А аз се появявам целият в бяло...

Бойко Борисов

© Надежда Чипева

Бойко Борисов



Това е много стар виц. Директорът на цирка обявил конкурс за нови номера, за да повиши зрителския интерес. Идвали всякакви – от тук е и кучето пианист с котката певец, дето всъщност е измама, защото кучето свирило и пеело, а котката само си отваряла устата Но накрая дошъл един артист, който казал, че трикът му е много евтин – един хубав бял костюм, една самолетна перка и една торба с лайна (да ме прощават по-изисканите читатели). Директорът се усъмнил какъв изобщо е този трик и артистът обяснил:


"Вързваме торбата точно под купола; отдолу с пълна сила се завърта перката; барабаните свирят туш; лампите угасват; сценичен работник реже въжето; торбата пада върху перката; лампите светват, всички са в лайна, а аз се появявам целият в бяло"


За този стар виц се сещам покрай случващото се с Изборния кодекс и оплакването в събота на Бойко Борисов в колко сложна ситуация била поставена ГЕРБ, след ветото на президента и заплахата на Патриотичния фронт-ВМРО, че ще напуснат коалицията. Премиерът свиква във вторник депутатите и ръководството на партията, за да намерят "разумен и справедлив консенсус" за възможностите за гласуване извън България.




Ако прегледаме данните, резултатите на ГЕРБ в чужбина по-скоро са се увеличили през 2014, спрямо предходните години. През 2009 те са получили 33,426 гласа или 21.77% от 153,534 валидни бюлетини; през 2013 - 23,090 гласа или 20.87% от 110,632 валидни бюлетини и през 2014 - 38,868 гласа или 28.14% от 138,121 валидни бюлетини. Най-вероятно това е свободен и съзнателен вот за партията на Борисов, част от който мотивиран на ръба на рационалното с "Всички срещу БСП", "Всички срещу ДПС", "По-малкото Зло", "Да не ми отиде гласът на вятъра за някоя малка партия" или произволна микстура от тези и подобни аргументи.


Нещата в България са по-различни, съществено по-различни. ГЕРБ все повече се проваля в усилията си да се позиционира като дясноцентристка партия. Изборната подкрепа, макар и бавно, пада: през 2009 - 1,678,641 гласа; през 2013 - 1,081,605 гласа; през 2014 - 1,072,491 гласа. Това са само парламентарни избори, но точно те имат отношение към управлението на държавата на централно ниво и законодателния процес.


Защо ГЕРБ подкрепи ограничения за гласуването в чужбина


Различни може да са мотивите зад поведението на депутатите на Борисов, които някой остроумно нарече "оператори на пулт за гласуване" в 43-тото Народно събрание, с което те подкрепиха законодателни промени, сериозно ограничаващи правото на политическо волеизявление на българите в чужбина.

За т.нар. патриоти е ясно – те са неспасяем случай на примитивен, провинциален популизъм, при който се дават абсолютно неадекватни и неконституционни обещания, които бяха наложени и в последствие защитавани с пословичен инат, безразсъдни аргументи и лъжи.


Мотивите на ГЕРБ са по-важни, защото те са най-голямата парламентарна партия, формирала около себе си очевидно безпринципна коалиция, приютила ченгета, опортюнисти, корупционери, политически ренегати, замаскирани комунисти, всевъзможни трикаджии и откровени идиоти


Какви са целите на Борисов


с които ГЕРБ пропуснаха в парламента щенията на Валери Симеонов, ограничаващи и смъкващи активността в чужбина не е ясно, но възможните отговори не са много.


Първият, най-непосредствен отговор го даде самият премиер, отпращайки срещналите се с него българи, живеещи в чужбина с обяснението, че Валери Симеонов крепи кабинета. Партията на Симеонов не се класира в парламента през 2013 с техните 3.7%. През 2014 му се наложи да се коалира с друга партия под чертата – ВМРО, които през 2013 дори до 2% не го докараха. Тоест, Борисов се страхува само и единствено за властта си и в името на това, да я опази, е готов да жертва няколко десетки хиляди гласа за партията си, идващи от чужбина. Дори повече – готов е да спре очевидно възходящата тенденция на увеличаване на избирателната активност на българите в чужбина извън Турция, която фактически потапя и намалява тежестта на етническия вот от южната ни съседка.


