Професорската четворка слиза от сцената, "За републиката" остава

Проф. Александър Кьосев при представянето на "За републиката" на 3 март

© Надежда Чипева, Капитал

Проф. Александър Кьосев при представянето на "За републиката" на 3 март



Проф. Александър Кьосев обобщи във "Фейсбук" умерения, по думите му, скандал със снимката на Евгений Дайнов със Сергей Станишев, последвалото оттегляне на подписа на Огнян Минчев под апела "За републиката". Манифестът беше обявен на 3 март от четирима професори - Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Александър Кьосев и Антоний Тодоров. Проф.Кьосев казва , че професорската четворка повече не може да бъде публично лице на едно важно и продължаващо да бъде актуално политическо послание и трябва да отстъпи. Самият той чисто организационно ще се занимава с дискусионния клуб, който скоро ще има първа сбирка.
"Дневник" препечатва текста му. Заглавието е на редакцията


Снимката на подпийналите, подклекнали пред Моника Дайнов и Станишев, обиколи социалните мрежи, създаде умерен скандал и застраши инициативата "За републиката". Тя има класически характеристики на символ: в един визуален удар събира бродещото масово мнение, че "всинца са маскари" и недвусмислено внушава помиярщината на целия български елит, състоящ се според масовото мнение от нечистоплътно отъркващи се един о друг хора, дето ги дават по телевизията.


След такива символи детайлността на фактите (кой, кога, защо и при какви обстоятелства подклекнал, колко и какво именно подпийнал) престава да бъде важна и ако тръгнеш да се обясняваш – по-лошо. Междувременно бързи поетеси написаха:




Няма леви, няма десни - всички са чудесни.
Няма ляво, няма дясно - всичко е прекрасно.
Леви, десни, десни леви - с манифест в ръката,
крачат бодри и сплотени в марша към софрата.


Огнян Минчев побърза да оттегли подписа си от манифеста "За републиката", Евгений Дайнов се заобяснява /пред offnews.bg- бел.ред./ и заинати да не го оттегля, защото като текст бил три четвърти негов.


И на мен разни мислители от мрежата вече ехидно ми поискаха обяснение, макар че на никакъв рожден ден не съм бил. Но аз също мисля, че ситуацията изисква обяснение и позиция. Ето какво мисля:


Първо по публичното обяснение на Евгений Дайнов. Приемам, разбира се, аргументът, че човек е добре да бъде джентълмен, но не приемам следното


1. Станишев бил победен. Не, напротив моделът "Кой", подържан от него, продължава да е на власт, а извиненията му за Пеевски са в рамките на смешно-абсурдното. Той беше преизбран за шеф на ПЕС (с 69.5% от гласовете), а рожденият му ден е очевидна PR акция по измиване на образ, в общество, лишено от памет. Дайнов, разбира се, знае това.


2. Към противници се държиш великодушно и ако те поканят на парти, възпитанието изисква да отидеш и да се снимаш с тях. Напротив, мисля, че подобно "възпитание" граничи с безпринципност, особено ако противникът не е джентълмен, а е морално дискредитиран и болшинството от протестиращите му викат "хамстера" и го мислят за подъл и мазен. И Дайнов, разбира се, знае това.


Според мен най-голямата грешка на Евгений Дайнов, е, че бидейки публично лице на манифеста "За републиката" и знаейки горните работи, въобще е допуснал да се произведе такъв публичен символ и скандал: човек е отговорен за своето публично лице. Веднъж казах по друг повод: "Когато не си образцов, не ставай образец". Не зная, това сигурно може да се каже и за мен самия.


Какво ще правим оттук нататък? Ето какво мисля, съвсем индивидуално.


Първо: четворката професори няма авторство върху манифеста "За републиката", ето защо играта с оттеглянето и не-оттеглянето на подписите ми се вижда нелепа.


В този текст се повтарят очевидни и истини и принципи на демокрацията, някои от тях са формулирани така, че дори са близки до клишето: но това е защото манифестът изразява нарастващо болезнено масово мнение за ужасяващите злоупотреби с демокрацията в България. Да искаш или да се отказваш от авторство върху подобни общоизвестни принципи и очевидности (които в българската ситуация за съжаление трябва да бъдат повтаряни и защитавани) е неадекватно. Манифестът е на всички, които са го подписали, около 5000 души, а и на онези, които не са го подписали по една или друга причина, например защото не харесват Дайнов, Минчев, Тодоров или мен (по facebook и дори чрез писма получих няколко пъти посланието "омерзени сме, всички сте такива").


Четиримата професори на 3 март

© Георги Кожухаров

Четиримата професори на 3 март


Справедливо или не, организационната професорска четворка е дискредитирана, това е факт, който няма защо да се заобикаля. Ето защо тя повече не може да бъде публично лице на едно важно и продължаващо да бъде актуално политическо послание и трябва да отстъпи. Аз лично ще остана с подписите си под принципите на Манифеста, но не смятам себе си за негов автор, нито се чувствам лидер. Просто съм един от многото подписали. Посланието на манифеста за републиката не принадлежи на инициаторите, а на онези, които с възмущението си и отвращението си застават зад него. Заради Илия не намразвайте и свети Илия.


Позволете ми още един красноречив пример. В пиесата "Сирано дьо Бержерак" на Ростан, умиращият Кристиан изпраща писмо на своята Роксана. Понеже Кристиян е плах и неук, заради него красноречивото любовно писмо е било написано от приятеля му, по-образованият Сирано. Но той го е държал до сърцето си, и понеже е прострелян, сега то е напоено с кръвта му. Умирайки, Кристиян съжалява, че е писал на любимата си с чужди думи, любовни клишета, чрез красноречието на Сирано. На което Сирано му отвръща: "думите бяха мои, но кръвта беше твоя" (цитирам по памет).


И с този манифест не е по-различно. Думите може и да са били наши, но възмущението и нетърпимостта, с която те са пропити, не ни принадлежат. Те са на много хора, на онези, които се чувстват граждани на републиката. Ето защо няма авторство, истинският автор са възмутените граждани. А когато авторът е такъв, допускането на контра-символи като тази снимчица е недопустимо.


Така че моето мнение е: тази професорска четворка слиза от сцената, подава си публично оставката, оттегля се "от софрата". Нека други станат публични лица на движението "За републиката", има достатъчно честни хора – ако то въобще има нужда от лица и лидери.
Но оставаме едни от многото, подписалите тези гневни думи, би било крайно неморално да се откажем от тяхната истинност и острота. Лично аз продължавам чисто организационно да се занимавам с дискусионния клуб, който скоро ще има първа сбирка.


Личен апел: подписвайте манифеста, той още е отворен за подписи. Ето и линк http://zarepublikata.eu/.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK