Президентското решение

Плевнелиев и Борисов

© Юлия Лазарова

Плевнелиев и Борисов



Пред проатлантическите сили в страната има ясен императив: обща, силна и достойна кандидатура за президент, която да гарантира европейското й бъдеще. Президентът Плевнелиев беше възможна такава кандидатура, но решението му да не се яви на изборите трябва да се уважава. Неговият досегашен принос - в сложен и труден исторически момент - тепърва ще се оценява и тази оценка, ако е обективна, трябва да бъде много висока. Но тъй като до края на мандата му има още време за важни решения, сега няма нужда от обобщения. Но поне дясно-центристите имат пример за кандидата, който търсят.


А като стана дума за дясното, ситуацията там става изключително изнервена и трудна. ГЕРБ и част от Реформаторския блок /РБ/ са в невъзможна коалиция с все по-настъпателни патриоти, чийто искания са все по-далеч от здравия разум. Радан Кънев и ДСБ бяха натрупали морален капитал с позицията си по съдебната реформа, казуса КТБ и други ключови политики, които бяха размити през последните месеци. Но с времето споменът за тези битки отшумява, а дойдоха и хазартните и необмислени решения с "кандидатурането" на Плевнелиев за нов мандат. Като резултат, сега


и двете страни на дясното представителство са в относително слаби позиции




Решението на Плевнелиев не бива да се вменява като вина на Кънев или ДСБ по никакъв начин обаче. В крайна сметка – макар некоректни и неконсултирани – действията на Кънев бяха очевидно добронамерени и правилно разпознаха в Плевнелиев профила на човек, от който България има нужда. През последните десетина месеца повечето от политиците грешаха сериозно и на този фон протоколната грешка на Кънев е доста невинна.


Ако оставим протокола и етикета настрана, обаче, липсата на подкрепа от ГЕРБ и открито негативните изказвания на Цветанов бяха тежката форма на дистанциране от президента и липса на подкрепа за него. Това също е политически избор, за който само ГЕРБ си носят отговорността.


Няма еднозначни и ясни рецепти за това, какво трябва да се прави от евроатлантическите сили в страната


Няколко са възможните опции и изборът на най-голямата партия може би ще наклони везната към една от тях:


- Изоставяне на дясноцентризма и голяма коалиция: ГЕРБ избира да остане най-голямата партия в страната, но без други съюзници в дясно, които да му позволят да формира проатлантическа коалиция. При този вариант се върви към управление с БСП, а може би и АБВ, със скрита подкрепа на ДПС. Борисов би могъл да се надява на запазване на премиерството. Дори би могъл да се премести в президентството при особено песиместични електорални прогнози за ГЕРБ (но за подобно решение времето става все по-късо). Така или иначе, при този вариант Цветанов продължава да се разправя с по-малките десни формации – едни инкорпорира, с други воюва, но с основна цел предотвратяване на тяхното обединение;


- Предоговаряне на дясноцентристкото управление и консолидация на малките партньори: Този вариант изглежда най-чист от гледна точка на интересите на европейското бъдеще на страната, защото дава възможност за дясноцентристко управление. (С около 30% подкрепа ГЕРБ не може да управлява без партньори.) Към момента на последните местни избори беше очевидно, че една коалиция може да работи и в интерес на ГЕРБ, и РБ, но през декември този вариант беше изоставен в полза на взаимодействие на ГЕРБ с ДПС и АБВ. Връщането към ситуацията преди декември 2015 г., макар и не невъзможно, би изисквало такова политическо умение и трезва преценка, че е практически непосилно. Но все пак хората са носители на свободна воля и разум, и не трябва да бъдат подценявани;


- Завой в патриотична, националистическа посока: Дяснопатриотично управление би бил може би най-проблематичният сценарий, който ще тества не само правителствената стабилност, но и конституционните устои на страната. Все пак в ГЕРБ има достатъчно здрав разум – и институционален, и персонален – че да не се стигне до подобни варианти, които ще ни вкарат в нова политическа, а може би и междуетническа конфронтация. За тези, които сънуват Орбан, трябва да се каже, че един "патриотичен" обрат у нас няма да маргинализира левицата, а само ще налее вода в мелницата на АБВ и части от БСП (които за разлика от левицата в Унгария и Полша винаги са били носители на национализма). Така че в желанието си да имитира централна Европа, дясното би се самопростреляло заедно с демокрацията и конституционализма в страната. А и другото, което Орбановите фенове не трябва да пренебрегват е, че и Унгария, а и Полша, са на практика етнически хомогенни.


Тази разнопосочност на тенденциите показва само едно: време е за общи дебати, изоставяне на дребните сметки и отговорен избор в проатлантическите среди.


Излизането на президентските избори с общ кандидат би било тест за капацитета на дясното. Макар и свързано с оттегляне на един достоен човек от надпреварата, решението на Плевнелиев идва точно навреме, за да напомни, че може да бъде изпуснат последния влак от тези, които виждат мястото на България еднозначно в Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK