата държавна власт, се настаняват мутрите. Или – самите държавни органи се превръщат в мутри. Или – и двете. Връх (засега) са башибозушките банди, "охраняващи" границата от бежанци чрез извършването на "граждански арести". И радващи се на изричната благодарност на министър-председателя.

Не за пръв път Борисов се явява пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност. Но този път поведението му е напълно необяснимо.

Как така самият премиер ще подкрепя
самоволното формиране на въоръжени шайки?

Та нали това е точно обратното на идеята за единен държавен ред, налаган единствено и само от органите на държавната власт?

Този човек отново демонстрира пълно невежество по отношение на това какво представлява, защо съществува и как функционира една държава. А още от Жан-Жак Русо знаем, че там, където няма знание, решенията не се вземат на основата на разума – а на основата на лични емоции, харесвания и нехаресвания.

Така и при Борисов. Каза ни човекът:

видял башибозука, говорил с тях. Харесали му момчетата

Знаейки какво именно той харесва и не харесва, не сме никак изненадани от новината, че предводителят на шайката се оказва известната бургаска мутра Петър Низамов-Перата. Себеподобните са се харесали на чисто телесно ниво; и това е обяснението на инак необяснимото (т.е. в рамките на държавническото приличие) поведение на министър-председателя.

За разлика от неговото поведението на башибозушките шайки от Бургаско е напълно обяснимо. То вече се е случвало.

До края на 80-те години властта окуражаваше и награждаваше ловните дружинки от граничните села – Синеморец, Резово и останалите – когато те залавяха и/или убиваха "диверсанти", опитващи се да се промъкнат през българската граница по посока Турция и Запада. "Диверсантите" бяха предимно източногермански младежи, които си бяха внушили, че по-лесно ще избягат през река Резово, отколкото през Стената в Берлин.

Тези хора – тогавашните залавящи/убиващи – са все още живи и никой никога не им е потърсил сметка. Не са се и разкаяли. Напротив, в тесен кръг продължават да се хвалят как са хващали "хипарчетата със сандалките".

Сегашният башибозук си има предшественици

Няма да се учудя двете групи – тогавашните и сегашните – вече да провеждат съвместни оперативки по кръчмите из община Царево.

На тези хора благодари премиерът на републиката. Най-вероятно, ако чуе историите за потерите през 60-те, 70-те и 80-те години, ще се умили. Може и ордени да започне да раздава. А междувременно просто окуражава стартирането на национален почин "всяка квартална мутра – с въоръжен патриотичен отряд".

Днес гонят бежанци. Утре ще им стане скучно и ще започнат да си измислят други врагове: хипстъри, расти и хипита ("педали"); различни видове протестиращи ("педали"); палаткаджии и туристи ("педали"); хора, които четат книги ("педали"); хора, които знаят чужди езици ("педали"); хора, които не носят анцузи и говорят възпитано ("педали").

Не е далеч моментът, в който мутро-кметовете по Южното Черноморие ще се сетят да наемат башибозука да бие всеки, който се интересува от бетонирането на дюни и от изсичането на гори. А в столицата

властта, вместо да си наема контрапротестиращи,
ще си наема башибозук

– направо да измита от улиците всички недоволни. И да налага вечерен час, за да не се шляе всеки гражданин където и когато си поиска.

И какво пречи на въоръжени мутри да патрулират, да речем, из телевизиите по време на сутрешните блокове – да бдят да не би пред микрофона да седне някой "педал", дето чете книги?

Това, драги, е държавата, която ви обеща премиерът в момента, в който похвали граничния башибозук. Уелкъм ту съни Бългерия, страната на Петър Низамов-Перата.