Какво да правим с "втората" пенсия

© Цветелина Белутова, Капитал

Липсата на доверие е основната причина за скандалите, които разтресоха за пореден път пенсионното осигуряване. Финансовото министерство подготви на тъмно промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ги представи за обсъждане през майските празници. Представителите на индустрията скочиха срещу промените не толкова защото засягат интересите им, а защото се опасяват дали това не е първа стъпка към последваща национализация на пенсионните фондове, намаляване или спиране на вноските или какво ли още не (не че нямат основание за страховете си, такива мерки предприеха почти всички държави в Централна Европа). В резултат на това на барикадата излязоха всички лобисти на едната или другата теза, като тонът стана фалцетен без да има нужда от това.

Говори се за национализация, без реално в момена някой да предлага такава. По-скоро като опасение, че властта си подготвя терена за бъдеща офанзива към натрупаните близо 10 милиарда лева.

Каква е предисторията?

Когато през 2000 година депутатите пускат частните фондове на терена на задължителното осигуряване, те знаят, че първите пенсии ще бъдат изплащани чак след повече от 20 години. Затова и оставят отворен въпроса за механизмите как да става това, дали дружествата да трупат технически резерви и т.н.. Приема се само, че партидите са лични и наследяеми. Горе долу така стоят нещата и в момента.

Времето за започване на изплащането на пенсии обаче наближава и затова е нужен по-детайлен регламент. Като например как ще се определя периода, през който частните фондове ще изплащат пенсии. Ако те са пожизнени, тогава откъде ще се вземат парите за хората, които живеят по-дълго? Дали дружествата ще попълват технически резерви и дали това ще става от таксите или от намаляване или премахване на опцията за наследяемост на партидите? Защото биометричните таблици могат да покажат колко средно ще живеят клиентите на пенсионните фондове, но не и колко време ще получава пенсия всеки отделен човек.

Какво предложи финансовото министерство?

Владислав Горанов предлага едното от възможните решения на казуса – наследяемостта на партидите да отпадне, а сумите, останали неизползвани от преждевременно починалите пенсионери да бъдат използвани за изплащане на пожизнени пенсии на столетниците. На този солидарен принцип работи първият стълб в социалното осигуряване. Става въпрос за нещо като застраховка, като таксата по нея е отнемане на правото на онаследяване.

Притесненията са, че това доближава модела прекалено много до НОИ, а все пак вторият стълб трябваше да бъде негова алтернатива. Освен това правото на наследяемост дава чувството на осигурените, че партидите им са частни и неприкосновени. И когато държавата започне да се разпорежда с тях остава усещането за национализация.

Как може да изглежда консенсуса?

Не е казано, че държавата трябва да фиксира само един начин за изплащане на пенсиите от втория стълб. Спокойно може да се даде право на избор на хората да решат как да получават собствените си пари. Но и също така да им се обясни какви са плюсовете и минусите на всички варианти.

Ако желаят партидите им да останат наследяеми и да не се смесват с парите на останалите осигурени, това е напълно ОК. Тогава обаче трябва да знаят, че поемат риска ако живеят дълго, средствата по партидата им да се изчерпят. Или да получават по-малка месечна пенсия.

Другият краен вариант – за влизане в подготвяния пул, също има своите предимства и недостатъци. Ако се окажете дълголетник, определено ще спечелите от това, че ще получавате пари от партидите на вече починалите. Вашите роднини няма да наследят нищо от остатъка по партидата, но вие решавате дали да мислите за тях при пенсиониране.

По средата също има куп възможности. На осигурените може да се предложи да изберат схема, според която наследниците им получават например 75% от остатъка в партидата в случай на смърт в първите 5 години след пенсиониране, 50% през следващите 5 години и така нататък. Съответно ще можете да ползвате части от партидите на преждевременно починалите осигурени лица, ако живеете по-дълго от тях.

Опцията натрупаните средства да се изтеглят накуп в деня на пенсиониране също може да е избор. Особено за човек, който е работил цял живот, натрупал е 50 000 лева по партидата си, обаче се притеснява как здравословни проблеми ще се отразят на продължителността на живота му. Тогава най-добрият вариант за него може да е да изхарчи парите си накуп за каквото иска.

Въобще колкото хора, толкова и мнения. Всеки от нас има различни цели, когато достигне третата възраст. Някои мислят за децата, а други за пътешествия. Уравниловката и налагането на едно стандартно решение, както и виждането, че държавата мисли най-добре за нас е остатък от миналото. И когато ни се налага една схема, винаги ще има недоволни.

Скандалите с "национализацията" обаче оставиха на заден план предложенията за затягане на

контрола върху инвестициите

и разширяване на възможностите за отнемане на лиценза на пенсионноосигурителните компании, които безспорно са важни. Една от причините за проблемната репутация на бранша в последно време са инвестициите в свързани лица на част от фондовете. Вина за това освен не достатъчно добрата нормативна уредба носи и пасивността на Комисията за финансов надзор (КФН), която очевидно не се справя със ситуацията. Не е много сигурно, че и след промените регулаторът ще успее да затвори пробойните. За допълнителното объркване допринася и Народното събрание, което все още оставя КФН да работи в намален състав и с ръководители с изтекли мандати. Мандатът на председателя Стоян Мавродиев изтича след по-малко от месец и нямаме никакви индикации, че се подготвя негов приемник.

Проблемът е толкова остър при едно от дружествата, че нищо чудно стрестестовете да покажат, че стойността на фондовете му трябва да бъде преоценена надолу с изключително голям процент. При други 3 компании тази практика също е очевидна, макар и в по-малка степен като процент от активите (но не и като абсолютна сума). Не съм несигурен и в наличие на практика да се купуват на черно бази данни от новопостъпващи лица на пазара на труда, и подписите им да се фалшифицират с цел да бъдат записани в определен пенсионен фонд. Което ако бъде потвърдено си е направо престъпление.

Но пък изкарването на светло на тези грехове плюс диалога би трябвало да са първите стъпки към възстановяването на доверието между всички страни в процеса. И най-вече на доверието на бъдещите пенсионери, каквито сме всички ние. Което поради много причини е под нулата.

Владислав Панев е председател на Съвета на директорите на управляващо дружество "Скай управление на активи" АД.