Колко митове са нужни да се построи една базилика

Това е илюстрацията в Кмета.bg към публикацията "Голямата базилика в Плиска - с покрив като на Сан Пиетро". Под нея пише " Древната гравюра...". Същата илюстрация се среща из Интернет. В долния й ляв ъгъл се чете текст на английски и годината 1891

Това е илюстрацията в Кмета.bg към публикацията "Голямата базилика в Плиска - с покрив като на Сан Пиетро". Под нея пише " Древната гравюра...". Същата илюстрация се среща из Интернет. В долния й ляв ъгъл се чете текст на английски и годината 1891



Поредния пирон в ковчега на опонентите на реконструкцията на Голямата базилика в Плиска заби директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров. Цитиран от различни медии в края на април той обяви откриването на "изключително ценна гравюра" от 1450 г., на която е изобразена старата базилика "Св. Петър" в Рим, стояла на мястото на днешния храм във Ватикана преди издигането му в началото на XVI век. Както е известно, според Божидар Димитров именно старата базилика "Св. Петър" е първообразът на базиликата, издигната от княз Борис–Михаил след приемането на християнството.


Тази новина беше съобщена на подписването на договор за започване на работа по поредния етап от реконструкцията на Голямата базилика в Плиска между Димитров и представител на изпълнителя - обединението "Армира 2013".


Според Божидар Димитров, поне както е цитиран, ценната находка ще нанесе "тежък удар" върху противниците на идеята базиликата в Плиска да бъде възстановена до покрив, защото този "неоспорим документ" разрешава два въпроса: въпроса с покритието на църквата и с мястото на свещения кладенец или т.нар. аязмо.




Това е историята, както я знаем от интернет сайтове, печатни издания и радиостанции – всеки може да й вярва или не. За мен тя стана интересна чак в момента, в който видях новооткритата гравюра от 1450 г. или поне това, което на многобройни места в интернет е представено за нея, някъде дори с източник НИМ.


Щях просто да подмина тези публикации, ако изображението не ми се стори доста по-познато, отколкото би трябвало за новооткрита гравюра. Разбира се и аз може да греша, затова веднага проверих на най-лесното място – в "Уикипедия". Там, в статията на английски за старата базилика "Св. Петър" в Рим, най-отгоре се мъдреше не друго, а самото откритие на директора на НИМ. Реших все пак да дам на "новината" още един шанс и отидох да проверя историята на изображението в "Уикипедия" - да не би да е качено завчера лично от Божидар Димитров. Уви, картинката на старата базилика е качена още през "далечната", както казват, 2005 г.


Разбирам ентусиазма на Божидар Димитров от находката, но, питам се, къде я е търсил толкова време?


Всъщност от публикациите се разбира, че откритието не принадлежи на Божидар Димитров. Анонсирането на "сензацията" от него преминава през два етапа - първият миналата есен, когато гравюрата е открита от загадъчен "българин, живеещ в Италия", а в претопления вариант от тази пролет – направо от посланика ни в Рим Марин Райков. Както ще видим обаче, цялата история е изтъкана от толкова трагикомични недоразумения, мистификации и директни дезинформации, че установяването на действителния "откривател" изглежда колкото непостижимо, толкова и маловажно.


В крайна сметка най-смешното в случая изобщо не е това, че гравюрата никога не е откривана от когото и да било, защото винаги е била известна и с нея е илюстрирано почти всяко издание или статия по темата за старата базилика "Св. Петър". Най-смешното (и тъжното) за директора на НИМ и за приближените му медии е, че


"гравюрата" изобщо не е гравюра от 1450 г., а графична хипотетична реконструкция на базиликата от 1891 г.


според наличните на автора й източници.


Това е видно на всички репродукции на илюстрацията, включително и на публикуваните в медиите, отразили новината за "откритието". В долния ляв ъгъл на графиката има надпис: "Old Saint Peter’s, Rome, about the year MCCCCL. Restored from ancient authorities by H. W. Brewer, 1891" или "Старият "Св. Петър", Рим, около 1450 г. Възстановен според стари авторитетни източници от Х. У. Брюър, 1891 г." Самият Х. У. Брюър е британски викториански илюстратор, специализиран в създаването на изгледи от въздуха на градове и графични "реставрации" на архитектурни паметници за нуждите на тогавашния периодичен печат. Сиреч тази картинка не е източник, а късна графична реконструкция на храма. Всъщност дори годината 1450 г. като ориентир за реконструкцията е съвсем условна, защото коментиралите я специалисти отбелязват, че на нея се вижда Сикстинската капела, завършена през 1483 г., така че изображението евентуално би могло да се опитва да илюстрира ситуацията в периода след 1483 г. и преди 1506 г., когато старата базилика е разрушена.


Явно в случая новината не е новина, а неоспоримият източник - новооткритата гравюра от 1450 г. - не е новооткрита, не е от 1450 г. и изобщо не е източник. Не заслужават повече доверие и твърденията на Божидар Димитров, че Голямата базилика в Плиска била "копие" на базиликата "Св. Петър" в Рим. Без да се отрича влиянието, което папският храм би могъл да има върху църковното строителство през епохата, изобщо не става ясно как точно трикорабната базилика в Плиска би могла да бъде копие на петкорабната базилика с напречен кораб "Св. Петър" в Рим.


Но нека не се отклоняваме в детайлите на дебата около "реставрацията" в Плиска, които по-добре да бъдат оставени на археолозите. Въпросът тук не е каква точно е връзката между двата храма, а


защо директорът на НИМ редовно и от предполагаемата си (неясно защо) позиция на експерт захранва обществото и правителството с всякакви небивалици


които стават явни дори с обикновена справка в общодостъпни източници.


Божидар Димитров

© Велко Ангелов

Божидар Димитров


Преди да си направим изводи за характера и навиците на Божидар Димитров, искам да припомня още един случай. В началото на годината на среща с ученици, дарили от джобните си пари за изграждането на базиликата в Плиска, Божидар Димитров им изнесе лекция, в която заяви: "След краха на Римската империя в Европа се строи с пръст, глина, дърво и т. н. Първата каменна сграда, след като римляните се изтеглят (от Британия – б.а.) през четвърти век, е лондонският Тауър, построен едва през 1066 г." За това изказване според мен Министерството на образованието би трябвало да забрани на учителите да организират срещи с директора на НИМ, защото с тях пряко нарушават правото на учениците да получат качествено образование. Бърза справка в интернет за секунди осведомява този, който се интересува, че в днешна Великобритания има запазени десетки каменни църкви, датирани през целия англосаксонски период от VІІ век до 1066 г. – годината на норманското нашествие. Да не говорим за останалата част на Европа.


Твърдението на директора на НИМ обаче издава, че най-вероятно той си вярва. "Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание" – този цитат от Стивън Хокинг вече е станал банален, защото е толкова верен. Пропуските в знанията на Божидар Димитров по британска и европейска история и археология не биха били страшни, ако не беше високомерното му самомнение, че той разбира нещо от тях. А от това невежествено самочувствие извират и редовните му набези в медиите по теми като войната в Сирия, бежанския въпрос, войната в Украйна и т.н.


В края на краищата какво точно е Божидар Димитров не е най-интересният въпрос. Притеснителното е, че неговите истории ала барон Мюнхаузен достигат не само до невинните ученически уши, но и на по-високо място. Самият министър-председател Бойко Борисов каза наскоро пред ученици на откриването на обновения археологически резерват Деултум:


"Защото мен Божидар Димитров ме обучава и ако ви изпитам, ще видите каква славна история има тук"


Премиерът, естествено, не е длъжен да бъде специалист по история и археология. Както не е длъжен да бъде специалист по земеделие или транспорт например. Той взима политически, не експертни решения. Но за да взима правилните политически решения, той трябва да има достоверна изходна информация от експертите. И след всички фантасмагории, които разпространява Божидар Димитров, възниква въпросът дали не е добре премиерът да започне да търси други експерти по въпросите на културно-историческото наследство.


Вярвам, че "реконструкциите" в стил Божидар Димитров ще бъдат ако не физически заличени от времето и следващите поколения, то поне заличени от забрава. С тях обаче си отиват и истинските паметници под тях. Същото ще стане и с историческите митове, които вървят ръка за ръка с бутафорните реставрации. Но под труповете на митовете ще издъхне и истинската ни история и археология. И истинският патриотизъм ще си отиде покрай патриотарството и фалшивата еуфория около измислените паметници и история, защото заради тях за мнозина вече патриот означава "индивид, който разпространява или е склонен да вярва на исторически митове".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK