© Charles Platiau, Reuters
Споделен офис (т.нар. coworking пространства, където всеки може да наеме само бюро и определени услуги) - някъде в Париж.
Министърът на транспорта Ивайло Московски подкрепи искането за затваряне на сайтовете за споделено пътуване, защото вредят на печалбите на автобусните превозвачи. Вярвам му. Аргументацията му звучи напълно адекватно.
Ако вдигнеш ръка в Москва близо до оживен булевард, до няколко секудни ще спре кола, чийто шофьор ще ти предложи да те закара срещу заплащане, където пожелаеш. Нерегламентираният такси превоз е вероятно най-рано появилият се частен бизнес в СССР, който до ден днешен е жив, вече има статута на културна особеност и дори на атракция на руските градове.
От десетилетия градските и федералните власти се опитват да изкоренят практиката на нелегалните таксита, но не успяват поради една елементарна причина -
тя е изключително конкурентоспособна
Тя е родена от неволята – от напълно нефункциониращата съветска икономика и най-вече от провала на сектора на услугите в плановата икономика. В края на 80-те години, в последните години на нейното съществуване, въпреки официално прокламираните принципи за обществените средства за производство услугите бяха напълно превзети от сръчни частници.
На подобен принцип действа и икономиката на споделянето. Собственици на частни автомобили возят срещу заплащане, собствениците на частни жилища дават стаи под наем (това май не е много ново), обикновени ученици стават автори в енциклопедии, а първокурсници програмисти участват в най-престижни софтуерни проекти в свободното си време.
Да, но защо такива неща се появяват в днешно време, и то в най-развитите страни, където секторът на услугите не просто не е слаб, а е най-динамичният сектор от икономиката?
Защото
икономиката на споделянето е икономическата революция
предизвикана от интернет, когато комуникационните канали радикално се демократизират и всеки може да получи своята порция неконтролирана публичност. Смешно е, но повечето български политици едновременно ще ви се закълнат в интернет и във важността му за България, но ще се дръпнат като от огън, като им поискате това, което върви заедно с мрежата - икономиката на споделянето.
Ще си кажете "ами то може би не е сигурно". На този човек колата му може да е счупена, а в този апартамент да има хлебарки. Как можем да сме сигурни без съответните сертификати, застраховки и дипломи, че ще получим това, което искаме?
Сертификатите, застраховките и дипломата са всъщност заместители на най-простия и известен от дълбока древност начин за гарантиране на качеството – чрез контрол на репутацията на доставчика. Ако продавачът е непочтен или дори опасен, това веднага слага кръст на неговия бизнес и той трябва да си търси ново поприще.
Услугите на новата икономика се предлагат в сложни електронни социални мрежи, където
всеки доставчик има репутация
(примерно под формата на звездички), отзиви и коментари и общности с последователи (и приятели, фенове, клиенти). Ако не е достатъчно добър, застрашава не само попрището си, но и целия си социален капитал – тоест мнението на общността за себе си. Защото всички вече живеем в едно село, макар и глобално, и репутацията ни трае дълго и ни следва навсякъде.
А и говорим за дейност с голям стопански потенциал, защото изведнъж големи капитали, възприемани само като изтощително финансово бреме (примерно вноските за жилището), започват да носят пари, и то с минимални допълнителни инвестиции.
Има още една причина в България да се реагира така нервно на този тип дейност.
Икономиката в България е опасана от обръчи, ленти, гайки и възли. Тези които са
на политическия връх, прибират страхотни пари от регулирането на достъпа до пазара на определени фирми
– някого пускат, някого спират, но всеки път по нещо капе в джобчето. Това води до влошаване на конкурентоспособността, до по–високи цени и по–ниско качество, до картелизиране и монополизиране.
Оттук и нервите, свързани с навлизането на всяка нова услуга от новата икономика на пазара (някой губи пари, после губи власт).
Затова и България не трябва да се съпротивлява на икономиката на споделянето. А трябва да покани възможно най-бързо Uber да се върне на софийските улици, Airbnb да поеме повечко от свободните жилищни площи, а Taskrabbit да посъбуди трудовия пазар.
Защото иначе може да застраши бъдещето си.
* "Икономиката, глупако!" e популярният предизборен лозунг на американския президент Бил Клинтън - бел. ред.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