Вторият възможен отговор е свързан с желанието и умишлените усилия на всички партии от политическия и криминално олигархичния консенсус да запазят ниска избирателната активност. При близо ½ негласуващи, тези партии са достигнали своя капацитет, а единственото движение на гласове е преливането на недоволния наказателен вот между тях. Усилията да се увеличат възможностите и мотивацията у другата половина – негласуващите – е риск, от който всички партии, включително и ГЕРБ, бягат.


Борисов отдавна е монополизирал ирационалния фанатичен вот по описаните в началото принципи "Всички срещу" Той знае, че може да разчита на около един милион необидчиви избиратели, с ниска политическа култура и висока търпимост, за които "Ало, Ваньо", "Сам си го избра", "Ти не се ли дупиш", "Почвам да викам, че съм пидал, за да ме вземат, че съм интелигентен", "Българите са като моите кучета", "Калпав материал" и други подобни, са напълно в реда на нещата В този ред на мисли, 30, 40 или 50 хиляди гласа от чужбина са просто промили, които той може да пожертва.


Третият отговор защо Борисов допусна сериозните ограничения срещу Българите в чужбина е печално известната Свобода на избора. Далеч не твърдя, че всичките 1 милион гласа на Борисов са зависим, купен или корпоративен вот, но със сигурност "машината на ГЕРБ за избори" не е извън схемите за контролиране на гласове. На местно ниво, цели области са феодализирани от управители, кметове и всевъзможни администратори, от които зависи решаването на ежедневни житейски проблеми. Държавната администрация е друг чудесен инструмент за контролиран вот през йерархичните зависимости и възможността да се генерират и поддържат страхове и несигурност за личното бъдеще. Обществените поръчки, както на местно, така и на централно ниво, са чудесно средство за генериране на приходи към черната партийна каса.


Хаосът по време на избори допринася за "мазното" функциониране на схемите за купуване и контролиране на вота, а безредиците и нарушенията по време на избори кулминираха при ГЕРБ. Всички помнят заложниците в Зала "Универсиада". На всичко това спечелилият няколко часовника от Борисов шеф на щаба на ГЕРБ, Цветан Цветанов, отговоря с: "Извинявам се за неудобството на всички представители на СИК и ОИК, но съм убеден че след години, при следващо такова съвпадение на два избора, няма да има N на брой политически субекти и участници в изборите. В един развиващ се демократичен процес ще се очертаят два-три политически субекта, които реално ще участват на изборите"


Това само по себе си е показателно за начина, по който двамата силни в ГЕРБ гледат на себе си и на партията си. Борисов се готви да управлява десетилетия, докато внукът му каже:


"Не можете да боядисате това, което дядо ми е построил"


Какъвто и да е процентът контролиран, зависим или купен вот за ГЕРБ, а аз смятам, че той е двуцифрен спрямо всички гласове, подадени за партията на Борисов, без него те биха загубили водещата си политическа роля. Далеч от властта, функционерите и корупционерите около ГЕРБ не биха били в безопасност — проблем, валиден за всяка партия, която е била във властта през последния четвърт век. Това от своя страна предопределя съществуването на картела между криминални икономически, олигархични и политически интереси. И ГЕРБ не прави изключение.


Разбира се, отчитам факта, че вторият и третият възможен отговор като неотложна и непосредствена възможност влизат в противоречие с първата хипотеза, но переспективата пред е-гласуването е не по-рано от 2018, при това, след три поредни безпроблемни експериментални гласувания. Ако всичко е наред, чак през 2019 ще може да се гласува през интернет за Европарламента.


Борисов не желае промяна. Той търси стабилност


Ако обобщим, лицемерието, с което Борисов препрати българите, живеещи в чужбина към Валери Симеонов, вместо да поеме ясен ангажимент партията му да подкрепи вече наложеното вето върху промените в Изборния кодекс, е показателно за това, че самият той не желае никакви промени, които ще увеличат възможността за свободен, независим и политически зрял вот на изборите.

Ниската активност, както и силните зависимости при гласуването – купен, корпоративен или контролиран вот – са изцяло в полза и на Борисов и партията му.


Президентското вето наруши крехкия баланс на интереси, крепящ безпринципната коалиция. Борисов желае стабилност заради собствените си интереси. Ветото отново повдигна въпроса реформи или стабилност. А премиерът търси "стабилността", която се крепи на крехкия политически консенсус между криминалните и икономически интереси. Така че утре на срещата на ГЕРБ ще бъде жега и "накрая се появявам целия в бяло" става все по-трудна задача.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK